Р Е Ш
Е Н И Е
№ .................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІ състав, в открито съдебно заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Веселина Чолакова
при секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм. дело № 2505 по описа на Административен
съд Варна за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл.118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Производството е образувано по жалба от Н.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. М.Н. против Решение № 1040-02-123/06.10.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №
Д-02-999-00-**********/24.08.2022 г. на Ръководител по плащане на обезщетенията
и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20222375366 за
периода от 14.08.2022 г. до 31.08.2022 г. Твърди се в жалбата, че
административният орган не е посочил убедителни мотиви при постановяване на
решението си, като се моли за отмяна на оспореното решение. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ –
Бургас, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като навежда доводи в
писмено становище за нейната неоснователност. Моли оспореното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено, съобразно мотивите в
него. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК. Подадена е от надлежна
страна, срещу индивидуален административен акт, за който е налице правен
интерес от оспорването му и следва да се разгледа по същество.
По основателността на жалбата:
След преценка на събраните по делото доказателства и
при извършване на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, на
всички основания за законосъобразност на оспорения акт по чл. 146 от АПК, съдът
намира за установено от фактическа и правна страни следното:
Производството е започнало по повод представено
удостоверение приложение № 9 относно правото на парично обезщетение по болничен
лист № Е20222375366, издаден на Н.М. за изплащане на обезщетение за периода от
14.08.2022 г. до 31.08.2022 г.
Впоследствие на основание чл. 112, ал. 1, т. 2 от КСО
е подадена от Директора на ТП на НОИ – Бургас до ТЕЛК – Варна жалба с изх. №
9101-02-989/23.08.2022 г. срещу болничен лист № Е20222375366. На основание чл.
40, ал. 4, т. 1 е издадено процесното разпореждане №
Д-02-999-00-**********/24.08.2022 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, с което е спряно образуваното
производство по отпускане на парично обезщетение за безработица по
горепосочения болничен лист, считано от 24.08.2022 г., тъй като производството
по оспорване на болничния лист не е било приключило към момента на
постановяването му.
С оспореното в настоящото производство решение №
1040-02-123/06.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас е потвърдено
разпореждане № Д-02-999-00-**********/24.08.2022 г. с мотиви за преюдициалност
на производството по обжалване на болничния лист, което, от своя страна, налага
спирането на производството по отпускане на парично обезщетение. Изложено е
също така в процесното решение, че органът действа при условията на обвързана
компетентност при условията на чл. 40, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което Ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Бургас е бил длъжен
да разпореди спиране на производството.
В хода на настоящото производство е представено от
ответната страна Експертно решение /ЕР/ № 2298 от зас. № 152 от 22.12.2022 г.,
с което болничният лист на Н.М. е потвърден изцяло.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Оспореното решение е издадено от компетентен по място,
материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „А“ от КСО и в
предвидената от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма.
Разгледан по същество, актът на Директора на ТП на НОИ
– Бургас се явява правилен и законосъобразен като постановен при липса на
предпоставки, обуславящи неговата отмяна. В хода на административното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да послужат като
самостоятелно основание за отмяна на процесния акт.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
са материално законосъобразни и се позовават на правни норми, указващи
правомощието да се постанови акт с такова съдържание. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване имат право на парично обезщетение
вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност.
Отпускът поради временна неработоспособност се удостоверява с болничен лист, който
може да се обжалва от териториалните поделения на НОИ, както повелява чл. 112,
ал. 2 от Закона за здравето.
В процесния случай болничен лист № Е20222375366 е
оспорен по съответния ред, като от представените по делото данни се установи,
че по отношение на болничния лист е постановено ЕР /л. 22 от преписката/ № 2298
от зас. № 152 от 22.12.2022 г., с което болничният лист на Н.М. е потвърден
изцяло. Установи се също така, че представеното ЕР е постановено след издаване
на процесните разпореждане и потвърждаващото го решение. В тази връзка следва
да се отбележи, че компетентните органи по въпросите на работоспособността са
органите на медицинската експертиза, определени в НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ. Актовете,
с които се произнасят, представляват индивидуални административни актове по
смисъла на чл. 21 от АПК и са със задължителен характер за осигурителните
органи при извършване на преценка на правото на парично обезщетение по
отпускането или изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване. В допълнение на изложеното, до изтичане срока за
обжалването на актовете на медицинската експертиза, те не се ползват със
стабилитет и тъй като производството по издаването им се явява преюдициално
спрямо производството по отпускане и изплащане на парично обезщетение, то
представлява основание за спирането му според чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО. Съгласно
цитираната разпоредба, длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО издава
разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете, когато са обжалвани актове на органите по медицинската експертиза. Видно
от редакцията на чл. 40, ал. 3 КСО, органът действа при условията на обвързана
компетентност и не разполага с възможност за преценка дали да издаде, или да не
издаде разпореждане при наличие на фактическия състав на нормата, поради което
е длъжен да спре производството до окончателното решаване на въпроса относно
работоспособността от органите на медицинската експертиза.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Към момента на издаване на процесното разпореждане и потвърждаващото го
решение е било налице висящо производство по обжалване на болничния лист по
реда на ЗЗ. Следователно, съдът приема, че е налице основанието по чл. 40, ал.
4, т. 1 КСО за спиране на производството по отпускане или изплащане на
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
представения болничен лист.
Обжалването на болничния лист внася неяснота досежно
самото право на парично обезщетение за временна неработоспособност и би
обусловило издаването на разпореждане за спиране на производството. Спорът за
законосъобразността на болничния лист се явява преюдициален по отношение на
изплащането на претендираното въз основа на същия лист парично обезщетение за
временна неработоспособност. Основанието за спирането на производството по
изплащане на паричното обезщетение – обжалване на акта на медицинската
експертиза – имплицира и срока на спиране, а именно до приключване на
производството по обжалване. Целта е да се предотврати неоснователно изплащане
на парично обезщетение и ощетяване на фондовете на ДОО.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция прави
извод за законосъобразност на оспореното Решение № 1040-02-123/06.10.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №
Д-02-999-00-**********/24.08.2022 г. на Ръководител по плащане на обезщетенията
и помощите в ТП на НОИ - Бургас, поради което жалбата срещу него се преценява
като неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора съдът не присъжда разноски,
тъй като искане от ответната страна не е направено.
Водим от горното, Административен съд – Варна:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Решение № 1040-02-123/06.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с
което е потвърдено Разпореждане № Д-02-999-00-**********/24.08.2022 г. на Ръководител
по плащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което на
основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО е спряно производството по отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
болничен лист № Е20222375366 за периода от 14.08.2022 г. до 31.08.2022 г.
Решението е окончателно на основание чл.119 от КСО във
връзка с чл.117,ал.1,т.2б“ж“ от КСО и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: