Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 165
гр. ВРАЦА, 28.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 22.05.2019г. в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
в присъствието на:
прокурора секретар МАРИЯ ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр.
дело N` 279 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
217/12.03.2019г. постановено по гр.д.№ 615/ 2018г. по опис на РС-Враца,състав
на съда е признал за устано-вено, че В.В.Г. ЕГН ********** *** дължи на
„ФРОНТЕКС ИНТЕР-НЕШЪНЪЛ”ЕАД,ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.***, сумата 276.05 лева -
главница по договор за потребителски кредит от 06.07.2014г., сключен с
„Провидент Файненшъл България” ООД, чиито вземания по договора са били
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 21.03.2016 г.; 64.83
лв.-възнаградителна лихва за периода от 17.08.2014 г. до 19.05.2015 г., 145.35
лева такси за периода 17.08.2014 г. до 19.05.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.06.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Отхвърлил е
предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *** против В.В.Г. ЕГН **********
*** установителен иск за сумата от 77.98лв.-лихва за забава за периода
17.08.2014 г.-30.05.2017 г.Присъдил е държавна такса и разноски.
Недоволен от
решението е останал ответника В.В.Г. ***,който чрез назначеният му особен представител
адв.К.К.,*** го обжалва с въззивна жалба вх. № 4882/28.03.2019г.
В жалбата се
поддържа,че решението недопустимо,неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът се
позовава се на недопустимост на предявените искове при липса на активна процесуална
легитимация още към момента на предявяване на заявлението против длъжника по
реда на чл.410 ГПК.В тази връзка се поддържа,че цедента не е установил надлежно
прехвърляне на правата на цесионера,тъй като липсва уведомление на длъжника по
реда на чл.99 ЗЗД.За първи път длъжникът узнал за извършеното цедиране на
вземането едва с предявяване на исковата молба и предвид това,че адв.К. е негов
особен представител,а тя е била връ-чена на него,очевидно същият не е известен
за цедиране на вземането,за което се развива исковото производство по чл.422 ГПК,което прави исковата претенция недопустима,като предявена при липса на
активна легитимация. Позовава се на неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143,т.5 и чл.147,ал.1 ЗЗП ,тъй като сключеният с длъжника договор за
потребителски кредит не от-говаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11 ЗПК,като в случая с оглед статута на ответника и качеството му на
"потребител" по смисъла на ЗПК, приложение следва да намерят
разпоредбите на този специален закон.В тази връзка се позовава на съдебна прак-тика
на ВКС,според която съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договора за потребителски кредит и се произнася по тях,което районният съд не е
сторил.Позовава се за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите
за въз-наградителна лихва за периода от 17.08.2014г. до 19.05.2015г. за сумата
64.83 лв. и такси за същия период в размер на 145.35 лв.Заключава се,че тъй
като договорът за прехвърляне на взе-манията от цедента "Провидент
Файнешенъл България"ООД на цесио-нера "Фронтекс Интернешънъл"ЕАД
е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2,пр.1 във вр. с чл.44 ЗЗД,тъй като не е
съобщен от цедента на длъжника,не поражда правни последици,поради което между
страните не е налична твърдяната облигационна връзка.Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на исковата претенция.Жалбата се поддържа от особения
представител на въззивника в лицето на адв.К.К.,***.
В срока за
отговор по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият "Фрон-текс
Интернешънъл"ЕАД,ЕИК ***,гр.София дава писмен такъв, с който оспорва
въззивната жалба и развива подробни доводи и съображения в подкрепа на мотивите
в обжалваното решение. Изтъква се,че от данните по сключения договор за
потребителски кредит не могат да се правят изводи за нарушение на разпо-редбата
на чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК по отношение на договорения лихвен процент,както и че
в него не се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.143,ал.1
ЗЗП,каквито доводи се под-държат във въззивната жалба.Иска се потвърждаване на
решението.Отговорът се поддържа пред окръжния съд с писмена молба подадена чрез
пълномощника въззиваемия- ю.к. ....
Окръжният
съд,след като служебно провери редовността и до-пустимостта на въззивната
жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на
изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от
страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен
акт от категорията на обжалваемите,което я прави проце-суално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася по валидността на решението служебно,а по
допустимостта- в обжал-ваната част,като по останалите въпроси и ограничен в
рамките релевираните в жалбата въззивни основания.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поста-новено в рамките на правораздавателната
власт власт на съдили-щата по граждански дела и в съответствие с основанието и
пе-титума на търсената съдебна защита.
Окръжният
съд,като съобрази становищата на страните и на-ведените от доходи,след като сам
съобрази събраните по доказа-телства,съобразявайки разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК,от фак-тическа и правна страна приема следното:
Жалбата е
частично основателна.
Производството е образувано пред РС-Враца по искова молба на„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.София против В.В.Г. ***,с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр.
чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 276.05лв.-главница по договор за потребителски
кредит от 06.07.2014г.,сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД,
64.83лв.-възнаградителна лихва за периода от 17.08.2014 г. до 19.05.2015 г.,77.98лв.-лихва
за забава за периода 17.08.2014 г.-30.05.2017 г., 145.35 лева такси за периода 17.08.2014
г. до 19.05.2015 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането. Твърди се, че вземането е предмет на договор за цесия от 21.03.2016г.
с цесионер ищеца.
В срока и по реда на чл.131 ГПК, ответникът, чрез наз-начения му особен
представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва допустимостта и
основателността на исковете. Развива подробни съображения за липса на уведомяване
за извър-шената цесия на ответника и несъответствие на кредитния договор с
нормата на чл.11 от ЗПК. Навеждат се и доводи за нищожност на договора на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и за наличие на неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП.
Към делото е
приложено ч.гр.д. №2661/2017 г.по опис на ВрРС,от което се установява,че по
заявление на„ФРОНТЕКС ИНТЕР-НЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.София входирано с вх. №
8281/20.06.2017г., на 22.06.2017 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задъл-жение № 1860/22.06.2019г. по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът В.В.Г. да заплати на заявителя, настоя ищец сумата от 564.21 лева,от
която: главница 276.05 лева и лихви:договорна
възнаградителна 64.83 лева лихва от 17/08/2014 г. до 19/05/2015 г.; за забава
77.98 лева лихва от 17/08/2014 г. до 30/05/2017 г.; Такси - 145.35 лева от
17/08/2014 г. до 19/05/2015 г.; ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда –20.06.2017 г.; както и
направените разноски по издаване на за-поведта за изпълнение заплатена държавна
такса сумата 25.00 лв. и сумата от 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение
опреде-лено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ
във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
След извършени действия по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и дадени указания на
заявителя на основание чл.415 вр. чл.422 от ГПК е предявен установителния иск,по
който се развива производ-ството.
От представените писмени доказателства се установява, че на 06.07.2014г.
между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ВЛА-ДИСЛАВ В.Г. е сключен договор за
потребителски кре-дит,по силата на договора кредиторът е предоставил на кре-дитополучателя
сума в размер на 300.00 лева, като последният се e задължил да я върне, ведно с
уговорените лихви и такси на 45 седмични погасителни вноски.Съгласно
уговореното между страните кредитополучателят се е съгласил да заплати
фиксирина лихва в размер на 78.36 лева и такса за оценка на досие в размер на
15.00 лева. В чл.25 от договора е уговорена допълнителна услуга „Кредит у
дома“, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой и седмично
домашно събиране на вноските, за която услуга също се дължи такса в размер на
112.05 лева. Съгласно чл.27 от Договора с подписването му, кредитополучателят е
удос-товерил получаването на заемната сума в пълния й размер.
На 21.03.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, като цедент и
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който цедентът се задължава да прехвърли на цесионера
вземанията, предмет на прехвърляне срещу заплащане от страна на цесионера на
уговорената цена, считано от датата на прехвърлянето-чл.2, ал.1 от договора.
Видно от Приложение №1 към цесионния договор, задължението на В.Г. е сред
прехвърлените в полза на цесионера вземания
По делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания от цедента „Провидент Файненшъл Бъл-гария“ ООД до Г. за извършената
цесия от 21.03.2016 г., в тази част и за цедираното вземане към Г., произтичащо
от потребителски кредит с №*********/06.07.2014 г.,като няма данни то е да
получено от адресата.
По делото е назначена и приета
съдебно-счетоводна експер-тиза, от заключението на която се установява, че
съгласно чл. 27 от договора, кредитополучателя е
декларирал, че с полагане на подписа по договора на 06.07.2014 г. е получил
договорената парична сума по кредита в размер на 300 лева. От данните из-влечени от системата на
„Файненшъл България““ ООД,от данните по изготвения и подписан погасителен план
по Договор за потреби-телски кредит № *********/06.07.2014 година е
установено,че по него са извършвани плащания, както следва: на 09.07.2014 година - 50,00 лева и на 16.08.2014 година -
11,00 лева
След направените вноски/плащания/ са останали
задължения по кредита за периода 17.08.2014г. до 17.05.2015г., както следва:
главница в размера на 276,05 лв., договорена възнаградителна лихва в размер на
64,83 лв., договорени такси в размер на 145,35 лв. или общо 486,23 лв. Съгласно
чл.4 от Договора, кредиторът си е запазил правото, по своя преценка да
претендира неустойка равна на законната лихва за забава на плащанията по
кредита. Към 17.08.2014 г., датата от която е спряно плащане по кредита
остатъка от дължимата главница е 276,05 лева.
Размера на лихвата
за забава за периода 17.08.2014г. до 30.05.2017г. е в размер на 77,98 лв.
Заключението на
ССЕ е било оспорено от особения пред-ставител на ответника,който в писменото си
становище по защи-тата на последния е заявил,че тя не е обективна и не е изгра-дена
върху надлежни счетоводни документи,но доказателства в тази връзка не се ангажират.
При така
установената по делото фактическа обстановка, ра-йонният съд,извършвайки
нейният анализ и съобразявайки направе-ните възражения от страна на особения
представител на ответника е приел,че предявените искови претенции са частично
основа-телни и доказани,като за съответната част на непогасената глав-ница в
размер на 276.05 лв. и за вземанията,произтичащи от въз-наградителна лихва в
размер на 64.83 лв.и такси в размер на 145.35 лв.,ги е уважил,като е приел,че
договорът за потреби-телски кредит,сключен с ответника напълно отговаря на
законо-вите изисквания,съдържа всички изискуеми по ЗПК раквизити, от-носими към
неговото съдържание,като кредитополучателя е получил необходимата информация за
неговите параметри.
Решението е
допустимо,както се посочи,но частично непра-вилно.
Ищецът основава
своето право на вземане против ответника на основание договор за цесия от
21.03.2016г. между него и "Прови-дент Файненшъл България"ООД,съобразно
който в негова полза са прехвърлени всички вземания на цесионера,измежду които
е и това срещу ответника.
Съгласно
чл.99,ал.1 от ЗЗД,както сочи и районния съд, кре-диторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Съг-ласно ал.2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,включително
с изтеклите лихви,ако не е уговоре-но противното.Съгласно ал.3 на тази
разпоредба, предишният кре-дитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които устано-вяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прех-върляне.
Вярно е,че
по делото няма данни уведомителното писмо за извършено прехвърляне на вземания
от цедента „Провидент Файнен-шъл България“ ООД до Г. за извършената цесия от
21.03.2016 г., в тази част и за цедираното вземане към Г.,произтичащо от
потребителски кредит №*********/06.07.2014 г. да е достиг-нало до ответника.В
случая,обаче приложение намира,както сочи и районния съд, последователната
съдебна практика на ВКС,според която с получаването на препис от исковата молба
с приложените към нея доказателства, включително и уведомлението, се приема, че
ответника е валидно уведомен за цесията,като са посочени и съответните решения
на ВКС. От изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира
изпълнение на задълженията от длъжника, а с получената искова молба ведно с
уведомлението за извършената цесия на вземането се счита, че ответникът е за-познат
с промяната на кредитора по кредитния договор. Доводът, че исковата молба била
връчена на служебно назначения в съот-ветствие с въведените в ГПК процесуални
изисквания особен пред-ставител на ответника е неоснователен,тъй като неговата
функция е защита на правата на последния с предвидените законови въз-можности.Следва
да се счита,че чрез особения представител,на който надлежно е връчена исковата
молба се счита известен и от-ветника.Възприемането на противното би означало,да
не бъдат зачетени никакви процесуални действия,с които съобразно закона е
натоварен особения представител,така че изложените в тази връзка доводи са
изцяло несъстоятелни.
В тази му част,решението на районния съд е правилно
и допустимо.
То е правилно и в частта му,в която е прието,че
исковете за дължима главница по договора за кредит и за част от търсените като
лихви и такси суми не са погасени по давност,тъй като не са налице
предпоставките на чл.111,б."в" ЗЗД,нито на чл.110 ЗЗД,с оглед
правилно приложената съдебна практика по отношение на вземането за дължимата
главница по кредита.
Въззивната инстанция обаче не споделя направените
изводи за спазени изисквания на съответните разпоредби на ЗПК,при след-ните
съображения:
На ответника
е отпуснат паричен заем в качеството му на физическо лице,което представлява
предоставяне на финансова ус-луга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същият има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
След
извършен анализ на съдържанието на договора, нас-тоящият съдебен състав приема,
че договорът е за потребителски кредит,чиято правна регулация се съдържа в
Закона за потре-бителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба
на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за пот-ребителски кредит е договор,въз
основа на който кредиторът пре-доставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни из-исквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономи-чески по-слаби участници в оборота,
съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори
ако на-рушението на тези норми не е въведено като основание за обжал-ване /в
този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид наве-дените в тази насока правни доводи в
представената пред първо-инстанционния съд писмена защита от особения
представител на ответника, въззивният съд констатира следното:
При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10,ал.1 ЗПК писмена форма
на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На
първо място не е спазено изискването относно
минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а
именно - не по-малък от 12. В конкретния случай след извършване на сравнение
съдът достига до извода, че при съставяне на договора е използван шрифт Georgia, с размер 6. Дори и да се
приеме, че е налице възможна грешка при извършване на срав-нението или че
отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно размера на
шрифта категорично е налице по отношение на сключения с ответника договор, който видимо е съставен в почти
нечетлив размер шрифт. Изискването на
чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с
еднакъв по вид,формат и размер шрифт се отнася до всички елементи на договора.
На
следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/,но
единствено като абсолютна процентна стойно-ст-146%.Липсва посочване на взетите
предвид допускания, изпол-звани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.Според раз-поредбата
на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви,други преки или косвени разходи,комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
Към
договора е изготвен погасителен план, който съгласно констатациите на
експертизата/не се представя оригинала или
заверено копие от погасителния план/ съдържа информация за дължимите
седмични вноски по отношение на главницата, лихвата, такса оценка на досие и
такса услуга у дома. Липсва обаче
предоставяне на предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъз-мездно,във всеки един момент от изпълнението на
договора, из-влечение по сметка под формата на погасителен план за извърше-ните
и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извърш-ването на тези плащания и да съдържа
разбивка на всяка погаси-телна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
В
обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав на-мира,че съгласно
разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит №*********/06.07.2014 г. между "Фрон-текс
Интернешънъл" ЕАД, гр.София и В.В.Г. е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай чистата стойност на предоставения кредит е 300 лв.,от които съгласно
заключението на ССЕ,които съдът приема като компетент-ни и обективни,ответникът
е погасил обща сума в размер на 61 лв.,които следва да се отнесат към
погасяване на главницата,при което неиздължението по главницата остава в размер
на 239 лв., за която следва да се приеме,че искът е основателен.
Както се посочи по-горе съгласно чл.23 ЗПК,при
наличие на обявена недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност,при което присъдените с обжалваното
решение възнаградителна лихва в раз-мер на 64.83 лв. и такси в размер на 145.35
лв. не се дължат.
При горните съображения,обжалваното решение като
частично неправилно ще следва да се отмени, в частта в която искът за главницата
е присъден над 239.00 лв. до 276.05 лв.,като се приеме,че над сумата 239.00 лв.
следва да се отхвърли.Решението следва да се отмени и в частта,в която са
присъдени посочените по-горе възнаградителна лихва и такси,като с оглед на
възприе-тата по-горе недължимост,поради установената по-горе недействи-телност
на договора за потребителски кредит,като се приеме,че предявеният иск следва да
се отхвърли и в тези части.
По разноските:
С оглед приетата частична неправилност на
обжалваното решение,то ще следва да се отмени и в частта за разноските,като на
ищеца се присъдят такива,съобразено с приетото в настоящото решение досежно
частичната основателност на установеното взема-не,а именно-основателност на
исковата претенция за установено вземане по договора за потребителски кредит за
главница в размер на 239.00 лв.,респективно неоснователност в останалата част
до пълния размер на дължимата главница и претедираните възнаградителна лихва и
такси.Или след съответните аритметични изчисления и представен списъка по чл.80 ГПК,за първата инстан-ция,ответникът дължи възстановяване на разноски в размер
на сумата 370.00 лв.- в исковото производство,сумата 31.00 лв. в заповедното
такова,както и сумата 150.00 лв. в производството пред въззивната
инстанция,съобразно уважената част на въззив-ната жалба.
Водим от горното и на основание чл.271,ал.1,пр.3 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 217/12.03.2019г. постановено по
гр.д.№ 615/2018г. по опис на РС-Враца,В ЧАСТИТЕ МУ,в които предявеният иск с
правно основание чл.422 вр. с чл.410 ГПК и вр. с чл.86 ЗЗД от "ФРОНТЕКС
ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ" ЕАД гр.София против В.В.Г. *** е уважен НАД размер от
239.00 лв. до 276.05 лв.-главница по договор за потребителски кредит от 06.07.2014г.,
сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, чиито вземания по договора са
били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 21.03.2016 г.; 64.83
лв.-възнаградителна лихва за периода от 17.08.2014 г. до 19.05.2015 г., 145.35
лева такси за периода 17.08.2014 г. до 19.05.2015 г.,както и В ЧАСТТА по
разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.422
вр. с чл.410 ГПК и вр. с чл.86 ЗЗД от "ФРОНТЕКС ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ" ЕАД
гр. София против В.В.Г. *** НАД раз-мер
от 239.00 лв. до присъдения с първонистанционния съдебен акт размер от 276.05
лв.-главница по договор за потребителски кредит от 06.07.2014г.,сключен с
„Провидент Файненшъл България” ООД,чиито вземания по договора са били
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 21.03.2016 г.;ЗА сумата 64.83
лв.-възнагра-дителна лихва за периода от 17.08.2014 г. до 19.05.2015 г. И
СУМАТА 145.35 лева такси за периода 17.08.2014 г. до 19.05.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 217/12.03.2019г. по гр.д.№
615/2018г. по опис на РС-Враца,В ЧАСТТА, в която предявеният иск с правно
основание чл.422 вр. с чл.410 ГПК и вр. с чл.86 ЗЗД от "ФРОН-ТЕКС
ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ" ЕАД гр.София против В.В. *** е уважен за сумата 239.00 лв.главница
по до-говор за потребителски кредит от 06.07.2014г., сключен с „Про-видент
Файненшъл България” ООД, чиито вземания по договора са били прехвърлени на
ищеца с договор за цесия от 21.03.2016 г.
ОСЪЖДА В.В.Г. ЕГН ********** *** да
заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, гр.София разноски пред първата инстанция направените в размер на 370.00 лв.и в заповедното
производство по ч. гр.д. № 2661/ 2017 г.на Районен съд Враца в размер на 31.00
лв. съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.В.Г. ЕГН ********** *** да
заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, гр.София разноски пред
въззивната инстанция в размер на 150 лв. съобразно уважената част на въззивната
жалба.
РЕШЕНИЕТО съгласно чл.280,ал.1,т.1 ГПК
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........