№ 10766
гр. София, 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110159698 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Образувано е по искова молба на "ЗЕАД Б.В.И.Г." ЕАД против С.О..
Ищецът “ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между
него и собственика на автомобил марка “БМВ” е възникнало застрахователно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била
съставена застрахователна полица № 47042417241000544, със срок на застрахователно
покритие 10.03.2024г.- 09.03.2025г. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на
15.04.2024г., е настъпило застрахователно събитие[1]пътнотранспортно произшествие
(ПТП), което представлява покрит застрахователен риск, при което процесният автомобил
попаднал в намираща се на пътното платно дупка. Собственикът на увредения автомобил
уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета №
470424242422120, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 199,20
лева и били сторени ликвидационни разноски.
В исковата молба са развити съображения, че пътят, по който се е движил процесния
автомобил при настъпване на пътнотранспортното произшествие, е част от общинслката
пътна мрежа, за поддържането на която отговаря ответникът. След изплащане на
обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, по повод на която са
възникнали вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 199,20 лева, представляваща застрахователно
1
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица №
47042417241000544, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.04.2024г., за
което е образувана щета № 470424242422120. Претендира присъждане на законна лихва и
направените по разноските по делото.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва към
момента на настъпване на застрахователното събитие сключения застрахователен договор да
има валидно застрахователно покритие и механизма на ПТП. В отговора се релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с доводи, че водачът на
превозното средство не съобразил скоростта, с която се движил с пътните условия. В
обобщение, ответникът счита, че предявения иск са неоснователен, поради което моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли същия.
След преценка на събраните по делото доказателства., съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 26.02.2024г. е скл. договор за застраховка "Каско" между С.Л. Ш.а и "ЗЕАД Б.В.И.Г."
АД, с предмет л.а. м. "БМВ", с рег. *************, с период на застрахователно покритие
10.03.2024г.- 09.03.2025г., скл. под формата на застрахователна полица №
47042417241000544.
В срока на застрахователно покритие, на 15.04.2024г., е настъпило застрахователно
събитие- пътно- транспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит
застрахователен риск, за което е образувана щета № 51- 01300- 03958/ 24/ 16.04.2024г. По
посочената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата 199,20 лева.
След приспадане на дължимите от застрахования застрахователни премии, по процесната
щета е определено обезщетение в размер на сумата 7,89 лева, платено на 19.04.2024г., видно
от приложеното платежно нареждане от 19.04.2024г.
Относно механизма на ПТП и настъпилите вреди пред настоящата съдебна инстанция
са назначени съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ) и са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на св. Х. Ш..
Съгласно заключението на САТЕ произшествието е настъпило про следния механизъм:
На 15.04.2024г. л.а. м. БМВ" се движил по ул. "Х. С." в гр. София, с посока към бул. "Ломско
шосе". В района пред бл. 430 превозното средство преминало през необозначена дупка на
пътното платно. Съгласно заключението на вещото лице по л.а. м. "БМВ" са настъпили
вреди по двете десни гуми. Вещото лице дава заключение, че посочените вреди се намират в
пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на настъпилите
вреди е 241,34 лева.
Съгласно показанията на св. Ш., през м. април 2024г. същият управлявал л.а. м. “БМВ”
по ул. "Х. С." в гр. София, в посока бул. "Ломско шосе". Свидетелят сочи, че по пътното
платно имало дупка. Същият разяснява, че този участък не бил обозначен. Според
показанията на свидетеля, същият нямал възможност да предотврати удара, тъй като в
2
лентата за насрещно движение се движели други автомобили.
С покана, изх. № 0382/ 04.06.2040г., получена на 07.06.2024г., ищецът е предявил щетата
пред ответника и го е поканил да плати платеното застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Релевантните за предмета на спора въпроси са наличието на сключен договор за
застраховка, механизма на ПТП и причинно- следствената връзка с настъпилите за
собственика на лекия автомобил вреди, обезщетени по валидно сключена застраховка
"Каско".
В конкретния случай от събраните писмени доказателства- застрахователна полица, се
установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “БМВ”, м. “550 И“, с рег.
*************, съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на
договор за застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица №
47042417241000544, с период на застрахователно покритие 10.03.2024г.- 09.03.2025г.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от
събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез протокола за ПТП,
уведомлението за щета и показанията на св. Ш..
Механизма на ПТП се установява от заключението на САТЕ и показанията на св. Ш..
Съгласно заключението на назначената САТЕ, вредите са причинени в резултат на
преминаване на лекия автомобил през участък на пътното платно с липсващи павета,
клатещи се и с разстояние между тях павета (дупка). Същите се намират в пряка причинни-
следствена връзка с механизма на ПТП.
Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. От анализа на цитираната
разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка отговорния за деликта е необходимо да са налице следните три
групи юридически факти: от една страна възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47 -
49 от ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима (така изрично т. 15
от ППВС № 7/1978 г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на
трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на
настъпилите вреди.
В настоящия случай, отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като
възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД обективно е допуснал наличието на дупка
на пътното платно, сама по себе си създаваща опасност за движението по пътищата, която не
е отремонтирал или обезопасил. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища, публична общинска собственост (чл. 8,
3
ал. 3 от Закона), се осъществяват от общините, като съдържанието на тези дейности е
подробно определено в § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП,
включително поддържането на пътищата като дейност по осигуряване на необходими
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, с правомощия
на кмета на общината (чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП). Подобна е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
ЗДвП. В § 1, т. 13 и 14 от ПЗР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и
поддържане, а именно: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на
транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Следователно, на ответника е възложено да полага грижа по
недопускането и отстраняването на дупки по общинските пътища. Неговата отговорност,
като гаранционно- обезпечителна, е обективна: независимо от наличието или липсата на
вина, той отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с
извършване на възложената работа.
Във връзка с наведеното възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
следва да се посочи следното:
За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
От събраните по делото доказателства не е установено, че водачът на л.а. м. “БМВ” с
поведението си е допринесъл по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат,
поради което не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или
бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в
причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на л.а.
м. “БМВ" е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата относно скоростта и
дистанцията. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.
Според чл. 400 КЗ , при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинените вреди. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от
8.03.2006г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, съгласно приложения № 1 – 6. Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява
указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т. дело № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.;
4
решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/2010г., решение № 153/22.12.2011 г. по т.д. № 896/
2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о., с което на
материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/
08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и
значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е
даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН не е задължителна, а
съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от
застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни
доказателства(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи
както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на
обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 400 КЗ във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ във връзка с ал. 4 КЗ, изрично урежда, че когато
между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2) , т.е.
по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и с решение № 115 от
9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС
по т. д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност
на увреденото имущество е 241,34 лева, а платеното от застрахователя- 199,20 лева. С оглед
това, искът следва да бъде уважен до по- малката от двете суми- платената от застрахователя
сума.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск и неговото уважаване.
Отноно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Същият е представил доказателства, че е
направил претендираните разноски и е поискал присъждането им своевременно. В
конкретния случай ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на сумата 50
5
лева, депозити за възнаграждение на вещи лица в размер на 800 лева, депозит за
възнаграждение на свидетел в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева. Същият е представил доказателства за действителното извършване на разноските и
е поискал присъждането им своевременно. С оглед изложеното, налице са предпоставките
на ищеца да бъдат присъдени направените разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК ********** да заплати на “ЗЕАД Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК
*********** сумата 199,20 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по
застраховка „Каско”- застрахователна полица № 47042417241000544, обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 15.04.2024г., за което е образувана щета №
470424242422120., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-
09.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ;
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК ********** да заплати на “ЗЕАД Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК
*********** сумата 1300 лева, представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6