Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008 13.01.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева гражданско дело № 2 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата молба на П.С.В. с
ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му – адв.М.Х. *** против З.Д.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за
връчване на съдебни книжа: гр.**********/.
В
исковата молба се сочи, че на 01.01.2018г. в гр.Ямбол между страните
по делото бил сключен Договор за наем /л.7-9 вкл./, по силата на
който ищецът В., в качеството на наемодател е предоставил на ответика
в качеството на наемател за временно и възмездно ползване собствения си
недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул."**********, представляващ: Жилищен етаж от
къща с площ от 80 кв.м., състоящ се от две спални,
дневна, кухня, мокро помещение и WC, свързан към студена и топла вода,
електричество, както и с функционираща водопроводна, електрическа и
канализационна инсталация. Уговорен бил срок на договора - шест месеца,
считано от 01.01.2018г. На 01.07.2018г. страните сключили Анекс към
Договора за наем на недвижим имот от 01.01.2018г. /л.10/, с който продължили срока на същия с още два месеца,
считано от 01.07.2018г., при същите условия на договора.
Съгласно раздел II, точка
1 от Договора за наем, ответникът се задължил да заплаща на
наемодателя П.В., месечен наем в размер на 300 /триста/ лева. Плащането на
наемните вноски следвало да се извършва авансово от първо до шесто число на
месеца /раздел ІІ, т.4 от Договора за наем/. Сочи
се, че наемателят напуснал имота на 01.09.2018г. без да заплати дължимите суми
за наем общо в размер на 2400 лева, питейна вода и ел.енергия, както
следва: дължим месечен наем за м.януари 2018г. в размер на
300лв., за м.февруари 2018г. в размер на 300лв., за
м.март 2018г. в размер на 300лв., за м.април 2018г. в размер на 300лв., за
м.май 2018г. в размер на 300лв., за м.юни 2018г. в размер на 300лв., за м.юли
2018г. в размер на 300лв. и месечен наем за м.август 2018г. в размер на 300лв, както
и сумата в размер на
21,26лв. за изразходваната питейна вода за периода 12.06.2018г. до 13.08.2018г.
и сумата в размер на 198,37лева за изразходвана ел.енергия за периода м.юни
2018г. до м.август 2018г.вкл., за което бил съставен
Приемо-предавателен протокол /л.11/. Сочи се, че изразходената
питейна вода и ел.енергия била заплатена от ищеца преди завеждане на делото.
Неизпълнението
от страна на ответницата П. за заплащане на дължимите от нея наемни вноски,
както и разходи за ел.енергия и вода, мотивирало ищеца да подаде заявлението по реда
на
чл.410 от ГПК, по което било образувано ЧГД № 762/2019г. по описа
на РС-Несебър и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 372
от 05.08.2019г. Същата е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщаването. В изпълнение указанията на съда, същият е
предявил настоящият иск, с който моли съда да признае за установено спрямо
ответницата З.Д.П., че същата дължи на ищеца В. сумата общо в размер на 2619,63 лева /две
хиляди шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ - главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.07.2019г., която
главница включва: дължими наеми за периода
от месец януари 2018г. до месец август 2018г. включително в размер на 300
/триста/ лева месечно, сумата в размер на
21,26 лв. за изразходваната питейна вода за периода от 12.06.2018г. до
13.08.2018г. и сумата в размер на 198,37 лева за
изразходвана ел.енергия за периода м.юни 2018г. до м.август 2018г. вкл. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените
разноски в заповедното и в настоящото производство.
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 вр. чл.232, ал.2
от ЗЗД.
В срока по чл.131
от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на
ответницата особен представител,, който излага становище за допустимост, но
недоказаност на иска, както по основание, така и по размер. Оспорва описаните в
исковата молба обстоятелства и приложените доказателства. Моли да бъде задължен
ищеца
да представи всички приложени от него доказателства в оригинал, като при
неизпълнение, същите да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца не се явява поради служебна ангажираност. Изпраща молба,
в която заявява, че поддържа изцяло предявения иск. Представят оригинали на
приложените към исковата молба копия на писмени доказателства – Договор за наем
от 01.01.2018г., Анекс към Договор за наем от 01.07.2018г. и Приемо-предавателен
протокол /л.52-56 вкл./.
Назначеният на
ответницата П. особен представител в съдебно заседание оспорва исковата молба и
поддържа подадения писмен отговор. Не сочи доказателства.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице
с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните по делото няма спор, че е налице сключен договор, по силата на който ищецът
В. се е задължил да предостави на ответницата П. за временно и възмездно
ползване собствения си имот, представляващ:
Жилищен етаж от къща с площ от 80 кв.м., състоящ се от две спални, дневна,
кухня, мокро помещение и WC, свързан към студена и топла вода, електричество,
както и с функционираща водопроводна, електрическа и канализационна инсталация.
В подкрепа на това са представените по делото Договор за наем от
01.01.2018г. и Анекс от 01.07.2018г. към Договора за наем от 01.01.2018г.,
представени в оригинал /л.52-55 вкл./. По
силата на сключения договор, между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно
отношение, по силата на което и за двете страни са се породили права и
задължения. Видно от
представения в оригинал по делото приемо-предавателен протокол от 01.09.2018г.
/л.56/, имотът е върнат на собственика му в добро състояние, без повредени
вещи, но са останали незаплатени наемните вноски за всички месеци от месец
януари 2018г. до месец август 2018г. включително в размер на 300 /триста/ лева
месечно, както и разходи за ел.енергия и
вода, заплатени от ищеца преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК общо в
размер на 219,63 лева.
От
данните по приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 762 по описа за
2019г. на Районен съд – гр.Несебър се установява, че съдът е издал Заповед № 372
от 05.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответницата П., за сумата от 2400 лева /две хиляди и четиристотин
лева/, представляващи незаплатени месечни наеми от 300 лева за периода от месец
януари до месец август 2018г. включително, сумата в размер на 21,26 лева – разходи за изразходвана
вода за периода от 12.06.2018г. до 13.08.2018г. и сумата от 198,37 лева, представляваща разходи за
изразходена електроенергия за периода от месец юни до месец август 2018г. вкл.
по Договор за наем от 01.01.2018г., ведно
със законната лихва върху общия размер на главниците, считано от 29.07.2019г.
до окончателното им изплащане, както и заплатените по делото разноски общо в
размер на 475,10 лева.
Предвид
така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи:
Искът
е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен
срок, налице е пълен идентитет на претенциите,
заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в
исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за
които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за
изпълнение, поради което същият се явява процесуално допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
Договорът
за наем е неформален договор, като в настоящият случай са налице всички клаузи,
за да се приеме, че такъв е налице, дори и в писмена форма – налице са насрещни
волеизявления за отдаване под наем на конкретно описан имот, при уговорени срок
и цена, с подписи на договорилите се. Представен е и Анекс към договора, касаещ
продължаването на срока му с още два месеца – до края на месец август 2018г. Ответницата
П. от своя страна не твърди, а и не представя доказателства за извършени наемни
плащания, поради което съдът приема, че претенцията по чл.79, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на договорената месечна наемна цена е основателна и следва да се
уважи изцяло.
Съгласно
разпоредбата н чл.232, ал.2 от ЗЗД, освен наемната цена, наемателят е длъжен да
заплаща и разходите, свързани с ползването на вещта, каквито са ел.енергия и
вода. По делото са ангажирани писмени доказателства, че същите са били
заплатени от ищеца, поради което претенцията му за осъждане на ответницата да
му заплати и тези суми също е доказана, както по основание, така и по размер.
Основателността
на главния иск, налага извод за основателност и на акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху общият размер на главниците от 2619,63 лева, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.07.2019г. до окончателното изплащане
на задължението
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски в настоящото производство –
52,40 лева за заплатена държавна такса, 500 лева – адвокатско възнаграждение и
200 лева – възнаграждение за особен представител, както и заплатените по
заповедното производство разноски – 55,10 лева за заплатена държавна такса и
420 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД по отношение на ищеца П.С.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***-Б01 /чрез адв.М.Х. ***/, че ответницата З.Д.П.
с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за връчване на съдебни книжа: гр.**********/,
дължи на ищеца сумата
общо в
размер на сумата от 2400 лева /две хиляди и четиристотин
лева/, представляващи незаплатени месечни наеми от 300 лева за периода от месец
януари до месец август 2018г. включително, сумата в размер на 21,26 лева – разходи за изразходвана
вода за периода от 12.06.2018г. до 13.08.2018г. и сумата от 198,37 лева, представляваща разходи за
изразходена електроенергия за периода от месец юни до месец август 2018г. вкл.
по Договор за наем от 01.01.2018г., ведно
със законната лихва върху общия размер на главниците, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 29.07.2019г.
до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед № 372 от 05.08.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 762/2019г. по описа на Районен съд – гр.Несебър.
ОСЪЖДА З.Д.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за връчване на съдебни
книжа: гр.**********/ да заплати на П.С.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***-Б01 /чрез адв.М.Х. ***/, сумата общо в размер на 752,40 лева /седемстотин петдесет и два
лева и четиридесет стотинки/, представляващи заплатени разноски в
производството по чл.422 от ГПК и сумата общо в размер на 475,10
лева /четиристотин седемдесет и пет
лева и десет стотинки/ - сторени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: