Присъда по дело №187/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 5
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Ангел Георгиев Павлов
Дело: 20213500200187
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Търговище, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
СъдебниАНЕТА СТЕФАНОВА
заседатели:ЯКИМОВА
ПЛАМЕН Д. ПАПУРОВ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
и прокурора Др. П. С.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Наказателно дело от общ
характер № 20213500200187 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Т. СТ. с ЕГН ********** - постоянен адрес
гр. *******, общ. *******, обл. ******, ул.”*******” ****, *******, *******,
*******, ********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 14.05.2015г. за времето от
7.00ч. до 9.30 ч. в гр. Търговище, като съизвършител в съучастие с лицата Д.
СТ. Д. и КР. Н. Н., извършители, с цел да набави за Д. СТ. Д. имотна облага,
принудил Б. Г. ХР., роден на *******г. в гр. ******* и живущ в гр. *********
чрез сила-отвличане и принудително държане в обособено помещение в
подземния гараж на жилищна сграда, находяща се на ул. „Поп Сава
Катрафилов“ № 19 да извърши нещо, противно на волята му да изтегли
сумата от 496(четиристотин деветдесет и шест) лева от собствената си
банкова сметка, открита в „Райфайзенбанк България ЕАД и да ги предаде на
Д. СТ. Д. и с това причинил нему имотна вреда, като деянието е извършено от
две и повече лица, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 във вр. с чл. 213а, ал.2, т.4 във
вр. с чл. 214, ал.1 от НК.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. СТ. Д. с ЕГН ********** – постоянен
адрес гр. *********, общ. *******, обл. ********,ул. „******** № ****,
ет.****, ап.**** , ********, *******, женен, ******* за НЕВИНОВЕН в
това, че на 14.05.2015г. за времето от 7.00ч. до 9.30 ч. в гр. Търговище, като
съизвършител в съучастие с лицата В. Т. СТ. и КР. Н. Н., извършители, с цел
да набави за себе си имотна облага, принудил Б. Г. ХР., роден на *******г. в
гр. ******** и живущ в гр. ******* чрез сила-отвличане и принудително
държане в обособено помещение в подземния гараж на жилищна сграда,
находяща се на ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 19 и заплашване с думите:
„Внимавай какво правиш, защото ще ти счупя краката с бухалка“ да извърши
нещо, противно на волята му да изтегли сумата от 496 (четиристотин
деветдесет и шест) лева от собствената си банкова сметка, открита в
„Райфайзенбанк България ЕАД и да му ги предаде и с това причинил нему
имотна вреда, като деянието е извършено от две и повече лица, като
го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 214, ал.2, т.1 във вр. с чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с чл. 214, ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия КР. Н. Н. с ЕГН ********** – постоянен
адрес гр. *******, общ. *******, обл. *******, кв. „********“ № ****,
вх.****, ет.****, ап.****, *******, ********, ********, *******
за НЕВИНОВЕН в това, че на 14.05.2015г. за времето от 7.00ч. до 9.30 ч. в
гр. Търговище, като съизвършител в съучастие с лицата Д.С. и В. Т. СТ.,
извършители, с цел да набави за Д. СТ. Д. имотна облага, принудил Б. Г. ХР.,
роден на *******г. в гр. ******** и живущ в гр. ****** чрез сила -отвличане
и принудително държане в обособено помещение в подземния гараж на
жилищна сграда, находяща се на ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 19 да
извърши нещо, противно на волята му да изтегли сумата от 496(четиристотин
деветдесет и шест) лева от собствената си банкова сметка, открита в
„Райфайзенбанк България ЕАД и да ги предаде на Д. СТ. Д. и с това причинил
нему имотна вреда, като деянието е извършено от две и повече лица, като
го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 214, ал.2, т.1 във вр. с чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с чл. 214, ал.1 от
НК.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред Апелативен
съд – гр. Варна в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към Присъда по НОХД № 187/2021 година по описа на
Окръжен съд Търговище
Окръжна прокуратура Търговище е внесла обвинителен акт за
разглеждане в ОС-Търговище, с който е повдигнала обвинение на
подсъдимите :
1. В. Т. СТ. с ЕГН ********** - постоянен адрес гр. ********, общ.
********, обл. *******, ул.”********” ****, ********, със ********,
*******, ********, за това, че на 14.05.2015г. за времето от 7.00ч. до 9.30 ч. в
гр. Търговище, като съизвършител в съучастие с лицата Д. СТ. Д. и КР. Н. Н.,
извършители, с цел да набави за Д. СТ. Д. имотна облага, принудил Б. Г. ХР.,
роден на ******* г. в гр. ******** и живущ в гр. ******** чрез сила-
отвличане и принудително държане в обособено помещение в подземния
гараж на жилищна сграда, находяща се на ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 19
да извърши нещо, противно на волята му да изтегли сумата от
496(четиристотин деветдесет и шест) лева от собствената си банкова сметка,
открита в „Райфайзенбанк България ЕАД и да ги предаде на Д. СТ. Д. и с това
причинил нему имотна вреда, като деянието е извършено от две и повече лица
– престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 във вр. с чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с чл.
214, ал.1 от НК.
2. Д. СТ. Д. с ЕГН ********** - постоянен и настоящ адрес гр.
*******, общ. *********, обл. ********,ул. „********* № ****, ет.****,
ап.****, *******, **********, *********, ********, ********, за това, че на
14.05.2015г. за времето от 7.00ч. до 9.30 ч. в гр. Търговище, като
съизвършител в съучастие с лицата В. Т. СТ. и КР. Н. Н., извършители, с цел
да набави за себе си имотна облага, принудил Б. Г. ХР., роден на ******* г. в
гр. ******* и живущ в гр. ******* чрез сила-отвличане и принудително
държане в обособено помещение в подземния гараж на жилищна сграда,
находяща се на ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 19 и заплашване с думите:
„Внимавай какво правиш, защото ще ти счупя краката с бухалка“ да извърши
нещо, противно на волята му да изтегли сумата от 496 (четиристотин
деветдесет и шест) лева от собствената си банкова сметка, открита в
„Райфайзенбанк България ЕАД и да му ги предаде и с това причинил нему
имотна вреда, като деянието е извършено от две и повече лица –
престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 във вр. с чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с чл. 214,
ал.1 от НК.
3. КР. Н. Н. с ЕГН ********** – постоянен адрес гр. *******, общ.
*******, обл. *********, кв. „********“ № ****, вх.****, ет.****, ап.****,
понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в затвора гр.
********, ********, *******, *********, *********, ********, за това, че на
14.05.2015г. за времето от 7.00ч. до 9.30 ч. в гр. Търговище, като
съизвършител в съучастие с лицата Д.С. и В. Т. СТ., извършители, с цел да
набави за Д. СТ. Д. имотна облага, принудил Б. Г. ХР., роден на ********г. в
1
гр. ********* и живущ в гр. ******* чрез сила -отвличане и принудително
държане в обособено помещение в подземния гараж на жилищна сграда,
находяща се на ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 19 да извърши нещо, противно
на волята му да изтегли сумата от 496(четиристотин деветдесет и шест) лева
от собствената си банкова сметка, открита в „Райфайзенбанк България ЕАД и
да ги предаде на Д. СТ. Д. и с това причинил нему имотна вреда, като
деянието е извършено от две и повече лица – престъпление по чл. 214, ал.2,
т.1 във вр. с чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с чл. 214, ал.1 от НК.
Представителят на ОП-Търговище - поддържа внесеното в съда
обвинение срещу тримата подсъдими. Намира, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, обвинението е доказано от обективна и
субективна страна.
В пледоарията си прокурорът от ОП-Търговище прави подробен
анализ на събраните доказателства и стига до извода, че спрямо подсъдимите
са налице достатъчно доказателства, установяващи извършването на
деянията, за което са им повдигнати обвинения. Сочи, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин от свидетелските показания на
пострадалия Б.Х., показанията на разпитаните полицейски служители, най
вече оперативните служители в Криминална полиция в РУ и ОС на МВР-
Търговище , както и на полицейските служители които първоначално са
работили по преписките във връзка с оплакванията на Х., от разпитаните по
делото свидетели , както и от проведените очни ставки, и писмени
доказателства.
Представителят на държавното обвинение взима отношение и по вида
и размера на наказанията на подсъдимите, като предлага да бъдат наложени
наказания около и над минималния размер, в порядъка на две или три години
лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия В.С.- адв.Р.Р. от АК-Търговище твърди,
че от събраните по делото доказателства не се доказват фактите и
обстоятелствата описани в обвинителния акт, моли С. да бъде признат за
невиновен и оправдан.
Защитникът на подсъдимия Д.Д. - адв.Д.М. от АК-Търговище твърди,
че от събраните по делото доказателства не се доказва описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка поради което и моли за
оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия К.Н.- адв.Е.Р. от АК-Търговище твърди,
че от събраните по делото доказателства не се доказват фактите и
обстоятелствата описани в обвинителния акт, моли да не бъдат ценени и
взети предвид свидетелските показания на разпитаните служители на
полицията…моли Н. да бъде признат за невиновен и оправдан.
Подсъдимите дават обяснения по делото, като не се признават за
виновни в извършване на престъплението, за което ОП-Търговище им е
повдигнала обвинение. В последната си дума и тримата изразяват становище,
2
че са невиновни.
Пострадалия по делото Б.Х., не е депозирал молба за
конституирането му в качеството на частен обвинител или граждански ищец,
поради което и същият участва в производството в качеството на свидетел.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът , след като взе предвид доводите на процесните страни и след
като обсъди заедно и поотделно събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, намира за установено и доказано от фактическа страна
следното:
Пострадалият- св. Б. Г. ХР. започнал работа като общ работник при
Д. СТ. Д. през есента на 2014 година, като заплащането му ставало на ден в
брой. При същото лице работили и В. Т. СТ. и КР. Н. Н., последният по
прякор „Брусли“.
В началото на следващата година Д.Д. поръчал на Б.Х. да се регистрира
като безработен в Бюрото по труда - Търговище, за да бъде назначен на
трудов договор по програма за временна заетост. На 10.02.2015г. бил сключен
трудов договор между Б. Г. ХР. и ЕТ „Мая Георгиева - Финес“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Стара речка, общ.
Антоново, обл. Търговище, хижа Стара речка, стая 5, представлявано от М.
М. Г. , която е съпруга на СВ. СТ. Д. - фирма, свързана с Д.Д.. Б.Х. бил
назначен на длъжност „Управител - бар“ и трудовите отношения били в
изпълнение на сключен договор по проект „Подкрепа за заетост“ на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013г.“.
Съгласно разпоредбите на трудовия договор, служителят е следвало да
постъпи на работа на 11.02.2015 година. Основното месечно трудово
възнаграждение, съгласно трудовия договор, било 905.00 (деветстотин и пет)
лева. Средствата за заплата и осигуровки за лицата на трудов договор по
програмата за временна заетост са били за сметка на работодателя, като
същите се възстановявали след представени платежни нареждания и банкови
извлечения по горепосочената програма.
Служителката от страна на работодателя, която оформяла документите,
поръчала на Б.Х. да си открие банкова сметка в банка „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД – Търговище. Въпреки че бил назначен на трудов договор за
определена длъжност, Б.Х. продължил да работи като общ работник още две -
три седмици, за което му се плащало на ръка. В края на месец март Б.Х.
посетил офис на „Изи Кредит“, тъй като имал нужда от пари. Не бил одобрен
за кредит, но от служителя разбрал колко точно е заплатата по трудовия му
договор и направил преценка, че това е голямо възнаграждение за града. На
другия ден В.С. поискал Б.Х. да му предаде екземпляра от трудовия си
договор, тъй като се разбрало, че Х. е кандидатствал за кредит. На
02.04.2015г. Б.Х. отишъл в банковия клон на “Райфайзенбанк (България)“
3
ЕАД и блокирал дебитната карта. Трудовият договор бил прекратен на
23.04.2015г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, а именно: с
изтичане на уговорения срок и Б.Х. отишъл в офиса на фирмата, за да
оформят документите. Трудовият договор бил прекратен на 23.04.2015г., на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, а именно: с изтичане на
уговорения срок и Б.Х. отишъл в офиса на фирмата, за да оформят
документите..
Така изложените фактически обстоятелства , съдът намира за
безспорно установени по делото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана безспорна въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както
следва: отчасти показанията на св.Б.Х.. /л. 115-сл. от делото/ , който заявява,
че през 2014-2015година е работил при подс.Д.Д. частно –„бяха най различни
работи“ –примерно-„занеси този стол, занеси тази маса, пренеси това надолу,
от едно място на друго сме ги мъкнали“.. След като приключили общата
работа, Д. изпратил Б.Х. в бюрото по труда /борсата/, като в началото на
2015год. същият се регистрирал в бюрото по труда, като впоследствие се
снабдил с необходимите документи за да бъде назначен в една от фирмите на
подс.Д.. За целта посетил офис на Райфайзенбанк“ където открил своя
банкова сметка, снабдил се с дебитна карта. Св.Х. заявява-„ Изкарах всички
документи от борсата, от банката и ги занесох при същата служителка, която
работеше при подс.Д., допълва- „занесох им документите с IBAN, с паролата
, след като дебитната карта беше излязла“. Уточнява, че офисът където е
оставил всички документи се намира до адвокатските кантори, жената която
му казала какви документи да събере и да и занесе, била висока- руса жена.
Свидетелят заявява, че не знае дали са му привеждали пари по тази дебитна
карта, тъй като картата не е била в него. Твърди, че е бил на трудов договор
на длъжност управител на кафене, с трудово възнаграждение малко повече от
1 000лв. Тъй като на свидетеля му били необходими пари, посетил офис на
„Изи Кредит“, където разбрал, че трудовото му възнаграждение по договора с
подс.Д. е доста високо. Свидетелят Х. отишъл в офиса на фирмата , поскал
копие от трудови си договор. Преди да напусне работа при подсъдимия-
около месец май на 2015година отишъл до банката и блокирал картата, като
заявил, че я е изгубил Целта му била да не бъдат изтеглени последните
средства които е следвало да получи, като си оставил възможност той лично
да ги изтегли от банката. След като напуснал работа при подс.Д. свидетелят
започнал работа във друга фирма- ТПК „Прима“, „Кока Кола“. Свидетелят
Б.Х. заявява, че в този период от време подс.В.С. и подс.К.Н. работили при
подс.Д.. При разпита на свидетеля съдът констатирани противоречия между
показанията му дадени на ДП и в съдебно заседание, поради което на осн.
чл.281 ал.1т.1 от НПК съдът зачете показанията на свидетеля дадени на /л.46-
53 от ДП/. На разпита в проведеното ДП, Х. е заявил – „Малко по-нататък във
времето, към средата на пролетта на следващата година, Дилян ми каза да ида
да се регистрирам към „Бюрото по труда“, „след това подписах трудовия
4
договор, в който пишеше фирма ЕТ“Мая…“, „Тази фирма е на жената на С.,
който е брат на Д.“. В тази част показанията на свидетеля се подкрепят от
останалите доказателства по делото, с изключение на твърдението, че
подс.Д.Д. го е изпратил да се регистрира в „Бюрото по труда“.
Така описаната от св.Б.Х. фактическа обстановка частично се
подкрепя и от показанията на- св.С.Д. /л.167 от делото/- брат на подс.Д. -
Във връзка с отношенията му със св.Х., св.Д. заявява, че Б. е работил във
фирмата на жена му, като той лично е движил нещата с пълномощно. Б.
работил каквото му дадат. Фирмата на съпругата му- ЕТ“Мая Георгиева-
Фитнес“ по същото време е кандидатствала за наемане на хора от бюрото по
труда, където били подавани документи, съобразно изискванията и нуждите
на фирмата , от бюрото по труда одобряват кандидата, и им го изпращат, за
да бъде назначен на работа. Спомня си, че по този начин Борислав е бил
назначен във фирмата на съпругата му. На зададен въпрос, дали Б.Х. е
оставял дебитната си карта в офиса на фирмата, дали са имали неуредени
финансови отношения, свидетелят отговаря,че никой не е оставял дебитни
карти в офиса, трудовото възнаграждение се превеждало по банков път. Така
възприетата като доказана, част фактическа обстановка, се доказва и от
писмените доказателства по делото: приложеното на /л.28 т.1 от ДП/-
Заявление от Б.Х. за промяна състояние на банкова карта, Извлечение от
сметка -/л.29 -32 т.1 от ДП/, Справка за сключване, изменение или
прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на
работодател- /л.34 - 35т.1 от ДП/. Трудов договор №2/10.02.2015г. /л.111/т.1
ДП/, от който се установява по безспорен начин, че Б.Х. е бил назначен във
фирма ЕТ“Мая Георгиева-фитнес“на длъжност „служител“ считано от
11.02.2015г.
След анализ на събраните доказателства, настоящият съдебен състав
счита, че в останалата и част възприетата и изложена от прокуратурата
фактическа обстановка не се доказва по безспорен начин: Липсват
категорични и безспорни доказателства, от които да се приеме за доказана
описаната от прокуратурата фектическа обстановка, че :
„Една сутрин Б.Х. отишъл до магазин „Еверест“, който се намирал близо
до дома му в квартал „Запад 2“. Когато излязъл от магазина видял К.Н., който
застанал пред него и казал на магазинерката в магазина - Д.Г., да се обади на
В.С. и да му каже, че го е хванал, но Б.Х. успял да избяга, но чул вече
дошлият В.С. да казва: „Няма къде да избягаш. Рано или късно ще те хвана.“
При друг случай, докато Б.Х. си вървял по улицата, В.С. спрял рязко
управлявания от него автомобил, при което Х. побегнал, за да не го
хване“.
Сутринта на 14.05.2015г., между 7.00 и 8.00 часа, излизайки от входа на
блока си - бл. 50 в кв. “Запад”, Б.Х. бил пресрещнат от В.С. и К.Н.. Опитал се
да избяга по стълбите нагоре, но В.С. го хванал за ръката и го издърпал навън.
К.Н. също хванал Б.Х. за другата ръка. Двамата насилствено го повели към
5
магазин „Еверест” в кв. „Запад“, в близост до бл. 50, където В.С. се обадил по
телефона на Д.Д. и му казал: „Идвай, хванахме го“. Малко след това
пристигнал Д.Д. с автомобил марка „Мерцедес”. Казали на Б.Х. да се качи в
колата и той се качил на задната седалка на автомобила заедно с К.Н., а
отпред седнали Д.Д. и В.С.. Впоследствие Д.Д. паркирал автомобила пред
пицария „Контеса“. Всички слезли от автомобила и тръгнали към сградата
срещу пицарията, находяща се на ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 19.
Четиримата минали през подход за автомобили, водещ към подземния гараж
на сградата. Д.Д. отворил вратата на подземния гараж, предназначена за
автомобилите, и четиримата влезли в гаража. Д.Д. отворил още една метална
гаражна врата, намираща се вляво от гаражната врата и отделяща обособено
помещение във вътрешността на подземния гараж. Д.Д. казал на Б.Х.:
„Влизай. Ще стоиш вътре, докато отворят банката в 9 часа“, затворил вратата
и заедно с В.С. и К.Н. си тръгнали. След известно време Д.Д. отворил
вратата, като отново бил с В.С. и К.Н.. Разпоредил, че е време да ходят към
банката. На излизане от подземния гараж минали през друг вход - бяла
„ПВЦ“ врата, която чрез стълбище води към жилищния вход на блока. Д.Д.
казал на Б.Х.: „Внимавай какво правиш, защото ще ти счупя краката с
бухалка“. Четиримата се качили в друга кола - бяла „баничарка“, която била
управлявана отново от Д.Д.. С автомобила се придвижили до паркинг до
площад „Свобода“ и обществените тоалетни в центъра на града. Слезли от
колата и се отправили към офиса на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. По
пътя Д.Д. се поздравил с двама униформени полицаи, като предупредил Б.Х.
да внимава какво прави, за да не тръгне да бяга. Д.Д. и К.Н. седнали на
кафенето, което се намирало в близост до банката. Б.Х. влязъл в офиса на
банка „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, придружен от В.С., за да изтегли
парите. Двамата се отправили към служителка на банката, която била
свободна в този момент - св. Л. СТ. Ц.. Б.Х. казал на служителката, че иска да
си изтегли парите от банковата сметка и дал личната си карта. В.С. бил до
Б.Х. пред служителката, но не му казвал нищо през това време. Служителката
на банката дала на Б.Х. да подпише формуляр и отброила сумата от 496
(четиристотин деветдесет и шест) лева. Докато излизали от банката, Б.Х.
предал всички пари, които изтеглил, на В.С.. Двамата отишли при Д.Д. и К.Н.,
след което В.С. предал парите на Д.Д.. Б.Х. останал прав до масата, тъй като
преди това, докато пътували с колата към банката, Д.Д. му казал, че ще му
даде част от парите, но това не станало и той си тръгнал след настояването на
подс. Д.“.
Така цитираната част от изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка не се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства.
За да достигне до извода за недоказаност в тази част, съдът
анализира всички доказателства по делото - обясненията на
подсъдимите, показанията на разпитаните по делото свидетели,
проведените очни ставки, и ги съпостави със събраните писмени
6
доказателства по делото.
В следващите разсъждения съдът ще обсъди поотделно обясненията
на подсъдимите, показанията на всеки един свидетел, като изложи своите
аргументи в насока на това, кои кредитира с доверие и основава изводите си
на тях и кои не кредитира, както и причините за това свое решение.
Показанията на св.Б.Х.. варират, като в определени моменти същите
са противоположни и непоследователни.. Същият е разпитан от съда на
19.10.2021год./Л.115 от делото/ и на 07.02.2022г след констатирани
противоречия между показанията на свидетеля дадени на ДП и в съдебно
заседание, на осн. чл.281 ал.1т.1 от НПК съдът зачете показанията на
свидетеля дадени на /л.46-53 от ДП/. Свидетелят е участвал и в провеждане на
очна ставка със подс.Д.Д., подс.К.Н. и подс.С. в съдебно заседание на
07.02.2022 г..
В показанията си /л.119 от делото/, свидетелят заявява
следното-““Една сутрин като излизам ме прибраха в полицията“, „Аз не
знаех изобщо защо ме прибират“. „В последствие разбрах много неща от
униформените и „икономическа полиция“, полицаите ми обясниха, че ставало
въпрос за някакви договори от някаква програма от „Бюрото по труда“,
„единият от полицаите ми каза, че ако не започна да говоря, аз ще го отнеса,
че както съм съден съм идеален и ще вляза вътре“, „Затова започнах да
разказвам, казах какво и как се е станало, що е станало за този договор, който
беше за 1000лева“, „ тогава разказах как сме приключили със сметката“, „И.И.
беше полицая“. „След като ме прибраха-казах за този случай“.
В показанията си пред съда, св..Х. заявява, че една сутрин след като
се събудил слязъл пред блока където живее, и тогава видял подсъдимите В.С.
и К.Н., уплашил се и опитал да избяга. Въпреки това, подс.С. успял да го
хване и заедно с другия подсъдим го завлекли надолу към магазина в
бл.54-„Ива-65“. На въпрос, как е бил завлечен, по какъв начин?, свидетелят
отговаря- „хванаха ми двете ръце извиха ми ги зад гърба“. След това подс.С.
се обадил на третия подсъдим – подс. Д.Д.. По-късно, управлявайки лек
автомобил „Мерцедес“ на мястото пристигнал Д.Д., след което четиримата
потеглили към дома му в кв.Вароша на гр.Търговище. Пристигайки на
мястото, четиримата слезли от колата и през ролетна врата влезли в подземен
гараж на жилищния блок, след това бил отведен до друга врата която се
отключва- „самата врата е на ролка и се дърпа“. Свидетелят твърди,че е бил
вкаран вътре, и му казали,че там ще стои до 09.00ч.-докато отворят банката.
За случилото се Х. дава показания, че не се съпротивлявал, тъй като му било
смешно, как трима се мъчат да хванат един, заявява –„ Ако исках, можех да
отключа гаражната врата, знам как се отключва вратата, но не исках да го
правя“,“познато ми е мястото“, „можех да направя снимка на ключа с
телефона, да отида на ключар, да си изкарам тоя ключ, да отключа вратата и
да си тръгна, но не исках“. Свидетелят уточнява, че на същото място
светлина е влизала от малко прозорче на стената. По-късно тримата
7
подсъдими се върнали, и заедно със свидетеля се качили по стъпалата
нагоре- в посока стълбището на жилищния блок. Тогава подс.Д. предупредил
св.Х., да не прави никакви глупости защото щял да му счупи краката с
бухалка. Свидетелят обяснява, че впоследствие отишли до паркиран навън
закрит фургон /автомобил т.нар.-баничарка/ с две врати отпред и една врата
отзад. Той и подс.Н. се качили отзад и седнали на оставени гуми от
автомобил , а подс.Д. и подс.С. седнали отпред. По този начин четиримата се
придвижили до централната част на града, като паркирали до градската
тоалетна . Слизайки от автомобила в близост до тях, свидетелят забелязал
патрулен автомобил на полицията с двама униформени полицаи. Когато
преминали покрай тях, на 3-4 метра, подс.Д. ги поздравил и се отправили към
банката /“Райфайзенбанк“/. Свидетелят и подс.С. влезли в банката, където Х.
заявил на служителката, че иска да изтегли всичките си пари , и да закрие
банковата си сметка. По същото време другите подсъдими останали навън да
пият кафе. В банката Х. представил личната си карта, изтеглил парите от
сметката си и закрил банковата си сметка. На излизане от банката Х. предал
изтеглените пари на подс.С., който пък навън ги предал на подс.Д.. На въпрос
дали свидетеля и подсъдимите са имали уговорки по отношение на
изтеглените от банката пари?, свидетелят отговаря-„нямам спомен за такива
неща“.
След констатирани противоречия между показанията на свидетеля
дадени на ДП и в съдебно заседание, на осн. чл.281 ал.1т.1 от НПК и зачитане
показанията на свидетеля дадени на /л.46-53 от ДП/, същият заявява- „това
което казвам днес това е истина“., на допълнителни въпроси от страните по
делото същият допълва- „ „можех да изляза“, „можех да отключа вратата и
да изляза“. На отново поставен въпрос дали е имал уговорка с подс.Д. да му
даде някакви пари от изтеглените, свидетелят отговаря-„ по принцип имахме -
да, но не се сещам за конкретна сума, но той не ми даде нищо.“.
В последното заседание по делото, по искане на ОП-Търговище, бе
проведен допълнителен разпит на св.Х.. Същият допълва първоначалните си
показания, като доуточнява, че от магазина фирма „Ива-65“, до жилищната
кооперация където живее подс. Д. е бил откаран с лек автомобил
„Мерцедес“№8779 , тъмно синя, с четири врати. Свидетелят заявява,
вследствие задържането му от подсъдимите, и оказания натиск по ръцете му,
е почувствал болка в лявата ръка, която била оперирана през 2010година.
Вследствие на тези болки, през пролетта е отишъл на преглед при доктор М..
В обясненията си подс.В.С. /07.02.2022год / -твърди, че -„Това в което
ме обвиняват и това което чух досега, такива работи е нямало никога“.
Заявява, че през 2015год. е работил при св..С.Д., със св.Х. също са работили
заедно и са в добри отношения. Заявява -„Такива отвличания е нямало“.
Твърди, че се е познавал с Б.Х., работили заедно- местили инвентар по
заведенията.. На въпрос дали е ходил да взема Б., да го качва в автомобил и да
ходят в банка?, С. отговаря-„ нищо не сме правили, работехме заедно от
единия обект на другия обект“, „Не съм присъствал на случай да ходим в
8
банка да вземем пари“. Свидетеля заявява, че по този случай е бил разпитван
в полицията два пъти-„първо ме разпитва И.П., втория път , като ме извикаха,
ме разпитаха Г. и П.“, „Те ми казаха някои работи и аз пишех“.
В обясненията си подс.Д.Д. /07.02.2022год / -твърди, че -„от 05.05.15г.
и на 14.05.2015год, сялата седмица е бил със съпругата си в гр.Варна на
медицински прегледи, вследствие тежка бременност. Заявява, че Б. е работил
във фирма на съпругата на брат му. На въпрос от прокурора- за 14.05.,
предполагате,че сте бил във Варна?, подсъдимия отговаря- „Сигурен съм, че
съм бил във Варна“, като прокурора реплекира-„сигурен сте но нямате
документи?“. Подсъдимият заявява, че е в нормални отношения с другите
подсъдими, няма телефонния номер на К., на В. не се сеща дали има
телефонен номер, на 14.05.2015год. не е имал никакви контакти с Б.Х. .
Заявява, че обвиненията срещу него са несериозни. Подсъдимия обяснява, че
по него време е бил управител на няколко фирми с голям оборот, и е
несериозно да отвлича посред бял ден човек за 400-500лева. Оспорва фактите
и обстоятелствата описани в обвинителния акт , обосноваващи обвинението.
В обясненията си подс.К.Н. /07.02.2022год/ твърди, че от 2017год. е
в затвора в гр.Плевен заради катастрофа. Там през 2020год., в един учебен
център при него дошли св.С.Г. и св.И.И.. Обяснили му, че събират
доказателства срещу С., казали му, че ще му диктуват „едни работи“, а той да
ги записва. Подсъдимия споделил със св.И.И. който познавал, че има цел за
условно-предсрочно освобождаване и се притеснява да не стане нещо лошо.
И. му обяснил, че никой няма да се занимава с него, и ще му каже какво да
напише. От този разговор Н. разбрал за случилото се. Заявява-„Като дойдоха
полицаите, дадоха ми един лист, диктуваха ми и аз само записвах“, „ аз
заради този случай лежах една година, не можах да си ползвам
предсрочното“. Твърди,че с Б.Х. е в добри отношения, съседи са, Х. много
пъти е посещавал дома му- „помагал съм му, давал съм му обувки, къпал се е,
хранил съм го“. Подсъдимия е категоричен- „На 15-ти, не съм ходил никъде с
тях, това го разбрах преди две години, като дойдоха в Плевен, в учебния
център.“
По отношение на показанията на св.Д.Г. /л.124 от делото / , на зададен
въпрос какво е работила през 2015 год., и дали когато е била на работа в
частност на 14.05.2015година се е случило нещо в присъствието на св.Х. и
подсъдимите ? , свидетелката отговаря, че по това време е работила в магазин
на фирма „Ива 65“ в блок 54 на кв.Запад в гр.Търговище, но няма спомени
нещо да се е случило-„незнам какво се е случило“. С оглед установяване на
факти и обстоятелства по делото за които свидетелката заявява, че не се
сеща, на осн. чл.281 ал.1 т. 2, от НПК съдът зачете и приобщи към
доказателствения материал, дадените от св.Г. свидетелски показания на /.л.56
т.1 от ДП/. В тези си показания свидетелката заявява, че на 14.05.2015год. е
била на работа в хранителния магазин на фирма ЕТ“Ива-65“, че познава Б.Х.,
В.С. и К.Н., тъй като същите са били клиенти на магазина. Заявява, че няма
никакъв спомен да се е обаждала на В.С. по заръка на К.Н., твърди, че няма
9
наблюдения тези лица да са имали конфликт помежду си,че не е присъствала
и не е чувала за случай, в който В.С. и Б. Н. да са хващали или задържали
Б.Х.. В останалата част свидетелката подържа истинността на дадените на ДП
показания.
По отношение на показанията на св.И.И. /л.125 от делото/ , на
зададен въпрос какво е работил през 2015 год.,? свидетеля отговаря, че от
2013год. работи като полицейски инспектор в група „Териториална полиция“
към РУ-Търговище, като заявява, че по това време е отговарял за район
кв.“Запад 2“ на гр.Търговище, където е виждал подсъдимите, тъй като част от
тях живеят в района който обслужва. Свидетелят заявява, че конкретно за
преписката по която е образувано делото не се сеща точно за какво е била. С
оглед установяване на факти и обстоятелства по делото за които свидетеля
заявява, че не се сеща, на осн. чл.281 ал.1 т. 2, от НПК съдът зачете и
приобщи към доказателствения материал, дадените от св.Ив.И. свидетелски
показания на /л.94 т.1 от ДП/. В които показания свидетеля заявява, че към
момента на подадената от Б.Х. жалба, по която е образувана преписка
№259/09.03.2016год. е изпълнявал длъжността инспектор в група „ТП“ РУ
Търговище, като в това си качество е призовавал Д.Д. и В.С., снемал им е на
обяснения, съставял им е протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР.
Свидетеля заявява, че подържа дадените на ДП показания, като добавя, че
познава отблизо Б.Х. по повод образувани преписки срещу него.
В показанията си св.С.Г. /л.126 от делото/ , твърди, че към 2014год.
същият е работил като Началник група в Икономическа полиция
„противодействие на престъпността и финансово-кредитната система“, от
където и познава и тримата подсъдими по делото. Свидетелят подробно
описва как е снемал обяснения от лицата, по повод това, че Б.Х. е бил
включен в програма към Агенцията по заетостта. В показанията си същият
преповтаря в детайли свидетелските показания които св.Б.Х. дава, в частта
им, как е бил пресрещнат от подс.В.С. и подс.К.Н., как насилствено бил
транспортиран до сграда находяща се на ул.„Поп Сава Катрафилов“ , където
бил заключен, а по-късно отведен до офиса на банката с указания да изтегли
оставащата сума по неговата банкова сметка ,след което да предаде сумата на
един от тримата подсъдими. Описва как св.Б.Х. заедно с подс.В.С. са влезли в
банката,как свидетелят изпълнил това което са искали от него, и е предал
сумата на С..
На зададен въпрос откъде свидетеля е научил за описаните факти и
обстоятелства , същият отговаря, че знае за случилото се от обясненията
които служебно е снемал на св.Б.Х., от подсъдимите В. и К. По отношение
подс.В.С., заявява, че обясненията му са снети в полицейското управление на
гр.Търговище, а на подс.К.Н.- обяснения са снети в затвора в гр.Плевен,
лично от св.Г. и св.ИВ. П. ИВ., тогава също служител на „Икономическа
полиция“. По отношение подс.Д., свидетелят заявява, че му е снемел
многократно обяснения но по други преписки, както и, че не се сеща дали е
снемал обяснения по конкретния случай.
10
В показанията си св.ИВ. П. ИВ. /л.130 от делото/ , твърди, че към
2014год. и до момента същият е работил като инспектор в сектор
„противодействие на икономическата престъпност“ към ОД на МВР
Търговище. Свидетелят подробно описва как е снемал обяснения от лицата,
по повод това, че Б.Х. е бил включен в програма към Агенцията по заетостта.
В показанията си същият преповтаря в детайли свидетелските показания
които св.Б.Х. и св.Г. дават, в частта им, как свидетелят Х. е бил пресрещнат
от подс.В.С. и подс.К.Н., как насилствено бил транспортиран до сграда
находяща се на ул.„Поп Сава Катрафилов“ , където бил заключен, а по-късно
отведен до офиса на банката с указания да изтегли оставащата сума по
неговата банкова сметка.
На зададен въпрос откъде свидетеля е научил за описаните факти и
обстоятелства , същият отговаря, че знае за случилото се от преписка по
която е работил, по повод информация, че св.Б.Х. е бил временно лишен да се
придвижва свободно. Свидетелят заявява- „През 2020год. съм снел писмено
сведение от В.С., и съвместно със старши комисар С.Г. , в затвора гр.Плевен
писмено сведение от К.Н., от тези разпити и писмени сведения, аз давам
сегашните си свидетелски показания“.
В показанията си св.ВЛ. В. Д. /л.131 от делото/ , твърди, че в
момента работи като инспектор в РУ Търговище, като районът за който
отговаря е част от центъра на града, осем села. През 2014г-2015год. също
работел на тази длъжност, като обслужвал по-голяма част от града,
кв.“Изток“. Твърди,че от тримата подсъдими познава единствено подс.Д..
На зададен въпрос, по преписка с №197300-4356/2015г. какви
дейности е извършвал, свидетелят заявява,че не се сеща, поради което и на
осн. чл.281 ал.1 т.2 от НПК, съдът зачете и приобщи към доказателствения
материал, дадените от св.Вл.Д. свидетелски показания на /л.105 т.1 от ДП/., д
които същият описва частично свидетелските показания на св.Б.Х., както и
заявява, че по жалбата на Х. е снемал сведения от тъжителя, от лицата Д.Д. и
В.С.. На същите е съставил протоколи за полицейско предупреждение по
чл.64 от ЗМВР – „да не нанасят телесни повреди спрямо Б.Х. …“. Свидетелят
заявява –„ по тази преписка съм работил само аз и лично аз съм писал
разпорежданията и протоколите за предупреждение, в мое присъствие лицата
са давали сведения“. След изслушване на прочетените показания дадени на
ДП, свидетелят заявява, че подържа същите и в съдебно заседание.
В показанията си св.С.Ю. /л.132 от делото/ , твърди, че същият
познава подс.Д. ,от времето когато са били съседи. В момента не живее на
адреса на който са притежавали жилища заедно с подсъдимия. На зададени
въпроси относно разположението на гаражното помещение където св.Б.Х.
заявява, че е бил затворен от подсъдимите, св.Ю. заявява,че в гаражното
помещение на жилищната сграда се влизало ,чрез бяла врата която се
заключва. В по ранен етап имало и една сива врата, която по-късно била
премахната. Ю. заявява, че никога не е ползвал гаражите, имал единствено
11
маза, към гаражите е имало вход за коли, който се затварял с врата. Твърди,че
преди мазите е имало малка вратичка от стълбището, след което като се слезе
се влизало в голямото помещение. Ключове за малката врата към мазите
имали всички които живеят в сградата. Свидетелят твърди, че в тези
помещения не е виждал складирано оборудване като склад от заведенията на
подс.Д..
В показанията си св.С.Ю. /л.133 от делото/ , твърди, че същата е
работила в жилищната сграда на ул.“Поп Сава Катрафилов“ №19 като
чистачка. На зададени въпроси относно разположението на гаражното
помещение където св.Б.Х. заявява, че е бил затворен от подсъдимите, Ю.
заявява, че е имало една врата от която се е влизало в мазите. В самите
гаражи не е имало помещение със сива врата, като заявява, че не знае кой е
ползвал това помещение.
В показанията си св.Е.Д. /л.134 от делото/ ,твърди, че същата живее
на четвъртия етаж в сградата където св.Б.Х. заявява, че е бил затворен от
подсъдимите. св.Д. твърди, че в гаражното помещение на жилищната сграда
се влизало ,чрез врата която се заключва, вътре имало големи метални врати,
заявява, че не е забелязала кога една от вратите е била премахната.
В показанията си св.Р.М. /л.136 от делото/ , твърди, че същата работи
като общопрактикуващ лекар, а кабинетът и се намира на ул.“Поп Сава
Катрафилов“. На зададен въпрос дали познава св.Б.Х., дали в периода 2014г-
2015г. същият я е посещавал за лечение, свидетелката отговаря, че познава
лицето, не се сеща да я е посетил за преглед. Преди съдебното заседание
свидетелката извършила справка на компютъра си в лекарския кабинет, и е
установила,че за този период Х. няма отчетени прегледи. Спомня си,че Х. е
имал едно срязване по ръцете, на сухожилие, но това се случило много преди
това.
св.С. Д. КВ. –съпруга на подс.Д. в показанията /л.136 от делото/ ,
същата заявява, че през 2015год. е била бременна, имала тежка и сложна
бременност, което налагало много често да пътува до гр.Варна на
изследвания в Майчин дом и АГ болница . До град Варна пътувала със
съпруга си, като двамата често оставали да нощуват при нейните родители
във Варна. Твърди,че през месец май със сигурност двамата са били в
гр.Варна, тъй като са се налагали периодични прегледи.
В показанията си св.С. Г. Ж. от гр. ******* /л.171 от делото/ твърди,
че същата познава св. К. от осми клас, че са близки приятелки, и след като са
завършили училище продължили да се виждат. Ж. свидетелства, че
бременността на св. К. е преминала тежко, много трудно…, налагало се
София често да пътува до гр.Варна, като пътувала със съпруга си.На зададен
въпрос от страните по делото-„Ако на 05.05. София е била на преглед, на
16.05. дали са били във Варна с Д.? , свидетелката отговаря- „Да били са, след
всеки преглед те оставаха поне по две седмици“.
В показанията си св.Л. СТ. Ц. /л.182 от делото/ твърди, че през 2014-
12
2015год. е работила в „Райфайзенбанк“, като специалист обслужване на
клиенти, същата заявява – „че няма никакъв спомен за тези лица“, „че не
може да си спомни толкова много години назад какво се е случило реално“,
като допълва-„вероятността за излъжа, да дам невярна информация , в случая
е много голяма“, „аз нямам друго какво да кажа, при разпита ми казаха
имената на хора, за които нямам никаква представа кои са“. На въпрос –
„вижте тримата мъже срещу вас, познавате ли някого от тях“?, свидетелката
посочва подс.Д. и уточнява, че същият е имал фирми които са били клиент на
банката. След като свидетелят заяви ,че не се сеща подробно за факти и
обстоятелства касаещи зададените въпроси, на осн. чл.281 ал.1 т.2 от НПК,
съдът зачете и приобщи към доказателствения материал, дадените от св.Ц.
свидетелски показания на /л.36-39 т.3 от ДП/. В същите свидетелката заявява,
че през периода август 2014г. до септември 2016г.е работила на длъжност
„специалист обслужване на клиенти“ в „райфайзенбанк“, не познава св.Б.Х. и
подс.С.. Относно предоставеното й копие от „Заявление за промяна на
банкова карта“ с IBAN BG50 RZBB 9155 1005 6199 00/02.04.2015Г., св.Ц.
заявява, че документа и е познат като образец, описва процедурата по
приемане и обработване на документа. В свидетелските показания дадени на
ДП, без да конкретизира дата, свидетелката описва случай, за който се сеща -
„докато работех в банката, имаше един случай, при който си спомням, че едно
лице дойде, за да изтегли всичките си налични суми по банковата си сметка,
като беше придружен от друго лице, на което пред мен даде всички
изтеглени пари“, „незнам дали става въпрос за същия случай за който ме
питате“,“няма да мога да разпозная лицата, ако ги видя сега“. Свидетелката
заявява, че поддържа прочетените и по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК
свидетелски показания.
В показанията си св.Д. Д. /с.з.07.02.2022г. от делото / твърди, че през
2015год. е работила на същото място, където работи и сега- Магазин „Ива-
65“, както и заявява, че познава св.Б.Х. и подс.В. С., тъй като живеят в
квартала където се намира магазина. На поставен въпрос, същата отговаря, че
не помни в нейно присъствие в магазина да е имало разправия между Х. и
тримата подсъдими.
В показанията си, брата на подс.Д. - св.С.Д. /л.167 от делото/ твърди,
че от построяването на блока живее на ул.“Поп Сава Катрафилов“№19. На
зададени въпроси относно разположението на гаражите и мазите в
жилищната сграда, и начинът им на ползване, свидетелят отговаря, че в
подземието се влиза от две места – единият начин да се влезе е с автомобил,
а може и пеша от същото място. Описва, че може да се влезе и през входа, в
гаражите имало обособени парко места.Свидетелят Д. описва, че през
2015година, че в това помещение е съхранявал различни мебели и пособия от
заведение което притежава. Твърди,че в един период от време помещението е
било преградено, по проект там е нямало врати поради което и по-късно не е
било преградено, а и имало опънат преграден брезент. Заявява, че входната
врата е можела да се отваря както отвън , така и от вътре тъй като не била
13
заключена. Голямата входна врата отвън и отвътре е имала „топка“ /брава/,
която чрез завъртане отваря вратата. Допълва, че нито вратата от която са
влизали автомобилите, нито вътрешната врата за паркоместата не са се
заключвали.
Във връзка с отношенията му със св.Х., св.Д. заявява, че Б. е работил
във фирмата на жена му, като той лично е движил нещата с пълномощно.
Борислав работил каквото му дадат. Фирмата на съпругата му- ЕТ“Мая
Георгиева-Фитнес“ по същото време е кандидатствала за наемане на хора от
бюрото по труда, където били подавани документи, съобразно изискванията и
нуждите на фирмата , от бюрото по труда одобряват кандидата, и им го
изпращат, за да бъде назначен на работа. Спомня си, че по този начин Б. е бил
назначен във фирмата на съпругата му. На зададен въпрос, дали Б.Х. е
оставял дебитната си карта в офиса на фирмата, дали са имали неуредени
финансови отношения, свидетелят отговаря,че никой не е оставял дебитни
карти в офиса, трудовото възнаграждение се превеждало по банков път,
поради което и нямал неуредени взаимоотношения с Б. Св.Д. допълва, че
брат му- подс.Д., няма никакви отношения с фирмата на съпругата му, както
и, че на 14.05.2015год. не е бил в гр.Търговище тъй като се е налагало заедно
със жена си често да пътуват до гр.Варна…

АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:


По отношение показанията на св.И.И., св.С.Г., св.И.И. и св.В.Д., и
четиримата полицейски служители към ОД МВР-Търговище или РУ-
Търговище, съдът счита, че липсва процесуална пречка полицейските
служители да бъдат разпитани в качеството на свидетели.
Полицейските служители могат да бъдат разпитани като свидетели. В
чл.118 от НПК са посочени лицата, които не могат да бъдат свидетели.
Въпреки това съдът, счита, че в случая същите следва да бъдат
изключени от доказателствения материал по делото, в частта, в която същите
възпроизвеждат обясненията на Б.Х., и конкретно в частта им, как е бил
пресрещнат от подс.В.С. и подс.К.Н., как насилствено бил транспортиран до
сграда находяща се на ул.„Поп Сава Катрафилов“ , където бил заключен, а
по-късно отведен до офиса на банката с указания да изтегли оставащата сума
по неговата банкова сметка ,след което да предаде сумата на един от тримата
подсъдими, как заедно с подс.В.С. са влезли в банката,как свидетелят
изпълнил това което са искали от него, и е предал сумата на С., както и в
частта им касаеща проведените разпити и снемане на обяснения от
обвиняемите лица.
За да изключи показанията в тази им част, съдът съобрази следното: -
Няма спор нито в теорията, нито в практиката, че доказателствата са
14
първични и производни. Само когато не са налице първичните доказателства
е допустимо да бъдат използвани производните доказателства, напр. при
погиване или невъзможността да бъдат събрани от първоизточника. В случая
при липса на направени признания в обясненията на подсъдимите, не могат
самопризнанията като първично доказателство да бъдат заместени по
отношение установяването с тях на релевантните факти, с опосредени
свидетелски показания на полицейските служители. Въпреки, че за разговори
с явили за разпит лица, принципно, показанията на полицаите, които са ги
провели, са годни доказателствени източници, правото на защита, вкл и
съгласно решенията на ЕСПЧ, не позволява пряко уличаващи факти и
признания да се установяват от изявления, макар и извънпроцесуални, но
неподкрепени от дадени в качеството им на обвиняеми обяснения, защото
обратното би означавало нарушение на горепосочения принцип – че преките
доказателства се заместват с производни при установяване на релевантните
факти, само ако първите липсват или са погинали. Виж Решение № 591 от
13.01.2014 год. на ВКС по н.д. № 1902/2013 год. І н.о.; Решение №
215/08.11.2018 год. на ВКС по н.д. № 761/2018 год. на ІІ н.о.; Решение №
26/23.03.2018 год. по н.д. № 1011/2017 год. на ВКС на ІІІ н.о.; Решение №
202/01.09.2020 год. II н.о. по нак. Дело № 712/2019 г.; Решение №
78/06.08.2020 г. по нак.д. № 28/2020 г. II н.о. Решение № 290/04.01.2016 год.
по н.д. № 965/2016 г. ІІ н.о.; Решение № 225/29.11.2018 по н.д. № 808/2018 г.
ІІ н.о.; Решение № 42/20.03.2018 по н.д. № 25/2018 г. ІІ н.о.; Също и делото
Д.М. срещу България, жалба № 374/2009 год. на ЕСПЧ и Tiarenko v. Ukraine,
жалба № 31720/2002 год. на ЕСПЧ.
Като мотив към горното, съдът отново напомня заявеното от св.И.И.-„, че
към момента на подадената от Б.Х. жалба, по която е образувана преписка
№259/09.03.2016год. е изпълнявал длъжността инспектор в група „ТП“ РУ
Търговище, като в това си качество е призовавал Д.Д. и В.С., снемал им е на
обяснения, съставял им е протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР.
Свидетеля заявява, че подържа дадените на ДП показания, като добавя, че
познава отблизо Б.Х. по повод образувани преписки срещу него“.
Заявеното от св. С.Г.- на въпрос от къде знае всичко това?- същият
отговаря-„от снемане на обяснения от Борислав, от Красимир и от Васил С.“.
Заявеното от св.И.И. - „ По отношение на този случай установявах факти и
обстоятелства,Снемал съм писмени обяснения от В.С., и със Старши
инспектор С.Г. писмено сведение от К.Н. в затвора гр.Плевен. От тези
разпити и писмени сведения, аз давам сегашните си свидетелски показания“.
Заявеното от св.В.В.- –„ по тази преписка съм работил само аз и лично аз
съм писал разпорежданията и протоколите за предупреждение, в мое
присъствие лицата са давали сведения“.
По отношение показанията на св.Б.Х. дадени в съдебно заседание и тези
дадени на ДП и зачетени в съдебно заседание, съдът намира, че не следва да
кредитира същите в частта им в който свидетелят описва как подсъдмите
15
В.С. и К.Н., са го изчакали, хванали за ръцете и завлекли към магазина в
бл.54-„Ива-65“, на който случай присъствала и магазинерката от магазина.
Не дава вяра на показанията му и в това, -„че подс.С. се обадил на третия
подсъдим – подс. Д.Д., че на мястото пристигнал подс.Д. и с управляван от
него автомобил е бил заведен и заключен в гаражните помещения на
жилищна сграда в гр.Търговище. Не дава вяра и на показанията в частта им в
която се заявява, че тримата подсъдими и свидетеля са се качили в закрит
фургон /баничарка/ с две врати отпред и една врата отзад, че се отправили
към банката /“Райфайзенбанк“/, където Х. и подс.С. влезли в банката, където
свидетелят изтеглил всичките си пари , и закрил банковата си сметка. Не дава
вяра и на твърдението, че на излизане от банката Х. предал изтеглените пари
на подс.С., който пък навън ги предал на подс.Д., както и, че следствие
задържането му от подсъдимите е посетил за медицински преглед д-р М..
Така описаните показания на св.Х. в различен етап от делото, са
противоречиви и непоследователни - не се подкрепят от останалите
доказателства по делото.
И тримата подсъдими дават подробни обяснения , в които и тримата
заявяват, че нищо от твърдяното от св.Х. не се е случило. Подсъдимия Д.
твърди, че по същото време не е бил в гр.Търговище, а в гр.Варна. Съдът
намира, че следва да кредитира с доверие тези обяснения тъй като същите се
подкрепят по категоричен начин от свидетелските показания на св.С.Д.,
св.С.К. и св.С. Ж. Св.С. Ж. в показанията се заявява по категоричен начин,че
съпругата на подс.Д. е имала тежка бременност в този период от време, което
е налагало, тя и подсъдимия често да пътуват на прегледи до г.Варна. След
всеки преглед се налагало да останат за по две седмици при родителите на
св.К.. Св.Д. в показанията си твърди, че брат му-подс.Д. няма никакви
отношения с фирмата на съпругата мукакто и, че на 14.05.2015год. не е бил в
Търговище, тъй като се е налагало заедно с жена си често да пътува до
гр.Варна.
Подс. В.С. и подс. К.Н. също дават подробни обяснения по делото, като
и двамата отричат да са участвали в извършването на престъплението за
което са обвинени. Съдът не намира мотив да не даде вяра на тези им
обяснения имайки предвид, че същите не се опровергават от нито едно от
събраните по делото доказателства. Съдът дава вяра на свидетелските
показания на св.Д.Г. /магазинер в магазин на ЕТ“Ива-65“ в гр.Търговище, тъй
като показанията на свидетелката кореспондират с обясненията на
подсъдимите- свидетелката заявява- „на 14.05.2015г. бях на работа“,„незнам
какво се е случила“, „нямам спомен да съм се обаждала на В.С. по заръка на
К.Н.“, - твърди, че няма наблюдения тези лица да са имали конфликт
помежду си, не е присъствала и не е чувала за случай, в който В.С. и Б. Н. да
са хващали или задържали Б.Х.. В подкрепа на нейните показания са и
показанията на св.Диляна Драганова, служител в ЕТ“Ива-65“по същото
време. Свидетелката заявява, че докато е била на работа във фирмата, не е
ставала свидетел на ситуация в която тримата подсъдими и св.Х. да са имали
16
разправии, подсъдимите да са задържали свидетеля, да са го принуждавали да
прави нещо. Съдът дава вяра и на показанията на показанията на св.С.Ю.,
св.С.Ю. и св.Е.Д.. Въпреки,че тримата свидетели не са посочени като преки
очевидци на извършеното от подсъдимите престъпление, съдът изслуша
техните показания, в които същите описват в различно време достъпа,
преградите и разположението на гаражното помещение в жилищната сграда
на ул.“Поп Сава Катрафилов“ в гр.Търговище. От тези показания съдът прави
извод,че в гаражното помещение е имало възможност за достъп от голяма
ролетна врата- за автомобили, и малка врата от стълбищната част на
сградата. В различен период от време е имало вътрешни прегради, и врата
която в последствие е била премахната, имало е моменти когато вратите са се
заключвали , а друг път не са били заключвани. В този смисъл са показанията
на св.С.Д.. Твърденията на пострадалия- св.Б. Х. , че вследствие упражненото
му физическо насилие при задържането му от подсъдимите, е изпитал болки
в оперираната му по- рано ръка, което е наложило спешно да посети личния
си лекар- д-р М., не се подкрепят именно от показанията на разпитаният
доктор. В свидетелските си показания д-р.М. заявява, че познава св.Х., че
преди съдебното заседание в което е разпитана е направила справка в
компютъра си, и е установила, че в периода 214г.- 2015год. няма отчетени
прегледи за Х..
Относно установяване на описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка и в частност посещението на св.Христо и подс.С. в клон на
„Райфайзенбанк“ Търговище, съдът разпита в качеството на свидетел лицето
Л.Ц. – специалист обслужване на клиенти в банката в период 2014-2015год.,
В показанията си които съдът кредитира в пълна степен, свидетелката
заявява, че подписите по документите с които св.Х. е заявил изтеглянето на
сумите, и прекратяване на сметката са нейни. Без да конкретизира дата,
свидетелката описва случай, за който се сеща - „докато работех в банката,
имаше един случай, при който си спомням, че едно лице дойде, за да изтегли
всичките си налични суми по банковата си сметка, като беше придружен от
друго лице, на което пред мен даде всички изтеглени пари“, „незнам дали
става въпрос за същия случай за който ме питате“. Съдът счита, че случаят за
който свидетелката се сеща, не касае процесният случай, тъй като в
показанията си св.Х., заявява, че - „на излизане от банката е предал
изтеглените пари на подс.С., който пък навън ги предал на подс.Д.“.
С оглед преодоляване на констатираните съществени противоречия в
показанията на св.Б.Х. и обясненията на подсъдимия К.Н., съдът постави в
очна ставка двамата разпитани, като и двамата заявяват, че към момента са
нормални приятелски отношения. На зададените помежду им и от страните
въпроси, подсъдимия заявява, че няма спомен на 14.05.2015година заедно с
подс.С. да е бил пред блока където живее Х., , заявява,че твърденията на Х.
са неистини, отрича да му е държал ръцете, отрича изцяло да е описаната от
св.Х. фактическа обстановка.
С оглед преодоляване на констатираните съществени противоречия
17
в показанията на св.Б.Х. и обясненията на подсъдимия В.С., съдът постави в
очна ставка двамата разпитани, като свидетелят заявява, че към момента
неподържа отношение с подсъдимия, а С. заявява, че е в добри отношения
със св. Х.. На поставените въпроси подсъдимия отговаря кратко на всеки
въпрос, като заявява, че нищо от описаното от свидетеля не се е случило..
С оглед преодоляване на констатираните съществени противоречия
в показанията на св.Б.Х. и обясненията на подсъдимия Д., съдът постави в
очна ставка двамата разпитани, като свидетелят заявява, че към момента е
във враждебни отношения с подсъдимия , а Д. заявява, че е в добри
отношения със св. Х.. На поставените въпроси подсъдимия отговаря, че нищо
от описаното от свидетеля не се е случило, не притежава лек автомобил с
ДК№ Т87-79, заявява, че на процесната дата не е бил в гр.Търговище.
Съобразявайки така проведените очни ставки между св.Х. и тримата
подсъдими, съдът не намира основание за изменение от първоначалният
извод, че не следва да се дава вяра и не следва да се кредитират
свидетелските показания на св.Х. , частта им в която същият твърди и описва
как подсъдмите В.С. и К.Н., са го изчакали, хванали за ръцете и завлекли към
магазина в бл.54-„Ива-65“, на който случай присъствала и магазинерката от
магазина. Не дава вяра на показанията му и в това, -„че подс.С. се обадил на
третия подсъдим – подс. Д.Д., че на мястото пристигнал подс.Д. и с
управляван от него автомобил е бил заведен и заключен в гаражните
помещения на жилищна сграда в гр.Търговище. Не дава вяра и на показанията
в частта им в която се заявява, че тримата подсъдими и свидетеля са се
качили в закрит фургон /баничарка/ с две врати отпред и една врата отзад, че
се отправили към банката /“Райфайзенбанк“/, където Х. и подс.С. влезли в
банката, където свидетелят изтеглил всичките си пари , и закрил банковата
си сметка. Не дава вяра и на твърдението, че на излизане от банката Х. предал
изтеглените пари на подс.С., който пък навън ги предал на подс.Д., както и, че
следствие задържането му от подсъдимите е посетил за медицински преглед
д-р М.. Същите показания не намират подкрепа от нито едно от
доказателствата по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Видно от разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да
почива на предположения. Видно от разпоредбата на ал.2 на същият член
вината на подсъдимия следва да бъде доказана по несъмнен начин.
От така установената фактическа обстановка и след анализ на съвкупния
доказателствен материал по делото който е изключително противоречив,
съдебният състав стигна до извода, че не може да се направи безспорен и
категоричен извод, че В. Т. СТ., е извършил престъплението с посочената в
обвинителния акт правна квалификация- чл.214 ал.2 т.1 във вр. с чл.213а ал.2
т.4 във вр. с чл.214 ал.1 от НК, а именно това, че на 14.05.2015г. за времето от
7.00ч. до 9.30 ч. в гр. Търговище, като съизвършител в съучастие с лицата Д.
18
СТ. Д. и КР. Н. Н., извършители, с цел да набави за Д. СТ. Д. имотна облага,
принудил Б. Г. ХР., роден на *******г. в гр. ******* и живущ в гр. ********
чрез сила-отвличане и принудително държане в обособено помещение в
подземния гараж на жилищна сграда, находяща се на ул. „Поп Сава
Катрафилов“ № 19 да извърши нещо, противно на волята му да изтегли
сумата от 496(четиристотин деветдесет и шест) лева от собствената си
банкова сметка, открита в „Райфайзенбанк България ЕАД и да ги предаде на
Д. СТ. Д. и с това причинил нему имотна вреда, като деянието е извършено от
две и повече лица, поради което и съдът го призна за невиновен и на осн. чл.-
304 от НПК го оправда по така повдигнатото обвинение.
По отношение подсъдимия Д.Д., от така установената фактическа
обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал по делото
който е изключително противоречив, съдебният състав стигна до извода, че
не може да се направи безспорен и категоричен извод, че от така
установената фактическа обстановка, подсъдимия е извършил
престъплението в извършването на което е обвинен- престъпление по чл. 214,
ал.2, т.1 във вр. с чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с чл. 214, ал.1 от НК. , а именно,
това че: на 14.05.2015г. за времето от 7.00ч. до 9.30 ч. в гр. Търговище, като
съизвършител в съучастие с лицата В. Т. СТ. и КР. Н. Н., извършители, с цел
да набави за себе си имотна облага, принудил Б. Г. ХР., роден на 02.12.1990г.
в гр. Търговище и живущ в гр. Търговище чрез сила-отвличане и
принудително държане в обособено помещение в подземния гараж на
жилищна сграда, находяща се на ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 19 и
заплашване с думите: „Внимавай какво правиш, защото ще ти счупя краката с
бухалка“ да извърши нещо, противно на волята му да изтегли сумата от 496
(четиристотин деветдесет и шест) лева от собствената си банкова сметка,
открита в „Райфайзенбанк България ЕАД и да му ги предаде и с това
причинил нему имотна вреда, като деянието е извършено от две и повече лица
– поради което съда го призна за невиновен и на осн. чл.304 от НПК го
оправда по така повдигнатото обвинение.
По отношение подсъдимия К.Н., от така установената фактическа
обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал по делото
който е изключително противоречив, съдебният състав стигна до извода, че
не може да се направи безспорен и категоричен извод, че от така
установената фактическа обстановка, подсъдимия е извършил
престъплението в извършването на което е обвинен- престъпление по чл. 214,
ал.2, т.1 във вр. с чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с чл. 214, ал.1 от НК. , а именно,
това че: че на 14.05.2015г. за времето от 7.00ч. до 9.30 ч. в гр. Търговище,
като съизвършител в съучастие с лицата Д.С. и В. Т. СТ., извършители, с цел
да набави за Д. СТ. Д. имотна облага, принудил Б. Г. ХР., роден на *******г.
в гр. ******* и живущ в гр. ******* чрез сила -отвличане и принудително
държане в обособено помещение в подземния гараж на жилищна сграда,
находяща се на ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 19 да извърши нещо, противно
19
на волята му да изтегли сумата от 496(четиристотин деветдесет и шест) лева
от собствената си банкова сметка, открита в „Райфайзенбанк България ЕАД и
да ги предаде на Д. СТ. Д. и с това причинил нему имотна вреда, като
деянието е извършено от две и повече лица – поради което съда го призна за
невиновен и на осн. чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото
обвинение.
Престъплението изнудване по чл. 214 НК, от обективна страна е
осъществимо само чрез действия на дееца, изразяващи се в престъпно
мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против
волята му, чрез използване от дееца на принуда - сила или заплашване.
Доказателства за такива действия на подсъдимите липсват.
Съдът след като анализира събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност достигна до безспорния извод, че липсват категорични, безспорни
доказателства които да водят до обоснован извод, че тримата подсъдими са
извършили престъпленията за които са обвинени.
Съдът подложи на внимателен анализ тези показания на св.Х. и
изнесените в тях фактически твърдения, като посочи по-горе в кои части ги
кредитира с доверие и в кои части не ги кредитира и не следва да гради
изводите си върху тях. Никъде в многобройните доказателства по настоящото
дело както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
производство не се събраха безспорни доказателства, че по отношение на
св.Х. , от подсъдимите да е упражнената сила- отвличане, принудително
държане в обособено помещение, и да е принуждаван да извърши нещо,
противно на волята му- да изтегли сумата от 496лв от собствената си банкова
сметка и да предаде същата на Д.Д..
Същественото при престъплението по чл. 214 от НК е, че
имущественото разпореждане следва да е продиктувано от такова психическо
въздействие върху волята на пострадалия или физическо насилие върху
личността му, обусловило настъпването на имотна вреда. В случая не се
доказват действия и поведение на подсъдимите по отношение на с.Х., които
да обосноват доказаност на извършено престъпление по чл.214 от НК. .
От всичко гореизложено може да се направи извода, че не се установи
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства престъпленията
описани в обвинителния акт да са извършени и техен автор да са
подсъдимите..
Не е реализиран и състава на престъпление по чл. 213А, ал. 2, т. 4 от
НК вр.214 ал.1 от НК. Чрез принудата, предвидена в състава по чл. 213а НК
като изпълнително деяние на това безрезултатно престъпление, деецът цели
получаването на имотна облага като пострадалият се мотивира да извърши
разпореждане с вещ, със свое право или да поеме имуществено задължение,
без оглед дали той действително го е извършил или не. За съставомерността
на престъплението по чл. 214 НК, което за разлика от първото е резултатно,
се изисква деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, да
20
упражни сила или заплашване спрямо пострадалия, чрез която да го принуди
да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му, в
резултат на което на него, или на другиго се причини имотна вреда, съгласно
Решение № 197 от 05.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 485/2013 г., 3-то НО. По
делото не се доказаха действия на тримата подсъдими които да са упражнили
сила или заплаха спрямо св.Х., както и да са го принудили по какъвто и да е
начин да извърши , да пропусне или да претърпи нещо противно на волята
му.
При така установената фактическа обстановка и на база на събраните
доказателства съдът намира, че подсъдимите не са осъществили от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на престъплението в което са
обвинени, поради което и ги оправда.
С оглед постановената оправдателна присъда и на осн. чл. 190 от
НПК разноските по делото остават за сметка на държавата.


СЪДИЯ:


21