№ 158
гр. Добрич, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200626 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ****,
срещу наказателно постановление № 21/19.03.2021 г., издадено от Директора
на Регионална здравна инспекция - Добрич, с което на М. М. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***** за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона
за здравето и т. 18 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
1
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 12.12.2020 г., в 10:00 часа, главните инспектори в Регионална
здравна инспекция - Добрич – свидетелите П. СТ. Г. и ОЛГ. Л. СТ., съвместно
с полицейските служители при Първо РУ на МВР - Добрич – свидетелите ПР.
П. ПР. и В. Й. Г., извършили насочена проверка по Заповед № РД-01-
450/11.12.2020 г. на Директора на РЗИ - Добрич, за спазване на
противоепидемичните мерки за ограничаване разпространението на COVID-
19 и изискванията на т. 18 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването.
При проверката било установено, че М. М. Г. на длъжност продавач-
консултант не е организирала работата си в часовете между 08:30 часа и 10:30
часа за недопускане на лица под 65 годишна възраст в магазин за хранителни
стоки, находящ се в град Добрич, ул. „****, стопанисван от ЕТ „ЕР-КА-3
Р.К.“. В началото на проверката проверяващите установили, че лице, което е
на възраст под 65 години е закупило стоки от магазина, като в същото време
самите проверяващи, които също били на възраст под 65 години, били
допуснати в търговската зала на магазина като клиенти, преди
легитимирането им.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол №
015259/12.12.2020 г.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият
орган приели, че В.Л. С. е нарушила задължителните противоепидемични
мерки.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият
орган приели, че М. М. Г. не е изпълнила задължителните
противоепидемични мерки, в частност - т. 18 от Заповед № РД-01-
677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, тъй като в качеството си
на продавач-консултант не е организирала работата си в часовете между 08:30
часа и 10:30 часа за недопускане на лица под 65 годишна възраст в магазин за
хранителни стоки, находящ се в град Добрич, ул. „****, стопанисван от ЕТ
„ЕР-КА-3 Р.К.“.
За така описаното нарушение, квалифицирано по чл. 63, ал. 4 от Закона
за здравето и т. 18 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 (триста) лева, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите П. СТ. Г., ОЛГ. Л. СТ., ПР. П. ПР. и В. Й. Г., които
2
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършената от тях проверка и чиито показания са последователни, логични и
безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма
основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав счита, че към настоящия момент са налице
предпоставките за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Тази правна норма регламентира, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Посочената
норма е израз на основен принцип на наказателното (чл. 2, ал. 2 от НК) и
административнонаказателното право за приложение на по-благоприятния за
дееца закон.
Според чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв.
Санкцията на нормата е относително определена, а нейната диспозиция
е от категорията на бланкетните като за попълването й със съдържание и
определяне на признаците на нарушението от обективна страна се отпраща
към акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ, с който
следва да са определени неизпълнените или нарушени противоепидемични
мерки.
Тези актове на министъра на здравеопазването, първоначално в
съдебната практика на ВАС на Република България, а впоследствие и в самия
закон – чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, са обявени за общи административни такива.
Възможността за определяне на конкретните състави на нарушенията със
заповед, която няма характеристиките на нормативен акт, както беше
посочено, е изрично уредена в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН. За целта е необходимо
санкционната норма да се съдържа в закон или подзаконов нормативен акт
(указ) и визираното в нея административно наказание да е определено по вид
и размер, което изискване в случая е изпълнено – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Съставът на конкретното нарушение, изразяващо се в нарушение на
противоепидемичните мерки, е определен със заповед на член на
правителството, какъвто е и министърът на здравеопазването, която заповед
съставлява общ административен акт и създава забрана за осъществяване на
конкретното описано в нея поведение.
3
Налице е и изискуемото от чл. 2, ал. 2 от ЗАНН овластяване на
министъра на здравеопазването със закон – чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, в приложимата
редакция на текста към датата на издаване на административния акт.
Бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани
и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е
предвидено в нормативен акт. В този смисъл е решение № 622 от 09.03.2004 г.
на ВКС по н. д. № 476/2003 г., І н.о., докладчик съдията Пламен Томов.
Посредством овластяването на министъра на здравеопазването да
определя видовете противоепидемични мерки и препращането в
диспозицията на нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ към актовете, с които той е
определил такива мерки, тяхното неизпълнение или нарушение става част от
обективния състав на административното нарушение, съгласно принципа на
законоустановеност на административното нарушение – чл. 2, ал. 1 от ЗАНН.
Съдебният състав приема, че след като Заповед № РД-01-677/25.11.2020
г. на Министъра на здравеопазването, към настоящия момент е отменена, като
в последваща заповед на същия орган, действаща към настоящия момент, не е
възпроизведена обсъжданата противоепидемична мярка (т. 18 от цитираната
заповед: „Магазините за хранителни стоки организират работата си, като не
допускат лица под 65-годишна възраст в съответните обекти в часовете
между 08:30 и 10:30 часа), то следва да се приеме, че преди влизане в сила на
наказателното постановление, описаното поведение вече не съставлява
административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, доколкото липсва акт, с
който да бъде попълнена диспозицията на тази норма.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
наказателноправната теория се приема, че измененията в правото извън
областта на наказателното право оказват влияние върху последното и
обуславят приложимостта на „по-благоприятния закон, когато се отнасят до
промяна на законния състав“. Това е така, тъй като диспозицията на правната
норма е бланкетна и промяната в текста, към който тя препраща, всъщност
променя самия административноваказателен закон. Премахва се
противоправността на деянието, поради което запазването на неговата
наказуемост става „абсолютно неприемливо“. Приема се също, че новият
наказателен закон е по-благоприятен за дееца, когато той стеснява законовия
състав на определено престъпление (административно нарушение),
изключвайки извършеното деяние от неговия обсег (Долапчиев – Наказателно
право обща част, А. Гергинов – Коментар на НК обща част том I).
От изложеното следва правният извод, че са налице предпоставките на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление не е влязло в
сила, по аргумент от чл. 64, б. „б“ от ЗАНН налице е по-благоприятен за
жалбоподателя закон, който не обявява извършеното деяние за нарушение,
респ. липсва установен от закона състав на административно нарушение,
който да е идентичен със състава на нарушение, за който жалбоподателят е
наказан, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.
4
В тази насока Виж: Решение № 65 от 20.04.2022 г. на АдмС – Русе по к.а.н.д.
№ 34/2022 г., Решение № 1 от 19.01.2022 г. на АдмС – Русе по к.а.н.д. №
330/2021 г., Решение № 307 от 29.11.2021 г. на АдмС – Русе по к.а.н.д. №
291/2021 г.
Съобразно задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение
№ 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република
България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 200 (двеста) лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с вписване на
направеното плащане в договора за правна защита и съдействие, съобразно
Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 200 (двеста) лв.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63,
ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21/19.03.2021 г., издадено от
Директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, с което на М. М. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** за нарушение на чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето и т. 18 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
/триста/ лв.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ - ДОБРИЧ, ДА
ЗАПЛАТИ на М. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** сумата от
200 (двеста) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
5
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6