№ 100835
гр. София, 22.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20221110151503 по описа за 2022 година
и за да се прознесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от [фирма-З] срещу длъжника Ц. Ц. А. – физическо лице, с което,заявителят е
поискал издаване на заповед за изпълнение и за следните вземания: сумата 599,42 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата 258,76 лева – лихва за
забава върху вземането за възнаграждение по този договор за периода 11.05.2021 г. –
02.09.2022 г., сумата 80,76 лева - административни разходи във връзка с уведомяване на
длъжника и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задълженията.
В обстоятелствената част на заявлението, т.12 от същото /обстоятелства, от които произтича
вземането/ е посочено, че паричните вземания за възнаграждение за предоставяне на
поръчителство произтичат от договор за поръчителство от 05.04.2021 г., сключен между
заявителя и длъжника, по силата на който [фирма-З] се задължил да отговоря солидарно с
длъжника за задълженията му по сключения на същата дата с [фирма] договор за кредит. На
същата дата бил сключен и договор за поръчителство между дружеството-заявител и
[фирма], с който заявителят се задължим спрямо кредитора по договора за кредит.
Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, с оглед
задълженията му по същия са били обявени за предсрочно изискуеми. На 13.09.2022 г.
[фирма-З] погасило всички задължения по договора за кредит, в това число и начислените
от кредитора административни разходи /такси/ за уведомяване на длъжника и извънсъдебно
изплащане на вземанията. Ето защо дължими били всички заплатени от поръчителя суми,
както и възнаграждението по договора за поръчителство, както и лихва за забава върху тази
главница, за която се твърди, че е в размер на законната.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
При извършване на дължимата преценка съдът приема следното:
Видно от приложения договор за потребителски кредит № 2371642/05.04.2021 г., [фирма]
предоставя на кредитополучателя кредит в 3296,46 лева - главница и застрахователна
премия за срок от 18 месеца при условията на фиксиран лихвен процент в размер на 39,56 %
годишно и ГПР 47,58 %, съгласно Приложение № 1 към договора. Последният е сключен
при общи условия, които изискват, в зависимост от посочения в заявлението вид
обезпечение, длъжникът да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
[фирма] лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. От разпоредбата на чл. 4, ал. 1-3
от договора за потребителски кредит, става ясно, че ако потребителят е заявил обезпечение
чрез поръчителство с одобрено от заемодателя [фирма] юридическо лице-поръчител в срок
до 48 часа от подаване на заявлението за кандидатстване, то срокът за одобрение за
отпускане на кредита е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай че
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не
е одобрено, съответно договорът няма да породи действие, а кредитополучателят няма да
бъде кредитиран. В случай че е заявен кредит без обезпечение срокът за одобрение е 14-
дневен, като ако в този срок не последва одобрение, договорът не поражда действие между
страните.
Към заявлението е представено и Приложение № 1 към договор за предоставяне на
поръчителство, видно от което при предоставен кредит от 3296,46 лева с падеж 10.10.2022 г.
възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 245,73 лева месечно за
периода на действие на договора, като същото се дължи на датата на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план, предвиждащ месечна погасителна вноска
от 245,73 лв.
На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че заявителят и
дружеството кредитодател се явяват свързани лица - едноличен собственик на капитала на
заявителя е кредиторът по договора за кредит, а двете дружества имат един и същ адрес на
управление.
Установява се от представените към заявлението документи, че договорите /за кредит и за
поръчителство/ са сключени с лице, което има качеството на потребител по см. на ЗЗП.
Доколкото е сключен договор за потребителски кредит, приложими са правилата и
императивните норми на ЗПК, в това число и нормативното ограничение на допустимия
предел на ГПР /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. При анализ на представените към заявлението документи
заповедният съд приема, че с договорите във вреда на потребителя е създаден механизъм,
2
посредством който се постига забраненият от тази разпоредба на закона резултат –
надхвърля се границата на допустимия от закона таван, до който на кредитните институции
е допустимо да уговарят с потребителите годишен процент на разходите.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като
задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на
кредитора при подписването му, т. е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на
плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито
в Приложение № 1, съдържащо погасителния план към същия договор.
Същевременно начинът, по който е предвиден да се отпуска кредитът - възможните
предвидени обезпечения и сроковете за одобрение, създават значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца, като процесните уговорки не отговарят на
изискването за добросъвестност, доколкото на практика длъжникът се лишава от избор и
възможност за индивидуално договаряне. Безспорно кредитополучателят е икономически
по-слабата страна по правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било
свобода да договаря условията, при които [фирма-З] да му предостави поръчителство. Нещо
повече, кредитополучателят е напълно ограничен от кредитора в избора си на поръчител.
Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на кредитора,
което като разход е пряко свързано с кредита, и което обаче не е включен в ГПР по кредита,
а представлява допълнително възнаграждение по кредита извън договорната лихва, което
води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по
същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Чрез позволени от закона средства -
създаване от кредитора на негово собствено дружество, което да генерира печалба от
възнаграждения по договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на
клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл. 19 ЗПК.
Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.
Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4
ЗПК, и следователно нищожност на клаузите на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
На следващо място не бива да се пренебрегва и факта, че финансовата институция е длъжна
да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК /за което са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й
следва да прецени дали да предостави исканата сума по договора за кредит/. В случая с
3
акцесорния договор, независимо дали същият ще бъде квалифициран като такъв за поръчка
или не, се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, то
последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на договора за
поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за
която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2
ЗПК.
В допълнение заповедният съд приема, че е налице и противоречие на посочените уговорки
с добрите нрави, като установени в социума и действащи към определен период от време
изисквания за добросъвестност и етични норми при упражняване на правата от правните
субекти.
Съгласно постоянната практика на ВКС налице е противоречие с добрите нрави, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато
се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно,
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл. 9
ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят
конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност, но все пак тази свобода е в рамките на приложимите към
правоотношението законови разпоредби и "добрите нрави". Нарушаването на поставените
корективи води до нищожност на сделката.
При извършване на преценка относно „цената“ на кредита, като в същата се включат и
задълженията на потребителя по договора със заявителя, се налага извод, че тази цена е
нееквивалентна на предоставените му услуги, като нарушението на еквивалентността като
изразител на добрите нрави произтича именно от „договореното“ възнаграждение за
[фирма-З] по този договор, посредством който се надвишава общия разход по кредита.
Гореизложените мотиви важат и за начислените такси за извънсъдебно събиране на
вземанията по кредита. В тази част заявлението също следва да бъде отхвърлено.
Предвид всички изложени по-горе съображения и в резултат от преценката на заповедния
съд по чл. 411 ГПК следва да се заключи, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение и за следните вземания: сумата
599,42 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата 258,76
лева – лихва за забава върху вземането за възнаграждение по този договор за периода
11.05.2021 г. – 02.09.2022 г., сумата 80,76 лева - административни разходи във връзка с
уведомяване на длъжника и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задълженията.
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно
съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, т.е. съдът следва да отхвърли искането за сумата над 93,64 лева до сумата от
4
112,42 лева за държавна такса, както и за сумата над 41,65 лева до сумата от 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 197638/23.06.2022 г., подадено от „[фирма-З], ЕИК [ЕИК], за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Ц. Ц. А., ЕГН **********, в
ЧАСТТА относно сумата 599,42 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 05.04.2021 г., сумата 258,76 лева – лихва за забава върху вземането за
възнаграждение по този договор за периода 11.05.2021 г. – 02.09.2022 г., сумата 80,76 лева -
административни разходи във връзка с уведомяване на длъжника и извършени опити за
извънсъдебно погасяване на задълженията, начислени по договор за кредит №
2371642/05.04.2021 г., сключен с [фирма], както и в частта за разноските за сумата над 93,64
лева до сумата от 112,42 лева за държавна такса, както и за сумата над 41,65 лева до сумата
от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5