№ 2780
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100113560 по описа за 2023 година
Производството по гр.д.№13560/2023г. на СГС е образувано въз основа на искова
молба с вх.№112970/01.12.2023г. на СГС, подадена от Софийска митрополия / „Софийска
епархия“ Местно поделение на БПЦ - БП (ЮЛ), с код по БУЛСТАТ:*********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „*********, срещу Е. И. Й., с ЕГН:**********, с
адрес: гр. София, район „*********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове както следва:
1.с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено, че
ищецът е собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
предназначение: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, заснет съгласно Схема № 15-1054928-04.10.2023 г. на
самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК - гр. София с идентификатор:
68134.201.127.2.135 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и едно
точка сто двадесет и седем точка две точка сто тридесет и пет/, находящ се в град София,
Столична община, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-50/20.06.2016 г. на ИД на АГКК; адрес на имота: град София, Столична община,
район „*********”, ж.к. Лагера, на ул. „********* /тридесет и осем/, вход В, етаж 10 /десет/,
апартамент 40 /четиридесет/; самостоятелният обект се намира на етаж 10 /десет/ в сграда с
идентификатор 68134.201.127.2, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.201.127; брой нива на
обекта: 1 /едно/; с площ: 112,54 /сто и дванадесет цяло и петдесет и четири стотни/ кв. метра,
състоящ се от: две стаи, дневна, кухненски бокс с трапезария и сервизни помещения, при
съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатор: на същия етаж -
68134.201.127.2.83 и 68134.201.127.2.134, под обекта - 68134.201.127.2.131, над обекта -
68134.201.127.2.139, а съгласно документ за собственост при съседи: изток - двор, запад -
двор, север - апартамент № 39 /тридесет и девет/, юг - разделна стена с вх. Б, отгоре -
апартамент № 44 /четиридесет и четири/, отдолу – апартамент № 36 /тридесет и шест/,
заедно с прилежащото Мазе № 40 /четиридесет/ със светла площ: 5,25 /пет цяло и двадесет и
пет стотни/ кв. метра, при съседи: изток - коридор, запад - изба № 39 /тридесет и девет/,
север - стълбище, юг - коридор, заедно с прилежащите 2,468 % /две цяло четиристотин
1
шестдесет и осем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, като ответникът бъде
осъден да предаде на ищеца владението върху недвижимия имот.
2.с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми:
2.1. сумата от 48 000,00 лева, представляваща обезщетение за лишаването на
ищеца от ползване на имота за периода от 30.11.2018г. - 30.11.2023г.;
2.2.сумата от 4 796,43 лева представляваща обезщетение за извършени от
ищеца разходи за заплащане на „Топлофикация София“ ЕАД за използвана от ответника
топлинна енергия в имота за отоплението му и за подгряване на вода за периода от
01.05.2020г. до 30.09.2023г.;
2.3.сумата от 796,22 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимите
и незаплатени разходи за топлоенергия;
Ищецът твърди, че е собственик на процесния апартамент на основание
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 103, том CLIX, дело № 49888 /
2023г. с вх. peг. № 64827 от 15.09.2023г. и Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
52, том LXIII, дело № 15850/2000 г., вх. per. № 18308 от 27.07.2000 г.
Твърди, че ответникът държи процесния имот без каквото и да било правно
основание, като отказва да напусне същия. Ответникът не плаща и консумативите за
ползване на имота, които редовно се изплащат от ищеца.
Ищецът е образувал гражданско дело № 23701 / 2016 г. по описа на Софийски
районен съд, I-во гражданско отделение, 46-ти състав, срещу ответника с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД за наемоподобен доход за периода 01.05.2011г.- 04.04.2015г., които са
отхвърлени като неоснователни поради недоказано правоприемство.
Ищецът е представил удостоверение рег№02.18-342/16.08.2023г„ издадено от
Директора на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет на Република България
(Доказателство № 9). Същото удостоверява идентичността между двете юридически лица:
настоящият ищец „СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ / СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ“ с код
БУЛСТАТ: *********, със седалище в гр. София със: „СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ“ с код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище в гр. София, като местни поделения на Българска
православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската
Екзархия и е член на Единната, Свята, Съборна и Апостолска църква, и която се ръководи от
Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски,
и регистрирана като юридическо лице с наименование: „БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ -
СВ.СИНОД“ с код по БУЛСТАТ: *********, и двете идентични със: „СОФИЙСКА СВЕТА
МИТРОПОЛИЯ“ с ЕКПОУ: ********* по Единния класификатор на предприятията,
организациите и учрежденията в НРБ (ЕКПОУ) - Регистъра на стопанските субекти
„ЕКПОУ“ (РСС „ЕКПОУ“), поддържан в Националния статистически институт (НСИ), в
съответствие с чл. 6, т. 7 от Закона за статистиката (отм., бр. 57 от 25.06Л999 г.). Съгласно
посоченото удостоверение на Дирекция „Вероизповедания“ към МС, местните поделения на
Българската православна църква - Българска патриаршия, каквато е Софийска епархия
съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Устава на Българската православна църква - Българска
патриаршия, на основание § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗВ не подлежат на пререгистрация по реда на
§ 2, ал. 4 от ПЗР на ЗВ, а правосубектността на Българската православна църква - Българска
патриаршия и на нейните местни поделения, със статут на юридически лица, произтича от
закона - чл. 10, ал. 2 ЗВ, както и представителната власт на лицата, които ги представляват,
се доказва е актовете за избор или назначаване, издадени от органите, които са ги избрали
или назначили, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 23.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
2/2010 г., ОСТК. Посочените две юридически лица: „СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ /
2
СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ“ с код БУЛСТАТ: *********, със седалище в гр. София и
„СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ“ с код по БУЛСТАТ: *********, със седалище в гр. София, са били
учредени и съществували към едно и също висшестоящо регистрирано вероизповедание -
„БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ - СВ.СИНОД“ с код по БУЛСТАТ: *********. Лицето
„СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ“ с код по БУЛСТАТ: *********, със седалище в гр. София не
съществува смятано от 03.04.2007 г., тъй като на основание чл. 15, ал. 2 от ЗВ във връзка с §
3 от ПЗР на ЗВ е недопустимо да съществува повече от едно юридическо лице като
вероизповедание с едно и също наименование и седалище и това лице е такова, което към
влизането в сила на Закона за вероизповеданията (Обн., ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г.) се е
било отделило от регистрираната религиозна институция - „БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ -
СВ.СИНОД“ с код по БУЛСТАТ: ********* в нарушение на утвърдения по установения ред
неин устав, поради което не може да използва идентично наименование и да ползва или да
се разпорежда с нейно имущество. Поради това лицето „СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ“ с код по
БУЛСТАТ: ********* е било заличено на 03.04.2007г. от регистър БУЛСТАТ. Въз основа
идентичността на лицата по т. I от посоченото удостоверение на Дирекция
„Вероизповедания“ към МС към едно и също висшестоящо вероизповедание при
положение, че чл. 3, т. 3 от Устава на БПЦ - БП допуска една епархия със седалище в гр.
София, както и факта на заличаване на едното от тях, е удостоверена идентичността между
заличената „СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ“ с код по БУЛСТАТ: ********* от една страна, като
праводател, и „СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ / СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ“ с код БУЛСТАТ:
*********, със седалище в гр. София, като неин приемник, въз основа признатата от
изричната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията правосубектност на
Българската православна църква - Българска патриаршия и на нейните местни поделения,
със статут на юридически лица, произтичаща от закона, и предвиденото изрично
изключение по § 2, ал. 3 за вероизповеданието по чл. 10 от ЗВ.
В законоустановения срок ответникът Е. И. Й. е подал отговор на исковата
молба, с който е изразил становище, че исковете са процесуално недопустими и
неоснователни. Ответникът твърди, че ищецът не е собственик на процесния имот нито към
15.09.2023г., когато се е снабдил с КНА, нито след това.
Твърди, че след като е получил владението по отношение на процесния имот
преди повече от десет години от И. С.П. (софийски митрополит Инокентий) в качеството му
на представляващ Софийската Света Митрополия/Софийска Епархия с БУЛСТАТ *********
с уговорката да плати всички стари сметки за имота, да го приведе в годен за обитаване вид,
да го ползва и стопанисва, а по-късно собствеността да му бъде прехвърлена по
предвидения в закона ред. Е. И. е изпълнил всички поети ангажименти, но нотариално
прехвърляне не се е осъществило, тъй като е загубил връзка с лицето И. С.П. (Софийски
митрополит Инокентий), а от медиите и от публично достъпните регистри разбрал, че
представляваната от митрополит Инокентий религиозна организация с код по БУЛСТАТ
********* е с анулирана регистрация по БУЛСТАТ и е заличен субект в резултат на т.нар.
„разкол“ в Българската православна църква. Това направило невъзможно законосъобразното
прехвърляне на собствеността на жилището на името на приобретателя, но същият Е
ВЛАДЯЛ ИМОТА явно и необезпокоявано от никого повече от десет години, поради което
го е придобил по давност. Поради това и иска отхвърлянето на исковете като неоснователни.
Като последица от отхвърлянето на иска се иска и отмяна на Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 103, том CLIX, дело № 49888 / 2023г. с вх. peг. № 64827 от
15.09.2023г.
С определение от 17.06.2024г. на СГС е присъединено гр.д. № 2013/2024 г. по
описа на СГС, I-17 състав към гр.д. №13560/2023г. по описа на СГС, І-18 състав, като
производството по делото е продължило под гр.д.№ 13560/2023г. по описа на СГС, І-18
състав. За да присъедини делата съдът е намерил, че е налице връзка между делата,
доколкото са между едни и същи страни, като предмет е правото на собственост върху
3
апартамент № 40.
С разпореждане от 26.06.2024г. съдът е оставил производството по искова
молба с вх.№3876/05.01.2024г. на СРС, подадена от Е. И. Й., без движение, като е дал и
конкретни указания.
С молба от 25.07.2024г. ответникът по първоначалния иск Е. И. Й. е заявил, че
иска, предявеният иск по искова молба с вх.№3876/05.01.2024г. на СРС, подадена от Е. И.
Й., да бъде разгледан като насрещен иск по настоящето дело. Същият е конкретизирал, че с
насрещния иск с правно основание чл.124 ГПК, се иска да бъде признато за установено
спрямо Софийска митрополия / „Софийска епархия“ Местно поделение на БПЦ - БП (ЮЛ),
че Е. И. Й. е собственик на процесния имот в резултат на придобивна давност в периода
01.03.2011г.- 01.03.2021г.
Ответникът твърди, че след получаване владението на процесното жилище на
01.03.2011г. същото е било в състояние, негодно за обитаване и и с много натрупани
задължения (неплатени сметки за електроенергия, парно, вода, такси за поддръжката и
охраната на общите части и т.н.). Поради това още през м.април 2011 година предприел
последователни действия за заплащане на сметките и за организиране на съответните
довършителни и ремонтни работи.
С договор от 15.04.2011г. възложил на лицето К.А. извършването на цялостен
ремонт на жилището, състоящ се в довършителни работи, които правят имота годен за
обитаване (полагане замазки, поставяне на ламинат, монтаж на подови сифони и санитарна
керамика в двете санитарни помещения, поставяне на батерии на мивки - 3 броя, монтаж на
осветителни тела, шлайфане, китване, боядисване и монтаж на интериорни врати и лайсни и
т.н.), който ремонт бил извършван поетапно и продължил до 25.05.2012г., когато разплатил
последните извършени от горепосоченото лице ремонтни работи - общо в размер на 24451
лева.
Твърди, че владее процесния имот и към настоящия момент, поради което и го
е придобил въз основа на придобивна давност.
В законоустановения срок е постъпил отговор по насрещния иск, с който
ответникът е изразил становище, че същият иск е недопустим. При условията на
евентуалност се иска отхвърлянето му като неоснователен.
Твърди, че процесният имот е собственост на ищеца от 2000г., като същият го
е отдавал под наем на физически лица.
Оспорено твърдението, че на Е. Й. е предавано владението на процесния имот,
като се твърди, че на същия е било предоставено само ползването на имота. Твърди се, че
ползването на процесния имот е бил предоставено на Й., като на същия е възложено
извършването на подобрения вместо заплащането на наем.
Е. Й. е държател на процесния апартамент и не може да го придобие по
давност, тъй като собственическите права са заявени едва с настоящия иск.
Оспорва твърдението, че е извършен цялостен ремонт на апартамента.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани. За да намери производството по делото за процесуално допустимо съдът взе
предвид следните съображения:
4
1.Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 23.11.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010
г., ОСТК, правосубектността на Българската православна църква - Българска патриаршия и
на нейните местни поделения, със статут на юридически лица, произтича от закона - чл. 10,
ал. 2 ЗВ. Представителна власт на лицата, които ги представляват, се доказва с актовете за
избор или назначаване, издадени от органите, които са ги избрали или назначили. Местните
поделения на БПЦ са митрополиите, църквите и манастирите и те имат статут на
юридически лица – чл. 13, ал. 1 от Устава на БПЦ.
2.Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 5 от
19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3781/2015 г., II г. о., ГК, като правен субект Българската
православна църква - Българска Патриаршия е корпоративно юридическо лице с йерархична
структура, при която всяко правосубектно местно поделение /църква или манастир/ е
неразделна част от горестоящото правосубектно местно поделение, в чийто диоцез се
намират /митрополия/, които от своя страна са неразделна част от православна църква.
Правосубектността на местните поделения им позволява да придобиват на свое име
имущество, както и да защитават вещните права пред съд. Собствеността обаче принадлежи
на Българската православна църква, независимо кое местно поделение я е придобило,
поради което и с оглед структурата й като юридическо лице, Българската православна
църква - Българска патриаршия е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебно
решение по иск за собственост, предявен от или срещу правосубектно нейно местно
поделение. Като правен субект Църквата действа чрез своите органи. Църковното
настоятелство, представлявано от председателя, който е и ръкоположен енорийски
свещеник, е представителен орган на църквата като правен субект, притежаващ
предвидените в Устава правомощия по придобИ.е, упражняване и разпореждане с правото
на собственост върху недвижими имоти, както и за предявяване на искове за защита на
вещни права. Когато в отношенията си с други правни субекти или държавни органи
представителен орган на Църквата действа със собственото си наименование, вместо с
наименованието на правосубектното местно поделение, което управлява, страна в
правоотношението е съответното правосубектно местно поделение, а правните последици
настъпват и за Българската православна църква - Българска патриаршия, чиято неразделна
част е това местно поделение съобразно правилата на Устава й. Изложеното следва от
историческото развитие на отношенията между Църквата и третата българска държава.
3.Предвид изричното уточнение, извършено с молба от 25.07.2024г., ответникът по
първоначалния иск Е. И. Й. е заявил, че иска, предявеният иск по искова молба с вх.
№3876/05.01.2024г. на СРС, да бъде разгледан като насрещен иск по настоящето дело.
Доколкото предявяването на насрещен иск дава по- пълна защита на спорното право, то и
съдът намира, че същият е допустим, като поглъща възражението за придобивна давност,
направено по първоначалния иск.
4.Няма спор в съдебната практика, че при предявен ревандикационен иск ответникът
по първоначалния иск може да предяви насрещен установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК по отношение същия имот. В този смисъл и Решение № 77 от 18.06.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3229/2017 г., II г. о., ГК.
По основателността:
Съгласно приетото в т. 2А на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014г.,
ОСГК, искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания: да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот, както и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по
чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение
Съгласно постоянната съдебна практика за да се уважи иск за ревандикация на
5
недвижим имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен
начин, че ищецът е собственик на спорния недвижим имот, че ответникът го владее или
държи, т.е. упражнява фактическа власт върху вещта, като ищецът следва да докаже правото
си на собственост и упражняването на фактическа власт върху вещта от страна на
ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт
върху имота, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е
установил владението или държането на имота.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 5 от
19.01.2016г. на ВКС по гр. д. № 3781/2015г., II г. о., ГК, като правен субект Българската
православна църква - Българска Патриаршия е корпоративно юридическо лице с йерархична
структура, при която всяко правосубектно местно поделение /църква или манастир/ са
неразделна част от горестоящото правосубектно местно поделение, в чийто диоцез се
намират /митрополия/, които от своя страна са неразделна част от православна църква.
Правосубектността на местните поделения им позволява да придобиват на свое име
имущество, както и да защитават вещните права пред съд. Собствеността обаче принадлежи
на Българската православна църква, независимо кое местно поделение я е придобило.
Видно от показанията на свидетеля И.М. И. /негово високо преосвещенство
Варненски и Великопреславски митрополит Йоан/ разколът в БПЦ е започнал през месец
май 1992г. и е продължил до 21.07.2004г., когато всички храмове и сгради са върнати на
БПЦ. През 1992г. Инокентий е ръкоположен от разколниците за епископ през 1992г. и е
обявен за Софийски митрополит на Софийската Света Митрополия/Софийска Епархия с
БУЛСТАТ *********.
Макар и разколът да приключва 2004г. някои от „разколниците“ се връщат в БПЦ на
по- късен етап. Инокентий се връща в БПЦ на 15.12.2012г., след смъртта на патриарх
Максим. Впоследствие на 20.12.2012г. /Игнажден/ Инокентий връща на църквата и
нотариалния акт за процесния имот. Показанията на същия свидетел относно разкола в БПЦ
се потвърждават и от фактическато обстановка, изложена в Решение от 22.01.2009г. на
ЕСПЧ.
Видно от Нотариален акт №180/27.07.2000г. на нотариус С.К. е извършена замяна,
при която И. С.П. (софийски митрополит Инокентий) в качеството му на представляващ
Софийската Света Митрополия/Софийска Епархия с БУЛСТАТ *********, прехвърля на М.
и А.А.и правото на собственост върху неурегулирано дворно място от 2700кв.м. в с.Владая,
обл. София, ведно с намиращите се в същото сгради, като в замяна приобретателите
прехвърлят на Софийска митрополия правото на собственост върху процесния апартамент
№40.
Ищецът твърди, че при сключването на нотариалния акт за замяна Инокентий е
действал като представител без представителна власт по смисъла на чл. 42 от ЗЗД по
отношение на Софийска света митрополия, доколкото към момента на изповядване на
сделката неин легитимен представител е бил Негово Светейшество Максим. Митрополит
Софийски и Патриарх Български. Действията му са потвърдени от Софийска митрополия
със съставеният впоследствие Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№149/15.09.2023г., с който ищецът е признат за собственик на процесния апартамент.
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС нотариалният акт,
независимо дали е констативен или за сделка, притежава легитимиращо действие, т.е.
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда, като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. При оспорване на признатото с
нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
6
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване
на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се
докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
В процесния случай съдът намира, че ищецът Софийска митрополия / „Софийска
епархия“ Местно поделение на БПЦ - БП (ЮЛ), с код по БУЛСТАТ:*********, притежава
валиден титул за собственост, а именно Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот №149/15.09.2023г., с който ищецът е признат за собственик на процесния апартамент.
Със същия нотариален акт ищецът е потвърдил последиците на замяната, извършена
Нотариален акт №180/27.07.2000г. на нотариус С.К., в която замяна ищецът е бил
представляван от мним представител - И. С.П. (софийски митрополит Инокентий) в
качеството му на представляващ Софийската Света Митрополия/Софийска Епархия.
Съгласно т. 2 ТР №5/12.12.2016г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГК на ВКС, се
приема, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с
него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен, го
потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници.
В същото време ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск Е. И. Й.
не е доказал, че е придобил правото на собственост върху процесния апартамент в резултат
на придобивна давност в периода 01.03.2011г.- 01.03.2021г. по следните съображения:
1.За да са налице предпоставките на придобивната давност при недобросъвестно
владение по чл. 79, ал.1 ЗС, ответникът следва да докаже владение върху процесния
апартамент за процесния период от десет години. Обективният елемент на владението е
упражняването на фактическа власт върху вещта, което трябва да е явно, непрекъснато и
необезпокоявано. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху
имот с намерението да се свои вещта. Позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивната давност, но представлява изявление на субективния елемент на владението
чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н.
Приема се в практиката на ВКС, че когато едно лице поддържа, че е установило
самостоятелна фактическа власт върху недвижим имот, владяло го е в продължение на 10
години и е придобило правото на собственост по давност, то следва да докаже по делото
кога и как е установило фактическата власт върху имота. В този смисъл е Решение
№120/04.03.2025г. на ВКС по гр. д. №140/2024г., I г. о., ГК.
Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС видът на
упражняваната фактическа власт върху вещ /имот/ се определя към момента на
установяването й /аргумент от ТР №1/06.08.2012г. по тълк. д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС,
решение №41/26.02.2016 г. по гр. д. №4951/2015г. на ВКС, I-во г. о./. В зависимост от
основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, хипотезите могат да
бъдат различни.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение
№122/03.12.2020г. по гр.д.№3549/2019г. на ВКС, I г.о., и Решение № 483/11.12.2012 г. по гр.
д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о. – позитивното ни право урежда институтите на владението -
упражняване на фактическа власт върху вещ за себе си /чл. 68, ал. 1 ЗС/ - и държането -
упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго /чл. 68, ал. 2 ЗС/ и свързва с тях
определени правни последици. Липсва правна уредба на търпимите и съизволителните
7
действия, които са самостоятелен вид факти, свързани с упражняването на фактическа власт
върху вещ и които не пораждат последиците на владението и държането. Съдебната
практика е възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са
всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на една вещ, които се извършват с изричното
или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да
се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с
неговото съгласие.
Към това тълкуване следва да се добави, че общото между държането и търпимите
действия е в обективния им елемент - упражняване на фактическа власт върху вещ.
Разликата е в субективния елемент, извеждан от основанието, на което е установена
фактическата власт.
При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по
силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелеца
на вещта предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят
придобива противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта
съобразно условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите.
При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на
собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но
основано на добрите междуличности отношения /съседски, приятелски или роднински/,
поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го
извършва няма никакво право.
За да се определи дали действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд
имот, е между тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на
лицето, което упражнява действието, така и волята на собственика/владелеца, върху имота
на когото се извършва то. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна
сделка и са налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то
е налице държане въз основа на възникнало облигационно отношение. Ако волята /изрична
или предполагаема/ е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква
облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия.
Когато е установена фактическа власт на основание, което прави упражняващият я
само държател /договор за наем, договор за заем за послужване или друг облигационен
договор/, той не се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС. Тази презумпция е установена в
полза на владелеца и прилагането й е изключено, ако фактическата власт е установена като
държане, в който случай вещта се държи за други го. Наличието на основание, на което е
установена фактическа власт изключва намерението да се владее за себе си. В този смисъл са
Решение № 50087 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3914/2021 г., II г. о., ГК, Решение №12
от 19.02.2014г. по гр. д. №1840/2013г. на I ГО, и др.Същото разрешение се прилага и когато
са налице търпими действия върху имота. В този смисъл е и Решение №196/18.03.2019г. по
гр.д.№138/2019г. на ВКС, I г.о.
В процесния случай Й. твърди, че е придобил фактическата власт върху процесния
апартамент на 01.03.2011г.от И. С.П. (софийски митрополит Инокентий) в качеството му на
представляващ Софийската Света Митрополия/Софийска Епархия, с БУЛСТАТ *********, с
уговорката да плати всички стари сметки за имота, да го приведе в годен за обитаване вид,
да го ползва и стопанисва, а по-късно собствеността да му бъде прехвърлена по
предвидения в закона ред. Съдът намира, че твърденията на ответника се припокриват с
последиците на предварителен договор за продажба на недвижим имот, но съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗЗД за действителността на такъв предварителен договор се
изисква писмена форма като условие за действителност.
8
В о.с.з. на СГС от 10.02.2025г. съдът е определил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че ответникът Е. Й. не е сключвал писмен договор, който да бъде
основание за осъществяваната фактическа власт.
Предвид твърдението на Й. съдът намира, че същият е допуснат да ползва процесния
апартамент от мним представител на ищеца. Независимо дали се касае за договор за заем за
послужване или за търпими действия съдът намира, че ответникът не може да се ползва от
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тази презумпция е установена в полза на владелеца и
прилагането й е изключено, ако фактическата власт е установена като държане или в
резултат на търпими действия, в които случаи вещта се държи за другиго. Презумпцията по
чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си.
В обобщение на гореизложеното съдът намира, че ответникът Й. не е изпълнил
задължението си да докаже, че е налице владение на процесния апартамент в периода
01.03.2011г.- 01.03.2021г.
2.Съгласно постоянната съдебна практика поддържането и ремонтирането на имота
представлява израз на задължението на ползвателя да се грижи за имота като добър
стопанин, като я ползва съобразно постигнатото съгласие със собственика, включително и
ремонтирайки и подобрявайки имота според конкретните нужди, за които е предоставено
ползването. Извършването на фактически действия по поддържане и ремонтиране на имота
само по себе си не сочи и на промяна в намерението, с което се упражнява фактическата
власт, тъй като тези действия са извършвани в интерес на ползващото имота лице.
3.В Решение №291/9.08.2010 г. по гр. д. №859/2009 г. на II ГО на ВКС е прието, че за
да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика. Същото
е прието и в Решение №270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. №1162/2009 г. на II ГО. Тези
разсъждения се отнасят и за търпимите действия – лицето, което ги осъществява, следва да
демонстрира по отношение на собственика настъпилата промяна – че започва да
осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота. В процесния случай няма
събрани доказателства ответникът да е демонстрирал по отношение на ищеца промяна в
намерението си да свои процесния апартамент.
По гореизложени съображения съдът намира, че ищецът е собственик на процесния
апартамент. Няма спор, че същият се владее от ответника. Ответникът не е доказал наличие
на правно основание за упражняваното владение, въпреки указаната му доказателствена
тежест.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да уважи ревандикационният иск
на ищеца, като отхъврли като неоснователен насрещният иск за собственост.
Относно по иска с правно основание чл.59 ЗЗД- ищецът следва да докаже наличието
на сложен фактически състав, съдържащ три елемента, които следва да са налице
кумулативно за да бъде основателен иска, а именно:1. ищецът да е собственик на имота
/вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това
и 3. размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като
не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че първите две
предпоставки са безспорно установени.
Видно от заключението на СТЕ средната пазарна наемна цена за процесния
апартамент за периода 30.11.2018г.- 30.11.2023г. е в размер на 800лв.месечно или за 60
месеца по 800лева е в общ размерна 48 000лв.
Предвид гореизложеното и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
9
сумата от 48 000,00 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползване
на имота за периода от 30.11.2018г. - 30.11.2023г.
Видно от заключението по СИЕ ищецът е заплатил на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 4 796,43 лева за използвана топлинна енергия в процесния апартамент за
отоплението му и за подгряване на вода за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2023г. Съдът
намира за безспорно, че в същия период процесния апартамент е използван от ответника.
Поради това и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4
796,43 лева.
Съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца и сумата от 796,22
лева, представляваща мораторна лихва върху дължимите и незаплатени разходи за
топлоенергия;
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени доказаните в настоящето производство разноски в общ размер на 8511,57лв., за
адвокатско възнаграждение, държавна такса и експертизи, за което е представен и списък по
чл.80 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Софийска митрополия /
„Софийска епархия“ Местно поделение на БПЦ - БП (ЮЛ), с код по БУЛСТАТ:*********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*********, срещу Е. И. Й., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, район „*********, с правно основание чл.108 ЗС, че
ищецът е собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
предназначение: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, заснет съгласно Схема № 15-1054928-04.10.2023 г. на
самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК - гр. София с идентификатор:
68134.201.127.2.135 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и едно
точка сто двадесет и седем точка две точка сто тридесет и пет/, находящ се в град София,
Столична община, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-50/20.06.2016 г. на ИД на АГКК; адрес на имота: град София, Столична община,
район „*********”, ж.к. Лагера, на ул. „********* /тридесет и осем/, вход В, етаж 10 /десет/,
апартамент 40 /четиридесет/; самостоятелният обект се намира на етаж 10 /десет/ в сграда с
идентификатор 68134.201.127.2, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.201.127; брой нива на
обекта: 1 /едно/; с площ: 112,54 /сто и дванадесет цяло и петдесет и четири стотни/ кв. метра,
състоящ се от: две стаи, дневна, кухненски бокс с трапезария и сервизни помещения, при
съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатор: на същия етаж -
68134.201.127.2.83 и 68134.201.127.2.134, под обекта - 68134.201.127.2.131, над обекта -
68134.201.127.2.139, а съгласно документ за собственост при съседи: изток - двор, запад -
двор, север - апартамент № 39 /тридесет и девет/, юг - разделна стена с вх. Б, отгоре -
апартамент № 44 /четиридесет и четири/, отдолу – апартамент № 36 /тридесет и шест/,
10
заедно с прилежащото Мазе № 40 /четиридесет/ със светла площ: 5,25 /пет цяло и двадесет и
пет стотни/ кв. метра, при съседи: изток - коридор, запад - изба № 39 /тридесет и девет/,
север - стълбище, юг - коридор, заедно с прилежащите 2,468 % /две цяло четиристотин
шестдесет и осем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, КАТО ОСЪЖДА ответника
да предаде на ищеца владението на същия имот.
ОСЪЖДА Е. И. Й., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, район „*********, да
плати на Софийска митрополия / „Софийска епархия“ Местно поделение на БПЦ - БП
(ЮЛ), с код по БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„*********, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД , следните суми:
- сумата от 48 000,00 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от
ползване на имот, находящ се на адрес: гр. София, район „*********, за периода от
30.11.2018г. - 30.11.2023г.;
-сумата от 4 796,43 лева представляваща обезщетение за извършени от ищеца
разходи за заплащане на „Топлофикация София“ ЕАД за използвана от ответника топлинна
енергия на имот, находящ се на адрес: гр. София, район „*********, за отоплението му и за
подгряване на вода за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2023г.;
-сумата от 796,22 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимите и
незаплатени разходи за топлоенергия;
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН насрещния иск, предявен от Е. И. Й. срещу
Софийска митрополия / „Софийска епархия“ Местно поделение на БПЦ - БП (ЮЛ), с
правно основание чл.124 ГПК, вр.чл. чл. 79, ал.1 ЗС, с който се иска да бъде признато за
установено, че ищецът Е. И. Й. е собственик в резултат на придобивна давност в периода
01.03.2011г.- 01.03.2021г. на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с предназначение: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение, заснет съгласно Схема № 15-1054928-04.10.2023 г. на
самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК - гр. София с идентификатор:
68134.201.127.2.135 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и едно
точка сто двадесет и седем точка две точка сто тридесет и пет/, находящ се в град София,
Столична община, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-50/20.06.2016 г. на ИД на АГКК; адрес на имота: град София, Столична община,
район „*********”, ж.к. Лагера, на ул. „********* /тридесет и осем/, вход В, етаж 10 /десет/,
апартамент 40 /четиридесет/; самостоятелният обект се намира на етаж 10 /десет/ в сграда с
идентификатор 68134.201.127.2, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.201.127; брой нива на
обекта: 1 /едно/; с площ: 112,54 /сто и дванадесет цяло и петдесет и четири стотни/ кв. метра,
състоящ се от: две стаи, дневна, кухненски бокс с трапезария и сервизни помещения, при
съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатор: на същия етаж -
68134.201.127.2.83 и 68134.201.127.2.134, под обекта - 68134.201.127.2.131, над обекта -
68134.201.127.2.139, а съгласно документ за собственост при съседи: изток - двор, запад -
11
двор, север - апартамент № 39 /тридесет и девет/, юг - разделна стена с вх. Б, отгоре -
апартамент № 44 /четиридесет и четири/, отдолу – апартамент № 36 /тридесет и шест/,
заедно с прилежащото Мазе № 40 /четиридесет/ със светла площ: 5,25 /пет цяло и двадесет и
пет стотни/ кв. метра, при съседи: изток - коридор, запад - изба № 39 /тридесет и девет/,
север - стълбище, юг - коридор, заедно с прилежащите 2,468 % /две цяло четиристотин
шестдесет и осем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
ОСЪЖДА Е. И. Й., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, район „*********, да
плати на Софийска митрополия / „Софийска епархия“ Местно поделение на БПЦ - БП
(ЮЛ), с код по БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„*********, сумата от 8511,57лв., представляваща направени в настоящето производство
разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12