№ 813
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330201531 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 615502F631235 от 02.12.2021
г., издадено oт М.К.Л. – Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на
НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за
данък добавена стойност, на „Доктор Ауто“ ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 179, ал. 1 Закона за данък добавена стойност, е наложена
имуществена санкция в размер от 500, 00 /петстотин/ лева.
В жалбата и в допълнителна писмена молба се навеждат конкретни
възражения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Формулирано е искане за отмяна на НП. Не се претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив в открито съдебно заседание,
чрез своя процесуален представител ангажира становище за неоснователност
на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
При извършена служебна проверка на 15.09.2021 г. в ТД на НАП- Пловдив
се установило, че „Доктор Ауто“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не
е спазил установения в закона срок за подаване на справка - декларация по
смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.08.2021
г. - 31.08.2021 г. до 14.09.2021 г. включително.
Справката – декларация по ЗДДС по смисъла на чл. 125 не била подадена и
към датата на съставяне на АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на разпита на
свидетеля К.. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не е
оспорена нито с въззивната жалба, нито с допълнително постъпилата молба.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от приложената Заповед № ЗЦУ - 1149/
25.08.2020 г. се установява както материалната, териториална, така и
темпорална компетентност на административнонаказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
срещу него, като такива не били депозирани. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в
него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
2
защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН - нарушението и нарушителят са установени на 15.09.2021 г. (при
извършена служебна проверка в ТД на НАП - Пловдив), АУАН е съставен на
13.10.2021 г. (в присъствието на представляващия „Доктор Ауто“ ЕООД), а
процесното НП е издадено на 02.12.2021 г.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1
ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за
подаване на справка-декларация за съответния данъчен период. Диспозицията
на правната норма очертава нарушението като такова на просто извършване.
Със самия факт на пропускане на установения в закона срок, нарушението се
явява довършено, като не е необходимо да настъпва допълнителен
общественоопасен резултат.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 179, ал. 1, ЗДДС, която
словесно и числово препраща именно към нарушението по чл. 125 ЗДДС.
Наложената имуществена санкция е в минималния установен от закона
размер - 500 лв.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочи изрично, че нормата
на чл. 179, ал. 1 ЗДДС предвижда няколко хипотези на административни
нарушения, за всяко от които на нарушителя може да бъде наложено
административно наказание. Поради тази причина, както неподаването на
самата справка – декларация, така и неподаването на отчетните регистри
представлява самостоятелен състав на административно нарушение, което
следва да бъде санкционирано чрез определянето на самостоятелно
административно наказание. По този начин се спазват и изискванията на чл.
18 ЗААН – за всяко от извършените от един правен субект административни
нарушения да бъде определено съответното наказание /в този изричен смисъл
са и Решение № 3106/30.10.2015 г. по к. адм. н. д. № 2276/2015 г. по описа на
Административен съд Пловдив; Решение № 2632/25.11.2013 г. по к. адм. н. д.
№ 2255/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, и Решение №
1516/04.07.2013 г. по к. адм. н. д. № 1441/2013 г. по описа на
Административен съд Пловдив/.
На следващо място настоящата инстанция споделя извода на
административно наказващия орган, че в случая приложение не може да
3
намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по - ниска от
обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а не
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, доколкото обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая, не са налице.
Не може да бъде такова обстоятелство липсата на дейност на дружеството
за процесния данъчен период, в случай, че същото не е осъществявало
дейност. Такова обстоятелство не може да бъде и това, че допуснатото
нарушение не води до укриване на печалба или недеклариране на данъци.
Аргумент за това може да се почерпи от разпоредбата на чл. 125, ал. 4 ЗДДС,
в която изрично е посочено, че справка - декларация по ал. 1 и отчетни
регистри се подават и когато не следва да се внася или възстановява данък,
както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило
доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен
период. И това изискване на законодателя не е самоцелно, доколкото
подаването на справки декларациите и отчетни регистри обслужва не само
обществените отношения, свързани с набиране на приходната част на
държавния бюджет, но и обществените отношения, свързани с правилното
отчитане на извършваната в страната търговка дейност и движението на
паричния поток, което пък от своя страна е свързано с планирането на
бюджета за следващата година. Действително, при липса на извършена
търговска дейност, държавният бюджет не се ощетява, доколкото данък не се
4
дължи, но доколкото съществено се засягат отношенията, свързани с
отчетността и планирането на бюджета, не може да се приеме, че
неподаването на данъчна декларация и отчетни регистри в тази хипотеза е с
по-ниска степен на обществена опасност.
Не може да бъде такова обстоятелство сам по себе си и фактът, че
нарушението е за първи път, доколкото това обстоятелство е съобразено от
АНО при индивидуализация на наложената санкция - 500 лева, цели двадесет
пъти по-нисък от възможния максимум на санкцията.
На следващо място, от формираната по делото доказателствена съвкупност
се вижда, че справка-декларация и отчетни регистри за отчетния период
август 2021 г. не са били представени в срок, но освен това такива не са били
представени и към момента на съставяне на АУАН. Липсват данни и към
момента на съдебното производство санкционираното дружество да е подало
процесната данъчна декларация.
На последно място, следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика, отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за
да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от
страна на ръководството на предприятието или на някой от служителите. От
значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че
законът е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то
обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно
съществуващо противоправно състояние.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя
на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита
от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 615502F631235 от
5
02.12.2021 г., издадено oт М.К.Л. – Директор на Дирекция "Обслужване" при
ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от
Закона за данък добавена стойност, на „ДОКТОР АУТО“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 179, ал. 1 Закона за данък добавена стойност, е
наложена имуществена санкция в размер от 500, 00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ДОКТОР АУТО“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите сума в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт
пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6