№ 25
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100508395 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба на ответника С.О. срещу решение от 04.04.2019 г. по
гр.д. №14806/2018 г. на Софийския районен съд, 45 състав, допълнено с решение от
13.05.2021г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Л.Ф.. на основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания и психическа дискомфорт, вследствие
претърпения от нея инцидент на 01.12.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 01.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлен искът за сумата в размер на 3000 лв., разликата над уважената сума от 7000
лв. до размера на пълно предявената от 10 000 лв., частичен иск от сумата в размер на 25 000
лв.
В жалбата въззивникът твърди, че решението на СРС, в частта, в която са частично
уважени исковете е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не са налице
предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Изложени са и съображения за това, че съдът
неправилно е определил и размера на обезщетението. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивният съд да отмени решението в обжалваните му части и да отхвърли
предявения иск. В условията на евентуалност се иска намаляване на присъденото
обезщетение с оглед спазване принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Д. Л.Ф.., чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК е депозирала насрещна въззивна жалба,
в която се твърди, че решението на СРС, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция
за разликата от 7000 лв. до 10 000 лв. е неправилно, необосновано, постановено в
противоречие със събраните в хода на производството доказателства. Поддържа се, че така
определеното обезщетение е занижено и не отговаря на действително търпените негативи
като не са отчетени всички вредоносни последици. Иска се постановяване на решение, с
1
което ответникът С.О. да бъде осъдена да заплати на ищцата допълнително сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и душевни страдания, ведно съд законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изпълнение на задължението. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба
относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС.
От показанията на св. Р.В. и М.П., които са преки очевидци на инцидента
съпоставени с представената по делото писмени доказателства и медицинска епикриза от
15.01.2019г., се установява, че на 01.12.2017г. ищцата е претърпяла злополука – паднала е на
тротоар на бул. „Скобелев“, пред сградата на СРС, докато е вървяла пеша в посока НДК.
Ищцата е стъпила на неукрепени и начупени тротоарни плочки, загубила е равновесие и е
паднала, при което е получила нараняване на горен ляв крайник. И двете свидетелки са
категорични, че ищцата е била с подходящо зимно облекло и с равни обувки и заедно с
ищцата са имали среща на „5-те кюшета“ за вечеря „по женски“. Свидетелките и ищцата са
се движели спокойно, не са бързали, а тротоарът е бил много разбит, плочките били
отлепени. След като ищцата е паднала, е казала, че изпитва силна болка. След което
извикали такси и отишли до УМБАЛМС„Пирогов“, където обездвижили лявата й ръка с
гипсова шина, след констатиране наличие на фрактура на дистален радиус. Свидетелските
показания сочат на силен емоционален дискомфорд, социална изолация и постоянна болка.
От медицинската експертиза, неоспорено от страните, съдът приема, че в следствие
на падането на 01.12.2017 г. ищцата е получила счупване в дисталната част (към китката)
на лявата лъчева кост. Такова увреждане се получава от падане върху дланта на изпъната
ръка и е водело до трайно затруднение движението на крайника за срок не по – малък от 2,5-
3 месеца. Няма данни за остатъчни страдания, включително и променена костна плътност.
Няма медицински данни за безсъние и дискомфорд след получаване на увреждането, но са
възможни негативни повлиявания в емоционалното състояние на пострадал с такава травма.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при прегледа на ищцата е нямало
пълно разгъване на ръката и свиването е било малко затруднено, както и че оплакванията за
болка при промяна във времето и пренатоварване в областта на счупването са често
срещащи се усложнения при подобен вид травми. Направени са и разяснения, че в случая
възстановяването на ищцата влиза в границите на оздравителния период посочен в
заключението.
От писмените доказателства – болнични листове /л. 11 и л. 12 от гр.д./ се установява,
че от 04.12.2017г. – 16.01.2018г. ищцата е била в отпуск по болничен.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
2
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от
вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва
следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител.
Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени
от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).
Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
От разпитаните по делото свидетели се установи, че ищцата е паднала на тротоар на
бул. „Скобелев“, пред сградата на СРС, поради наличието на пътен участък от неукрепени и
начупени тротоарни плочки, а от заключението на медицинската експертиза е видно, че
ищцата е получила средна телесна повреда: счупване в дисталната част (към китката) на
лявата лъчева кост, която е в причинно-следствена връзка с падането й на тротора. От
телесната повреда ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания /медицинска експертиза/.
Тротоарната настилка, находяща се в гр. София, бул. „Скобелев“, пред сградата на
СРС, се поддържа от С.О.. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища
са публична общинска собственост като собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи на пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя,
пътни съоръжения и пътни принадлежности.
Неоснователен е доводът на ответника С.О., че не било установено при условията на
пълно и главно доказване мястото, на което ищцата е получила телесното увреждане. От
разпита на свидетелите П. и В. безспорно се установява мястото на инцидента, а именно
„тротоара, пред въпросния съд на бул. „Скобелев“; „там пред СРС, към НДК“.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на
пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи;
крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които
стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум
и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините.
Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на
съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона
3
за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в
частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината.
Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява
поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на С.О., съставлява
противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с
поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което
в пряка причинно – следствена връзка с причиненото на ищцата увреждане на телесния
интегритет, което е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й
отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства:
младата възраст на ищцата към датата на злополуката – 37 г., вида на телесната повреда –
средна телесна повреда, изразили се в счупване в дисталната част (към китката) на лявата
лъчева кост.; вида на проведеното лечение – поставяне на гипсова шина за имобилизация на
крайника. Съдът отчете продължителността на периода на възстановяване при ищцата не по
– малък от 2.5 - 3 месеца, както и преживения от нея стрес и типичните за механизма на
получаване на травмите негативни емоционални преживявания. По делото бе установено, че
през периода на лечение не са настъпили усложнения, а оплакванията за болка при промяна
на времето и претоварване в областта на счупването са често срещани условния при такъв
вид травми и не е необичайно. Съдът отчете и това, че при извършения от експерта преглед
не е имало пълно разгъване на ръката, а свиването е малко по – затруднено, т.е. ищецът не е
напълно възстановен.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2017-2018 г., този въззивен съдебен състав намира, че
жалбата на Д. Л.Ф.., чрез упълномощен процесуален представител е основателна, а тази на
С.О. – неоснователна. Справедливото обезщетение за претърпяното травматично увреждане
според настоящия съдебен състав възлиза в размер на 10 000 лв..
По законната лихва:
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва, върху присъденото
обезщетение, считано от датата на деликта – 01.12.2017г. до окончателното изплащане и
същата правилно е присъдена.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, С.О. следва да бъде осъдена да
заплати на Д. Л.Ф.. разноски в първоинстанционното производство в размер на още 459 лв.,
разноски пред първата инстанция и сумата от 50 лв., държавната такса за въззивното
производство. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА С.О., ЕИК *******,
представлявана от Й.А.Ф. следва да заплати на адв. М.М.-Т., личен номер по единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет **********, сумата от 580 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред СГС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение от 04.04.2019 г., постановено по гр.д. №14806/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 45 състав, допълнено с решение от 13.05.2021г., в частта с която е отхвърлен
предявеният от Д. Л.Ф.. иск с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД за сумата над уважения
размер от 7000 лв. до пълния размер от 10 000 лв., частично предявена от 25 000 (за сумата
от 3000 лв.), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания и психически дискомфорт, вследствие претърпян
инцидент на 01.12.2017г. в гр. София, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати
на ответника сумата от 75,00 лв., разноски и вместо това постановява
ОСЪЖДА С.О., ЕИК *******, представлявана от Й.А.Ф. да заплати на Д. Л.Ф.., ЕГН
********** на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от още 3000 лв., която заедно с
присъдената с първоинстанционното решение сума от 7000 лв., предявена частично от
претендираната в общ размер 25 000 лв. представлява обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и психически дискомфорт,
вследствие претърпян инцидент на 01.12.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 01.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.04.2019 г., постановено по гр.д. №14806/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 45 състав, допълнено с решение от 13.05.2021г., в частта с която е уважен
предявения иск от Д. Л.Ф.., ЕГН ********** срещу С.О., ЕИК *******, представлявана от
Й.А.Ф. за сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания и психически дискомфорт, вследствие претърпян
инцидент на 01.12.2017г. в гр. София, както и в частта, с която в полза на ищцата е
присъдена сумата от 1071 лв., разноски.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК *******, представлявана от Й.А.Ф. да заплати на Д. Л.Ф.., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 459 лв., разноски пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК *******, представлявана от Й.А.Ф. да заплати на Д. Л.Ф.., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., държавната такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК *******, представлявана от Й.А.Ф. да заплати на адв. М.М.-Т.,
личен номер по единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет ********** на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 580 лв., представляваща възнаграждение за
безплатно процесуално представителство пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5