№ 1856
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Е.Д.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
Гражданско дело № 20211110144348 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:35 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Ж. М. М. – редовно призован, явява се лично и с адв. М., с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Б.Б. ЕООД – редовно призовани, представляват се от
адв. М., с пълномощно по делото.
Страните /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно проекта за доклад, обективиран в
определението за насрочване от 01.10.2021г.
ДОКЛАДВА молба от ищеца с вх. № 76331/26.10.2021г., с която е
направено искане за оттегляне на основание чл. 232 от ГПК на иска с правно
основание чл. 224 от Кодекса на труда. Изложени са и твърдения по същество
на спора.
1
Адв. М. - Поддържам исковата молба. Моля да приемете приложените
към нея писмени доказателства. Поддържам и становището, депозирано на
26.10.2021г., направените с него оспорвания, както и направените
доказателствени искания. Запознат съм с проекто-доклада на съда. Завявам,
че нямам възражения по него.
Нося оригинала на трудовата книжка на моя доверител за констатация.
Адв. М. – Поддържам отговора на исковата молба. Оспорвам
предявения иск. Моля да приемете приложените към отговора на исковата
молба писмени доказателства. Запознат съм с проекто-доклада на съда.
Завявам, че нямам възражения по него.
Относно становището от 26.10.2021г., което ни беше връчено в
момента, по отношение на оттеглянето на иска, няма значение дали имаме
съгласие или не, претендираме разноски, тъй като този иск е оттеглен след
отговора на исковата молба. Представям списък за разноски относно иска по
чл. 224 от ГПК. Доказателствата за плащането на хонорара са приложени към
отговора на исковата молба.
Относно оспорваните писмени доказателства, ще се ползваме от тях.
Истинността на повечето от тях ще бъде доказана със свидетелските
показания на вече допуснатите ни трима свидетели. Но, по отношение на един
от документите има свидетел, който не е бил допуснат до момента. По
отношение на него, моля, съдът да ни допусне още един свидетел за този
документ от 5 май, който е протокола.
По отношение на искането за свидетели от страна на ищеца, оспорваме
това искане, тъй като не е посочено за какви обстоятелства се искат тези
двама свидетели. конкретни обстоятелства не са посочени. Поради което
считаме, че не е основателно искането за допускане на двама свидетели.
Адв. М.: Уточнявам, че тези свидетели са за опровергаване на
твърденията, които са изложени в оспорените актове, представени с отговора
на исковата молба, че на посочените дати моят доверител имал поведение,
което е несъвместимо с морала на банката, че е бил в нетрезво състояние, и че
е провеждал телефонни разговори. Мисля, че съвсем точно е формулирано
искането. Те са за равнопоставеност, за опровергаване на изложените
фактически твърдения в отговора.
Адв. М.: Кои конкретно твърдения?
2
Адв. М.: Оспорваме всичките ви твърдения, че нашият доверител е бил
в неприличен вид на посочените от вас дата, че е бил употребил алкохол на
посочените от вас дата, че е провеждал телефонни разговори, с които е
тормозил служители на банката.
Адв. М.: Считам, че искането за двама свидетели е неоснователно за
един и същи обстоятелства.
Адв. М.: Нашите свидетели са за различните дати.
На основание чл. 146 от ГПК, СЪДЪТ
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА обективирания в определението за насрочване проекто
доклад за окончателен доклад по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора към нея, писмени
доказателства, като по отношение на тяхната относимост ще се произнесе с
крайният съдебен акт.
ДОПУСКА на ищцовата страна двама свидетели при режим на
довеждане за опровергаване на изложените в отговора на исковата молба
фактически твърдения, касаещи поведението на ищеца във връзка с
твърдените дисциплинарни нарушения.
ДОПУСКА на ответната страна още един свидетели при режим на
довеждане за установяване на истинността на протокола от 05.05.2021г.
Адв. М.: Относно искането за ССчЕ конкретизирам:
Какъв е размера на дължимото обезщетение за времето, през което
доверителят ми е останал без работа за периода от 01.07.2021г. –
01.01.2022г.
Адв. М.: Противопоставям се на искането за ССчЕ, тъй като са
представени доказателства за размера на възнаграждението на последното
3
брутно трудово възнаграждение на ищеца и е въпрос на елементарна сметка,
щом има пълен период от 6 месеца, какъв е размера на дължимото
обезщетение. При евентуална загуба на делото, разноските ще бъдат
прехвърлени на ответната страна.
Адв. М.: Моля, да се отдели като безспорно.
Адв. М.: Не се противопоставям. Безспорно е.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказвано
обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последният отработен месец в ответното дружество е 1700,39 лв.
Адв. М.: В такъв случай, оттеглям искането си за допускане на ССчЕ.
С оглед изявлението на процесуалният представител на ищеца СЪДЪТ
допуска оттегляне на предявеният иск по чл. 224 от Кодекса на труда. С оглед
на което,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 44348/2021г. в частта му,
касаеща претенцията по чл. 224 от Кодекса на труда.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд от днес.
Адв. М.: Искането за присъждане на разноски считаме за
неоснователно, тъй като плащането на това обезщетение е извършено от
ответника до 19.08.2021г.. То е след завеждане на исковата молба. Поради
което считаме, че ние не сме станали виновни за това, че е предявен този иск
и в последствие оттеглен.
4
СЪДЪТ обяви на страните, че по искането за присъждане на разноски
за прекратената част от производството ще се произнесе с крайния съдебен
акт.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатият свидетел на ответната
страна.
В залата се въведе свидетелят.
Съдът снема неговата самоличност, по представена лична карта.
К. Методиев Г. - 45 г., неосъждан, без родство и дела със страните по
делото.
Съдът предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290
от НК.
Свидетелят К. Методиев Г. обеща да каже истината.
На въпроси на адв. М., свидетелят: Работя в У.Б., като фасилити
мениджър. Познавам ищеца, тъй като ми беше подопечен, защото У.Б.
използва персонал от фирма Б.Б..
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на свидетеля Акт за установяване на
дисциплинарно нарушение от 31.05.2021г., находящ се на л.61 от делото.
Свидетелят: Да, аз съм го съставил. Това е моят подпис.
На уречената дата 20 май, която дата касае акта, колегата с още един
колега от екипа се явяват на инцидент за отстраняване на проблем в
локацията на банката на бул. В., от което произтича напрежение. Директора
на банката остава с погрешно впечатление от техните действия, които се
извършват като техническа последователност. От това заключва, че те ще
спрат електрозахранването във филиала. Позвънява на по висше стоящия наш
ръководител – И.Б. с информация за това нещо. С няколко телефонни
обаждания се установява всъщност каква е цялата действителност. След тази
ситуация, те пристигат на Г.. Там сме позиционирани. Идвайки там, двамата
колеги, заедно с И.Б. установихме какво се е случило. Какъв е процеса, дали е
щяло да се прекъсва електрозахранването. Установихме, че е нямало да се
прекъсва. Имаше дискусия по тази тема. Това е от конкретно от деня, какво се
5
е случило.
Пристигайки той на място на Г., аз не съм бил на място в локацията,
това което установихме, това е мое виждане, не мога да кажа дали е така, или
не, но колегата ми се стори с малко по-забавени реакции. Поведение, от което
произхождаше, че е пиян. Стори ми се под въздействието на алкохол. Усетих
миризма на алкохол. Видимо не участваше в разговора от това, което се
случва. Ние си водихме дискусията, той си стоеше на стола. Това се случи на
20 май.
Постфактум, на следващият ден, аз вече разбрах, че е имало
прозвъняване към г-н Б.. Идвайки на следващият ден, на 21-ви го извиках
отново. Проведохме разговор какво се е случило вечерта. Той обясни, че е
звънял. Отново беше в такова състояние. Беше си заявил отпуска от 22-ри.
Помолих го да излезе и този ден отпуска, защото от състоянието, в което е в
момента не е в състояние да си изпълнява служебните задължения. Това беше
на 21-ви.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на свидетеля констативни протокол от 05.05.2021г.,
21.05.2021 и 16.06.2021г.
Свидетелят: Потвърждавам написаното в протоколите.
Това се е случвало поне 4-5 пъти през месец май. За съжаление не съм
го мислел и не съм се надявал, че ще се случват така нещата и не съм изготвял
за това нещо протоколи по такъв надлежен ред.
Доколкото знам, това е 7-ия месец от назначаването на Ж. в Б.Б..
Имаше такива заяви от колеги и ние сме водели няколко пъти разговори
с него, включително и в момента, в който щеше да премине в постоянен
трудов договор. Той заяви, че му е некомфортно и не това му е мястото.
Проведохме разговор, с който му казах, че се надявам, да се сработим в
бъдеще с него. Ще започне по-добро сработване с колегите.
Като познания и специалист, той е добър специалист, и смятах, че ще
бъде от полза на дружеството. Разчитах, че ще спре явяването му в тези
състояния на работното място.
За този разбрах от г-н Б.. Това, което той ми сподели е, че колегата се е
обръщал към него с нелицеприятни и цветущи изрази към него, като „цялата
ви организация е пълен шийт“, „нищо не става от вас“, „тази работа така не
6
може да продължава“, „аз, за тази заплата, която получавам няма как да го
работя това нещо“ „това е много опасно, вие нищо не разбирате“, „не сте
наясно с това, което се случва“, „изобщо нямате представа от процеса на
работа“., „банката е една организация, която не струва“, „не може така да се
работи,“ „вие сте абсолютни профани“.
След този разговор, се обърнах към колегите с въпроси относно
колегата. Служебните ни ангажименти са такива, че ние не сме на едно място.
Той е ситуиран на различно място. Тогава разбрах, че той е имал и други
такива позвънявания към колегите. В късните часове на вечерта е имало
позвънявания и към други колеги. Това, което ми казаха е, че това, което по
говора са заключили е, че е бил в нетрезво състояние. Основните разговори
са освен, че не е добре структурирана работа и, че не се отнасят към него с
нужното уважение, че му е прекалено ниско заплащането. И те със своето
заплащане, ако е такова като неговото, не би следвало да изпълняват тези
длъжности и да вършат тази работа.
Имало е оплаквания и от други колеги, които са заявявали това нещо.
Това концентрирано се случва май месец. Първият протокол, който е
разписан, тогава колегата също е заявил в прав текст, че не може да си
изпълнява служебните задължение, защото е „снощен“.
Появи се леко напрежение в екипа, за това кой, какво възнаграждение
получава. Защо е така и т.н.
На въпроси на адв. М., свидетелят: Работното място на ищеца е в
сградата на пл. С.Н.. Там има обособена стаичка, в която са ситуирани трима
човека. Това е един колега, който отговаря за климатиката Б.Х., Д.Ц. и Ж.М..
В един момент беше и още един колега, който в последствие се пенсионира -
Г.С..
Колегите като отдел Поддръжка могат да влязат от различни входове,
без да минават през проверка. Това е абсолютно възможно. Има такава
проверка. Не знам през кой вход са влизали. Има служебен вход, през който
влизат основно служителите. Но колегите като отдел Поддръжка могат да
влезнат директно през гаражите, през асансьорите и отиват директно на
работното си място. Това всъщност е цел, защото са поддръжка, защото ние
като такава институция се обръщаме към тях с малко по-голямо доверие,
предвид факта, че те са непрекъснато в движение и да не са в пътнико-потока,
7
който е през другите места, заради пандемията.
При тази проверка няма как да се установи дали ищеца е в нетрезво
състояние. Проверката касае т.нар. турникети, през които той чекира
служебната си карта, ако мине оттам и има свободно стоящ термометър,
който отчита ако специално отидеш при него да ти премери температурата.
Не съм ги водил така статистически, виждал съм се с ищеца веднъж
седмично поне, предполагам, може и по-рядко. Виждал съм с него, идвайки
той на моето работно място, което е на Г. или аз ги посещавам на пл. С.Н..
там, където е тяхното.
Тези протоколи съм ги съставил аз, лично. На инцидента на 20.05.2021г.
ищеца е бил на работа заедно с Д.Ц..
След инцидента, като се установи, че има проблем, аз се обадих и ги
извиках двамата - Д.Ц. и Ж. на Г. 14. Това беше около обяд. Ние имаме една
конзола, в която колегите по места си заявяват инцидентите. Инцидента влиза
сутринта и те отиват да отреагират. Това се случва мисля около 13 часа. Те
пристигат на Г. 14. Пристигайки там, започваме да водим дискусия какво се е
случило. Докато се води дискусия, в помещението влиза и И.Б., който задава
въпроса „Какво се е случило“. Докато я водим тази дискусия, Ж. не участва в
нея активно. Той седи на стола. Дискусията се води с другият колега, с когото
изясняваме ситуацията като цяло. Никой, по никакъв начин към този момент
не е отправил обвинение и реплика към Ж., че той има някаква вина за този
инцидент. В последствие разбирам, че той се е почувствал обиден и засегнат
от това, което е протекло като разговори. След като се е обадил на И.Б. го е
казал това. Той е казал, че не бил отразен от него, че той го е обидил по този
начин.
Ние попитахме и Ж., но отговор не последва и това беше проблема.
Този екип, в който работи Ж. има служебен автомобил. Шофират го
споделено, когато, както се наложи. Това всъщност е една от другите
причини, поради които аз си позволих да предприема тези действия с
написването на акта. Обърнал съм няколкократно внимание на Ж. за това
нещо. Видно от това, което виждам аз, че той е в такова състояние, на моята
реплика той отговаря „на мен си ми е добре, досега карах колата“, което мене
ме притесняваше още повече. Предпоставка е според мене за сериозни
инциденти. Той не е признал, че е карал колата под въздействието на алкохол.
8
Моите впечатления за това са от миризма и от забавени реакции. Аз съм го
виждал в два момента, да кажа, когато е употребил алкохол и да кажа, когато
не е.
Аз съм ги упоменал тези колеги и в акта. Оплаквали, не е точната дума.
Констатирано е, че се е обаждал и на тях. Ж.М. се е обаждал на тези колеги.
Това са Б.Х., Н.С.. По телефона, в късните часове на денонощието, във
видимо нетрезво състояние, според тях, дискутирайки такива ситуации от
деня. Имало е някаква спорна ситуация, да кажем, трябвало е да се направи
ремонт в някакво табло, да се подвържат някакви кабели. Това е минало.
Вечерта, в час след 21,30-22,00 часа се прозвъняват колегите, на които
започва да дискутират тези теми.
Не виждам нищо странно да се обсъждат тези неща през деня.
На 16.06.2021г. протокола, който е от тогава, всъщност, ние имахме
нарочена среща с ищеца с надеждата да направим поредното уточнение и да
се прекрати като цяло това нещо, имахме помирителна среща. Бях ангажирал
и И.Б. в това нещо.
Те бяха командировка в Е.П. и трябваше да пристигнат в 15,00 часа на
Г. 14. В момента, в който той пристигна, състоянието му беше меко казано
неприемливо. Беше видимо пийнал. Извиках директора на управлението – г-
жа М.Х., за да каже дали ми е субективно мнението, дали съм обективен,
защото се опасявах да не каже, че имам лично отношение. Затова се обърнах
към нея и я помолих да дойде и да констатира и тя неговото състояние.
Многократно не, водил съм веднъж разговор. Това беше на 21-ви., след
въпросният случай на 20-ти. На 21-ви проведохме разговори аз му казах: „Как
си представяш ние да работим с теб, в това състояние, в което се намираш?“.
Той каза „еми, няма проблеми. Аз, ако кажеш ще напусна. Нека да излезе
отпуската, която съм си заявил. Съпругата ми има празник и като се върна ще
напусна работата. Няма да се случат нещата явно“. След връщането му на
работа, той беше видимо променен. Много краен в изказа си. Каза „нищо
няма да се случи. Аз вече съм на постоянен трудов договор и нищо не може
да направите от тук нататък“.
На въпроси на съдът, свидетелят: Аз лично съм установил, че е в
нетрезво състояние. Другите, които са подписали протокола, също са били с
нас. С тях е констатирано това място.
9
Той агресира. Той е готов да отиде от сорта на „тая ли сега ще ми пише.
Ей, сега ще отида и ще видиш какво ще я направя“. И изглеждаше по начин,
по който структурата, в която работим не го позволява.
Питах го. Това, което мене ме обезпокои специално е, че за него той не
виждаше никакъв проблем в това. Като говорихме, казваше „какво ми е“.
Това беше приказката.
Не съм му задавал директен въпрос дали е пил, защото се опитвам да се
отнеса деликатно към ситуацията. Говорил съм с него относно това, че не се
чувства комфортна в епика, че има видимо несработване с колегата, с който
са заедно, защо е така, реплики, които са си отправяли един към друг.
Опитвал съм се да ги потушавам тези неща. Казвал съм в прав текст, че
колегата е достатъчно млад, може да му бъде дете и не трябва да ги водим
тези разговори. От начало ни декларира, че не се чувства комфортно и не е
сигурно, дали ще продължи. Казал ми е в прав текст „аз, в първият момент, в
който си намеря по-подходяща работа, ще напусна“.
Другите колеги са ми обръщали внимание за него. Съжалявам, че не сме
протоколирали това нещо. Не ми е било самоцел това нещо. Може би е мой
пропуск, че съм неглижирал.
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше
освободен от залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатият свидетел на ответната
страна.
В залата се въведе свидетелят.
Съдът снема неговата самоличност, по представена лична карта.
И.Г. Б. - 47 г., неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
Работи в У.Б. на длъжност „Старши мениджър“ на отдел строителен
фасилити мениджмънт.
Съдът предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290
от НК.
Свидетелят И.Г. Б. обеща да каже истината.
10
На въпроси на адв. М., свидетелят: Той е член на екип фасилити
мениджмънт. Поради естеството на Ковид пандемията, приехме модел на
работа, който не задължава служителите да идват в началото на работния ден
в офиса. Те директно се отзовавах на инциденти и ги отстраняват. Моята
длъжност беше позиционирана хоум офис и поради тази причина съм го
виждал два-три пъти.
Съвсем в началото, когато той беше представен, тъй като решение от за
него назначаване беше на колегата К.Г. – мениджър на екипа, беше ми
представен. Впечатленията ми бяха съвсем нормални, без нещо, което да ми
направи впечатление. Беше тих. Всяко едно начало е нормално.
След това се случи онова, което се случи онова , което е в
протоколите, което ме изненада. На 20-ти получих обаждането в 21,20 ч.
Получих повикване от непознат номер. Имахме 4-месечна дъщеря тогава,
къпахме я и не отговорих тогава на повикването. След което префикса на
телефона е такъв, че банката носи такъв префикс с 0894. Службата ни е
такава, че ние сме задължени да върнем обаждане. След което направих
връщане на обаждането. Отсреща беше глас, който беше непознат за мен, но
беше доста характерен като интонация, като изречения, като
последователност на тезите, които излагаше. На 3-4-тата минута разбрах, че
става въпрос за ищеца. Беше разтревожен и поради тази причина разговора
продължи 40 минути. Разтревожен от едно дневно събитие, за което аз не
знаех, че той участва изобщо. Водихме разговор, от който той търсеше вид
отдушник за някакви емоции. Мога да кажа, без да мога да го докажа, че
лицето беше под влияние на алкохол, и то доста сериозно. Нечленоразделни
думи, заяждане. Склонност към обида на организацията, на това, което сме
ние, как правим нещата. Нико от това не ме провокираше да ескалирам по
никакъв начин. Опитвахме се да водим разговор, и той, и аз, много трудно,
заради този нечленоразделен език. На 40-та минута нещата станаха доста
арогантни. Започна с обиди към организацията – У.Б., за начина, по който ние
работим. Мога да цитирам: „цялата работа ви работа е шийт, това не е начина,
по който трябва да се работи, това са пълни глупости, безобразие“ и ред
други неща. Тогава му казах, че ние не може да продължим разговора, ако той
се обръща така нецензурно към тази организация У.Б., защото това изключва
11
водене на разговор. Казах ме, че ще му затворя телефона. В момента, в който
той разбра, че ще му затворя телефона, започнаха викове „чакай, ние искаме
да говорим“ след 40 минути в 22 часа вечерта. Разбира се, никой, на никого
няма право да каже къде и как пие, що пие, когато става въпрос за домашни
условия. Но, начина, по който нещата ескалираха в края на разговора, мен ме
наведе на мисълта, че има нещо. Даде ми сигнал. Обадих се на К.Г., който
Вие вече разпитахте и му дадох сигнал, че колегата има нещо, което му влияе
в работния процес.
Третият път, мисля, че беше 15.06.2021г., когато той дойде на работа,
според нас, или мен абсолютно във видимо нетрезво състояние, лъхащ на
алкохол, забавени движения, зле изглеждащ.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на свидетеля констативен протокол, находящ се на
л. 63 от делото.
Свидетелят: Потвърждавам написаното. Това е моят подпис, на 2-ра
позиция.
Не мога ди си спомня дали е коментирал заплатата си пред мен. Пред
мен беше просто една аругантност, един страшен изблик на неприемане на
нищо. Неумение да се води разговор. Вярвам, че това е единствено под
влияние на алкохол, нищо друго. Следващият път, когато има протокол, се
уверихме, че той миришеше на алкохол, беше зле облечен, със забавени
движения. Всичко това около него му се струваше абсолютно нормално.
На въпроси на адв. М., свидетелят: Разбрах за първи път, че Ж. е
замесен в този инцидента, защото лицето Д.Ц., който е отвън, беше основният
подаден от регионален директор С.З. на У.Б., че е на позиция в определена
локация в банката и възнамеряват да направят нещо, което е в разрез с бизнес
операциите. Той подаде Д.Ц.. На Д.Ц. му се обадих директно. Дадох
собствените си инструкции. Обясни как не трябва да се правят нещата, а как
би трябвало да се правят нещата. До този момент, в който всичко това се
случи, това става по телефон, в офиса по никакъв начин не съм разбрал и не
се е документирало от ищеца или от друг колега, че той е бил на терен заедно
с колегата Д.Ц.. Аз разбирам това по дедукция вечерта, когато ми се обади.
Той ми се обади с изречението „ти сега ще ме уволниш ли?“. Аз не мога да
разбера кой ми се обажда, за какво да го уволня. В банката, няма лице, което
може да уволни някое лице, както може да го уволни, ако е в ЕТ И.Б.. Има си
12
човешки ресурси, има си комитет, има си правна рамка и вътрешно банкови
регулации. И няма как някой, понеже по длъжностна характеристика ми се
води подчинен, аз да го уволня. Но изреченията започната по този начин: „ти
сега ще ме увалниш“, и се започна една плеяда. В продължение на разговора
аз разбирам, че той е бил в изпълнение на грешното действие на локацията
банкова с лицето Д.Ц.. До този момент аз не знам, че той е бил на терен там.
Той се яви като някакъв защитник на лицето Д.Ц., че аз не съм прав така да
говоря.
Нямам спомен да съм се виждал с него 20.05.2021г.. Може да сме се
разминали в офиса. Не съм говорил с него на тази дата. Мога да подпиша
клетвена декларация, че не съм говорил с него нито по тази тема. Може да
сме се разминали в офиса. На 21-ви мисля, че се видяхме. Това беше на
следващият ден след като говорих с К.Г.. Не мога да си спомня 6 месеца
преди това. Може би на Г.. Не съм ги протоколирал в себе си, знаейки, че ще
се явим в такава ситуация.
Неговото работно място се води на пл. С.Н., но той, по указания на
прекия си мениджър може да то напусне и да се яви на Г. 14. Моето работно
място по трудов договор е на Г. 14. Да, бил съм хоум офис, но това не
означава, че не ходим по офисите. Мисля, че на 21-ви бях на Г.. Минах през
Г., защото коментирахме в последствие. Разбрах за развитието на случая, за
който аз не бях уведомен въобще.
Работно място на ищеца е с Б.Х., Д.Ц.. На негово място беше един
колега, който напусна. Работя в банката от 6 години, много преди всичките
колеги и знам за какво става дума, кой къде работи.
На 16.06.2021г. срещата се проведе в зала М., П., на 7 ет., на Г. 1. Те са
Г. 1 и Г. 2. Две сгради, но и двете се водят на Г. 14, на калкан. На 7 ет., зала
П., сутринта, с идеята да разговаряме с него. Да подпишем един
споразумителен протокол, с който да установим всички тези неща и да му
предложим друго развитие. Не мога да ви кажа какво се случи. К. Г. го
съпроводи до 7 ет. Според мен, той отново беше в нетрезво състояние, зле
изглеждащ, бавен разговор, необръснат, измачкан, трудна комуникация,
артикулация. Моето субективно усещане е, че той всичко това го възприема
за нормално.
На тази среща там бяхме там аз и К.Г.. В последствие поканихме и
13
М.Х.. В негово присъствие аз напуснах и поканихме М.Х., защото искахме да
бъдем убедени в това, което ние идентифицираме като негово състояние.
На въпроси на съдът, свидетелят: Протокола съм го разписал аз, но
може би два-три дни по-късно, но датата е точно тази. Ние нямаше как в тези
ситуации да водим протоколи, знаейки, че трябва да се защитаваме някъде.
Това не ни е идвало на ума изобщо. Разбирайки, че той възприемам нещата
такива, каквито са видимо за него нормални, разбрахме, че това не е
прецедент.
На 16.06.2021г. мисля, че срещата беше в 10,00 часа, или в 9,00 часа. В
този ден не мога да кажа, дали са били командировка в Е.П..
Не съм получавал оплаквания от други колеги. До момента, до който
той ми се обади и аз сигнализирах неговият прекият мениджър. Ние нямаме
професионалният навик да се месим на мениджърите си в този смисъл. Всеки
сам оценява нещата. Аз нямаш абсолютно никакви обаждания от никого и по
никакъв повод, що се касае тук делото.
По никакъв начин за времето, когато съм го виждал два пъти, дори не
можах да си изградя професионално мнение, заради този отдалечен модел на
работа. В този модел в пандемия, голяма част от мениджърите, на нивото на
г-н Г., голяма част от експертите си не ги виждах със седмици и няма как да
си изградя каквото и да било мнение. Продължавам да вярвам, че колегата
има професионални знания и умения да си върши работата, но това, което
видях, за мен е риск в изпълнението на тази професия.
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше
освободен от залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатият свидетел на ответната
страна.
В залата се въведе свидетелят.
Съдът снема неговата самоличност, по представена лична карта.
Д.Б.Ц. - 25 г., неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
Съдът предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290
14
от НК.
Свидетелят Д.Б.Ц. обеща да каже истината.
На въпроси на адв. М., свидетелят: Работя в Б.Б.. У.Б. наема служители
от Б.Б. да работят в банката на длъжност - експерт електро и обща поддръжка.
Познавам ищеца Ж.М.. Работихме заедно.
Виждал съм го пиян на работа много пъти, над 10 пъти. Прецених по
това, че видимо той е в нетрезво състояние, мирише на алкохол, не изпълнява
задачи на мениджърите, намира оправдание да не свърши работа и стои, не
изпълнява, това, което му е наредено. Просто няма възможност да го направи.
Предполагам, че вечерта системно пие.
Постоянно в следствие на тези сутрешни неадекватности се случат много
проблеми в работната среда. Не могат да се изпълняват задълженията и след
това получаваме критики.
Имаме служебен автомобил. Той също кара автомобила. С тази миризма,
смятам, че е видимо в карал в нетрезво състояние, когато управлява
автомобила. Бил съм в колата, много пъти. Чувствал съм се застрашен.
На въпроси на адв. М., свидетелят: Работя в Б.Б. от година и пет
месеца. Вече работех там, когато Ж. дойде на работа. В стаята тогава
работехме там 4 човека: до времето, в което Ж.С. беше на работа, колегата
Г.С., Б.Х., аз и Ж.М..
На 20.05.2021г. имаше инцидент. Ние участвахме. Ж. беше на работа.
Ние получихме критика в изпълнението на задачата. Не мога да кажа, беше
отдавна. Получили сме задача за вид проблем, който е свързан с
осветлението. Не трябваше да го правим в деня, в който бяхме на място,
защото начина, по който щяхме да я свършим, щеше да навреди на работата
на филиала, и от там не свършихме нищо.
К.Г. направи работна среща, на Г. 14, в офиса на банката. Аз не
присъствах до края на срещата. На тази среща бяхме аз, К. и Ж., доколкото си
спомням. Аз не присъствах до края, защото К. искаше да поговори лично с
него. На този среща, докато аз бях там, Ж. участваше, тримата обсъждахме
какво се е случило.
Не си спомням датата 16.06.2021г.
15
На 21.05.2021г. Ж. дойде на работа във видимо нетрезво състояние,
видимо пиян след снощна, може би дълга вечер. Това го прецених по начина,
по който изглежда, по неадекватността му, реагирайки на отправени въпроси
към него. Той не беше в сила да отговори адекватно, миришеше на алкохоли
и на всякакви други миризми.
Мисля, че беше освободен от работа на 21-ви, но не мога да си спомня.
Бил съм много пъти в Е.П.. Правил съм с него много командировки, но
за 16.06.2021г. нямам спомен.
Може би еднакво сме карали служебният автомобил. В началото го
карах аз. След това той започна да кара по-често автомобила.
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше
освободен от залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатият свидетел на ищцовата
страна.
В залата се въведе свидетелят.
Съдът снема неговата самоличност, по представена лична карта.
Г.С. С. - 70 г., неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
Съдът предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290
от НК.
Свидетелят Г.С. С. обеща да каже истината.
На въпроси на адв. М., свидетелят: С Ж. се запознахме от първият ден,
в който го назначиха на работа в Уникредит. Бях първият човек, с който може
би си казахме здрасти. От тогава до пенсионирането ми, аз се пенсионирах
юни 2021г., не съм бил нито един ден отпуска през това време. Така, че съм го
виждал ежедневно. Работихме в една стая.
Работата ни беше такава, че аз се грижех за комфорта на служителите –
отоплителни и климатични инсталации. Отивах по-рано на работа, за да видя
дали има някаква дефектирала машина. Виждах го, когато идва на работа.
16
Известно е отношението ми към алкохола и няма как да незабележа човек в
нетрезво състояние, който и да е. Нито един ден не съм забелязал той да
дойде на работа в нетрезво състояние. Мога да го кажа спокойно, защото
истината за мен е свещена.
Конфликти такива от мащаб, че да започнат някакво специално
отношение не бях забелязал, до момента, в който, тъй като Ж. е човек със
собствено мнение. Той е много добър електро специалист. Взима решения,
когато ги премисли. Използва главата си. Може би това да е направило
впечатление на някого и да променят отношението си. Но, човек е такъв,
какъвто е. според мен, той се е развивал толкова години като специалист и не
може да направи компромис по отношение на принципите си. Аз го
поддържах в това отношение, защото сме ги обсъждали проблемите.
Не си спомням да сме разговаряли на тази тема. Единствено сме
разговаряли около неговите възгледи относно подобряване на организацията
на работа. Мисля, че е предлагал тези възгледи на мениджърите. Не срещата
одобрение, което ме учудва, защото това беше в интерес на организацията.
Нормални предложения увисват и не им се обръща внимание.
В неговият екип бяха по двама, това е задължително, защото работата
по електрическите табла има изискване да са двама специалисти. Другият
беше Д.Ц., който преди мен излезе.
Имаха спорове. Спорове им гравитираха около това, че имат различен
стил на работа. Ние си получаваме задачите в електрон вид по служебната
поща. Където има някакъв инцидент и трябва да се реагира, разбираме се,
взимаме инструментите и тръгваме. Практиката на единият не
кореспондираше с практиката на другият. Не става въпрос за смяна на
осветителни тела, а за нещо много по-сериозно. За някакъв инцидент, свързан
с електро захранване. Отиваме на обект, за който няма документация и няма
нищо като информация. Логиката на Ж. беше, че не можем да отидем там
веднага, да се изложим пред хората, че ще направим нещо и ще си тръгнем
без нищо да сме свършили. Трябва да се види каква документация имаме и
като отидем да сме подготвени. И двамата нямаха достатъчно опит, не като ел
техници, а като познаване на обектите. Всеки обект е различен, толкова
клонове, мрежата е голяма. Трябва да се познава спецификата на обекта. Това
настояваше и върху това бяха споровете. Единият иска веднага да се тръгва.
17
Екипа имаше служебен автомобил. Според мен, предимно Ж. беше
водача на това МПС. По някога е ходил и сам, когато колегата му не е на
работа или има друга спешна работа.
Никога не съм го виждал в нетрезво състояние през целия ден, нито
сутрин, нито обед, нито вечер.
На въпроси на адв. М., свидетелят: В банката работя на трудов
договор. Прекратен беше поради навършване на трудов стаж и пенсиониране.
Моята работа беше съсредоточена в централата на пл.С.Н. – К., А.. Главно на
тези места. Ходил съм на инциденти заедно с Ж. в сградата на пл. С.Н., но
иначе не.
Моят офис се намира в сградата на пл. С.Н., на 8 етаж. От там няма
видимост към гаражите и паркинга, но има видимост от друго място, там,
където престоявам по-голяма част от времето си. Абонатна станция – там
паркира колата им.
Всеки ден виждам кой взима ключовете за автомобила. Не съм следил
кой се качва на шофьорското място. Случайно, ако минавам от там, съм
виждам. Понякога виждам кога се връщат. Работехме в една стая с Ж..
Стояхме на 3 м. разстояние. Непрекъснато минавах покрай него. Зад него има
нещо като ниша, където беше умивалника и много често ходих да се измия.
Минавах покрай него на 50 см. разстояние.
Не е имал конфликти с други колеги. С Б.Х. не е имал конфликт.
На въпроси на съдът, свидетеля: През месец май забелязах промяна в
Ж.. Той беше в лошо настроение, угнетен. Говорили сме в подробности. Бях
много изненадан за това, което му предлагат - да напусне по взаимно
споразумение. Без сериозна причина, според мен. Това беше в края на месец
май или началото на юни, не мога да си спомня точно.
За служителите има определен дрес код. За обслужващият персонал,
като нас няма. Той идваше нормално облечен, чист, неразмъкнат. Където се
налага се облича и работно облекло. В помещенията при нас не беше
необходимо.
На въпроси на адв. М., свидетелят: В края на миналата година и
началото на тази, с оглед на облекчените условията около пандемията
задължени бяхме да ходим в офиса и оттам да тръгваме, ако е необходимо
18
някъде. Миналата година беше друг принципа. Дадоха се по още един
автомобил и от вкъщи тръгвахме да обикаляме. С цел да няма струпване на
хора в сградата.
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше
освободен от залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатият свидетел на ищцовата
страна.
В залата се въведе свидетелят.
Съдът снема неговата самоличност, по представена лична карта.
В. Г.М. - 42 г., неосъждана, без родство и дела със страните по делото.
Съпруга на ищеца.
Съдът предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290
от НК.
Съдът разясни на свидетеля възможността да откаже да свидетелства,
съгласно чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.
Свидетелят В. Г.М. желае да даде показания.
Свидетелят В. Г.М. обеща да каже истината.
На въпроси на адв. М., свидетелят: Ж. започна работа като обща
поддръжка на 15.10.2020г.
Конфликти с мениджърите, доколкото аз знам е нямал. Конфликти с
всичките си колеги също няма, освен, че търпеше обидите на лицето Д.Ц., на
което аз също бях свидетел, и по телефона. Лицето Д.Ц. му се обиди, тъй като
имаше някакъв възникнал проблем, който той беше допуснал в работа си. Ж.
го успокояваше, казваше „няма проблем, отстранил съм го, не се притеснявай,
всичко е наред“. При което той малко си позволи един речник, който хем той
му е помогнал, пък хем той е виновния. Единственото нещо, което
притесняваше Ж. в началото, а и аз му дадох съвет да се обърне към прекият
19
си ръководител К.Г., че когато и двамата ходят по клонове, а те са екип и са
заедно, Д.Ц. прибира някои неща от офисите. Него това го притесняваше
страшно много. Това са лампи, единият път едно шкафче, доколкото аз съм
чувала. Аз му дадох съвет да отиде при К.Г. и да му каже своите възгледи.
Той отиде, изложи го. След което естествено Д.Ц. беше извикан и се породи
конфликтна ситуация между тях. Мисля, че не беше редно. Иначе не е имал
конфликти.
На 20-ти, тъй като в къщи не се пуши, а се пуши на терасата, излизайки
да пуша цигари го чух да разговаря по телефона, където той си излагаше
своята теза от инцидента, който е бил този ден. Не ме касае, не ме интересува
и влязох да си върша работата. Сигурно след 20 минути пак излязох,
разговора продължаваше, и единствено чух следното: „радвам се, че има
такива хора в моя екип“. Аз го попитах с кого говори, че има такова нещо.
Той каза, че разговаря с Б..
На следващият ден, 21-ви прибирайки се от работа го видях, че няма
настроение. Попитах го какво става, какво има. Каза ми, че бил е извикан от
К.Г. в офиса на Г., където му е било пояснено, че трябва да си подаде
заявлението за на напускане, доброволно, тъй като Б. не ги иска, не го
харесва. След снощният разговор също не го харесва. Б. е казал, че той е бил
пиян и неадекватен. Аз го попитах какво е направил. Той ми каза, че е заявил
на К., че няма да напусне доброволно. Тогава той му е предложил да си пусне
един ден отпуска, да си помисли и все пак да приеме предложението. Ж. ми
каза, че си е пуснал. Аз му казах, че това е негова грешка. Не може някой ти
казва и ти го вършиш. Все пак възрастен човек е. Приключихме до тук
всичките разговори. Бяха почивни дни от 24 май. Така го бяхме направили
преди това, че и двамата преди това да бъдем отпуска, тъй като и аз бях
рожденничка.
За жалост, от първият работен ден, от 9 часа започна едно позвъняване
по телефона. Беше К.. На края му казах да вдигне, нищо че е отпуска. Той не
знае, че когато говори, пуска на високоговорител, защото недочува. Това,
което чух е: „Ж., помисли ли си. Ела да си пуснеш заявлението тука на Г. за
напускане по взаимно съгласие, тъй като Б. не те иска“. Той му каза, че няма
да си го пусне. К. му казва: „Ама не, трябва да дойдеш, трябва да го пуснеш.
Б. не те иска. Следва дисциплинарно уволнение, око не дойдеш. Тя и жена ми
20
каза, че е по-добре“. Не знам какво общо има жена му в цялата ситуация. К.
му казва: „Жена ми каза, че е по-добре да си подадеш, вместо да те уволнявам
дисциплинарно“. Ж. каза, че няма да си подаде. Затвори телефона. После,
следобяд пак позвъня. От 25-ти до 30-ти това беше едно непрекъснато
звънене по телефона от сутрин до вечер от страна на К.Г.. Аз понеже го
виждам, че е ок в цялата тази ситуация. По едно време даже наистина го
обмисляше. Вместо да продължава този тормоз. Казвам „не“. Или ако го
направи е виновен, а то не е така, или да ги остави. Отделно е отпуска. Няма
да си вдигаш телефона. Той спря. Лицето Д.Ц. звъня в неделя, от сутринта до
вечерта. Последно в 21,30 часа вечерта. Незнам за какво. Казах, че няма да се
вдига.
На 31-ви той отиде на работа, само че и Д. и Богдан, с които е в една
стая, започнаха да го отбягват, да си шушукат. Доколкото знам от Ж., аз не
съм била спрял свидетел, К. не го е извикал пряко по телефона да говорят, а е
предал на Д.: „Ж. да слезе на Г.“. Той е отишъл и К. пак е почнал: „По-добре
си подай“. И той му е отказал. След, което дойде да му искат едно обяснение.
Дадохме обяснението. Там видяхме, че нищо не пишеше. В смисъл, че го
обвиняват, че ходи в неприемлив външен вид, неадекватен. Естествено това
беше опровергано.
На 16 юни, Ж. ми се обади, че го викат на Г.. Беше командировка в Е.П..
Казах му: „Да, добре, иди, няма проблем“. Отиде. След разговора ми се
обади. Попитах го за какво беше разговора, как протече. Той ми отговори:
„това, което беше, влязох, бяха И.Б. и К.Г.. И.Б. ми каза да си подам по
взаимно съгласие. Аз отговорих, че това вече сме го пропуснали. Той ми каза,
че следва дисциплинарно наказание“. След това са останали още 5 минути с
К. да говорят, където К. пак го е убеждавал да си подаде, че съпругата му.
Според мен съпрузите не могат да се намесват, дали от едната, дали от
другата страна в разговор, който е в работна среда.
На 30-ти получихме Заповедта за дисциплинарното уволнение.
Това, което искам да кажа, и Ви го казвам като майка е, че аз имам две
деца, които този човек всяка сутрин караше на училище. Едното дете
трябваше да закара в жк. Иван Вазов, до 2-ра Английска гимназия, а другото
дете в 18 училище. Повярвайте ми, като майка, аз нямаше да го пусна, ако той
е в нетрезво състояние да ми качи децата. Това е абсурт.
21
На въпроси на адв. М., свидетелят: За разговора на 20-ти на терасата,
съпруга ми беше в нормално състояние. Не е бил в нетрезво състояние. Аз по
принцип не пия. Той употребява алкохол, както всеки нормален човек, не
прекалява. Не е въздържател. Но не прекалява.
За този разговор на терасата, телефона му беше на високоговорител.
Той, по принцип, когато е в къщи, говори на високоговорител. Не за нещо
друго, а защото не дочува. И.Б. му позвъни. Когато започна разговора И.Б.
му позвъни. Моят съпруг му беше позвънял преди това. Той не му беше
върнал обаждане. Звъня му по повод това, което се е случило на 20-ти в офиса
на НДК или т.нар. С.З..
Случката с Д.Ц., при която той е откраднал лампи и други уреди беше
още ноември месеци и то продължаваше, октомври, ноември 2020г. След това
двамата имат най-различни конфликти, свързани с работата. Д. не приема
някои неща – кое, как да се направи. Той избързва, по експанзивен е.
Не знам дали Д.Ц. консумира алкохол. Не ми е в къщата. Не знам дали
това лице консумира алкохол.
Разстоянието от училището на второто ми дете до офиса на банката е на
около 1 км. 18-то училище е на Опълченска и Пиротска. Абсолютно всяка
сутрин отива, кара големия на училище до 2-ра Английска гимназия, която се
намира в жк. Иван Вазов. След това идва, взима дъщеря ми и кара нея.
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше
освободен от залата.
Адв. М.: Държа на разпит и на другият свидетел, с оглед на това, че се
установи, че другият колега, който ежедневно работи с ищеца е вторият
свидетел по констативния протокол от 05.05.2021г.
Адв. М.: Моля, да ни допуснете при режим на призоваване по
месторабота свидетеля М.С.Х., която е вписана в констативния протокол от
16.06.2021г.
Адв. М.: Не възразявам.
СЪДЪТ счита, че за изясняване фактическата страна на спора следва да
бъде допусната до разпит свидетелката М.С.Х., която да бъде призована по
22
месторабота. С оглед на което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства посредством разпита на
свидетелката М.С.Х..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелката М.С.Х. по месторабота при депозит в
размер на 50 лв. платим от бюджета на съда.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства посредством разпита на
още един свидетел при режим на довеждане от ответната страна.
СЪДЪТ ИЗВЪРШИ КОНСТАТАЦИЯ с трудова книжка № 1 на Ж. М.
М. със серия 3, номер .... Видно от същата последното отразено трудовото
правоотношение на ищеца е от 30.10.2020г. до 30.06.2021г. по трудов
договор, сключен с Б.Б. ЕООД. След тази дата не са налице данни за наличие
на следващо трудово правоотношение. Регистриран е в бюрото по труда.
За събиране на гласни доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 06.12.2021г. от 13,30 часа за
която дата страните са редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 16,12 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
23