Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
176 17.04.2018 г. Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд VІ-ти нак. състав
На
22 март Година 2018
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Силвия Димитрова
Секретар:
Даниела А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 00973 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 14-0000347
от 28.04.2017 г., издадено от М.С.З.- директор на Дирекция “Инспекция по труда”
– Перник, на “Еко лукс” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Долна
Секирна, общ. Брезник, ул. Сибир № 272, представлявано от управителя П.К.Л.с
ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ, за
това че на 22.03.2017 г., в гр. Перник, в обект на контрол: градински център
/декоративен разсадник/, находящ се в гр. Перник, кв. Стара чешма № 1,
стопанисван от “Еко лукс” ЕООД – с. Долна Секирна, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР от КТ, не е уредил като трудови
правоотношения отношенията при предоставянето на работната сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д.С.Н.с ЕГН **********, която
при проверката на място в обекта е заварена да полага труд като общ работник на
посочената дата – 22.03.2017 г., в 16:15 часа, и собственоръчно е декларирала,
че работи като общ работник в обекта с определено работно място, работно време
и трудово възнаграждение - нарушение
по чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от “Еко
лукс” ЕООД – с. Долна Секирна,
представлявано от управителя П.К.Л.с ЕГН **********. В нея се оспорва законосъобразността и обосноваността
на му и се твърди, че не е връчено по надлежния ред. Оспорва се и отразената в
АУАН и НП фактическа обстановка.
В съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя адв. В.
доразвива доводите в жалбата като поддържа, че вмененото нарушение не е
извършено, че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно, тъй
като соченото в материалите по административнонаказателната преписка лице е не
е извършвало трудова дейност и поради това помежду им не е имало трудовоправна
обвързаност към момента на проверката. Поддържа, че доверителят му е привлечен
към административнонаказателна отговорност незаконосъобразно и отговорността му
е ангажирана в противоречие с
материалния закон, поради което пледира
за отмяна на обжалвания административен акт.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна.
Пернишкият
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18
от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 22.03.2017 г. служителите на Дирекция
“Инспекция по труда” – Перник Б.С.М. и Е.А.Т. извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на “Еко лукс” ЕООД – с. Долна Секирна като посетили
обект, стопанисван от същото – градински център /декоративен разсадник/,
находящ се в гр. Перник, кв. Стара чешма № 1.
В съответствие с предоставените им
пълномощия и на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, Б.С.М. и Е.А.Т. поискали от завареното в
обекта лице Д.С.Н.да попълни бланка-декларация по образец. Последната попълнила
дакларацията собственоръчно и вписала, че от работи като общ работник в “Еко
лукс” ЕООД с работно време от 09 ч до 17 ч, пробно, с възнаграждение 10 лева.
За резултатите от проверката служителите на ДИТ – Перник изготвили Протокол за
извършена проверка № ПР 1713084/07.04.2017 г. и поканили намиращата се там П.К.Л.– управител, да посети дирекцията за съставяне
на АУАН.
На 07.04.2017 г. Лазарова се явила в ДИТ –
Перник и срещу представляваното от нея дружество “Еко лукс” ЕООД – с. Долна
Секирна, със съставянето на АУАН № 14-0000347/07.04.2018 г., било образувано
административнонаказателно производство. Тя се запознала със съдържанието на
акта и го подписала без да вписва възражения. Допълнителни такива не
представила и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 28.04.2017 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки
се на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ ангажирал
административнонаказателната отговорност на “Еко лукс” ЕООД – с. Долна Секирна
за нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, налагайки
му имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: съставеният АУАН №
14-0000347/07.04.2018 г., Протокол за извършена проверка № ПР
1713084/07.04.2017 г., писмо рег. № 4896/19.02.2018 г. /л.60 от делото/, писмо
от Дирекция “Бюро по труда” – гр. Перник с рег. № 10-18-08-227-1 от 15.02.2018
г. /л.62 от делото/, Заповед № ЧР-352/23.04.2015 г. на изпълнителния директор
на ГИТ, Заповед № З-0035/29.01.2018 г. на изпълнителния директор на ГИТ,
свидетелските показания на Б.С.М., Е.А.Т., И.Н.И., обясненията на нарушителя и
др.
От правна страна:
Административнонаказателното производство
е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и
процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените такива имат доказателствена стойност и могат да предизвикат ефекта
на правораздавателен акт за налагане на административно наказание.
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и
обосноваващи отмяната му. Възраженията на жалбоподателя в тази връзка са
основателни, като съображенията за това са следните:
Съдът счита, че актът и постановлението не отговарят на
изискванията в чл.42, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в
съдържанието им липсва точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено.
От обстоятелствената част на двата акта за съда е
абсолютно невъзможно, а вероятно още по-малко е възможно за нарушителя, да
разбере в какво точно се е проявило противоправното му поведение, тъй като
обвинението се свежда до констатацията, че жалбоподателят, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР от КТ, не е уредил като трудови
правоотношения, отношенията при предоставянето на работна сила, като не е
сключил трудов договор с лицето Д.С.Н.преди постъпването й на работа, а същата
е заварена да полага труд на 22.03.2017 г. като общ работник в проверения обект
и собственоръчно е декларирала определено работно време и работно място,
заемана длъжност и трудово възнаграждение, без сключен трудов договор. Предвид
тези констатации на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.61, ал.1, вр.
чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Според посочената разпоредба трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа, а съгласно нормата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови. За да се счете, че
е извършено това нарушение обаче следва да се установи, че е възникнало и е
налице трудово правоотношение между работник/служител и работодател, което от
своя страна изисква сключването на трудов договор за регламентиране на правата
и задълженията във връзка с него, а едновременно с това, за да се приеме едно
правоотношение за трудово, следва да е налице предоставяне на работна сила за
изпълнение на определен вид работа при определено работно време и място, при
спазване на трудова дисциплина с регламентирани почивки и отпуски, срещу
договорено трудово възнаграждение. Доказването на тези елементи от обективна
страна е в тежест на административнонаказващия орган.
Въз основа на събрания в казуса доказателствен
материал обаче, категоричен извод в тази посока не може да се формира. Това е
така, защото по делото са приети и приложени писмо рег. №
4896/19.02.2018 г. /л.60 от делото/, писмо от Дирекция “Бюро по труда” – гр.
Перник с рег. № 10-18-08-227-1 от 15.02.2018 г. /л.62 от делото/ и от
съдържанието на второто се установява, че лицето, което е заварено в проверения
обект – Д.С.Н.с ЕГН **********, е насочена от Дирекция “Бюро по труда” – Перник
с насочващо писмо към фирма “Еко лукс” ЕООД за работно място “работник
озеленяване” по заявка на работодателя по схема “Обучения и заетост” от
Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, същата е одобрена от
работодателя и наета от него на 20.12.2017 г. като продължава да работи при
същия към датата на издаване на писмото – 15.02.2018 г. Следователно към
момента на проверката между Д.С.Н.и “Еко лукс” ЕООД – с. Долна Секирна е имало
сключен писмен трудов договор, поради което изводът на актосъставителя, а после
и на административнонаказващият орган, в противната посока е неправилен и не е
основан на конкретни доказателства.
В конкретния случай, преценката и извода за наличие на
трудово правоотношение, актосъставителят е изградил единствено въз основа на
т.нар. декларация, попълнена от Димитрина Николова и обстоятелството, че същата
се е намирала в обекта на проверка. Действително, единствено и само този
документ е посочен като доказателство, подкрепящо нарушението, но както е видно
от цитираното по-горе писмо, в декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ Николова
е отразила верни обстоятелства, тъй като между нея и наказаното дружество е
имало договорни отношения, регламентирани в писмен вид.
В случая, АНО е възприел изцяло фактите, отразени в
обстоятелствената част на АУАН, пренебрегвайки задължението си да изследва
достоверността им, невземайки под внимание и оставяйки без разглеждане устно
дадените обяснения на жалбоподателя. Преди произнасянето си, решавайки
въпросите по чл.53 от ЗАНН наказващият орган е можел да извърши допълнително
разследване по спорните факти, имал е възможност да събере и други относими към
казуса доказателства и въз основа съвкупният им анализ да извърши обективна
преценка на установените данни. Проявена активност в тази насока би дала
възможност за прецизна преценка основателността на възраженията и би
предопределила развитието на производството /издаване на наказателно
постановление при условията на чл.53 от ЗАНН или прекратяване на преписката с
мотивирана резолюция в случаите на чл.54 от с.з./.
Съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че
административният орган, издал процесното наказателното постановление, не е
направил това, което законът му повелява, тъй като не е извършил проверка и
анализ на събраните данни.
От всичко гореизложено се налага извода, че деянието,
вменено на нарушителя, не е извършено, поради което и неправилно последният е
привлечен към административнонаказателна отговорност за него. С оглед на това
процесното наказателно постановление, като неправилно, следва да бъде отменено,
поради което и на остнование чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0000347 от 28.04.2017
г., издадено от М.С.З.- директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Перник, с
което на “Еко лукс” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Долна Секирна,
общ. Брезник, ул. Сибир № 272, представлявано от управителя П.К.Л.с ЕГН **********,
е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на
основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ, за това, че на 22.03.2017
г., в гр. Перник, в обект на контрол: градински център /декоративен разсадник/,
находящ се в гр. Перник, кв. Стара чешма № 1, стопанисван от “Еко лукс” ЕООД –
с. Долна Секирна, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР от
КТ, не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставянето на
работната сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д.С.Н.с
ЕГН **********, която при проверката на място в обекта е заварена да полага
труд като общ работник на посочената дата – 22.03.2017 г., в 16:15 часа, и
собственоръчно е декларирала, че работи като общ работник в обекта с определено
работно място, работно време и трудово възнаграждение - нарушение по чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П
Вярно
с оригинала.
М.С.