№ 372
гр. Перник, 09 ноември 2015 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на тринадесети
октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИГНАТ Г.
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от
съдията административно дело №220 по описа на съда за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ц.Е.А. *** срещу Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2013 г. с изх. №02-140-6500/574
от 11.08.2014 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД (ДФ)
"ЗЕМЕДЕЛИЕ".
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорвания административен акт поради издаването му при съществени
процесуални нарушения, необоснованост поради липса на изложени мотиви. По
същество жалбоподателят заявява, че земеделските земи, по отношение които е
отказано подпомагане, се ползват на основание заповед на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“ - Перник за споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Претендира
се отмяната на акта. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв. Г.. Поддържа жалбата. Прави искане за
присъждане на разноски, направени във връзка с производството, вкл. и
възнаграждение за адвокат, като представя списък.
Ответникът по жалбата, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, пред съда се представлява от ю.к.
Тренчева. Възразява срещу жалбата, излага доводи за законосъобразност на
обжалвания акт, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца
размер на разноските.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно
легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесния акт, като негов
адресат и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Перник, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка, въз основа
на която обосновава своите правни изводи:
Жалбоподателят Ц.Е.А., в качеството й на земеделски
стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП във вр. с чл. 4, § 1, буква
"а" от Регламент (ЕС) №1307/2013, е подала Заявление с УИН: 14/170513/35146
за кампания 2013 г. включващо и искане за подпомагане по Схемата за единно
плащане на площ (СЕПП), Схемата за национални доплащания на хектар земеделска
земя (НДП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински
райони (НР1). Относимо към посочената част на заявлението е приложена таблица
на използваните парцели за 2013 г., всички находящи се в землището на с. Гигинци,
община Брезник, област Перник, с обща площ 10,44 ха.
След служебно извършени административни проверки и
проверки на място във връзка с имотите,
предмет на подаденото заявление, са установени застъпени, поради заявяване от
повече от един земеделски стопанин, площи по отношение на кадастрални имоти с
№№ 14893-043-006, 14893-043-07, 14893-043-08,
14893-043-09, 14893-043-010, 14893-043- 011, 14893-043-012, 14893-043- 013,
14893-043-014, 14893-043-015, 14893-043-016. До жалбоподателя А. и до другия
заявител Милен Миленов Ангелов, земеделски стопанин, са изпратени уведомителни
писма съответно с изх. №02-140-6500/895 от 13.09.2014 г., и 02-140-6500/865 от
13.09.2013 г., че части от площите на посочените имоти, са декларирани от
повече от един кандидат. Към писмата са приложени таблици на установените
застъпвания. На заявителите е указано, че за изясняване принадлежността на
заявените площи следва да се явят в Областна дирекция „Земеделие“ - Перник и да
представят документи, доказващи правното основание за ползване, съгласно чл.
2а, ал. 2 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания, както съответно попълнят и
таблицата на установените застъпвания, съобразно дадени указания. И двамата
заявители, надлежно уведомени, са декларирали, че ползват застъпените площи
съответно - Ц.А. на основание Заповед №РД-136/29.09.2012 г. на Директора на ОДЗ
- Перник по чл. 37в, ал. 4 и 5 от ЗСПЗЗ и Милен Ангелов на основание Договор за
съвместна обработка на земеделска земя от 01.10.2012 г. със земеделски производител Светослав Василев.
С оспореното уведомително писмо с изх. №02-140-6500/574
от 11.08.2014 г. ответникът е отказал финансово подпомагане по СЕПП на
основание чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП) и във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 от ЗПЗП и подпомагане по НР1 на
основание чл. 12, т. 1 и 4 от Наредба №11/03.04.2008 г. за условията и реда
за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. по отношение на парцел с идентификатор 14893-255-2-1, с декларирана
площ 6.82 ха, в частта за разликата между декларираната и установената след проверките площ в размер на 2.12 ха, поради констатирани след административни
проверки и проверка на място несъответствия с изискванията за подпомагане, а
именно: двойно заявени площи, декларирана площ, която кандидатът не стопанисва,
както и заявена площ, попадаща извън специализирания слой „Площи в добро
земеделско състояние“ за 2013 г.
По настоящото дело, с оглед пълното изясняване на
спора от фактическа страна, е допусната, изслушана и неоспорена от страните е приета
съдебна техническа експертиза, извършена от вещото лице Р. М.. Експертът, съобразно поставените му
задачи е дал заключение, с което се потвърждават изводите на административния
орган за двойно заявени площи по СЕПП и НР1 по отношение парцел с идентификатор
14893-255-2-1, находящ се в землището на с. Гигинци, община Брезник, област
Перник, тъй като за парцела с площ от 6.82 ха е установено застъпване в размер на
2.12 ха със земеделски производител Милен Ангелов, поради което площта е
недопустима за подпомагане. И двамата заявители са представили документи за
наличие на правно основание по чл. 2а от Наредба №5 от 27.02.2009 г., съответно
са потвърдили заявлението за имота и застъпването. Така изготвеното заключение
е допълнено по искане на жалбоподателя с въпроси относно това кои поземлени
имоти по Заповед №РД-136/29.09.2012 г. влизат
в разпределенията съответно на Ц.А.,***АГРОСТОИК“
ЕООД и Светослав Василев, за кои от тези имоти се отнася сключеният в
последствие договор за съвместна обработка на земеделски земи, както и на кого,
съгласно заповедта, е разпределен парцел/БЗС номер 14893-255-2-1. Вещото лице е
дало заключение на основание извадка от цитираната заповед и приложенията към
нея, като сочи какво е съответното разпределение, прави извод още, че имотите, по
отношение на които е налице застъпване, са посочени в таблицата, приложена към
заповедта като имоти с безспорни валидни правни основания, че имотите са
разпределени в дял на А. съгласно заповед №РД-136/29.09.2012 г., както и че
имотите, предмет на договора за съвместно ползване от 01.01.2012 г. са
идентични с имотите, разпределени в дял на А., включително и процесната
застъпена част. Като извод заключението на вещото лице съответства на
посочените в уведомителното писмо факти, а експертизата, като отговорила
съответно и обстоятелствено на поставените въпроси и неоспорена от страните, ще
се цени като доказателство във връзка със спора.
От правна страна:
Разгледана по същество след извършена проверка на
административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК,
жалбата е неоснователна.
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган- Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в рамките
на предоставените му правомощия. Общата
селскостопанска политика на ЕС е уредена с регламенти на Европейския съвет и
Европейската комисия, които се прилагат пряко на територията на държавите -
членки. Наред с това регламентите възлагат на държавите - членки задължението
да определят националните структури, които ще изпълняват предвидените функции и
организационните връзки между тях, както и някои процедури, които трябва да
бъдат синхронизирани с националната правна система на съответната държава. В
българското законодателство обществените отношения, свързани с прилагането на
схемите и мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, се уреждат
със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Той
представлява рамков закон, с който се определят необходимите процедури и
структури в Република България за прилагане на мерките и дейностите, включени в
ОСП, тяхната компетентност и правомощия, както и организационните връзки между
тях. Според чл. 11а от ЗПЗП органът, който приема, проверява и взема решение по
заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска
политика е Разплащателната агенция, чиито основни функции са регламентирани
освен в закона, и в наредбите, издадени в изпълнение на законовата делегация на
§35 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 18 от 2006 г.,
изм., бр. 96 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 16 от 2008 г.) Съгласно
чл. 2б от ЗПЗП за страната се акредитира една Разплащателна агенция, която
извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони
и от Европейския фонд за рибарство, като в чл. 2а е предвидено, че министърът
на земеделието и храните е компетентният орган за акредитация на
Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на ЕС. Следователно по
смисъла на Регламентите, Разплащателната агенция е държавен орган, специално
създаден да осъществява от българска страна целите и задачите на Общата
селскостопанска политика чрез усвояване на всички финансови средства,
договорени за подпомагане на българското земеделие и създаване на възможности
за ползване на всички схеми, включени в ОСП. По същия начин тя е дефинирана и в
§1, т. 13 от ДР на ЗПЗП. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП
изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на
акта за акредитация се възлага на ДФ "Земеделие", чийто структури и
организация на работа като Разплащателна агенция, са подробно уредени в ЗПЗП и Устройствен
правилник. От изложеното е видно, че органът, оторизиран да прилага мерките и
дейностите, включени в Общата селскостопанска политика, е ДФ
"Земеделие", който като юридическо лице, наред с останалите си
функции, на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП изпълнява и функциите на
Разплащателна агенция от датата на акта за акредитация, съгл. Заповед №
РД-09-835/20.12.2007 г. на МЗП, обн. ДВ бр.2/2008 г. Една от тези функции е
уредена с чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП, според който Разплащателната агенция извършва
директни плащания по подадените заявления за подпомагане по схемите за директни
плащания, като в следващите алинеи са определени процедурата за това, както и
основанията за отказ и намаляване на плащанията. Въз основа на изложеното се
налага и изводът, че атакуваното уведомително писмо изхожда от компетентен
орган. Подписано от е от изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”, който
единствен разполага с материална, териториална и времева компетентност да
издаде такъв вид акт. Не се налице
основания за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.
Атакуваният административен акт е издаден в изискваната
за валидност писмена форма и има необходимото съдържание посочено в чл. 59, ал.
2 от АПК. Съдържа изложени фактически
основания, посочена е площта от заявените имоти, приета за недопустима за
подпомагане, както и са налице данни от административната преписка, които по
недвусмислен начин обективират волята на административния орган. При издаване
на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Изводът е, че не са налице отменителни основания и по чл. 146, т. 2 и
т. 3 от АПК.
Обжалваното уведомително писмо е издадено в
съответствие с материалния закон. Условията
и редът за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания са
регламентирани в Наредба №5 от 27.02.2009 г. на министъра на земеделието и
храните. Съгласно чл. 2 на Наредба №5/27.09.2009 г. във вр. с чл. 32, ал. 1 от
ЗПЗП (ред. към датата на издаване на акта) за подпомагане по схемите и мерките, посочени в чл. 1, относимо към
настоящия спор, могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват
земеделска земя, като за подпомагане лицата подават заявление по образец пред
ОЗС (чл. 9, ал. 1 от Наредба
№5/27.09.2009 г.). Ползватели на земеделски площи съгласно чл. 2а от Наредба
№5/27.09.2009 г. могат да бъдат техните собственици, арендатори, наематели,
кооперации, на които са предоставени за съвместно обработване, ползватели на
земеделски земи по чл. 37в, ал. 4 и ал. 10 от ЗСПЗЗ, като правното основание се
доказва с документите, изброени в ал. 2 на с. чл., а заявените площи трябва да
се владеят или държат от техните ползватели към 31 май на годината, през която
се подава заявление за подпомагане. В чл. 37 ЗПЗП е регламентирано, че РА
извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и
проверки на място, посредством интегрираната система за контрол. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП
разплащателната агенция (РА) извършва директни плащания по подадени заявления,
ако след извършена проверка установи покриване от страна на земеделските
производители, подали заявление за подпомагане, на изискванията, посочени в
закона, а именно: че кандидатът ползва
заявените земеделски площи, площите се поддържат в добро земеделско и
екологично състояние, че размерът на земеделските парцели е не по-малък от
определените по реда на чл. 39, ал. 2.
С обжалвания в настоящото производство акт е отказано
плащане по СЕПП и плащане по НР1.
По отношение плащането по СЕПП: Разплащателната
агенция, съгласно ЗПЗП в редакция към датата на издаване на писмото, отказва
плащане по СЕПП, когато кандидатът е
заявил площи, които не стопанисва, както и когато за една и съща площ за
подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването не е
отстранено. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установи, че за посочената в акта площ от 2,12 ха, част от деклариран със заявлението на
ЗП А. БЗС/парцел с идентификатор 14893-255-2-1 с декларирана площ от 6,82 ха,
са подадени две заявления за подпомагане, като съответно е доказано правното
основание за ползването само за част от декларирания имот с площ, установена
след извършена проверка на място от 4,7 ха. Несъответствието е установено
посредством извършена административна проверка и проверка на място. Кандидатът
и дублиращия заявител са уведомени с писма за площите, декларирани от повече от
един кандидат, като съответно и двамата ЗП са потвърдили ползването на
застъпената площ и съответно са доказали наличие на правно основание за
ползване, съгласно изискването на чл. 2а, ал. 2 от Наредба №5/27.02.2009 г. Предвид
това за останалата част от декларирания парцел с площ 2,12 ха, е отказано
плащане с мотив, че кандидатът е заявил за подпомагане площи, които не
стопанисва, тъй като е декларирана застъпена площ, както и че е заявена площ,
която заявителят А. не стопанисва. Отказът е основан правно релевантно
в чл. 43, ал. 4 и 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 2а, ал. 2 от Наредба №5/27.02.2009 г.
По отношение отказа за плащане по НР1:
Разплащателната агенция, съгласно регламента на ЗПЗП и Наредба № 11 от
3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка
212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. в редакции към датата на издаване на оспореното
писмо, може да откаже плащане, когато се установи, че за една и съща площ са
подадени две и повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е
разрешен. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за
посочената в акта площ от 2,12 ха, част от деклариран със заявлението на ЗП А.
БЗС/парцел с идентификатор 14893-255-2-1 с декларирана площ от 6,82 ха, са
подадени две заявления за подпомагане, като и тук съответно е доказано правното
основание за ползването само за част от декларирания имот с площ от 4,7 ха,
установена след извършени проверка на място и административна проверка.
Кандидатът и дублиращия заявител са уведомени с писма за площите, декларирани
от повече от един кандидат, като съответно и двамата ЗП, са потвърдили
ползването на застъпената площ и съответно са доказали наличие на правно
основание за ползване, съгласно изискването на чл. 2а, ал. 2 от Наредба
№5/27.02.2009 г. Поради това за останалата част от декларирания парцел с площ
2,12 ха, е отказано плащане и по НР1 с мотив, че кандидатът е заявил за
подпомагане площи, които не стопанисва, тъй като е декларирал, че ползва площ,
за която е подадено и друго заявление за подпомагане, както и е заявил площи,
по-големи от реално ползваните от него. Съдът намира, че отказа за основан
правно релевантно в чл. 12, т. 1 и 4 от Наредба
№ 11 от 3.04.2008 г.
Съдебно-техническата експертиза потвърждава, както
общия размер на недопустимите за общо подпомагане площи по СЕПП и НР1 по
отношение на визираните в административния акт площи, така и относимостта на посочените
основания за постановения отказ за плащане в обжалваното писмо. От събраните по делото доказателства е
безспорно, че по отношение на БЗС/парцел с идентификатор 14893-255-2-1, с
декларирана площ от 6,82 ха, са подадени две заявления за подпомагане, като и че
двамата заявители, след проведена законосъобразно процедура по чл. 17 от
Наредба №5/27.02.2009 г., са доказали наличие на правно основание за ползване
на застъпената част по чл. 2а, ал. 2 от чл. 2а, ал. 2 от Наредба №5/27.02.2009
г. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя касателно
материалната доказателствена сила на Договор за съвместно ползване на
земеделски земи от 01.10.2012 г., посочен от другия заявител и приет като
правно основание за ползване на отказаната за подпомагане площ не е предмет,
както на производството пред административния орган, така не е предмет и на настоящия
спор. Възраженията относно валидността на представения писмен договор не могат
да бъдат проверени от административния орган, тъй като константна съдебна
практика е (Р №10699 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. №13905/2014 г. и др.), че
същият не е компетентен да преценява истинността на представените договори. При
наличието на конкуренция на основания единствено се приема, че застъпването не
е разрешено. Недопустим е и инцидентният
контрол на съда относно правоотношения, които са се развили до постановяване на
оспорвания акт. Отказът за плащане по отношение и на двамата заявители на
размера на субсидията за застъпените площи на посоченото основание е своего
рода санкция спрямо кандидатите, които следва в отделно производство пред общия
съд да установят валидността на представените от тях договори.
С оглед изложеното Държавен фонд
"Земеделие", като е отказал изплащането на субсидия по схеми и мерки
за директни плащания за кампания 2013 г. по отношение на посочените двойно
заявени за подпомагане площи е издал
законосъобразен акт. Същият като издаден от компетентен орган, в предписаната
от закона писмена форма, при съобразяване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби, както и с целта на закона, следва да
бъде оставен в сила, а жалбата срещу него отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
При този изход на спора ще
следва да се разгледа и искането на ответника за присъждане на разноски.
Ответникът в съдебното производство се представлява от юрисконсулт и искането
му за присъждане на разноски е своевременно направено. Същото се явява
основателно и следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща
всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Жалбоподателят ще следва да
бъде осъден да заплати на Държавен фонд “Земеделие” разноски в размер на 450
лв. (четиристотин и петдесет лева) лв., от които 300 лв. (триста лева) за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр.
с §1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и 150 лв. (сто и петдесет) лева, внесен от ответника депозит за изготвената съдебно техническа
експертиза.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Е.А. *** срещу Уведомително
писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2013 г. с изх. №02-140-6500/574 от 11.08.2014 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ
ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ".
ОСЪЖДА Ц.Е.А. ***, ЕГН **********, да заплати на
Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на общо 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: /п/