№ 1308
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
В. З. Запрянова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501794 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на З. К. К. от гр. Пловдив, бул.
***, ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Д. С., против Решение
№1571 от 12.05.2021г., постановено по гр.д. №15488/2021г., по описа на Районен съд-
Пловдив, първи гр.с., с което е признато за установено, че дължи на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Пещерско шосе“ №66, ЕИК *********, сумата от 298,30 лв., представляващи
стойност на предоставената й медицинска помощ- диагностика и лечение в периода
09.06.-10.06.2018г., дължима поради прекъсване на лечението, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 29.06.2021г. до окончателното й изплащане, за която сума по ч.гр.д.
№10767/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 10-ти гр.с., е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В жалбата са
изложени доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и
постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна- УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Пещерско шосе“ №66, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото адв.
В. Б., с който се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по
същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.98 от Закона за лечебните заведения
/ЗЛЗ/, като ищцовото дружество УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД иска постановяване
на решение, с което да се признае за установено, че ответникът З. К. К. му дължи
сумата от 298,30 лв., представляващи стойност на предоставената й медицинска
помощ- диагностика и лечение в периода 09.06.-10.06.2018г., дължима поради
прекъсване на лечението.
От фактическа страна от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 09.06.2018г. в 23,32ч. ответницата З. К. К. е била приета по
спешност на стационарно лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с оплаквания от
болки в дясната гърда и с приемна диагноза „инфекции на гърдата, свързани с
раждане“, като й е било започнато лечение по клинична пътека №198 „хирургично
лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“. На
следващия ден след приемането й- 10.06.2018г. тя е отказала да продължи лечението
си и в 8,30ч. е напуснала клиниката по собствено желание. Съгласно съставената
по повод приема й в болницата история на заболяването по време на престоя й са
били извършени лабораторни изследвания, ЕКГ, преглед от кардиолог и
интернист. При приемането на ответницата в болничното заведение тя е подписала
декларация за информирано съгласие, като е информирана за диагнозата и характера на
заболяването и е запозната с условията, при които НЗОК заплаща на лечебното
заведение, както и че НЗОК няма да заплати за оказаната болнична помощ, ако не е
завършен алгоритъмът на клиничната пътека. Декларирала е, че е запозната с
ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставени от "УМБАЛ Свети
Георги" ЕАД и е приела, че ще заплати същите, ако откаже лечение или напусне
болницата преди да е завършен алгоритъмът на клиничната пътека.
Исковата претенция се основава на твърденията на ищцовата страна, че
оказаната на ответницата медицинска помощ не може да бъде заплатена от НЗОК,
тъй като тя е отказала да продължи лечението си и е напуснала болницата преди
2
да е бил завършен алгоритъмът на клиничната пътека. Тези твърдения поначало
не се оспорват от ответницата. Съгласно чл.347, ал.1 от Националния рамков
договор /НРД/ за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018г. при
клинична пътека, която не е завършена, индикациите за хоспитализация,
диагностично-лечебния алгоритъм и/или критериите за дехоспитализация не са
спазени, дейността не се заплаща. Съгласно §1, т.2,б.а от допълнителната
разпоредба на същия НРД завършена клинична пътека /КП/ е налице при
хирургична/интервенционална КП– когато e извършенa основната
хирургическа/интервенционална процедура; спазен е задължителният минимален
болничен престой, посочен в съответната КП, и са извършени задължителните
диагностични процедури, с които се отчита хирургичната пътека, като вид, брой и
последователност на извършване, доказващи окончателната диагноза при
дехоспитализация, както и предвидените следоперативни грижи. В случая няма спор
по делото, че предвид отказа на ответницата да продължи лечението си не е бил
спазен задължителният минимален болничен престой в лечебното заведение и не са
били извършени задължителните диагностични процедури, включени в клиничната
пътека, поради което и извършените медицински дейности не могат да бъдат
заплатени от НЗОК. При това положение основателна се явява претенцията на
ищцовата страна същите да бъдат заплатени от ответницата, на която са
предоставени и която изрично се е задължила при приемането си в болницата да ги
заплати, ако напусне лечебното заведение преди да е бил завършен алгоритъмът
на клиничната пътека. Вида и стойността на отделните услуги, заплащането на
които се претендира съгласно ценоразписа на болницата, са посочени в
представената с исковата молба сметка, като същите включват два консултативни
прегледа от специалист по 40 лв. всеки или общо 80 лв., ЕКГ- 10 лв., един ден
болничен престой- 100 лв., и лабораторни изследвания- 108,30 лв., всичко на
обща стойност 298,30 лв. От представената по делото история на заболяването
/л.17 от първоинстанционното дело/ е видно, че в графа „наблюдение на болния“ са
отразени два прегледа на 09.06.2018г. със съответните печати от кардиолог /д-р
Н.З./ и интернист- консултант /д-р Ч.И./. Възраженията на ответницата, че бил
извършен само един преглед в спешен кабинет при приемането й, който бил
безплатен, са неоснователни, тъй като не кореспондират с писмените
доказателства по делото. Прегледът в спешен кабинет е бил извършен от д-р Д.Д.,
за което са съставени съответните лист за преглед и направление за
хоспитализация л.4-5/, като същият не е предмет на исковата претенция. В
историята на заболяването се съдържат и направената на ответницата ЕКГ и
резултатите от извършените й лабораторни изследвания. Няма спор, че тя е била
приета в болницата на 09.06.2018г. и е напуснала на 10.06.2018г., поради което
следва да дължи и стойността на един ден престой, като в случая е без значение за
3
дължимостта на сумата, че престоят й е бил по- малък от 24 часа, тъй като тя
сама е решила да напусне болницата по- рано. Предвид горното се налага
изводът, че всички описани в сметката услуги са били предоставени на
ответницата, поради което тя следва да заплати стойността им. Последната се
установява от представения по делото Ценоразпис на платените услуги, предоставяни
от УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив, утвърден със Заповед № 89/05.02.2015 г. на
изпълнителния директор на болницата (л. 44-46), като съответните цени за
предоставените медицински услуги и извършени изследвания, вкл. и за преглед от
специалист и стойността на ден престой в болницата, са правилно отразени в
изготвената сметка. Не могат да бъдат споделени възраженията на ответницата, че
тя е решила да си тръгне от болницата поради несъгласие с назначеното й
консервативно лечение с риванол и желанието й за извършване на хирургическа
намеса. По делото не са били ангажирани убедителни доказателства за установяване
на твърденията й, че назначеното й лечение на съответния етап е било неправилно,
както и че към датата на напускането й на болницата се е налагала спешна
хирургическа намеса, която й е била отказана. От представената от нея епикриза
/л.50/ действително е видно, че на 12.06.2018г. е била приета в Клиниката по
хирургия на УМБАЛ „Каспела“, като на 13.06.2018г. й е била извършена
оперативна интервенция. От този факт обаче не може да бъде направен извод, че
такава операция се е налагала и е следвало да бъде извършена още на 10.06.2018г.,
а не се дължи на допълнително влошаване на състоянието й предвид отказа й да
продължи започнатото й лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.
По така изложените съображения предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да се уважи.
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателката следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1571 от 12.05.2021г., постановено по гр.д.
№15488/2021г., по описа на Районен съд- Пловдив, първи гр.с.
ОСЪЖДА З. К. К. от гр. Пловдив, бул. ***, ЕГН **********, да заплати
на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Пещерско шосе“ №66, ЕИК *********, сумата от 200 лв.- разноски за
въззивното производство.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5