Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение №798/30.09.2015г. по гр.д.№ 1158/2015г Районен съд В. е приел за установено на осн.чл.108 ЗС по отношение на В. Й. В. и Й. Й. В. ,че И. С. К., Р. К. А., Т. К. И.,С. Й. И., М. П. З.,,Й. П. С., А. Л. К., Й. М. Д., Д. Т. Т., И. Т. Т.,К. К. А., В. И. М., М. И. К., С. М. М. и Н. М. Х. ,в качеството на наследници по закон на А.И. Д.,бивш жител на с.П., общ.П., починал на 25.06.1955г., са придобили 10/18 ид.части от правото на собственост спрямо : нива от 13 дка, от която 10.41дка ІІ кат, и 2.599 дка V кат., в м.Д.,представляваща имот № 003007 по план за земеразделяне, в землището на с.П. спрямо нива от 13.496дка, от които 10.122дка ІІІ кат. и3.374дка V кат. в м.С.,имот № 160009 003007 по план за земеразделяне, в землището на с.П., спрямо нива от 9.502дка V кат. в м.Б., представляваща имот № 044043 по план за земеразделяне, в землището на с.П., осъдил е В. Й. В. и Й. Й. В. да предадат на И. С. К., Р. К. А., Т. К. И.,С. Й. И., М. П. З.,,Й. П. С., А. Л. К., Й. М. Д., Д. Т. Т., И. Т. Т.,К. К. А., В. И. М., М. И. К., С. М. М. и Н.М. Х. владението върху 10/18ид.части от посочените по-горе ниви, отменил е на осн.чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот № ...г. на пом.нотариус З. при нотариус Б. в частта относно 10/18 ид.части от правото на собственост върху посочените ниви, отхвърлил е като неоснователни и недоказани предявените от И. С. К., Р. К. А., Т. К. И.,С. Й. И., М. П. З.,,Й. П. С., А. Л. К., Й. М. Д., Д. Т. Т., И. Т. Т.,К. К. А., В. И. М., М. И. К., С. М. М. и Николинка М. Х. срещу В. Й. В. и Й. Й. В. искове по чл.108 ЗС относно правото на собственост върху процесните посочени по-горе ниви в частта за разликата от 10/18 ид.части до 15/18 ид.части и е осъдил последните двама да заплатят на ищците разноски от 630.66лв. , а ищците да заплатят на ответниците В. и Й. Великови сумата от 133.33лв. разноски по делото. Недоволни от така постановеното решение в частта с която ответниците В. и Й. В. са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху процесните земи и е отменен по реда на чл.537,ал.2 ГПК нотариалния акт за собственост върху посочените идеални части,са останали последните,които чрез пълномощника си са обжалвали решението.В жалбата се твърди,че в тази част то е неправилно и необосновано на доказателствата .Посочват,че съдът неправилно е приел ответниците да са само държатели на идеалните части,твърди се същите да са придобили собствеността върху имотите по давност при добросъвестно владение повече от 10 години, което се удостоверявало и от свидетелските показания. Твърдят,че същите като наследници на втората съпруга на общия наследодател имат по-голям дял от останалите.Молят за отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по иска,като същия бъде отхвърлен изцяло и присъждане на разноски. Ответниците по жалба чрез пълномощника си са заели становище по неоснователността на жалбата и правилността на решението, претендират разноски. Окръжният съд като съобрази оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност ,приема за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по подадена на 22.04.2015г. искова молба от И. С. К., Р. К. А., Т. К. И.,С. Й. И., М. П. З.,Й. П. С., А. Л. К., Й. М. Д., Д. Т. Т., И. Т. Т.,К. К. А., В. И. М., М. И. К., С. М. М. и Н. М. Х. срещу В. Й. В. и Й. Й. В..С твърдение,че са собственици на три имота,получени през 1996г. по наследство от общия си наследодател с ответниците ,при права 5/6 ид.части за ищците и 1/6 ид.част за ответниците. Твърдят неочаквано през 2014г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост за цялата наследствена маса земеделски земи въпреки,че никога не са демонстрирали пред останалите наследници намерението да владеят като свои и дяловете на останалите . Твърдят правен интерес от водене на иск по чл.108 ЗС и по реда на чл.537,ал.2 ГПК правят искане за отмяна на нотариалния акт в частта относно притежаваните от ищците ид.части 5/6 . Ответниците чрез процесуалния си представител са оспорили ревандикационния иск за собственост и молят същия да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с присъждане на разноските по делото.Твърдят общия им наследодател -А. А. К. да е въведен във владение на 18.07. 1997г. и от тогава до смъртта си през 2008г. и до сега чрез тях нейни деца да са упражнявали непрекъснато и несмущавано фактическа власт върху всички имоти, с твърдение да са ги държали като свои .Твърдят изтекла придобивна давност към 18.07.2008г. на която се позовават и при съставяне на процесния констативен акт за собственост. По делото е безспорно,че с решение № 0012/13.12.1996г. на ПК гр.П. на наследниците на А.И. Д.,б.ж. на с. П. ,съгласно план за земеразделяне в землището на с.П. е възстановена собствеността върху три земеделски имота: нива от 13дка в м.Д., имот № 003007, нива от 13.496дка в м.С.,имот № 016009 и нива от 9.502дка в м.Б., имот №044043. С протокол № 00012/18.07.1997г. А. А.К. е въведена във владение по процесните земеделски земи. От у.ние за смъртта и наследниците на А. И. Д. № 5/29.01.2015г. на Община П. се установява,че същият е оставил 6 деца от брака си със С. А. Д. - ., М.,А., Я., А. и Д. и 1 дете от втория си брак с П.С. Д.- А.. Ищците са техни наследници, като само Я. А. не е оставил наследници по пряка линия.Безспорно установено е от представените писмени доказателства ,че процесните земи са отдавани под наем/ аренда/ първоначално с ППК "Е. 93" с.П. до края на стопанската 2002/2003г. и със "С.А." С. кл.П. до края на с‗опанската 2007/08г., като първоначално тези договори са сключвани от А. А., а след нейната смърт от ответника В. Й..Установено е и,че за стопански години 2007/08г. и 2008/09г. арендаторът изплащал рента както на ответника така и на ищците Р. К. и на Т. К. ,а за периода 2008/09г.-2010/11г. и 2-13/14г. рента е изплащана и на И. С.. От разпита на свидетелите се установява,че земите на наследниците на дядо А. не са работени от тях, тъй като били внесени в ЗК "Е. 93" с.П., и никой от селото не си е работил частна земите, защото били в кооперацията.Свидетелите не са чували за спор между наследниците за нивите, но нямат конкретна информация за постигнати договорености между тях.Само св. С. А. посочва,че никой от другите наследници не е вземал рента, което обстоятелство е оборено и от представените бележки от арендателя за именно претендираните ниви. .Безспорно и от НА № ... е видно,че за процесните земеделски земи ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост, като след тази дата не е спорно,че ответниците владеят същите. При така изложената фактическа обстановка,непроменена и пред въззивният съд от представените писмени доказателства ,съдът приема,че предявения от ищците иск по чл.108 ЗС за ревандикация на недвижими имоти и този по чл.537,ал.2 ГПК е основателен и доказан ,до който извод правилно и обосновано на доказателствата е стигнал и първоинстационният съд за съответните идеални части ,притежание от ищците -10/18. При наличие и на други сънаследници, неучастващи в производството- В. В. -съпруга на А. К. -пряк наследник на М.А. и М.А. К.,К.А. и С. А. - преки наследници на М. А. чрез дъщеря му С. М., за тях остават 3/18 ид.части. По делото е безспорно,че както ищците така и ответниците са придобили по наследство правото на собственост върху процесните земеделски земи.Нотариалният акт за собственост на ответниците,съставен по реда на обстоятелствена проверка няма обвързваща съда доказателствена сила .Констатациите в него са оборени от събраните по делото доказателства. Правилно и предвид тях съдът е приел възражението за изтекла придобивна давност да не е налице за ответниците. Правилно съдът е приел,че сключването на договори за аренда за нивите и получаване на рента за тях,както и обработка на площи за лично ползване не представляват действия установяващи намерението на ответниците за своене и за противопоставяне на останалите сънаследници, а представляват актове на обикновено управление на общите имоти ,съотв. ответниците в качеството си само на държатели на земите са извършвали необходимите за това действия.В този смисъл несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба относно изводите на съда,че въззивниците са само държатели с твърдение да са неправилни. В тази връзка съдът е развил подробни и обосновани мотиви към които няма какво да се добави.Същите са правилни и законосъобразни и по тях съдебната практика е константна и безпротиворечива. Представената пред въззивната инстанция служебна бележка от "С." с посочените в нея обстоятелства не променят фактическата обстановка. Представеното у-ние изх.№ 100/12.10.2015г. на Община П. за смъртта и наследниците на П. С. Д. с посочена друга година на смъртта на същата- 07.12.1965г.- различна от тази в представено удостоверение пред ВТРС под № 56/31.08.2005г. на Община П. с посочена година- 1948г. /л.35 от делото/ ,не може да удостовери това обстоятелство, тъй като този документ не е надлежно оспорен относно достоверността на този факт. Ето защо позоваването на същия не може да промени изводите относно наследствените права на ответниците. Решението е правилно и в частта,с която е уважен частично и иска по чл.537,ал.2 ГПК ,което следва от уважаване на иска за собственост,тъй като констативния нотариален акт не удостоверява действителното правно положение. При така изложеното въззивната жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение,а атакуваното с нея решение в осъдителната му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответниците по жалба следва да се присъдят направени от тях разноски в производството в раозмер на 300лв. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 798 от 30.09.2015г. по гр.д.№ 1158/2015г. на Районен съд В. в обжалваните части с които е прието за установено на осн. чл.108 ЗС че ищците са собственици на 10/18 ид.части върху процесните земеделски земи и в частта с която ответниците са осъдени да предадат на ищците собствеността и отстъпят владението върху съответните ид.части от трите земеделски имота,както и в частта,с която в същите ид.части е отменен НА № ...г. за собственост върху процесните земеделски имота на пом.нотариус Запрянов. ОСЪЖДА В. Й. В.,ЕГН * от гр.Г., ул."Н. О." 26,.1 и Й. Й. В. ,ЕГН * от гр.С., ул."Ч. В." № 72Е, .5,А. да заплатят на И. С. К.,ЕГН * от гр.В.,ул."Д." 18, Р. К. А., ЕГН * от гр.В.,ул."Ч. В." 12,Т. К. И.,ЕГН * от гр.В.,ул.Ал.П." №7, С. Й. И.,ЕГН * от с.Ш.,№ 667, М. П. З., ЕГН * от гр.В.,ул."П." №28Б, Й. П. С., ЕГН * от гр.В.,ул."Д." 18, А. Л. К.,ЕГН * от с.Х.,общ.С., Й. М. Д., ЕГН * от с.Х.,общ.С., Д. Т. Т., ЕГН * от гр.В.,ул."Н.Г." №. В, .3,А., И. Т. Т., ЕГН * гр.В., жк В. №2,В.,ап.7, К. К. А., ЕГН * от с.П..общ.П., В. И. М., ЕГН * с.П., общ.П.Т., М. И. К.,ЕГН * от гр.В.,ул."О." №8 Д, С. М. М. ЕГН * от гр.Д., ул."Р." 20 и Н. М. Х.,ЕГН * от гр.Г.,ул."З. Л." №.А,.4,А., сумата от 300лв. за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |