РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. С., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20223420200269 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Г. Й. ИВ., ЕГН ********** обжалва Електронен фиш серия Г, №
0022542, издаден от ОДМВР- С., с което е било наложено административно наказание-
„глоба“ в размер на 250 / двеста и петдесет / лева за извършено нарушение по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при
издаването на електронния фиш.
Ответникът – ОДМВР- гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, не
изпраща проц.представител, депозира писмено становище по жалбата.
РП- С.-надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище
по делото.
Жалбоподателят Г.И., редовно призована, не се явява и не изпраща проц.
представител, депозира допълнение към жалбата си. Чрез жалбата си и допълнението към
нея заявява, че не е налице нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Моли съда да отмени
обжалваният ЕФ като незаконосъобразен, излага доводи в тази насока.
С оглед редовното призоваване и въпреки неявяването на двете страни, съда счете, че
са налице проц.предпоставки за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, тъй като
съобразно нормата на чл.61, ал.4 от ЗАНН съда дава ход на делото и в случаите, когато
редовно призованите страни не се явяват, още повече, че и двете си писмени изложения по
делото, двете страни заявяват, че желаят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.
1
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, прие за установено следното:
На 03.07.2020г. в 10,39 ч. в гр.С., по ул.“П. Б.“ № 132, посока с.К., ФЛ, което
притежавало МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от
движение, не е сключило договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите за МПС- „Т. А.“
с рег. № **. Нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система № TFR1-M 571.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима,
въпреки липсата на документ, доказващ надлежното връчване на обжалвания ЕФ, който е
следвало да бъде приобщен към материалите по административнонаказателната преписка от
страна на АНО. Налице е отметка в едно от копията на обжалвания ЕФ съобразно която е
видно, че същия е следвало да бъде връчен на 03.05.2022г. и тъй като жалбата е депозирана
чрез АНО на 16.05.2022г., то съда приема, че същата е в срока, указан в нормата на чл.189,
ал.8 от ЗДвП и същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С издаденият електронен фиш на наказаното лице е вменено административно
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 във вр. с чл.638, ал.4 във вр.с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ.
В нормата на чл.461 от КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, а в
т.1, като такава е посочена "Гражданската отговорност" на автомобилистите по т.10.1,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването
и използването на моторно превозно средство.
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение.
При неизпълнение на това задължение, административно-наказателната разпоредба на
чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ предвижда "глоба" в размер от 250 лева, когато собственикът е
физическо лице и имуществена санкция 2000 лева за юридическо лице или едноличен
търговец. Същите санкции се налагат на собственика на МПС, съгласно чл.638, ал.4 от КЗ,
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В електронният фиш е посочено, че деянието представлява нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 във вр. с чл.638, ал.4 във вр.с 1 във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането. В
първата норма е регламентирано, че лицето, което притежава МПС, регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение е длъжно да сключи договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобила си. В случая е установено, че
автомобил, собственост на наказаното лице, няма сключена такава застраховка въпреки, че
не е спрян от движение. Според нормата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ лицата, задължени по
2
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, които не са си изпълнили задължението да сключат застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилите, се налага глоба от 250 лв., когато са физически
лица. В чл.461, т.1 от КЗ е регламентирана една от задължителните застраховки, а именно
тази наречена "Гражданска отговорност".
Налагането на административно наказание глоба или имуществена санкция с
електронен фиш е допустимо единствено по чл.638, ал.4 и ал.6 от КЗ, като в тази хипотеза
чл.189, ал.5 от ЗДвП не се прилага, т. е. в тези случаи не е предвидена възможност за
собственика да посочи данни на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие
на свидетелството му за управление, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран,
поради което наказателно отговорно лице при нарушение на чл.638, ал.4 от КЗ винаги е
собственикът на МПС. Именно тази норма регламентира хипотезата, при която след
констатирано отсъствие на задължителна застраховка "Гражданска отговорност", санкцията
се налага на собственика, а не на водача. Освен това тази е нормата, която дава възможност
за налагане на глоба или имуществена санкция за извършеното административно нарушение
да се осъществява посредством електронен фиш, както е в процесния случай. За това, когато
нарушение като процесното е констатирано с автоматизирано техническо средство и е
наложена глоба на собственика на съответното МПС чрез издаване на електронен фиш,
задължително при посочване на нарушените норми следва да се изпише разпоредбата на
чл.638, ал.4 от КЗ, която дава основание наказанието да бъде наложено по реда на чл.647,
ал.3 от КЗ във вр. с чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно чрез електронен фиш, както и да бъде
наложена глоба.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват управление на МПС - "Т.
А.", с рег. № **, на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към процесната дата
жалбоподателя Г.И. е собственик на автомобила. Доказано е и обстоятелството, че към
момента на извършване на нарушението – 10.39 часа на 03.07.2020г., автомобилът не е имал
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите- видно от приложените по делото две справки за проверка
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на нарушението по
регистрационен номер и по рама на процесното МПС, изготвени от АНО.
Настоящият съдебен състав намира за доказан факта на извършване на нарушението,
санкционирано с процесният електронен фиш. Административното нарушение е установено
чрез допустимо от закона техническо средство АТСС – TFR1-M 571. Същото е било
технически изправно видно от представения Протокол от проверка № 2-42-19/29.10.2019 г.
на БИМ документ за извършена проверка. Приложеното е и удостоверение от БИМ, от което
се установява, че системата е одобрен тип средство за измерване. С оглед гореизложеното
съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват извършването на
нарушение при управление на МПС в посоченият пътен участък, санкционирано с
процесният електронен фиш.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението, доколкото
процесният автомобил е собственост на жалбоподателя Г. Й. ИВ. от гр.В., ЕГН **********.
3
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на нарушения
с автоматизирано техническо средство - чл.647, ал.3 от КЗ, съгласно който, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. ЕФ се изпраща на собственика на МПС,
който е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл.638, ал.4 и 6 от КЗ.
Редът за налагането на имуществената санкция с ЕФ е уреден с правилото на чл.638,
ал.4 от КЗ, съобразно което, при управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, установено с автоматизирано техническо средство или
система, на собственика на превозното средство се налагат глобата, ако е физическо лице
или имуществената санкция, ако е юридическо лице, визирани в чл.638, ал.1 от КЗ.
Анализът на доказателствата по делото сочи, че на 03.07.2020г. в 10.39 часа в гр. С. по
ул.“П. Б.“ № 132, посока с.К., с АТСС / система № TFR1-M 571 е засечено движение на
притежавания от жалбоподателя Г.И., лек автомобил "Т. А." рег. № **, за който автомобил
собственикът не е бил сключен изискуемия договор за застраховка "ГО". С това са
изпълнени признаците на визираното в чл.638, ал.4 от КЗ правонарушение и от своя страна
налага ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В тази връзка настоящия съдебен състав приема, че направеното възражение от страна
на жалбоподателя Г.И. за това, че е следвало да бъде издаден първоначално АУАН, след
което да бъде наложена глоба, с посочени от самата жалбоподателка и съдебни актове в
тази насока, е неоснователно и неправилно именно поради изложените по-горе законови
норми.
Предвид обстоятелството, че с издаденият електронен фиш на жалбоподателя Г.И. е
вменено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ и е
доказан факта на извършване на нарушението, жалбоподателят законосъобразно е наказан
на основание посочения законов текст с предвидената в него глоба в размер на 250 лв. за
установеното нарушение, извършено от ФЛ.
Посочените възражения в жалбата, препотвърдени в допълнението към жалбата, че
процесния автомобил е бил внесен от Англия на 18.06.2020г. и е бил регистриран в гр.В.,
като спазвайки стриктно изискванията за регистрацията му е бил сключен и задължителния
договор за застраховка „ГО“, който не може да бъде по-малък от 1 месец е недоказан.
Жалбоподателя Г.И. указва, че е имала такава застраховка, направена по повод
регистрацията на МПС-то , но видно от приложените два броя справки, издадени от АНО
към датата на нарушението не е констатирана валидна застраховка „ГО“. Справките са
направени чрез гаранционния фонд и са както по регистрационен номер на МПС, така и по
номер на рамата на процесното МПС, но в нито една от двете справки не е установено
4
жалбоподателя Г.И. да е имала валидна задължителна застраховка „ГО“, касателно
процесното МПС.
Обжалвания ЕФ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и
при спазване на императивните изисквания за форма и съдържание, утвърдени от министъра
на вътрешните работи по образец, съдържащ лимитативно посочените в чл.189, ал.4 от
ЗДвП реквизити.
Съобразно нормата на чл.63д от ЗАНН страните в това производство имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В тази връзка и предвид направеното искане от
страна проц.представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
настоящия съдебен състав го счита за основателно. С оглед изхода на делото следва на
ОДМВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, а и проц.представител на
АНО не се яви в съдебно заседание, като депозира само писмено становище, поради което
следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Разноски от страна на жалбоподателя не се претендират, но и такива не биха могла да
бъдат присъдени, предвид изхода на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от ЗАНН,
Районен съд-С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, № 0022542, издаден от ОДМВР-С. с което
на основание чл.638, ал.4 във вр.с чл.638, ал.1, т.1 и чл.461, т.1 от КЗ на Г. Й. ИВ. от гр.В.,
с.о. В. 723, № 408, вх.А, ет.1, ап.1, ЕГН ********** е било наложено административно
наказание- „глоба“ в размер на 250 / двеста и петдесет / лева за извършено нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 във вр.с чл.638, ал.4 от КЗ.
ОСЪЖДА Г. Й. ИВ. от гр.В., с.о. В. 723, № 408, вх.А, ет.1, ап.1, ЕГН ********** да
заплати на ОДМВР-С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5