№ 20904
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110145543 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 249141/01.08.2024 г.,
с която от името на Т, ЕИК ** против наследниците на В. И. Б. са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е постъпила молба вх. № 268063/21.08.2024 г., подадена от името
на Т, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с разпореждане №
112769/08.08.2024 г., постановено по гр.д. № 45543/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, като е посочил като ответници по делото Ю. И. Б., ЕГН **********, И.
В. Б., ЕГН ********** и А. В. Б., ЕГН **********, и е направено искане съдът да
осъди ответниците да заплатят в полза на ищеца сумата от 90,40 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 26.10.2023 г., дължима
върху платена на 26.10.2023 г. главница в размер на 489,33 лева по обща фактура №
**********/31.07.2021 г., отнасяща се за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021
г.
От Ю. И. Б., ЕГН **********, се претендират 4/6 части от горепосочената
сума.
От И. В. Б., ЕГН **********, се претендират 1/6 части от горепосочената
сума.
От А. В. Б., ЕГН **********, се претендират 1/6 части от горепосочената
1
сума.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че
ответниците /респективно техния наследодател/ са били клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Х” ЕООД, като в
тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците /респективно техния наследодател/ са използвали
доставяна топлинна енергия в размер на 489,33 лева по обща фактура №
**********/31.07.2021 г., отнасяща се за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021
г. и не са погасили задължението си в уговорения срок, поради което са изпаднали
и в забава по отношение на последното и дължат лихва за тази си забава за периода
15.09.2021 г. – 26.10.2023 г., в размер на 90,40 лева, която сума се претендира в
настоящото производство.
Моли, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответниците да
заплатят в полза на ищцовото дружество сумата от 90,40 лева, представляваща
лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 26.10.2023 г., дължима върху платена на
26.10.2023 г. главница в размер на 489,33 лева по обща фактура №
**********/31.07.2021 г., отнасяща се за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021
г.
От Ю. И. Б., ЕГН **********, се претендират 4/6 части от горепосочената
сума.
От И. В. Б., ЕГН **********, се претендират 1/6 части от горепосочената
сума.
От А. В. Б., ЕГН **********, се претендират 1/6 части от горепосочената
сума.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответниците в производството, като се твърди плащане на
процесните суми.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 86 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницте е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
3
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с
Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
4
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните, съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че в периода от
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. между ищеца и ответниците /респективно техния
наследодател/ е било налице облигационно отношение по договор за доставка на
топлинна енергия; че за посочения период в процесния имот е доставена и
потребена топлинна енергия /в твърдяното от ищеца количество и качество/ на
стойност от 489,33 лева по обща фактура № **********/31.07.2021 г.; че
ответниците /респективно техния наследодател/ са изпаднали в забава по
отношение заплащането на горепосочената сума и дължат лихва за тази си забава
за периода 15.09.2021 г. – 26.10.2023 г., в размер на 90,40 лева.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил паричните си задължения.
По делото не е спорно и се установява от събраните в производството
доказателства, че на 07.10.2024 г. /в срока за отговор на исковата молба/ от името
на ответниците Ю. И. Б., ЕГН **********, И. В. Б., ЕГН ********** и А. В. Б.,
5
ЕГН **********, е извършено плащане в полза на Т /извършено на каса на
ищцовото дружество/, с което са погасени вземанията на ищеца по предявените
срещу ответниците искове.
Настоящият съдебен състав намира, че с извършеното на 07.10.2024 г.
плащане /което не само не се оспорва от ищеца, но и изрично се признава от
последния/ са погасени сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове срещу ответниците Ю. И. Б., ЕГН **********, И.
В. Б., ЕГН ********** и А. В. Б., ЕГН **********, доколкото стойността на
извършеното плащане е идентична с общия размер на вземанията, които се
претендират от ищцовото дружество, от всеки от горепосочените ответници в
производството по гр.д. № 45543/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Следователно, макар предявените искове да са основателни и доказани по
основание и размер, то същите следва да бъдат отхвърлени, поради извършеното
плащане на сумите в хода на процеса.
По отношение на разноските:
Не е спорно в производството и се установява от събрания доказателствен
материал, че с извършеното от ответника плащане, са погасени и разноски за
заплатени държавни такси в настоящото производство в размер на общо 55,00 лева.
По отношение на искането за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че същото не следва да бъде
уважавано.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу
нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от
страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия
изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на
понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната
правна сфера.
В настоящия случай ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Както
бе посочено по-горе, производството е образувано по искова молба с вх. №
249141/01.08.2024 г., с която от името на Т, ЕИК ** против наследниците на В. И.
Б. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е постъпила молба вх. № 268063/21.08.2024 г., подадена от името
6
на Т, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с разпореждане №
112769/08.08.2024 г., постановено по гр.д. № 45543/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, като е посочил като ответници по делото Ю. И. Б., ЕГН **********, И.
В. Б., ЕГН ********** и А. В. Б., ЕГН **********, и е направено искане съдът да
осъди ответниците да заплатят в полза на ищеца сумата от 90,40 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 26.10.2023 г., дължима
върху платена на 26.10.2023 г. главница в размер на 489,33 лева по обща фактура №
**********/31.07.2021 г., отнасяща се за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021
г.
Тоест, ответниците са конституирани като страна в производството в
качеството си на наследници на В. И. Б., ЕГН ********** и са узнали за дължимите
суми към ищеца едва с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея /което бе посочено от ответника А. В. Б. и в проведеното по
делото, на 18.11.2024 г., открито съдебно заседание, в което изрично заяви, че
никой от настоящите ответници не е знаел и/или бил уведомяван за дължимостта
на процесната сума, като в противен случай са щели да я заплатят, видно и от
процесуалното им поведение в производството – извършеното признание на
задължението и плащане още в срока за отговор на исковата молба на пълния
размер на претенцията/, като в срока за отговор на исковата молба извършват
плащане на претендираните от Т суми в производството, в пълен размер.
Допълнителен аргумент относно правилността на извода, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото е и обстоятелството, че от ищеца не са наведени
твърдения и не са ангажирани доказателства, че е търсил начин за извънсъдебно
събиране на вземанията си, предмет на настоящото производство, респективно, че
ответниците са узнали за дължимите суми, предмет на делото, преди получаване
на препис от исковата молба. В тази връзка не са представени доказателства за
подадени от ответниците заявления за смяна титуляр на партидата за процесния
имот, водена при ищцовото дружество. Липсват и доказателства, че от ищеца са
изпращани писма до ответниците за смяна титуляра на партидата, каквато е
практиката на ищеца в идентични с процесния случай.
Предвид всичко гореизложено и с оглед поведението на ответниците, които
са извършили пълно плащане в полза на ищеца в срока за отговор на исковата
молба, послужила за образуване на настоящото производство, съдът намира, че
ответниците не са дали повод за завеждане на делото и не следва в тяхна тежест да
се възлагат претендираните от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение
в производството по гр. д. № 45543/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
7
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
** против Ю. И. Б., ЕГН **********, И. В. Б., ЕГН ********** и А. В. Б., ЕГН
**********, и тримата с адрес: **, обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, за осъждането на Ю.
И. Б., ЕГН **********, И. В. Б., ЕГН ********** и А. В. Б., ЕГН **********, да
заплатят разделно / Ю. И. Б., ЕГН ********** – 4/6 части; И. В. Б., ЕГН
********** и А. В. Б., ЕГН ********** – по 1/6 части/ в полза на Т, ЕИК ** от
сумата от 90,40 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2021 г. –
26.10.2023 г., дължима върху платена на 26.10.2023 г. главница в размер на 489,33
лева по обща фактура № **********/31.07.2021 г., отнасяща се за отчетен период
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
помагач - „Х” ЕООД, ЕИК **.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8