Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
гр. Сливен, 18. 01. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и първи декември, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и
на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно
дело № 255 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от И.С.С., чрез процесуален представител, против Решение № 415 от 28.10.2022
г., постановено по АНД № 825/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта,
с която е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №
22-0804-001962 от 01.06.2022 г. на Началника на Сектор в ОД на МВР-Сливен,
Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, в частта, с която на И.С.С.
с ЕГН: **********,***, са наложени административни наказания: глоба в размер на
20 лева - на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/, и глоба
в размер на 200 лева - на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
Решението на Районния съд в частта, в
която е потвърдено НП № 22-0804-001962 от 01.06.2022 г. на Началника на Сектор
в ОД на МВР-Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, в частта, с която на И.С.С. е наложено административно наказание: глоба в размер на
20 лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е влязло в сила като
необжалвано.
В касационната жалба жалбоподателят твърди,
че НП в частта, с която се налагат наказания по чл. 185 от ЗДвП за нарушение по
чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и наказание по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение
на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е незаконосъобразно. Моли съда да отмени
решението на Районен съд– Сливен и се произнесе по същество, като отмени НП в
частта, с която е наложено наказание по чл. 185 и чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата, като излага доводи за нейната
основателност и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение, моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност
на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения
в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За
да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил
събраните по делото доказателства, е направил извод, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са спазени правилата на ЗАНН; приетата за установена в НП фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства; приел за
установено по несъмнен начин, че жалбоподателят в качеството си на водач е
управлявал лек автомобил със затъмнени стъкла на предна лява и дясна врата, което
било правилно квалифицирано по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП; приел е, че АНО е
достигнал до правилен и обоснован извод за техническа неизправност на
автомобила; при определяне на наказанията АНО се е съобразил с относимите норми
и е наложил законосъобразни наказания.
Изводите на Районния съд са правилни.
Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се
споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 07.05.2022 г. в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон“ жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ***, собственост на „Лъки СЛ“ ООД.
При извършена проверка се установило, че автомобилът е със затъмнени стъкла на предните
две врати с фолио, с което са ограничени прозрачността им и видимостта на
водача към пътя. Жалбоподателят не представил документ от техническа служба, че
намаляването на прозрачността на стъклата било в границите на стойностите по
правило № 43 ИКЕ на ООН. Полицейските служители приели, че автомобилът бил
технически неизправен поради облепянето на стъклата с фолио, което нарушавало
качеството им при натрошаване, парчетата на счупеното стъкло да са такива, че
рискът от нараняване да е минимален, съгласно правило № 43 на ИКЕ на ООН. Приели,
че това е значителна техническа неизправност и му съставили АУАН, въз основа на
който на 01.06.2022 г. било издадено обжалваното НП № 22-0804-001962.
Приетата за установена от Районния съд
фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства.
Установено е по несъмнен начин, че касаторът е извършил административните
нарушения – управление на МПС със затъмнени стъкла на предните две врати и с
наличие на техническа неизправност на автомобила, с което е осъществен от
обективна и субективна страна съставът на административно нарушение съответно
по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП съдържа забрана
за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла
на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В ал. 3
на същата норма, законодателят е предвидил, че намаляване прозрачността на
стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените
нации.
В § 6, т. 55 и т. 56 от ЗДвП законодателят е дал
дефиниция на "ограничена видимост", която е налице при стръмнини, завои и други
препятствия, които пречат на видимостта, и на "намалена видимост", която
е налице при здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост
и други подобни. Тези понятия са относими за препятствия - външни за моторното
превозно средство. В хипотезата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП законодателят има
предвид препятствия, които са на/в самото моторно превозно средство, защото
ограничаването е през стъклата. В този случай законодателят не е разграничил
хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните
възможности за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на
видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, включително
и чрез намаляване на прозрачността на стъклата, независимо от начина, по който
е постигнато. Следователно, до ограничаване на видимостта се стига и чрез
намаляване на прозрачността на стъклата.
По делото не се спори, че на стъклата на предните две
врати на автомобила има поставено от касатора фолио и
прозрачността им е намалена. В касационната жалба се релевира
възражение, че поставеното фолио е с най-малко ограничаване на пропускливостта. В съставения АУАН е изрично посочена
причината за ограничаване прозрачността на стъклата на предните две врати на
МПС и видимостта на водача – поставеното фолио, като е посочено, че не е
представен документ от техническа служба, че това е в границите на стойностите
на Правило № 43 на ИКЕ на ООН. По своята правна същност актът за установяване
на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в
предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо
положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв,
той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в
документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно
нарушение представлява фактически оборима презумпция
за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата
на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на
обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е
извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване
на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно
който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване
на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил
доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти,
които оборват установеното в АУАН. Доказателства за стойностите на използваното
от касатора фолио, поставено на двете стъкла на
предните врати на автомобила, не са представени нито в хода на проверката от
полицейските служители, нито пред АНО, нито пред Районния съд. Доказателства в
тази насока не са представени и пред настоящата инстанция.
Следва да се има предвид, че всяко изискване към
моторното превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл. 1,
ал. 2 от ЗДвП цел- да запази живота и здравето на участниците в движението, да
улесни тяхното предвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е
и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни
средства- чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 9 от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/,
се разрешава движението на пътни превозни средства, които отговарят на
определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно
установените.
В АУАН, подобно на съдържанието на процесното НП, е
описано, че ограничаването на видимостта на водача към пътя е посредством
поставено фолио, довело до ограничаване на прозрачността на тези стъкла и
намаляване видимостта на водача. Установеното при проверката наличие на фолио
върху стъклата на предните две врати на автомобила, автоматично прави
автомобила технически неизправен по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б.
"в" от ППЗДвП, тъй като формално не
отговаря на изискванията на стандартизационните
документи.
Както касационният жалбоподател посочва, Правило № 43 на Икономическата
комисия за Европа на Организацията на обединените нации /ИКЕ на ООН/ - Единни
технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и
техния монтаж на превозните средства, допуска поставянето на пластмасов
материал при остъкляването на автомобила, но този материал следва да отговаря
на изискванията на цитираното правило. Съгласно т. 6.1 от Правило № 43 на ИКЕ
на ООН, всички материали за остъкляване, в т.ч. и тези за производството на
предни стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания
в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за
остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се
очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на
въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и
абразивно износване. В т. 6.2 се посочва, че материалите за безопасно
остъкляване трябва да бъдат и достатъчно прозрачни, да не предизвикват
забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и
да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната
сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва
да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства
спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство. Когато определените
изисквания за прозрачност на стъклата са намалени, това прави превозното
средство неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП.
В Правило № 43 на ИКЕ на ООН подробно са разписани
изпитванията на материалите за безопасно остъкляване. В случая касационният
жалбоподател не е представил доказателства, че поставеното от него фолио
отговаря на техническите предписания за безопасно остъкляване, следователно не
се установява, че използваният материал е с такива характеристики, че
опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно
най-много. В тежест на касационния жалбоподател е било да докаже, че постановеното
от него фолио отговаря на техническите предписания, цитирани в процесния
административен акт, оборвайки доказателствената сила на установеното с АУАН,
обвързваща съда. Такива доказателства обаче не са представени.
Правилен е и формираният от Районния съд извод, че
процесният случай представлява значителна техническа неизправност, предвид
посочената дефиниция в § 6, т. 72 от ДР към ЗДвП.
Като е потвърдил процесното НП, в частта, с която на И.С.С. са наложени административни наказания, на основание чл.
185 от ЗДвП за нарушение на чл. 105, ал 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева,
и глоба в размер на 200 лева - за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, Районният съд е издал валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 415 от 28.10.2022
г., постановено по АНД № 825/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с
която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0804-001962 от 01.06.2022 г.
на Началника на Сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, в
частта, с която на И.С.С. с ЕГН: **********,***, са
наложени административни наказания: глоба в размер на 20 лева, на основание чл.
185 от ЗДвП, и глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: