Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1081
27.09.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Валентина
Василева, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско
дело №1701/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на Кметство-
с. Л., представлявано от
кмета Б. З. А., против
Решение №201 от 08.05.2019г., постановено по гр.д. №2086/2018г., по
описа на Районен съд- Асеновград, с което е било
признато за незаконно и отменено
уволнението на Ш. Д. П., ЕГН **********, извършено със Заповед №5
от 13.07.2018г. на кмета на с. Л., и тя
е била възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност “***” в Кметство- с. Л..
В жалбата
се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение, като
се иска отмяната му
и отхвърляне на исковете.
Ответната страна
по въззивната жалба-
Ш. Д. П. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощниците си по
делото адв. Д. З. и адв. П.
К., оспорва същата
и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ,
предявени от Ш. Д. П. ***
за признаване за незаконно и отмяната
на уволнението й, извършено със
Заповед №5 от 13.07.2018г. на
кмета на с. Л., с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ, и за
възстановяването й на заеманата
преди уволнението длъжност “***” в
Кметство- с. Л.. С обжалваното
решение съдът е
приел, че уволнението
на ищцата е
незаконно, тъй като тя е страдала
от заболяване, включено в
Наредба №5 за
болестите, при които работниците, боледуващи
от тях, имат особена закрила съгласно
чл.333,ал.1 от КТ,
а работодателят не
е получил предварително разрешение
за уволнението й от
инспекцията по труда.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, като
въззивният съд като
инстанция по същество се
произнесе по съществуващия между
страните материалноправен спор.
От фактическа
страна по делото липсва спор,
а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че
между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата
на което ищцата е работила на длъжност
„***“ в Кметство- с. Л., както и че със Заповед №5 от 13.07.2018г. на
кмета на с. Л. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
330, ал. 2, т.6 от КТ поради
дисциплинарно уволнение на ищцата. Няма
спор между страните и
относно обстоятелството, че
уволнението е било извършено без
наличието на предварително
разрешение от инспекцията по труда, а от
приложеното по делото писмо до
кмета на с. Л.
изх. №18077349 от 17.07.2018г.
/л.84 от първоинстанционното дело/ се установява,
че Дирекция „Инспекция
по труда“- Пловдив е
отказала да даде такова.
С въззивната жалба
се оспорват изводите на първоинстанционния съд за
необходимостта от предварително
разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата.
Излагат се доводи, че към момента
на извършване на
уволнението не е имало
влязло в сила решение
на ТЕЛК, установяващо че ищцата
страда от заболяване
по наредбата по
чл.333, ал.1, т.3 от КТ, поради което
се твърди, че тя
не се е
ползвала от особената
закрила, предвидена в тази
разпоредба. Тези доводи са
неоснователни. От приложеното по делото
Експертно решение №0417
от 15.02.2018г. на
ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив“ АД, постановено
по искане на
работодателя в производство по чл.4
от Наредба №5
за болестите, при които работниците, боледуващи
от тях, имат особена закрила съгласно
чл.333,ал.1 от КТ, се
установява, че ищцата страда
от исхемична кардиомиопатия,
което заболяване е
от кръга на
тези по наредбата по
чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Същата
констатация е направена
и в Експертно решение №496
от 05.02.2016г. на
ТЕЛК /л.114 от
първоинстанционното дело/, с
което й е била определена 50%
трайно намалена работоспособност за срок
от две години. Действително
постановеното след изтичане
на двегодишния срок при
преосвидетелствуването на ищцата
Експертно решение №0620
от 07.03.2018г., в което
също е приета
водеща диагноза исхемична
кардиомиопатия, е било обжалвано
от работодателя и
отменено от НЕЛК
с Експертно решение №1181
от 03.12.2018г., като
същото е върнато
за ново освидетелствуване в съответствие с
дадените указания. В
постановеното от НЕЛК
решение не е
прието, че ищцата
не страда от заболяването, прието
в отмененото решение
на ТЕЛК. По делото
няма данни за
постановеното при новото освидетелствуване на
ищцата експертно решение
на ТЕЛК, но видно
от представената и
неоспорена епикриза от
20.01.2019г., издадена от УМБАЛ
„Пловдив“ АД след престой
на ищцата в болницата
в периода 18-20.01.2019г. /л.115
от първоинстанционното
дело/, в същата е
приета окончателна диагноза исхемична болест
на сърцето. При
така събраните по
делото доказателства според настоящия състав
на съда би
могъл да бъде направен
извод, че към
датата на прекратяване
на трудовото й
правоотношение ищцата е
страдала от исхемична
болест на сърцето,
което заболяване е
включено в чл.1, ал.1, т.1 от
наредбата по чл.333, ал.1, т.3 от
КТ, поради което
работодателят е можел да я
уволни на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ
само с предварително разрешение
на инспекцията по труда.
Доколкото такова в случая
не е било
издадено, то извършеното
уволнение е незаконно
и следва да
бъде отменено, а
ищцата да се възстанови
на заеманата преди уволнението
длъжност.
Предвид горното
обжалваното решение следва
да бъде потвърдено,
като на основание
чл.272 от ГПК
се препрати и към
мотивите на
първоинстанционния съд.
С оглед неоснователността на въззивната жалба
жалбоподателят следва да
бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна
направените по
делото разноски за
адвокатско възнаграждение в
размер на 600
лв.
Настоящият състав на
съда констатира, че в
кориците на делото се
съдържа молба
вх.№7772/11.03.2019г., която по
съществото си представлява
частна жалба на кмета
на с.Л. против
определение на първоинстанционния съд
от 11.02.2019г., с което е
оставена без уважение молбата
му за отмяна
на наложената му глоба в размер
на 300 лв. Същата не е
подписана от подателя
й, не е
внесена дължимата държавна
такса и препис не е изпратен
на ответната страна, поради
което и съдът
не може да се произнесе по
нея в настоящото производство.
След връщане на делото
първоинстанционният съд следва
да предприеме действия по
администрирането й, след което
да я изпрати отново на въззивната
инстанция за произнасяне.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №201 от 08.05.2019г., постановено по гр.д. №2086/2018г.,
по описа на Районен съд- Асеновград.
ОСЪЖДА Кметство- с. Л., представлявано от
кмета Б. З. А., да заплати
на Ш. Д. П. ***, ЕГН **********, сумата
от 600 лв.-
разноски по делото.
УКАЗВА на първоинстанционния съд да
предприеме действия по
администрирането на молба вх.№7772/11.03.2019г., подадена
от кмета на с. Л., която
по съществото си
представлява частна жалба против
определение на първоинстанционния съд
от 11.02.2019г.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.