Р Е Ш
Е Н И Е
№
/ 27.06.2018г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Мариана ХРИСТОВА
Членове:
Ирена ПЕТКОВА
Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдия
Н. НЕДЕЛЧЕВА,
въззивно гр. дело №1280 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на Д.М.Д., чрез особения му представител
адв. И.К.И. срещу
решение №3741/20.09.2017г., постановено по гр.дело №6302/2017г.
по описа на ВРС, с което предявените от него искове с правно
основание чл. 344, т.1, 2 и 3 КТ, предявени срещу „Черно море” АД, гр. Варна,
са отхвърлени като неоснователни. Според жалбоподателя, решението е незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила и необосновано. Твърди, че при
постановяването му, съдът не е взел предвид, че уволнението е било извършено по
време на общо заболяване, за което има представен болничен лист. Работодателят
е знаел за заболяването, защото ищецът е ползвал по тази причина отпуск за
временна неработоспособност, което се установява от приетия от съда и неоспорен
по делото болничен лист от 14.03.2017г. Отделно от горното излага, че към
момента на издаването на болничния лист
съответният доктор е следва да подаде информация до НОИ-Варна за издадения
болничен лист. Предвид горното счита, че съобразно разпоредбата на чл.ЗЗЗ от КТ
работодателят, в конкретния случай, е следвало да поиска разрешение от
инспекцията по труда на основание за уволнението на ищеца поради това, че
страда от болест, определена в Наредба №5/87 г. От изложеното следва, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.71, ал.1,
от КТ поради прекратяване в срока на изпитание в нарушение на разпоредбата на чл.333,
ал.1, т.3 КТ без разрешение на областната инспекция по труда, поради което
уволнението е незаконно. На следващо място излага, че в трудовия договор е
предвидено тримесечно предизвестие за прекратяване на договорните отношения.
Тази клауза също не е съобразена от работодателя, което също е основание за не
законосъобразност на процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между ищеца и ответника. По изложените
съображения моли решението да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено
друго, с което исковете бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени разноски.
В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Чрез депозирания
писмен отговор и с писмена молба, представена преди о.с.з чрез пълномощник, въззиваемата страна –
„Черно море” АД оспорва въззивната жалбата, като излага становище за нейната
допустимост, но неоснователност. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, обосновано,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Твърди, че след задълбочено
обсъждане на събраните доказателства, и при правилно приложение на закона,
съдът е достигнал до законосъобразния извод за неоснователност на предявените
искове. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е образувано по
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, предявени от Д.М.Д., ЕГН **********
срещу „Черно Море“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Младост, бул. „Владислав Варненчик“ № 256, с правно основание
чл. 357, ал. 1 КТ както следва: за признаване на уволнението, извършено със
Заповед № 015/17.03.2017 г. на Изпълнителния директор на „Черно море"
АД-Варна за незаконно и неговата отмяна на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Машинен оператор на ММ с ЦПУ" в предприятието на
ответника на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за присъждане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за оставане на ищеца без работа в резултат на това уволнение за
срок от шест месеца в размер на 1 760 лева, на осн. чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ
ведно с лихвата за забава от деня на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане на сторените по делото
разноски. Ищецът твърди, че бил с ответника в трудово правоотношение въз основа
на трудов договор № 057 от 31.10.2016г., и по силата на който, на осн. чл.68,
ал.1, т.2, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, ищецът приема да изпълнява длъжността
„Машинен оператор на ММ с ЦПУ" с код по НКПД 72232020, НКИД:2651, с
мястото на работа- Направление „РЛТ“ цех „Програмна обработка“, гр. Варна.
Договорът бил сключва за определена работа: за изпълнение на поръчка №190170
със срок на изпълнение – 01.11.2017г., със уговорен в полза на работодателя
срок за изпитване от 6 /шест/ месеца. Съгласно договора трудовото
възнаграждение на ищеца е 440лв., с периодичност на изплащането – ежемесечно до
25-то число на следващия месец. Трудовият договор е в сила от 01.11.2016год.
Страните се договорили, че ако договорът не бъде прекратен при усл. на чл.71,
ал.1 от КТ от страна на работодателя в 6-месечен срок, то той се счита за
окончателно сключен. Съгласно постигнатите в договора клаузи, срокът за
предизвестие при прекратяване на договора е 3 месеца, но не повече от остатъка
от срока на договора. Според изложеното в исковата молба, ищецът фактически е
изпълнявал трудовите си задължения до 14.03.2017г., когато поради заболяване е
излязъл в отпуск заради временна нетрудоспособност, като му е бил издаден болничен
лист №Е20178800356/14.03.2017г. със срок на отпуска до 02.04.2017г. в уверение
на това. Твърди, че бил уведомен по телефон от служител в
дружеството-работодател, че е прекратено трудовото му правоотношение. На
22.03.2017г. ищецът лично получил Заповед № 015/17.03.2017 г. на Изпълнителния
директор на „Черно море" АД-Варна за прекратяване на трудовото му
правоотношение на осн.чл.71, ал.1 от КТ, като причина за прекратяване е
посочено: „прекратен в срока на изпитание”.
Ищецът твърди, че процесната заповед се явява незаконосъобразна, защото
е издадена и в период на ползван от него отпуск за временна нетрудоспособност,
поради заболяване и по тази причина се ползва със закрилата, предвидена в КТ.
Счита, че не е изтекъл срокът на договора, поради което работодателят няма
право да го прекрати. Твърди, че не са му били налагани каквито и да е
дисциплинарни наказания и е изпълнявал съвестно задължението си. По изложените
съображения моли предявените от него искове да бъдат уважени като основателни.
Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощник си, ответникът изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковете. Не оспорва твърденията на ищеца относно наличието
на трудовия договор №057 от
31.10.2016г. и заеманата от него длъжност. Сочи, че съгласно уговорената в полза на работодателя
клауза за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен, ако не
бъде прекратен по чл.71, ал.1 КТ в срок до шест месеца, уговорен в полза на
работодателя. Твърди, че със Заповед №015 от 17.03.2017г. на изпълнителния
директор на „Черно море" АД, издадена на основание чл.71, ал.1 КТ,
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено в срока за изпитване, като
Заповедта е получена лично от ищеца на 22.03.2017г. Излага, че съгласно
константата съдебна практика, за да се прекрати действието на трудовия договор
е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът,
да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали
страната да прекрати договора. Счита, че с изпращане на заповедта за
прекратяване на ТД и нейното получаване от ищеца, работодателят е изпълнил
вменените му от КТ задължения да уведоми работника относно прекратяването на
трудовото правоотношение. Във връзка с възражението на ищеца, че уволнението му
е незаконно, тъй като е извършено по
време когато е бил в болнични, излага, че закрилата на работниците и
служителите при уволнение, уредена в текста на чл.333 КТ не обхваща
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71 КТ, а единствено
конкретно посочените случаи по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 ,11 и чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ. Освен това изтъква, че приложеният към исковата молба болничен лист
не е представен от работника в „Черно море" АД въпреки вмененото му
задължение, съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. По
изложените съображения счита предявените искове за възстановяването на ищеца на
работа и за осъждането на „Черно море" АД да заплати на ищеца обезщетение
по чл.344, ал.1,т.З вр. чл.225, ал.1 КТ за неоснователни, поради което моли
същите да бъдат отхвърлени от съда.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От приетия трудов договор №057
от 31.10.2016г., се
установява, че на осн. чл. 68, ал.1, т.2 вр. чл. 70, ал.1 КТ ищецът е бил
назначен при ответното дружество на длъжността „Машинен оператор на ММ с
ЦПУ", считано от 01.11.2016г. със срок на изпитване 6 месеца до
01.05.2017год., уговорен в полза на работодателя.
Между страните липсва спор, че със Заповед №015 от 17.03.2017г. на
изпълнителния директор на „Черно море" АД, издадена на основание чл.71,
ал.1 КТ трудовото правоотношение с ищеца Д.М.Д. е прекратено в срока за
изпитване, считано от 20.03.2017год.
От приетите по делото 3 бр. болнични листи се установява,
че ищецът е бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност от 14.03.2017год.
до 02.04.2017год., от 03.04.2017год. до 10.04.2017год. и от 15.04.2016год. до
05.05.2017год.
От представената справка от счетоводството на ответното
дружество е видно, че начисленото месечно брутно трудово възнаграждение на
ищеца е било както следва: м. 11.2016г. – 480,75лв. за 17 отработени дни; за
м.12.2016г. – 447,18лв. за 20 отработени дни; за м.01.2017г. – 79,43лв. за 5
дни болнични за сметка на работодателя; за м.02.107г. – 50,04лв. за 3 дни
болнични за сметка на работодателя; за м.03.2017г. – 212,71лв. за 1 отработен
ден и 9 дни платен отпуск.
Между страните липсва спор, а и от приетите по дело
заверени копия от регистрационна карта на ищеца в Дирекция „Бюро по труда“ към
Агенция по заетостта, с дата на регистрация – 09.11.2016г. – т.е. по време на
изпълняване на задълженията му по процесния трудов договор, се установява, че
ищецът е регистриран, като безработен, а считано от 21.07.2017г. е започнал
работа по трудово правоотношение при друг работодател.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Между страните липсва спор, че
трудовото правоотношение по между им е възникнало, считано от 01.11.2016г., по
силата на сключения на 31.10.2016г. трудов договор №057/31.10.2016г.
С оглед съдържанието на трудовия
договор, съдът намира, че същият е сключен на осн. чл. 70 КТ, с уговорен 6
месечен срок за изпитване в полза на работодателя.
Съобразно
трайно установената съдебна практика, обективирана и в решения, постановени на
осн. чл. 290 ГПК, трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов
договор, а самостоятелен вид трудов договор. Според разпоредбата на чл. 70,
ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или
служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. С включването на
клауза за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да
преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от
трудов договор. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на
договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови
договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата
за изпитване.
Също
така следва да се отбележи, че договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява
възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е
подходяща за него; в срока на изпитване работодателят извършва преценка за
годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не
подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с
правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 70,
ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. За да възникне валидно уговорката
за изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните
реквизити по чл.66, ал.1 КТ, следва по ясен и недвусмислен начин, че трудовото
правоотношение е със срок за изпитване - да се отрази, че договорът се сключва
при условията на чл. 70, ал.1 КТ или да се възпроизведе текстово основното
съдържание на текста.
Предвид изложеното, съдът намира, че
процесният договор отговаря на установените в съдебната практика изисквания: в
него изрично е посочена законовата разпоредба /чл. 70 КТ/, уреждаща
възможността за възникване на договор със срок за изпитване, а също така
изрично е посочено, че той ще се счита за окончателно сключен ако не бъде
прекратен по чл. 71, ал.1 КТ в срок до 6 месеца в полза на работодателя.
По изложените съображения, съдът
намира, че между страните валидно е възникнало трудово правоотношение със срок
на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.
Трудовият
договор с ищеца е прекратен на 20.03.2017год., т.е. до изтичане на уговорения
изпитателен срок с реално изпълнение на работата – 01.05.2017г.
Следователно,
ответното дружество, в качеството си на работодател е имало законово основание
и договорено право да прекрати договора в срока на изпитване. Разпоредбата на
чл. 71, ал.1 КТ по категоричен начин предвижда, че до изтичане на срока за
изпитване, страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза
е уговорено, е окончателна и на нея се основава едностранното изявление на
изпитващата страна да прекрати трудовия договор от този момент насетне.
Във
връзка с възражението, че прекратяването на договора е извършено по време, в
което ищецът се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност, следва
да се има предвид, че според константната съдебна практика/ решение № 620 от
18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик В. Р.,
Решение № 155 от 27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 418/2016 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Светла Димитрова/ договор със срок на изпитване може да бъде
прекратен от работодателя и до изтичане на срока, когато срокът е уговорен в
негова полза дори и в случаите когато работникът е в отпуск поради временна
нетрудоспособност. Разпоредбата на чл. 71, ал.
1 КТ по категоричен начин предвижда, че до изтичане на срока за изпитване,
страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
С
оглед изложеното, съдът намира, че обстоятелството, че към датата на прекратяване
на трудовия договор - 20.03.2017 г., ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност, не води до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение. Ищецът не се ползва и с предварителната закрила
съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ, тъй като основанието, на което е
прекратено трудовото правоотношение чл. 71, ал.
1 КТ, не е сред тези, ползващите с такава.
Следователно,
волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с
въззивника на основание чл. 71, ал. 1 КТ не страда от твърдяните от него пороци.
Прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законно, поради което
искът му за отмяна на уволнението на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно
следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност по чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Предвид съвпадащите изводи на настоящата инстанция
с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид неоснователността на въззивната жалба,
въззиваемата страна има право на разноски за производството пред настоящата
инстанция, но тъй като не ги претендира, нито представя доказателства за техния
размер, съдът не ѝ присъжда разноски.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3741/20.09.2017г., постановено по гр. дело №6302/2017г.
по описа на ВРС, 49-ти състав.
Не присъжда разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от датата на обявяването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.