Решение по дело №614/2018 на Районен съд - Костинброд

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № …

                                        гр. Костинброд, 16.05.2019 г.                                   

                              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

   

   Районен съд-Костинброд, четвърти състав, в публично заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                        

при секретаря Мария Гергинова, като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 614, по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1527, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, със законни представители Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев – управители, чрез юрисконсулт Н.А.С. са сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу Г.С.С., ЕГН **********,***, за сумите от: 495.18 лева  - главница; сумата от 27.39 лева – договорна лихва за периода от 20.05.2016 г. до 06.05.2017 г.; неустойка за неизпълнение на задължение от 79,62 лева, за периода от 06.06.2016 г.до 06.05.2017 година; разходи за извънсъдебно събиране на задължението от 197,50 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите от: 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение – платени по заповедното производство по ч.гр.д.№ 117/2018 г., на КРС, и сумите от: 175.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса, 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лева – за особен представител на ответника и 300,00 лева – депозит за вещо лице - платени по настоящото производство.

Паричните претенции се основават на неизпълнени задължения по договор за кредит № 464532 от 23.04.2016 година, цедирано на заявителя от кредитора „Аксес Файнанс“ ООД на 11.11.2016 година и Приложение № 1 от 09.11.2017 година към него, като по реда на чл. 99 от ЗЗД длъжникът е бил уведомен за цесията.

Ответникът, чрез назначеният му особен представител адв.Л. Миковаа е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция, като счита че претендираните вземания противоречат на морала и били прекомерни.

Костинбродският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

 

Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства: договор за кредит „Бяла карта“ № 464532 от 23.04.2016 година; Рамков договор за цесия  на заявителя от кредитора „Аксес Файнанс“ ООД от 11.11.2016 година; Приложение № 1 от 09.11.2017 година към него; уведомление за цесия до длъжника; ч.гр.д. № 117/2018 г. с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

          Според назначената и извършена по делото ССчЕ исковите претенции се явяват доказани по размер така, както са предявени и съответстват на договорните клаузи при неизпълнение.

Съдът счита, че исковата претенция се явява основателна, с оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника за главница, договорна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задължение и за сторени разходи за извънсъдебно събиране на задължението, поради което съдът преценява, че следва да постанови изцяло уважително решение за претендираните суми, като доказани по основание и размер.

Неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника за неморалност на клаузите по договора за кредит, тъй като ответникът, при условията на свобода на договаряне сам и доброволно се е съгласил с тях, като по делото не се установи същият да не е бил в състояние да упражнява правно валидна воля.

Договорената в договора за заем или кредит лихва представлява печалба за заемодателя/кредитодателя затова, че заемателят ползва неговите парични средства, т.е тази лихва има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Такава е била волята на длъжника,обективирана изрично в подписания от него договор, а съгласно чл.20а ЗЗД договорът има сила на закон за  тези, които са го сключили. Процесният случай не може да обоснове противоречие с добрите нрави. Сключен е договор за предоставяне на парични средства, по силата на който кредиторът предоставя или се задължава да  предостави на потребителя кредит под формата на заем, на отсрочено или разсрочено плащане Потребителят е длъжен да извършва онези плащания, вкл.на лихви, такси, комисионни или други разходи, които са включени в условията на сключения договор. С оглед характера на договора за предоставяне на парични средства, задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителят да я върне разсрочено и на малки вноски, макар и с надбавки, съдът намира, че не противоречат на добрите нрави. Следва да се отбележи, че волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл.10,ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, както следва: сумите от: 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение – платени по заповедното производство по ч.гр.д.№ 117/2018 г., на КРС, и сумите от: 175.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса, 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лева – за особен представител на ответника и 300,00 лева – депозит за вещо лице - платени по настоящото производство.

Воден от горното, СЪДЪТ

                                         Р    Е    Ш    И    :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.С., ЕГН **********,*** съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1527, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, със законни представители Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев – управители, сумите от: 495.18 лева  - главница; сумата от 27.39 лева – договорна лихва за периода от 20.05.2016 г. до 06.05.2017 г.; неустойка за неизпълнение на задължение от 79,62 лева, за периода от 06.06.2016 г.до 06.05.2017 година; разходи за извънсъдебно събиране на задължението от 197,50 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,  ЕИК *********, направените разноски както следва: сумите от 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение – платени по заповедното производство по ч.гр.д.№ 117/2018 г., на КРС, и сумите от: 175.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса, 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лева – за особен представител на ответника и 300,00 лева – депозит за вещо лице - платени по настоящото производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София, в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

                                            

  РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :