О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………./ 2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, XXXIV състав, в закрито заседание на двадесет и първи април
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
Е.Х.М. ЕГН ********** ***
е депозирал искова молба по реда на ЗОДОВ срещу Административен съд – Добрич, в
която е предявил обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди. С Разпореждане № 4606/06.04.2022г. съдът е
предоставил възможност на ищеца: 1/ Да представи доказателства за внесена по
сметка на Административен съд Варна, държавна такса в размер от 10 лв.; 2/Да
посочи ответник, за който счита, че следва да бъде осъден за понесените от
него, вреди; 3/ След като се е позовал на разпоредбата на чл.8 от ЗОДОВ и същата е посочена като основание за подаване на иска, да конкретизира,
като конкретно посочи на кое от посочените в чл.8 ЗОДОВ основания - на чл. 1, ал.
1 или чл. 2, ал. 1 и 2 или чл. 2а или чл. 2б, ал. 1, претендира, че са
настъпили вреди в неговия патримониум, с цел да се установи подсъдността на
производството; 4/ Да конкретизира вида на вредите, да посочи
периода на настъпването им и техния размер; 5/ Да конкретизира
вредоносното деяние, като уточни дали е действие, бездействие или отменен като
незаконосъобразен административен или съдебен акт; 6/ След като
уточни видът на вредите, техния размер и период, както и ответник, да формулира
искането си до съда; 7/ Да представи препис от иска и уточняващата
молба за ответника.
С молба вх.№
6467/20.04.2022г., ищецът уточнява, че Държавата в лицето на Административен
съд – Добрич с длъжностно лице съдия Силвия Сандева е причинил имуществени
вреди в размер от 5000000лв. и неимуществени вреди, чрез недопускане до
правосъдие, според Наказателния кодекс чл.294 ал.4 и възпрепятстване на
правосъдието, както посочил в исковата молба, по която е образувано
адм.№77/2022г. по описа на Административен съд –Варна. Исковете били предявени
на осн.чл.8 вр.чл.1 ал.1 и ал.2 ЗОДОВ. Не посочва размер на иска за присъждане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, защото не знаел как се
отразява момента на настъпващата инфлация. Не посочва и конкретния вид на
неимуществени вреди, но уточнява, че това са разбити четири човешки съдби. Не
посочва периода на увреда както за имуществените, така и за неимуществените
вреди. Не е формулирал и искане до съда, посочил е, че иска да му се даде
възможност за доказване на претенциите за обезщетение според ЗОДОВ.
Съдът, след като се
запозна с доводите, изложени в исковата молба и уточняващата такава, в аспекта
на относимата регламентация, приема, че е недопустимо исковата молба с така
изложени претенции да бъде разгледана по същество от този съд, на следните
доводи:
Ищецът не е изпълнил в
цялост Разпореждане № 4606/06.04.2022г. Не е посочил размер и вид на нанесените
му неимуществени вреди, не е посочил
периода на увреда, не е формулирал искане до съда. Тези обстоятелства
представляват положителни процесуални предпоставки, доколкото без тях исковата
молба е нередовна, респективно нередовността й, въпреки предоставената
възможност не е отстранена, а тя представлява пречка по разглеждането на
исковата молба по същество.
Исковата молба е
недопустимо да бъде разгледана и на още едно отделно основание.
Законът
за отговорността на държавата за вреди регламентира ясно и конкретно
хипотезите, в които съдилищата са ответници по този ред. За да е пасивно
легитимиран съд да е ответник, следва в исковата молба да са изложени
твърдения, които кореспондират с някои от хипотезите за пасивна легитимация,
регламентирани в същия закон. Съобразно чл.2 от ЗОДОВ, това са хипотезите, в
които Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като
мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от
съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки,
когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от
свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим
на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн.,
ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр.
38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията"; 2. нарушаване на
права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано; 4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно
наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде
отменено; 5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му
бъде отменено като незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено наказание над
определения срок или размер; 7. незаконосъобразно използване на специални
разузнавателни средства.
В гореизброените случаи, исковете се
разглеждат по ГПК, тоест не са подсъдни
на административните съдилища. На общите съдилища са подсъдни и исковете, в които се претендира отговорност за дейност на органите на
съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, по арг.чл.2б ЗОДОВ, както и исковете по чл.2а от ЗОДОВ.
На административните съдилища са
подсъдни исковете по чл.1 от ЗОДОВ, според който Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Това е текстът, който регламентира единствено
отговорността на администрацията, но не и на съдебните органи, както изрично е
описано наименованието му.
Вторият вид искове, които се разглеждат от
административните съдилища, според разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ са тези, в
които се твърди нанесени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз.
В конкретния случай, като вредоносен резултат
ищецът посочва „ недопускане до правосъдие според наказателния кодекс чл.294
ал.4 НК възпрепятстване на правосъдието“. Това описание на вредите не
кореспондира с нито една от изложените в ЗОДОВ хипотези, при които делото се
разглежда от административен съд. Същевременно, то не позволява квалификацията
на производството, така щото същото да бъде подведено по една от всичките
регламентирани в ЗОДОВ разпоредби, за да е ясна родовата подсъдност на иска.
На гореизложените основания, съдът в този
състав приема, че производството е недопустимо, като неподсъдно на
Административен съд и следва да бъде прекратено.
|
|
|
|
Така мотивиран, Административен съд-Варна, XXXIV-ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от Е.Х.М.
ЕГН ********** *** срещу Административен съд - Добрич, в която по реда на ЗОДОВ
е предявил обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№782/2022г. по описа на
Административен съд - Варна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: