Р Е Ш Е Н И
Е
№ 35
17.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански
състав на 02.07.2014 г., в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ЧЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ…………………………
……………………………
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :…………………….
...........................
секретар Е.К.
.......................................................................................
прокурор………………………………….................................................................................
като разгледа
докладваното от председателя ИВАН ЧЕНКОВ гражданско
дело № 69 по описа на РС Котел за 2014
година:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от З.И.Х. ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес гр. С., бул. „Х.Д.“*****, чрез адвокат М.Г. ***, против
ответника Х.В.Х. ЕГН ********** ***, с адрес на призоваване в село Я., община К.,
ул. „К. п.“ №** предявена с правно основание чл. 49 от СК.
От
страна на ищцата се твърди в исковата молба, че на 28.01.1997 г. сключили
граждански брак, който бил първи и за двамата и от който имат родени две
непълнолетни деца – Ш., роден на ***г. и Б., роден на *** г. Твърди, че първите години на брака им са
минали в разбирателство и приятна семейна атмосфера. След три-четири години от
брака им започнали проблемите помежду им. По време на брака им, ответникът
често вечер закъснявал имало в вечери в които не се е прибирал. Преди около две
години отношенията им се влошили, но заради децата им продължили да живеят
заедно. През месец май 2013г. ищцата била принудена да напусне семейното
жилище, заедно с децата и се установила да живее при родителите си в с. Я., ул.
„ С. д.“ **** След като ищцата се изнесла от семейното жилище, ответникът
заминал да работи в чужбина, като на 30.12.2013г. се върнал и взел децата за
новогодишните празници. От тогава до сега той не позволявал на ищцата да се среща
с децата си. Не позволявал на децата да се връщат при ищцата, както и да се
вижда с тях. В края на януари 2014г. ответникът заминал да работи отново в
Германия и децата били оставени на грижите на братята му. За поддръжката на
домакинството, приготвяне на храна, хигиена и други дела свързани с
домакинството на братята му се грижили децата.
Счита
, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, и че не биха могли да
заздравят брачните си отношения и отново да заживеят като семейство.
Моли
съда да прекрати сключения между нея и ответника граждански брак, поради
настъпило дълбоко разстройство на брачните отношения по вина на ответника. Да
предостави на ищцата упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца Ш. Х. Х. ЕГН ********** и Б. Х. Х. ЕГН **********, да
постанови малолетните деца Ш. Х.Х. ЕГН ********** и Б.
Х. Х. ЕГН ********** да живеят при
ищцата. Да постанови режим на лични отношения на децата с бащата, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 18:00 часа на
съботния ден и от 09:00 до 16:00 часа на неделния ден без преспиване и един
месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката. Да осъди ответника да заплаща
на ищцата като законна представителка на децата месечна издръжка в размер на 120.00
лева за детето Ш. Х. Х. с ЕГН **********
и в размер на 100.00 лева за детето .Б. Х. Х. с ЕГН **********. Да
постанови след прекратяване на брака, да продължи да носи брачното си фамилно
име Х.. Моли съда, да осъди ответника за направените по делото разноски в
размер на 529.00 лева, от които 500.00 лева адвокатски хонорар, 29.00 лева
държавна такса.
В
съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и заедно с адвокат М.Г.,
които поддържат исковата молба и молят съда да я уважи, а ответникът, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Явява се социалния работник В. Б. от
отдел „Закрила на детето“ при Дирекция Социално подпомагане гр. Котел.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от
становището на страните по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 13 от 28. 01.
1997 г.. на Кметство село Я., общ. К., страните са сключили граждански брак на
28. 01. 1997 г. г. в село Я., който е първи по ред и за двамата. От брака си
имат родени две деца, все още малолетни, а именно Ш., родена на *** г. в гр. К.
видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ******
от ******* г. на Община К. и Б. роден на *** г. г, видно от удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № /**** от ********* г. на
Община О..
Двете деца
понастоящем са ученици в ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ с. Ябланово, видно от приложения социален доклад, като
детето Ш. Х. през учебната 2014 – 2015 г ще бъде ученичка в седми клас, а Б.Х.
в трети клас.
По делото беше представен социален
доклад и в с.з. беше изслушан социалния работник В. Б., от който е видно, че в
жилището в с. Я., в което живее майката З. е собственост на нейния баща.
Стаите, в които живее същата са добре обзаведени и като цяло жилището разполага
с добри хигиенно битови условия за живот и че същото е електрифицирано и
водоснабдено. Има и вътрешен санитарен възел. Съгласно социалния доклад
жилището на Х.Х. представлява тухлена къща, състояща
се от три стаи и коридор. В едната стая живеел чичото на децата – А., а в
другите две двамата чичовци на децата Х. и Х., които в момента били извън
селото. Хигиената в жилището била лоша. В стаите по пода имало разхвърляно
мръсно бельо, тоалетната била вън на двора, а баня въобще липсвала. Хигиенно
битовите условия не били подходящи за отглеждане на деца. Според отдела за
закрила на детето в интерес на децата Ш.
и Б. е упражняването на родителските права, да бъдат предоставени на ищцата З.Х.,
като същата притежава необходимия потенциал и капацитет да отглежда двете си
деца в своето семейство, още повече, че бащата Х.Х.
от месец януари 2014 г. работи в Република Германия и е оставил децата на
грижите на брат си А.Х..*** счита, че следва да се уважи иска на майката за
издръжка на децата, както и да се определи режим на лични контакти на децата с
баща им.
По
делото бяха събрани и гласни доказателства, които бяха изцяло в подкрепа на
описаната фактическа обстановка. Свидетелите С. и Х., изнесоха пред съда факти
за влошените отношения между съпрузите и че същите няма да могат да заживеят
заедно за в бъдеще като семейство и че условията за гледане на децата са
по-добри при ищцата З., отколкото при Х.. Изнесоха и факта, че ответникът Х. и
братята му имат склонност към хазартните игри и че вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на ответника Х.Х..
Съдът приема гореизложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, при положение, че тя е
изцяло в унисон със събраните по делото доказателствени
средства, включително и свидетелските показания, на които съдът дава вяра, като
обективни и безпротиворечиви.
В този смисъл съдът приема за установено по
един категоричен и убедителен начин факта за укоримото
от морална гледна точка поведение на ответника, чиито проявни
форми се потвърдиха в хода на съдебното дирене.
На основание гореизложеното, съдът
намира, че в процесния случай се касае за брачна
връзка, изпразнена от всякакво съдържание. Видно от доказателствата по делото,
този брак е лишен от смисъла, който законът и моралът влагат в него и на
практика съществува само формално и юридически. По делото се установи, че страните са в трайна факитческа
раздяла от 2013г. и всякакви контакти между тях са преустановени. В същото
време несъмнено е налице ясно отчетлива тенденция към необратимост предвид
очевидната дезинтересираност и настъпилото пълно
отчуждение между съпрузите, като в тази връзка съдът съобрази и това, че от
момента на раздялата, няма данни да е проявявяван
интерес, насочен към възстановяване и укрепване на брачните отношения.
Според
константната съдебна практика на ВКС, продължителната фактическа раздяла между съпрузите,
може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но отражението
й върху състоянието на брачните отношения, следва да се преценява за всеки
конкретен случай (т. 3от П 10-71-Пл. ВС). Данните по делото без съмнение сочат
за разкъсване на семейната общност, за което съдът, като съобрази наличните
факти, приема че причините за да се стигне до това положение в несравнимо
по-голяма степен се дължат на поведението на ответника.
Съдебната
практика също така приема, че докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са
длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения и в този смисъл брачното нарушение на единия съпруг, не
освобождава другия от брачните му задължения. Реакцията на единия от съпрузите
срещу нарушенията на брачните задължения на другия съпруг, когато не надхвърля
границата на житейски допустимото реагиране обаче е оправдана и не трябва да се
оценява като брачна вина (т. 7 от П 10-71-Пл. ВС). По делото действително се
установиха данни, сочещи виновно неизпълнение на брачните задължения от страна
на ответника и неговата дезинтересираност от децата и в същото време по делото не
се събраха данни, от които да е видно, че ищцата също е нарушила брачните
си задължения и норми.
Като
краен резултат, от всичко изложено по-горе се е стигнало до едно дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните
отношения и това положение, с оглед данните по делото, не може да бъде
преодоляно и да се възстановят нормалните съпружески отношения.
От
гореизложеното, логично следва изводът, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, като това разстройство е непреодолимо, поради което и
същият следва да бъде прекратен с развод.
Въз
основа на наличните доказателства, съдът приема, че вина за настъпилото в брака
дълбоко и непоправимо разстройство има
съпругът Х.В.Х..
С
оглед на това, че родените от брака две деца, понастоящем все още не са
навършили пълнолетие, следва да се определят мерки относно упражняването на
родителските права след развода, режимът за поддържане на лични контакти на
другия родител с децата, както и присъждане на месечна издръжка в полза на
децата. В този смисъл съдът, изхождайки от конкретните обстоятелства по делото
и вземайки под внимание трайната съдебна практика на ВКС намира, че в случай
родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца следва да се преодставят за упражняване от майката З.Х., а на бащата Х.Х. да се определи съответен режим за поддържане на лични
отношения с децата така, както са поискани, а именно да може да ги вижда всяка
втора и четвърта събота и неделя на месеца от 09:00 ч. до 18,00 ч. на съботния
ден и от 09,00 ч. до 16:00 ч. на неделния ден без преспиване и един месец в
годината, несъвпадащ с годишната отпуска на майката. Ответникът следва да
заплаща на непълнолетните деца месечна издръжка, която съдът определя да бъде в
размер от 120 лева за детето Ш. Х. Х. и 100 лева,за детето Б. Х., считано от
01. 04. 2014 г. до навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва
за забава върху всяка закъсняла вноска,
до окончателното й изплащане, приемайки, че този размер съответства на
възрастта на децата и на увеличените им потребности от повече средства за издръжка.
В същото време съдът счита, че така определения размер на издръжката е умерен и
балансиран. като следва да се има предвид, че в чл. 142, ал. 2 от СК се
предвижда законоустановен минимум на издръжката за
едно дете в размер на ¼ от минималната месечна работна заплата
Относно
семейното жилище, се установи, че страните не са придобили по време на брака си
жилище, което да е в режим на СИО.
С
настоящото съдебно решение следва да бъде постановено, че след развода ищцата
ще носи брачното си фамилно име Х..
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС Котел, остатъкът от дължимата държавна такса за допускането на развода в
размер на 25 лева, което е разликата до пълния размер на тази такса от 50 лева,
както и държавна такса върху уважения размер на издръжката, също така и да
заплати държавна такса върху уважения размер на издръжката, която е в размер на
общо 316,80 лева общо за двете деца.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищцата и следва да бъде
осъден да й заплати сумата в размер на 529 лева, представляващи адвокатски
хонорар – 500 бема, както и заплатената от нея сума
от 29.00 – държавна такса при образуване на делото. Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 49 от СК, сключения 28.01.1997 г. в Кметство село Я., община К.,
граждански брак между ищцата З.И.Х., ЕГН **********,*** (съдебен адресат
адвокат М.Г.,***—1 и ответника Х.В.Х., ЕГН **********,*** поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство в брака, по вина на ответника Х.В.Х..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо родените от брака малолетни
деца Ш. Х. Х. ЕГН ********** и Б. Х. Х.
ЕГН ********** на майката З.И.Х., като постановява да живеят на нейния адрес в
село Я., община К. ул „*******“ № /**
ОПРЕДЕЛЯ
на бащата Х.В.Х., ЕГН **********,*** режим на лични контакти с детето всяка втора и четвърта събота и неделя на
месеца от 09:00 до 18:00 часа на съботния ден и от 09,00 ч. до 16, 00 часа на
неделния ден, без преспиване и да ги взема при себе си за по един месец,
несъвпадащ с годишния платен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА,
Х.В.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА
месечна издръжка на непълнолетните деца Ш. Х. Х. ЕГН ********** и Б. Х. Х. ЕГН **********
действащи със съгласието на тяхната майка и законна представителка З.Х., ЕГН **********,***
в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева за Ш. Х. Х. ЕГН ********** и в размер
на 100,00 лева /сто / лева за детето Б.Х. Х. с ЕГН **********
от 01. 04. 2014 г. до навършване на
пълнолетие на децата или до настъпване на законоустановени
причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до окончателното изплащане на
това задължение, като отхвърля останалата част до размера на 150 и 140 лева,
като прекалено завишен.
Страните
нямат придобито по време на брака семейно жилище.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име Х..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от НК,
ответника Х.В.Х., ЕГН **********,*** , ДА ЗАПЛАТИ на ищцата З.И.Х.,
ЕГН **********,*** (съдебен адресат адвокат М.Г.,*** - 1) сумата 529.00 лева (петстотни двадесет и девет лева от които 500 лева
адвокатски хонорар и 29 лева държавна такса за завеждане на делото.
ОСЪЖДА
ответника Х.В.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел сумата
25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи окончателна държавна такса, както и
сумата 316.80 (триста и шестнадесет лева и осемдесет ст.) лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на издръжката за двете деца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Сливен от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я: