№ 16533
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110136354 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Б. Р. , ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА“ ООД , ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС (БЦ), ет.10, с която се иска:
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева,
частична претенция от 3256 лева, представляваща недължимо платени суми по
договор за потребителски кредит №1111111111111111111111/05.03.2019 г. , ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане;
Ищецът твърди, че nа 05.03.2019 г. е сключил договор за потребителски кредит №
1111111111111111111111 с „ФИРМА: ООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия
заем е в размер на 2000.00 лева. Поддържа се, че в чл. 4, ал. 3 от процесния договор е
уговорено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора,
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно
реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или
гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер
на 2700.00 лева със срок на валидност до 07.09.2020 г. В чл. 6, ал. 1 от процесния договор е
уговорено, че в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по
кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията
предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер
на 2556.0 лева. Според ал. 2 от същата разпоредба неустойката се начислява на месец,
считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора начислената
неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения погасителен план.
Поддържа се, че ищецът не е представил в срок банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, посочени в процесния договор и му е е
начислена неустойка в общ размер на 2556.00 лева. Сочи се, че Л. Б. Р. е погасил изцяло
сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 5256.00 лева.
Излагат се съображения, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1
1
вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Сочи се, че е нарушено изискването
процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Поддържа се, че договорът е е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита. ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент /ГЛП/ по заема от
40.440 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.
Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна
лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.
Твърди се, че неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, както и се неустойката не е
включена в ГПР и е нарушена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Изложени са съображения и за унищожаемост на процесния договор на основание чл.
33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия,
както за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.
26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.
146 от ЗЗП поради неравноправност, на отделните клаузи от процесния договор.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като неоснователен.
Не се спори, че е сключен договор за кредит № 1111111111111111111111/05.03.2019г.,
по силата на който на Л. Р. е предоставена заемната сума при фиксиран лихвен процент в
размер на 40.44% и ГПР в размер на 48.84%.
Оспорва се начисляването на неустойка в размер на 2556.00 лева.
Сочи се, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние по смисъла на чл. 6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) като същият е
подписан от кредитополучателя ведно с общите условия към него посредством електронен
подпис по смисъла на смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) № 910/2014). Екземпляр от договора е изпратен на
кредитополучателя на посочената от него електронна поща в процеса на кандидатстване
като впоследствие същият е подписан с електронен подпис, поради което и не е налице
нарушение на ЗПК.
Сочи се, че информация за размера на ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от договора
(48.84%), а общата сума, дължима от кредитополучателя - в ал. 5 на чл. 11 от договора
(2700.00 лева), като се излагат съображения за липса на задължение за посочване на
методика за определяне на ГПР и посочване на компонентите на годишния процент на
разходите.Поддържа се, че в годишния процент на разходите не се включват сумите,
дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора (в случая
неустойка).
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния
иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 216.41 лева, частична претенция от 3256 лева, представляваща недължимо
платени суми по договор за потребителски кредит №1111111111111111111111/05.03.2019
2
г. , ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено копие на договор за потребителски кредит
№1111111111111111111111/05.03.2019г., сключен между „ФИРМА“ ООД – кредитор, и Л.
Б. Р. – кредитополучател.
Съгласно договора заемодателят е предоставил на ответника заем в размер на 2000
лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на
заема – 18 месеца; брой вноски – 18; размер на вноската- 150 лева; фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 40.44 %, ; обща сума дължима от заемателя – 2700 лв.; годишен
процент на разходите по заема – 48.84 %.
Не е спорно по делото получаването на сумата от ищеца.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за заем, в срок до края на следващия ден от сключване
на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция
по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата
гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за
сума в размер на 2700.00 лева със срок на валидност до 07.09.2020 г.
Съобразно клаузите на чл. 6 от договора в случай че Кредитополучателят не представи
на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и
съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 2556.00 лв. Неустойката се начислява на месец, считано
от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-
кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в
размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури
надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, неустойката
спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви
причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката
отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна
вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
Съобразно разпоредбите на т. 3.2. от общите условия на дружеството-кредитор в срок
до края на следващия ден от сключването на Договора за потребителски кредит,
Кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която
може да бъде:а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на
Република България;б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща
на територията на Република България;в) двама поръчители.Банковата гаранция и
гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на
изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно
изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение,
произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова
финансова институция) ще заплати на „ФИРМА” ООД всички дължими от
Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо
писмено искане от страна на дружеството. Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б”
и срока на нейната валидност се определят в договора за потребителски кредит. Поръчители
могат да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят
солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
Кредитополучателя, произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на
чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да са
наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева
3
брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски
кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие.В
рамките на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят лично в офис на дружеството и
да предоставят информация за себе си – лични данни и данни, касаещи тяхната
кредитоспособност.дружеството не е длъжно да приеме предложените от
Кредитополучателя поръчители, а преценява тяхната надеждност и платежоспособност. В
тази връзка, освен личните данни на предложените поръчители, дружеството може да изиска
и информация относно наличие на сключен трудов договор, работодател, имуществено
състояние и друга подобна.дружеството приема предоставената от Кредитополучателя
банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, ако същата
отговаря на изискванията на закона, на тези Общи условия и на Договора за потребителски
кредит След като Кредитополучателят получи уведомление от страна на дружеството, че е
одобрен за кредити още преди да е потвърдил желанието си за сключване на Договора за
потребителски кредит същият има право да изпрати за предварително одобрение от страна
на дружеството /на имейл или в офис на дружеството/ гаранция предоставена от банка или
небанкова финансова институция. дружеството е длъжно в срок до края на първия работен
ден след получаването на последната да уведоми Кредитополучателя дали ще издаде
предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри гаранцията, то не може да
откаже да я приеме като обезпечение за сключване на договора, за който Кредитополучателя
е бил одобрен. Одобрението на гаранцията важи за срок от 15 (петнадесет) дни.След като
Кредитополучателят получи уведомление от дружеството, че е одобрен за кредит и още
преди да е потвърдил желанието си за сключване на Договора, същият има право да
предостави за предварително одобрение от страна на дружеството двама поръчители.
дружеството е длъжно в срок до края на първия работен ден след предоставяне на
необходимите данни от страна на поръчителите да уведоми Кредитополучателя дали ще
издаде предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри поръчителите, то не може
да откаже да ги приеме като обезпечение по Договор за потребителски кредит сключен с
Кредитополучателя. Одобрението на поръчителите важи за срок 15 (петнадесет) дни. В
случай, че дружеството не одобри един или двама от поръчителите, Кредитополучателят
има право да предостави за предварително одобрение още двама поръчители.Уведомлението
на дружеството по т. 3.2.7 и т. 3.2.8 се извършва по телефон или по имейл.
Съобразно разпоредбите на т. 3.3. от общите условия на дружеството-кредитор в
случай че Кредитополучателят не представи на дружеството гаранция по кредита по реда и
при условията на т. 3.2 и в предвидения срок, той дължи на дружеството неустойка в
размер, посочен в Договора за потребителски кредит. Неустойката се начислява на месец,
считано от изтичането на срока по т. 3.2.1. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е
по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в
размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури
надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по т. 3.2.1, неустойката
спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви
причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката
отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна
вноска по кредита съобразно уговорения в Договора за потребителски кредит погасителен
план.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице се е
запознало с представените по делото договор за кредит, стандартен европейски формуляр и
общи условия, както и с предоставена от ответника справка за извършени плащания по дата
и извършено погасяване с постъпилите суми. Посочено е, че общата сума, която Л. Б. Р. е
4
изплатил по Договор за паричен заем №1111111111111111111111/05.03.2019г. е в размер на
2216.41 лева, като с платените суми са погасени 216.41 лева договорна лихва и 2000 лева-
главница. Към датата на плащане -03.07.2019 г. дължимата неустойка съобразно
счетоводните записвания на ответника е в размер на 553.80 лева. Вещото лице, вземайки
предвид, че съгласно договора сумата е усвоена на 05.03.2019 г. с дата на последна вноска
06.09.2020 г. или ползването на заемните средства е 552 и включвайки сумата за неустойка в
размер на 2556 лева и изчислила, че ГПР е в размер на 332.34 %.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори.
В случая в чл. 6 във вр. чл. 4.3 само формално е уговорена неустойка за неизпълнение
за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са
кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е
обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна най-късно в следващия ден от сключване на договора да му предостави
двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по
безсрочен трудов договор, за висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители
по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна
история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да
намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия, а дори и да
намери кредиторът има право едностранно и без да дава обяснение да не приеме
предоставеното обезпечение. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод,
че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до
алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция или гаранция
от финансова институция в размер за цялото задължение. Доколкото срокът за снабдяване с
такава гаранция е едва 1 ден, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в никой
случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя по причина, че лице,
което има средства в размера дължимата за връщане сума за заплащане на банкова гаранция
в полза на кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит и то с небанкова финансова
институция.
Налага се извод, че и двете опции по чл.6.1 от договора всъщност не дават възможност
на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними, а дори и да
бъдат изпълнени кредитодателят без да се мотивира може отново едностранно да начисли
неустойка
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера от 2556 лева на база целия размер на заемната сума – 2000 лева,
СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо
тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
5
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.
В допълнение следва да се посочи, че така и самият договор за заем противоречи на
част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи
размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е
включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за
кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е реално записания, а следва да
е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 207.27 лева, формално уговорено като
неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 207.27 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР надвишава законовия максимум- 50 %, /чл.19, ал.4 ЗПК/,
като в процесния случай по изчисленията на вещото лице- 332.34%, годишният процент на
разходите надвишава шест пъти и половина разрешения законов лимит.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 2000 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата за уговорената неустойка,
представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът
изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10,
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17,
EU:C:2019:250/.
Както без посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 2000 лева, като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай се установява, че ищеца е заплатил в полза на ответника сумата от
общо 2216.41 лева, като с платените суми са погасени 216.41 лева договорна лихва и 2000
6
лева- главница
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването
на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да
доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е
извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за
даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му
дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./
Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
20000 -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, Договор за
паричен заем № 1111111111111111111111/05.03.2019г
Въз основа на горния извод на съда сумата от 216.41 лева е заплатена от заемателя без
основание. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването,
а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това
основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание./ в т.см. Решение № 227 от
22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 216.41 лева е платена при начална липса на
основание и иска за връщане на тази сума е основателен.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска – 29.06.2023 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото – държавна такса в
размер на 50 лева и депозит за вещо лице в размер на 300 лева.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението по обективно съединените искове следва да се присъди в полза на
адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лева, определен по реда на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС (БЦ), ет.10, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на Л. Б. Р. , ЕГН:
**********, с адрес: АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС сумата в размер на 50 лева, частична
претенция от 3256 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит №1111111111111111111111/05.03.2019 г. , ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/29.06.2023 г./ до
окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС (БЦ), ет.10, да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата на
адв. В. С. К. от САК адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8