РЕШЕНИЕ
№ 3675
Варна, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - III състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ДАРИНА РАЧЕВА |
При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА РАЧЕВА административно дело № 205 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По-конкретно посочва, че в административното производство не са му дадени указания за прилагане на доказателства. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправни разпоредби, както и че е налице предубеденост на агенцията или нейни служители. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган.
Ответникът Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не изразява становище по спора.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване в производството е Заповед № ЗСП/Д-В/25253/11.01.2023 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.
Заповедта е издадена в административно производство, образувано по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-В/25253/29.12.2022 г., с което Н. е поискал отпускане на еднократна помощ. В заявлението-декларация са декларирани предвидените данни. Към него е приложена молба със свободен текст, в която Н. е посочил, че има насъбрани разходи, които не може да покрие, и като такива изброява натрупани вноски за наем, „услуги“ около 50 лева във връзка с отоплението, здравни разходи за зъболекар и предписан антибиотик. Дава допълнителни пояснения, че не притежава имот, живее в стая под наем, като наемът е плащан от родителите му, но след април 2022 г. майка му е с влошено здравословно състояние и родителите не успяват да заплащат наема.
Към заявлението-декларация, подадено с електронен подпис, по данни от административния орган Н. е представил разпореждане за отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, снимка на опаковка от лекарство „Клиндамицин“ и копие от епикриза на Г. П. А.. В молба до съда Н. твърди, че е представил още справка за родственост с Г. А. и документ за собственост на жилището, в което живее. В потвърждение на това прилага архив от профила на ДСП – Варна в ДАЕУ, от който не се виждат справка за родственост и документ за собственост, но фигурира документ № **********/01.12.2022 г., издаден от „Веолия Енерджи Варна“ на С. Х. П. за топлофициран обект [жк] [адрес], на стойност 55,82 лева.
По заявлението-декларация е изготвен социален доклад от 11.01.2023 г., в който са потвърдени декларираните данни като отговарящи на действителното положение. Описани са и други констатирани обстоятелства, включително полученото подпомагане през 2022 г. Посочено е още, че към датата на подаване на заявлението-декларация няма представени актуални разходооправдателни документи за извършени инцидентни разходи от здравен или друг характер. Направена е преценка, че проведеният преглед при стоматолог е планиран и няма инцидентен характер, че няма инцидентно възникнали здравни, комунално-битови или други жизненоважни потребности и с месечните си доходи Н. е в състояние да задоволява собствените си потребности. Направено е предложение да бъде отказано подпомагане по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
Въз основа на документите към заявлението-декларация и социалния доклад е издадена обжалваната заповед. Заповедта е обжалвана от Н. пред Директора на регионалната дирекция. В жалбата са представени данни относно размера на пенсията и наличието на висящи производства, повторени са твърденията за натрупани задължения и невъзможност на родителите да го подпомогнат, както и пояснения относно задължението за услуги към „Веолия“. Посочва, че не е чул някой гражданин да има писмен договор за наем, но може да се провери, че няма роднинска връзка с К. или П.. Според отразеното в жалбата, към нея е приложен документът от „Веолия“.
По жалбата е постановено Решение № 03-РД06-0002/24.01.2023 г., с което жалбата е отхвърлена с мотиви, че не е установено настъпило внезапно, неочаквано събитие, което да е наложило извършването на извънредни разходи за жалбоподателя, извън обичайните, каквито са разходите за наем и за отопление, че не са представени медицински документи за проведеното лечение при зъболекар или за закупуването на антибиотик.
Жалбата до съда е подадена на 27.01.2023 г., в срока по чл. 149 от АПК, вр. чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
В съдебното производство във връзка с твърденията на Н. за непълна административна преписка са изискани и от страна на административния орган са приложени снимка на опаковка от антибиотик „Клиндамицин“ и копие от заглавна част на епикриза на Г. П. А.. Същите документи са представени от Н. и приети от съда, както и копие от документ № **********/01.12.2022 г., издаден от „Веолия Енерджи Варна“.
При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗСП от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 13, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.
Заповедта е в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването си в достатъчен обем, за да позволи съдебен контрол. Жалбоподателят твърди, че административният орган не му е дал указания да представи доказателства във връзка с твърденията му, което представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Като такива изтъква и непредставянето пред съда на пълната административна преписка.
Съдът счита тези твърдения за неоснователни. Нуждите, за чието покриване Н. е поискал подпомагане, са изрично описани като „насъбрани разходи“, които не може да покрие. Като такива разходи са посочени „много вноски“ за наем, „някакви около 50 лв.“ за услуги, свързани с отопление, и здравни разходи за зъболекар и антибиотик. Към заявлението-декларация жалбоподателят е представил доказателства, относими към обстоятелствата, за които счита, че му дават право на подпомагане – в случая това са епикриза на друго лице, документ за заплащане на услуги, издаден към друго лице, както и снимка на антибиотик. При разглеждане на заявлението-декларация административните органи са го счели за окомплектовано с необходимите документи и те са били обсъдени по същество при вземане на решение. По-конкретно във връзка с документите, за които Н. твърди, че са били изпратени, но липсват в преписката, и които не фигурират и в представените от самия него разпечатки от профила в ДАЕУ, а именно справка за родственост и документ за собственост на жилището, обстоятелствата, които Н. е целял да докаже с тях, а именно, че лицето, чиято епикриза е представена, е майка му, и че апартаментът, част от който наема, е собственост на трето лице, не са били спорни и не са изисквали доизясняване от страна на административния орган. Това се установява от описа на приложените документи по преписката, както и от самия социален доклад. При това положение, доколкото са спазени и изискванията на чл. 26 и чл. 27 от ППЗСП, не може да се счете, че са допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, налагащи отмяна на обжалваната заповед само на това основание. Действията по окомплектоване на преписката за представяне пред съда не са част от административното производство по издаване на обжалвания акт, поради което твърденията за съществени процесуални нарушения във връзка с тях са неотносими към законосъобразността на заповедта.
По твърденията за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът намира следното:
Поисканото подпомагане е по чл. 16 от Правилника за прилагане на ЗСП, вр. чл. 12, ал. 4 от ЗСП. Според чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Видно от формулировката на разпоредбата, такова подпомагане се предоставя при настъпване на извънредна житейска ситуация, довела до възникване на непредвидена, но жизненоважна потребност на лицата.
В заявлението не е посочено конкретно инцидентно събитие, предизвикало необходимостта от подпомагане за покриване на жизненоважна потребност. Според посоченото от Н. в придружаващата заявлението-декларация молба, подпомагането е поискано за насъбрани разходи, които не може да покрие.
Според мотивите на заповедта няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност и изложените в заявлението мотиви не са събития с непредвидим и инцидентен характер, поради което е отказано поисканото подпомагане.
Съдът споделя тази преценка на административния орган.
По отношение на натрупаните задължения за наем и евентуално дължимата сума за отопление в заявлението липсва уточнение в какъв размер са тези задължения и за какъв период са натрупани. От молбата може да се изведе, че натрупването е станало след хоспитализация на майката на Н. през м. април 2022 г. По естеството си обаче наемът представлява регулярен и предвидим разход, поради което няма инцидентен характер и не отговаря на изискването за подпомагане по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, а се обхваща от месечното подпомагане по чл. 9 от ППЗСП, каквото Н. е получавал през част от 2022 г.
Същото се отнася и до начислената като услуги от „Веолия“ сума, за която Н. твърди, че е за спукан казан в блока. Тази сума е начислена за апартамент № 126 в [жк], [адрес], за който Н. е посочил, че е наемател. Точното основание не може да се установи от представения документ, нито че сумата е дължима изцяло или отчасти от Н. като наемател на част от имота (една стая според социалния доклад). Според данните от социалния доклад, неоспорени от Н., той е получил целево подпомагане за отопление през м. 10.2022 г. в размер на 623,55 лева, поради което би следвало да е в състояние да покрие нуждите си за отопление и свързаните с отоплението услуги. Евентуалната дължимост на тази сума от Н., предвид направеното от него твърдение, че не ползва „Веолия“, вероятно следва от договореностите му по наемното правоотношение със собственика на апартамента, които би следвало да са му предварително известни. Ето защо този разход също не отговаря на критерия за инцидентен разход от жизненоважен характер.
Във връзка с твърденията за разходи за стоматологично лечение, от преписката се установява, че Н. е пенсионер поради инвалидност за период, включващ цялата 2022 г. Предвид това той има качеството осигурено лице по ЗЗО и получава дентална помощ в обхвата на договорените дейности между НЗОК и Българския зъболекарски съюз, изцяло или частично покривана от НЗОК. Няма твърдения, че Н. се е нуждаел и е получил стоматологично лечение в такъв обем и сложност, че да може да се характеризира като инцидентна жизненоважна потребност.
Епикризата на майката на Н. удостоверява хоспитализация за кратък период – 15-18.04.2022 г., много преди датата на подаденото заявление за еднократно подпомагане – 29.12.2022 г., във връзка с твърдението, че родителите му не са в състояние да заплащат наема. Същевременно в социалния доклад е отразено, че през 2022 г. Н. е получил подпомагане на различни основания в общ размер 1687,71 лева, наред с отпуснатата и получавана през цялата 2022 г. пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като с личните си доходи би могъл сам да задоволява ежедневните си жизнени потребности.
Оплакванията на Н. в жалбата за предубеденост на агенцията или нейни служители в резултат от водени помежду им дела, които могат да се квалифицират като твърдения за несъответствие на заповедта с целта на закона, са общи и следва да се отхвърлят като несъстоятелни. Потребностите, които заявителите излагат с цел подпомагане, се дефинират от тях самите. Определянето дали тези потребности са инцидентно възникнали и жизненоважни се извършва от административния орган въз основа на обективни критерии, а не по целесъобразност.
По тези съображения, изводът на административния орган, че не е доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност, тъй като изложените в заявлението мотиви не са събития с непредвидим и инцидентен характер, е правилен и съответства на изложените твърдения и представените доказателства, и следователно обжалваната заповед е издадена в съответствие с чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Претенции от страна на ответника за разноски не са изложени, поради което такива не се следват.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Отхвърля жалбата на Н. А. Н. от [населено място], [ЕГН], срещу Заповед № ЗСП/Д-В/25253/11.01.2023 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0002/24.01.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане.
На основание чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане, решението на административния съд е окончателно.
| Съдия: | |