№ 45
гр. Варна, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Д. Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Д. Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000546 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приети за съвместно разглеждане са въззивни жалби, подадени от
насрещни страни: ответник застраховател ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и ищци Ю. М.
А. и Ю. М. А. срещу различни ЧАСТИ от Решение № 158/01.08.2024
постановено по електронно дело 2023300100352 (ГД 352/2023 г.) по описа на
Окръжен съд – Разград, с които при участие на привлечен помагач, съответно
са били уважени съединени претенции на увредените лица за присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди поради загубата на
техния брат, починал в резултат на ПТП, причинено от застрахован по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист, в
размери от по 25 000лв., съответно същите претенции са били отхвърлени
за горници до по 120 000 лв., със съответната лихва от 28.06.2023 г. и са
били разпределени разноските.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивния съд е произнесъл с определение № 717/25.11.2024 г. (л. 51), като е
докладвал и оплакванията на въззвиниците по фактите и приложението на
закона.
Въззивникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си адв. П.,
излага оплаквания за необоснован извод за наличие на предпоставките за
справедливо обезщетяване на страдания на родственици извън най-близкия
кръг на починалия. Сочи, че нито установената приживе емоционална
привързаност между ищците и техния брат, нито негативното отражение на
смъртта му върху неимуществената сфера на тези родственици се
1
характеризират с някакви особени изключителни обстоятелства, които да ги
отличават от типична, обичайна за българско семейство обич, близост и
взаимопомощ и съответно естествена скръб и горест от трагична кончина на
по-малък брат. Счита събраните гласни доказателства за разделно живеене и
съхраняването на начина на живота на ищците без сътресения в социалното
общуване или някакви трудности в ежедневието им, опровергават
изключителното значение на загубата, което според задължително
установените в практиката критерии е наложително за да възникне
легитимация за справедливо парично обезщетение в полза на лица, различни
от възходящата майка. Отделно се излагат и оплаквания относно неправилно
остойностен еквивалент на страдания поради смърт на близък, без обосновка
на специфичните критерии за справедливост фактически обстоятелства и без
отчитане на икономическите условия през 2018г. Оплаквания се сочат и по
изводите за отреченото съпричиняване на вредоносния резултат с поведението
на самия пострадал, който не е употребил предпазен колан и така е увеличил
значително (поне с 50%) риска от несъвместимо с живота увреждане,
реализиран пряко при настъпилото ПТП. С доводи за недоказани претенции
въззивника моли за пълна отмяна на осъдителната част от решението,
евентуално за редуциране на обезщетенията до справедлив размер от не
повече от по 2000лв.
Въззиваемите увредени ищци, чрез пълномощника адв. И. оспорват с
общ отговор оплакванията като необосновани, като се позовават на
установените с показания на свидетели-очевидци от най-близкия приятелски
и семеен кръг, изключителни житейски обстоятелства, които са наложили
създаване на особено интензивната и трайна връзка между деца, изостевени
от родителите си. С доводи за подценяване на значението на икономическите
фактори и стойностите, определяни в практиката при сходни случаи, оспорват
и доводите по размера на справедливия еквивалент на загубата им.
Обосновават и правилното отхвърляне на възражението за съпричиняване,
като се позовават на експертните заключения за липса на конкретно поведение
на пострадалия, което да е допринесло за вредоносния резултат.
Като въззивници Ю. М. А. и Ю. М. А. излагат и свои оплаквания по
прилагането на принципа на справедливо остойностяване на понесените вреди
от смъртта на по-малкия им брат. Сочат, че съдът необосновано е прилагал
принцип на неоснователно обогатяване при обезщетяване на увредени от
деликт лица, но не е остойностил справедливо конкретно установените и
значими като критерии за завишена компенсация, обстоятелства, каквито са
установените по делото изключителна и дълбока връзка, изградена между
братя и сестра, които като деца били изоставени от двамата си родители на
грижите на баба им, а в последствие в интернат, където разчитали взаимно
един на друг и тази привързаност между най-близки продължила и в
последствие до смъртта на най-малкия брат, като загубата му тежко
травмирала и двамата ищци. Сочат че при същите обстоятелства в практиката
се приемат за справедливи размери между 100 000 -150 000лв, като в тези
рамки е са били остойностени и вредите, понесени от друг от братята на
починалия.
Въззиваемият застраховател е оспорил тази жалба с доводи,
идентични с изложените в собствената му жалба.
2
По същество пред настоящата инстанция пълномощникът на ищците със
същите аргументи пледира за отмяна на неправилното отхвърляне на
горниците и допълнителното присъждане на основателно търсените от
увредените лица остатъци до справедливи компенсации в обичаен среден
размер за такъв вид вреди.
Пълномощникът на застрахователят акцентира в пледоарията си по
същество на оспорената активна легитимация на ищците, като се позовава на
убедително установени факти на поддържани отделни домакинства на тези
роднини, като семействата им са се установили в чужбина, а починалия е
живеел със своя приятелка в България, което обективно е довело още приживе
до ограничаване на връзката между братята и сестрата до типично за такива
роднини общуване, дори и в ранната им възраст отношенията им да са били
по-близки. Моли за цялостно отхвърляне на претенциите, като евентуално
бланкетно поддържа и доводите срещу определяне на размерите и
игнорирането на съпричиняването на вредите от починалия.
Привлеченото за участие в процеса трето лице Агенция Пътна
инфраструктура – помагач на ответника не е заявил нито становище като
въззиваем по жалбата на ищците, нито по жалбата на подпомаганата от него
страна. Представител не се е явил и пред въззивния съд да пледира по
същество.
Главните страни са поискали насрещно определяне на разноски за
настояща инстанция, като само застрахователят е представил списък по чл. 80
ГПК (л. 61), а пълномощникът на ищците е поискал само определяне на
адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска помощ пред
въззивната инстанция.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите на ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на
предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл.
432, ал.1 и чл. 493а ал.1 КЗ, вр. чл.45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД за осъждане
застрахователното дружество да заплати претендирани застрахователни
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от по 120 000 лв. за всеки от
ищците, при покрит риск за едно и също застрахователно събитие –
емоционални страдания и психическа травма от смъртта на брат им А М. А.,
вследствие на ПТП настъпило на 18.12.2018 г. на път I-2 /гр. Разград – гр.
Шумен/, в непосредствена близост до кръстовището с път III-2005, водещ към
с. Самуил, виновно причинено от осъден за транспортно престъпление С Ф Х
– водач на товарен състав – седлови влекач "Мерцедес Актрос" с рег. №
ХХХХХХХХ, с прикачено към него полуремарке "Флигел" с рег. №
ХХХХХХХХ, който товарен състав е застрахован при ответника, ведно със
законната лихва, считано от 28.06.2023г.(поканата до застрахователя) до
окончателното изплащане. Първоинстанционният съд е разгледал обективно
съединените претенции, и като е намерил за доказана отговорността на
застрахователя, е определил обезщетения за неимуществени вреди без
3
редукция за съпричиняване до размер от по само 25 000лв., присъдел е тези
суми и е отхвърлил исковете за неоснователни горници. В обжалваните
съответно осъдителни и отхвърлителни части съдът не констатира пречки по
упражняване на правото на иск и преценява съдебния акт като допустим.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че е налице застрахователно правоотношение между ответното
застрахователно дружество и собственика на седловия влекач, учредено при
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица със срок на застрахователно
покритие по време на инцидента.
Няма спор, че това превозно средство е било управлявано от водача С Ф
Х, който е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 308/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Разград, за престъпно причиняване на смърт на А М. А и други
лица(престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б" и б. ‚в" вр. с чл. 342, ал. 1
от НК) в резултат на загубен контрол поради неправомерно управление на
МПС с несъобразена скорост, довел до сблъсък с л.а. Мазда, рег. № РР
6608ВС.
В производството не е спорно, а и от представеното удостоверение за
наследници (л. 9 от делото на ОС) се установява, че починалият е в родствени
връзки с ищците в производството Ю. и Ю. – брат и сестра на пострадалия,
като наред с тях в същата степен на родство са и по- голям брат О и три сестри
от друг брак на майката, а от по-близките по степен възходящи бащата е
починал преди детето си, но майката З е преживяла смъртта на сина си.
Пред настоящата инстанция са спорни само обстоятелствата, които
определят причиняването на смъртта като резултат не само от действия на
автомобилиста, но и на починалия пътник на задната седалка на лекия
автомобил и конкретното съдържание на съществувалата приживе
емоционална връзка между родствениците и действителния интензитет, обем
и продължителност на страданията, които внезапното прекъсване на тази
връзка причинява на ищците.
От заключението, депозирано пред първоинстанционния съд, по
назначената комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза, което
настоящият състав кредитира като достоверно, изчерпателно и компетентно
изготвено, се установява, че пострадалия пътник е пътувал на задна лява
седалка, където е бил инсталиран и триточков диагонално-поясен колан.
Макар вещите лица да сочат, че нито от техническите данни, нито от следите
по тялото на починалия може да се направи категоричен извод дали
обезопасителния колан е бил поставен, медикът е потвърдил, че липсват
увреждания, типични за протрИ.ия на „коланна травма“ и е посочил, че част
от механичните увреждания, проявени като кръвонасядания, охлузвания,
драскотини не биха били нанасени при поставен колан, а инерционната
черепно-мозъчна травма (довела до тежкото дифузно мозъчно увреждане като
водеща причина за леталния изход) е можело да се прояви в по-малка степен.
Вещите лица са определили и посоката на действие на инерционни сили при
4
два последователни челни удара в завиващата композиция с много висока
кинетична енергия (първо между автомобила и задна странична дясна част на
влекача, последван от отблъскване назад и втори също челен за автомобила
удар в защитна мантинела на ремаркето). Установили са, че тялото на
пасажера се е насочило напред и нагоре, като употребата на колана би
предотвратила преместване напред към седалката, но в по- малка степен може
да предпази главата от удар в тавана. Въззивиният съд преценява, че с така
събраните доказателства не е убедително доказан принос на самия пострадал в
причиняването на най-тежкото увреждане, причинило неговата смърт.
Действително, липсата на увреждания, съответни на контакт на диагонално
разположен колан с тялото, както и каквито и да са технически следи от
блокиран при удара задържащ механизъм на изтеглен и закопчан колан,
достатъчно убедително индикират неизпълнено задължение на пътника да се
обезопаси при пътуване (чл. 137а от ЗДвП). Това обаче не е достатъчно, ако не
е установено несъмнено и че инерционното увреждане на мозъка не би
настъпило, в случай че лицето е било с поставен предпазен колан. В случая,
травмата не е обусловена от понесен външен удар (външните увреждания на
главата се свеждат до драскотини под челна линия на окосмяване и
кръвонасядане в област на брадичката и ухото), а от високоенергийната
двукратна и разнопосочна инерция, пренесена в рязко свободно движение на
вътрешния орган. Затова няма и сигурност, че потенциалното намаляване на
разстоянието на придвижване на главата напред и нагоре (при задържане на
тялото към седалката от колана) нямаше да доведе също до толкова
интензивно сътресение, което да провокира дифузното увреждане на мозъка в
същата несъвместима с живота степен. При това положение, оплакването в
жалбата на ответника за необоснованост на извода по възражението за
съпричиняване се оказва неоснователно. При липса на конкретно доказан
сигурен принос именно на посоченото от застрахователя противоправно
поведение в общата причинно следствена – верига, който да може да се
обособи като ясен резултат на поетия неправомерно риск, възражението за
съпричиняване остава неоснователно. В тази насока е и установената
практика по прилагане на чл. 51 ал.2 ЗЗД, разяснен в т. 7 от ПП 17/63 г. на ВС
(Решение №27/22.06.2022 по к.т.д №239/2021 на ВКС І т. о.; Решение
№50122/15.01.2024 по к.т.д №1766/2022 на ВКС ІІ т. о.).
За установяване на изградената приживе емоционалната привързаност
между починалия брат(на 26 г.) и по-големите негови брат (на 29 г.) и сестра (
на 27 г.) в първата инстанция са събрани гласни доказателства. За тяхната
оценка, съдът съобразява както родствените връзки на свидетелите (О А. е
брат на ищците, а И М и А М са негови и на ищците лели – сестри на майка
им, М М е съпруг на ищцата Ю.), така и служебно известните и установени
чрез справка в ЕПЕП обстоятелства по предявени претенции от всички лица
от най-тесен и по-широк кръг родственици, които са обосновавали
изключителна степен на привързаност именно с починалия А: рожденната
майка З (Гражданско дело №20233300100113 по описа за 2023 година,
обжалвано понастоящем след потвърдено от въззивен съд присъждане на
50 000лв по ВТД289/24); най-големия брат О (на 30г.), роден от първия брак на
същата майка и същия баща като ищците(Гражданско дело №20233300100118
по описа за 2023 година, без данни за постъпили жалби след присъждане на
5
100 000лв.); както и от родени от същата майка, но от следващ брак по-малки
сестри Гюлсевен, (Гражданско дело №20233300100354 по описа за 2023
година, без данни за подадена жалба след потвърдено отхвърляне на иска по
ВТД526/24); С И С (Гражданско дело №20233300100355 по описа за 2023
година, без данни за обжалване на отхвърлен иск). Всички свидетели описват
по идентичен начин развитието на семейните отношения в ранните детски
години на починалия младеж: до 2005г.(когато А е бил 13г) всички грижи за
четирите деца на майката З, която не е живяла с тях, са били полагани от
бабата по майчина линия, а след смъртта й е било учредено настойничество,
поето от най-големия и вече пълнолетен брат О, тъй като родния им баща
отказал. След този момент свидетелите посочват различни данни за
местожителството на най-малкия брат, но това съдът преценява не като
противоречие, а като различни възприятия за променящите се обстоятелства,
съпъстващи израстването му до пълнолетие и последните години от живота
му. Според двете лели и брата О, до смъртта на баба им всички деца са живели
заедно в село Кабда, но поради паричните затруднения и влошеното й здраве
децата били изпратени в интернат в съседни села, където изкарали до седми и
осми клас(т.е. докато навършат 14-15г.), а след смъртта й по-големите братя се
хванали на работа, за да се препитават, а сестрата се оженила на 16г. и
заживяла със съпруга си в друго село. Междувременно тримата братята
останали заедно, а по-късно (вероятно при навършване на пълнолетие и на А)
се разделили като всеки хванал пътя си (според св. М), като А за известно
време около година работел при леля си в Съединение, а после в различни
животновъдни стопанства до установяването му в с.Ловско, където си
намерил приятелка, подготвял си жилище и планирал сватба. Това се
потвърждава и от съселяните им св. И, който описва общото съжителство на
братята и сестрите с бабата и постепенното израстване и отделяне на
търсещите работа братя в различни населени места и в чужбина и св. Ибрям,
който възприел грижите на най-големия брат за другите братя след женитбата
на сестрата. По-съществените различия се установяват само по отношение на
свидетелствата за водещата роля на настойника О в грижите за останалите
членове на семейството до навършването на пълнолетието им, но всички
свидетели заявяват категорично, че и дори и след като заминали да работят в
чужбина (по-големия брат Ю. в Англия, а омъжената вече сестра Ю. със
съпруга си в Германия) всички съхранили контактите си с А, чували се често
по телефон, срещали се когато се прибирали в България, а дори и той ги
посещавал в чужбина. Същевременно всички свидетели потвърждават, че
отношенията между тази група роднини били като между братя и сестра, че
взаимно си помагали, споделяли си и търсели съвети един от друг и се
разбирали добре.
Допълнително свидетелите описват и преживяната мъка от ищците,
които плачели и изразявали съжаление за внезапно усетена самота (св. Ма),
Ю. изпаднала в депресия и пила лекарства, изписани от личния лекар, като все
още тъжала и се разплаквала при споменаване на името на брат й(св. М -неин
съпруг), след погребението се случили обстоятелства, които ги отчуждили (
св. А. – брат на ищците). Други данни за изживените страдания не са
посочени.
6
При така събраните доказателства въззивният съд намира за установени
фактите досежно противоправното поведение на застрахования водача,
причинило непосредствено и пряко смърт на родственика на ищците. Освен
вредоносното поведение на застрахования водач, обаче, в тежест на
увредените лица е установяването и на вредите като елемент на деликта,
покрит като застрахователен риск. За разлика от пряко пострадалите при ПТП
лица, правото на справедливо обезщетяване и на косвено засегнати от
причинена смърт на родственик увредени лица, изисква и допълнително
окачествяване на конкретните неимуществени вреди като изключителни по
своята тежест.
Съобразно указанията по приложението на закона, дадени с ТР
№1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало такава постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, че внезапното й травматично
прекъсване да поражда продължителни болки и страдания, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките
опечалени. В практиката се приема, че такава изключителност съществува
само когато особени житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и страдащото лице да се породи особена близост,
оправдаваща и получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди като особено интензивна или необичайно
продължаваща траурна скръб. Обратно, при установяване на традиционните за
българското общество семейни отношения в най-близкия родствен и семеен
кръг, където връзките между братя и сестра се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, няма основание за
обезщетяване на нормално присъщите за съответната родствена връзка
морални болки и страдания.
В настоящото дело не се установяват нито особени житейски
обстоятелства, нито ясно очертани по интензитет и степен негативни
емоционални преживявания. Липсата на грижа от биологичните родители в
детска и ранна юношеска възраст категорично е била заместена, но не от
ищците (които са се възприемали също както най- малкия брат като
изоставени от майка си деца), а от бабата по майчина линия и както всички
свидетели подчертават, докато тя е била жива и четирите деца са живеели като
едно семейство под нейна грижа (независимо, че са се обучавали в интернат).
Затова и емоционална връзка, с интензитет който да замести общуване с
възходящ, е можело да се създаде именно с това лице и тя да определи
занапред и житейския модел на общуването на подрастващите. Съответно до
навършването на 13г. на починалия А ( респективно 14г на ищцата Ю. и 17г на
ищеца Ю.) водещата роля на бабата е изключвала категорично възможността
някое от тези лица да наложи своя „родителски“ авторитет и да се очертае
като фигура - заместник на майката или бащата, за да изгради в общуването с
най-малкия брат по-интензивна емоционална връзка отколкото тези,
изградени с другите си братя и сестри. Напротив, едва след смъртта на бабата,
отношенията в семейството са изисквали промяна на ролите на децата и тя е
била до голяма степен наложена по административен ред на навършилия вече
7
пълнолетие най-голям брат, по повод отказ на изначално незаинтересован
биологичен баща. Явно е, че новопридобитият авторитет не е можел да
промени вече утвърдения модел на общуване с по-големите деца, които вече
са се чувствали самостоятелни – почти пълнолетния Ю. вече е търсил работа в
чужбина, а сестрата е насочила житейската си себеизява не към брат си, а към
създаване на собствено семейство. Затова и съдът преценява, че спрямо
останалите членове от семейството отношенията на ищците са останали със
заварената интензивност и характеристики, типични именно за общуване
между братя и сестри, така както ги характеризират и всички свидетели.
Съответно само спрямо най-големия брат, който формално е поел отговорност
идентична с родителска грижа, отношенията е можело да се променят в
изминалите още 13 години, в които младежът е продължил израстването си,
без това да се отразява на връзката с вече отсъстващите от ежедневието му
други брат и сестра. Затова въззивният съд не може да приеме довода на
въззивниците ищци за еднакво третиране на претенциите на всички членове
на това семейство. При уважаването на иска на най-големия брат са били
отчетени именно различията в обстоятелствата, настъпили след смъртта на
бабата, и затова само по себе си окачествяването на връзката на този брат с
починалия като изключителна и особено интензивна не означава, че такива са
и връзките между всички братя и сестри в това семейство. Обратното,
събраните по настоящото дело доказателства категорично сочат, че между
ищците и брат им няма особена причина за създаване на някаква по-
изключителна по интензитет привързаност, която да надхвърля братска обич и
подкрепа. Установено е, че към момента на инцидента всеки от тях е бил
самостоятелен, и макар да са контактували често или дори ежедневно, но
дистанционно без да споделят един и същ дом, не е очертана водеща роля на
който и да е от тях, респективно ясно изразено предпочитание в общуването,
което да може да характеризира връзката с починалия като изключителна по
интензитет и значимост за личността на страдащия. Напротив, докато сестрата
вече е била изградила стабилно свое семейство, грижела се е за свои деца, а
по-големият брат е търсил своя собствена професионална реализация, планове
за самостоятелно семейство, в различно населено място е имал и самия
починал и това изцяло кореспондира на общуване в типичен по-широк
роднински, а не прекия по-тесен семеен кръг. Затова въззивният съд не намира
за установени специалните предпоставки за пораждане по изключение на
право на компенсация на ищците за обичайни по степен страдания поради
загубена традиционна привързаност с починалия им брат. Отделно събраните
доказателства не индикират и някаква по-изразена като тежест и
интензивност негативна промяна в психо-физическото състояние на ищците.
Претенциите за застрахователни обезщетения в такива обичайни случаи на
траурна скръб на родственици не са основателни. В този смисъл е наложилата
се практика на съдилищата (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. №
1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019г.,
ВКС II т. о. Решение №500/27.07.2024 по дело №2554/2023 и Решение
№504/29.07.2024 по дело №1455/2023 на ВКС, III гр. о.).
Този краен извод се разминава с постановеното обжалвано решение,
поради което осъдителните му части следва да се отменят изцяло и
предявените от ищците искове следва да се отхвърлят, без да е необходимо да
8
се обсъждат доводите за определяне на справедлив размер на каквото и да е
обезщетение. Липсата на основание за присъждане на обезщетение обуславя
по други съображения съвпадението на отхвърлителните части от обжалвания
диспозитив с изводите на въззивния съд, поради което в тази част решението
следва да се потвърди.
По разноските:
Промяната в резултата от спора налага ревизиране и на отговорността за
разноските по делото, като всички възложени на ответника по неоснователни
искове плащания следва да се отменят. Невнесените от лица, освободени по
закон от задължения за внасяне на такси и разноски суми не следва да се
събират. Доколкото с отхвърлянето на исковете в цялост се поражда
отговорност на ищците за компенсиране на ответника по неоснователните
претенции в цялост, към вече определените разноски от по 1440.50лв следва
да се допълнят още по 379.50лв до достигане на общо по 1820лв., с които се
покриват всички направените разходи в първата инстанция, обявени в списък
като сбор от 3640лв. Макар първата инстанция да не е разгледала
възражението за прекомерност на хонорара от 3000лв, настоящата инстанция
не намира основание за редукцията му, тъй като възнаграждение от по 1500лв
за всеки от исковете е напълно адекватно на защита в процес с интерес от
120 000лв.
С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, в полза на
ответника се дължи и присъждане на допълнително направени в процеса пред
настоящия съд разноски, изчерпващи се според списъка на тази страна с 1000
лв. за внесената такса по основателната жалба, или по 500лв. от всеки от
въззиваемите ищци.
По изложените съображения съставът на Варненски апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 158/01.08.2024 постановено по електронно дело
2023300100352 (ГД 352/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Разград , В
ЧАСТИТЕ, с които са били уважени искове по чл. 432 вр. чл. 493а ал.1 КЗ
в размер на по 25 000 лв. със съответна законна лихва, и са определени
плащания на такси и разходи в размер на 2600лв. полза на ОС – Разград и
разноски в размер на 5 300лв. в полза на адвокат И., дължими от осъдения
ответник, и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. М. А., ЕГН ********** и Ю. М. А.,
ЕГН ********** срещу "Застрахователна компания Лев Инс"АД ЕИК
*********, искове за суми от по 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева),
представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени
вреди от всеки от двамата пострадали от смъртта на брат им А М. А., починал
на 24.12.2018г., вследствие на ПТП, настъпило на 18.12.2018 г. и причинено от
водач на товарна автокомпозиция, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2023
г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/01.08.2024 постановено по
9
електронно дело 2023300100352 (ГД 352/2023 г.) по описа на Окръжен съд –
Разград, В ЧАСТИТЕ, с които са исковете по чл. 432 вр. чл. 493а ал.1 КЗ,
предявени от Ю. М. А., ЕГН ********** и Ю. М. А., ЕГН ********** срещу
"Застрахователна компания Лев Инс"АД ЕИК ********* са отхвърлени за
претендирани горници над по 25 000лв до по 120 000 лв. и са присъдени
дължими от ищците по 1440.40лв разноски в полза на ответника.
ОСЪЖДА Ю. М. А., ЕГН ********** и Ю. М. А., ЕГН ********** да
заплатят на "Застрахователна компания Лев Инс"АД по отделно всеки от тях
сумите, както следва:
допълнително по 379.50лв.(триста седемдесет и девет лева и
петдесет стотинки), представляваща горница над присъдените до общо
дължимите равни части от по 1820лв. направени от ответника по делото в
първа инстанция разноски;
по 500лв.(петстотин лева), представляваща разноските, направени за
въззивното обжалване, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА като трето лице – помагач на страната на въззиваем
ответник.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред
Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10