РЕШЕНИЕ
№ 669
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300501195 по описа за 2021 година
Производства по чл. 248 и чл. 250 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 6383/10.03.2022 год., подадена от Д. АЛ. С., ЕГН **********, с
адрес: обл. *****, чрез адв. М. В. М., съдържаща две искания - за изменение на постановеното по
делото Решение № 292/07.03.2022 год. в частта за разноските, както и за допълване на решението
по реда на чл. 250 ГПК. Искането по отношение на разноските е да се осъди Община **** да
заплати на молителя сумата от още 792,06 лв., представляваща разликата между твърдените за
реално дължими разноски от 2613,06 лв. и присъдените с решението такива, както и да се намалят
присъдените в полза на Община **** разноски за първоинстанционното производство от 615 лв. на
150 лв. Искането за допълване на решението е да се осъди Община **** да заплати и лихва за
забава върху присъдената главница от 12 989,13 лв., считано от датата на депозиране в съда на
исковата молба до окончателното изплащане на присъдената главница.
В срока за отговор е постъпил такъв от Община ****, с който се изразява становище за
неоснователност на направеното от насрещната страна искане за изменение на съдебния акт в
частта за разноските. При условията на евентуалност, ако искането по чл. 248 ГПК бъде прието за
релевантно, се сочи, че и пред двете съдебни инстанции от страна на ответника е правено
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Сочи се, че за уважената част от иска разноските би следвало да се равняват на 2549,86 лв. Освен
това се възразява по отношение на искането за намаляване на разноските, присъдени в полза на
Общината, до размера от 150 лв., като се сочи, че същите възлизали в размер на 257,70 лв.
В рамките на отговор с вх. № 8307/29.03.2022 год., е направено самостоятелно искане от
страна на Община ****, да бъде допълнено на основания чл. 248 от ГПК постановеното въззивно
решение, като съдът се произнесе за дължимите в полза на Община **** разноски в размер общо
на 990 лв.
Молбата на въззиваемата страна по чл. 248 ГПК е изпратена за становище, но такова не е
постъпило в срок.
По допустимостта:
Молбата, подадена от Д. А. С. чрез адв. М.М., съдържаща искания както по чл. 250 ГПК –
за допълване, така и по чл. 248 ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, е
подадена в указания в закона срок и за двете искания, от легитимирана страна в спора и при
наличието на правен интерес от провеждане на съответните производства, предвид което се явява
процесуално допустима и за искането по чл. 248 ГПК, и за това по чл. 250 ГПК.
1
Молбата, подадена от Община ****, с искане по чл. 248 ГПК, също е подадена в рамките на
едномесечния срок от връчване на препис от постановеното решение, от легитимираната страната
в спора и при наличието на интерес, поради което също е допустима.
По искането за допълването по чл. 250 ГПК:
С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК законодателят установява, че непълнота на съдебното
решение е налице когато има непълно произнасяне по съществото на правния спор, в обема на
цялото искане на страната.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Д. А. С., с искане на
жалбоподателя да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго
такова, с което да се осъди въззиваемата страна Община **** да заплати на жалбоподателя сумата
от 17559,73 лв. – стойността на вредите, причинени от действието/бездействието на служителите
на Община ****, респективно от наети от нея лица, ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане /л. 15 от въззивното дело/. Направеното във въззивната жалба искане, напълно
кореспондира по обем със заявената искова претенция.
Съдът е изложил мотиви, с които е обосновал, че решението на първата инстанция е
неправилно и незаконосъобразно, поради което е отменил същото и е уважил въззивната жалба до
размера от 12989,13 лв. Както се констатира по-горе в мотивите, заявеното искане е както за
главница, така и за законна лихва върху размера на присъденото. Доколкото в диспозитива на
въззивното решение липсва произнасянето за лихва върху уважената част от претенцията, то този
пропуск представлява непълнота, която може да бъде допълнена по реда на чл. 250 ГПК. Ето защо
са налице изискуемите предпоставки за допълване на решението, поради което молбата в частта с
искането по чл. 250 ГПК следва да се уважи.
По искането за изменение в частта за разноските по чл. 248 ГПК:
Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК ищецът и ответникът имат правото да
претендират разноски, съразмерно уважената, съответно отхвърлената част, от исковата
претенция. В случая, в който въззивният съд е постановил решение, различно от акта на първата
инстанция, то втората съдебна инстанция дължи преразглеждане и на въпроса за разпределението
на разноските по първоинстанционното дело.
По настоящото дело е налице решение на въззивния съд, с което е отменен актът на
районния съд и исковата претенция на ищеца е уважена до размера от 12989,13 лв. и е отхвърлена
за размера над тази сума, до пълния претендиран размер от 17559,73 лв., или за 4570,60 лв.
Същевременно са налице и следните обстоятелства – от въззивника и пред двете съдебни
инстанция са направени искания за присъждане на разноски, като своевременно са били
представени списъци по чл. 80 ГПК /последният, съдържащ всички сторени разходи – на л. 69 от
въззивното дело/, като за претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са представени
заверени преписи от договори за правна защита и съдействие /намиращи се на л. 70 от въззивното
дело и л. 292 от първоинстанционното такова/, които имат характера на разписка за изплатено
изцяло и в брои възнаграждение по 1100 лв., за всяка инстанция. Следва да се посочи още, че както
основателно възразява Община ****, от същата своевременно и пред двете съдебни инстанция са
били заявени възражения за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на
рълномощника му. Настоящият съд намира тези възражения за неоснователни, доколкото
претендираната за възнаграждение сума е съответна на фактическата и правна сложност на спора,
на положените от пълномощника усилия по движението на делото и по защита интересите на
довереника му. Ето защо, общият размер на претендираните от въззивника разноски, за които са
налице доказателства по делото действително да са извършени, се равнява на този по списъка на л.
69 от делото, а именно – сумата от 3531,60 лв. Съразмерно уважената част от иска, от тази сума за
разноски, на въззивника следва да бъдат присъдени 2613,06 лв., докато с въззивното решение са
присъдени 1821 лв. Ето защо молбата, ще бъде уважена в частта, относно това искане и решението
ще бъде изменено в частта за разноските.
В контекста на гореизложеното ответника по делото Община **** също има право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – претенцията в размер на 4570,60лв. За
преценката на това искане следва да вземе предвид, че са налице своевременно заявени искания и
в двете съдебни инстанции за заплащане на възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като се
претендира възнаграждение в размер на 450 лв. – определено в рамките на допустимите размери по
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Към настоящия момент е
присъдено възнаграждение само за първата инстанция, но доколкото молбата на Общината по чл.
248 ГПК е подадена в срок, то същата ще се уважи в частта с искането за допълване разноските,
сторени за въззивното производство. При тези обстоятелства, общият и пълен размер на
разноските, направени от Община **** за двете съдебни инстанции се равнява на 1065 лв. /в
представения списък на л. 290 от делото пред ПдРС са обективирани и двете заплатени суми за
експертизи по делото/, като по съразмерност на уважената част от иска на Общината за двете
2
съдебни инстанции следва да се заплатят 276,90 лв. С Решение № 292/07.03.2022 год., съдът е
пропуснал да се произнесе по отношение на намаляването на вече присъдените разноски в размер
на 610 лв., поради което в тази част молбата на въззивника е основателна, но доколкото размерът
на дължащите се разноски е 276,90 лв., то възнаграждението ще се намали до тази сума, а не до
сумата от 160 лв., както е поискано с молбата по чл. 248 ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 292/07.03.2022 год., постановено по въззивно гражданско дело №
20215300501195/2021 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив по реда на чл. 250 ГПК, в следния
смисъл:
ОСЪЖДА Община **** с адрес: гр. ***** да заплати на Д. А. С. с ЕГН-********** с
адрес:с.***** чрез адв. М.М. законна лихва върху сумата от 12989,13 лв. /дванадесет хиляди
деветстотин осемдесет и девет лева и 13 ст./-стойността на вредите, причинени от
действието/бездействието на служителите на Община ****, респективно от наети от нея лица, от
момента на подаване на исковата молба в съда - 25.10.2019 год., до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО в тази част е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните, че е изготвено пред ВКС.
ИЗМЕНЯ Решение № 292/07.03.2022 год., постановено по въззивно гражданско дело №
20215300501195/2021 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив по реда на чл. 248 ГПК, като:
ОСЪЖДА Община-****, ЕИК ***** да заплати на Д. А. С., ЕГН ********** направените
от него разноски по делото пред двете инстанции съобразно уважената част от иска и съобразно
представения списък по реда на чл. 80 от ГПК в размер на 2613,06лв. /две хиляди шестстотин и
тринадесет лв. и 06 ст./.
ДОПЪЛВА Решение № 292/07.03.2022 год., постановено по въззивно гражданско дело №
20215300501195/2021 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив по реда на чл. 248 ГПК, като:
ОТМЕНЯ Решение № 260370/09.02.2021 год., постановено по гр. дело № 17473/2019 год.,
по описа на Районен съд – Пловдив, ХIX гр. състав в частта, с която Д. А. С., ЕГН ********** с
адрес: с. ***** е осъден да заплати на Община ****, ЕИК ***** разноски над размера от 276,90 лв.
/двеста седемдесет и шест лв. и 90 ст./ до пълния присъден размер от 615 лв. /шестстотин и
петнадесет лв./
РЕШЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3