№ 637
гр. София, 30.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 377, ал.2 във вр. с чл. 345, ал.1 вр. с чл. 341 ал.2 във
вр. с чл. 249, ал.4, т.1 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от СРП, срещу разпореждане от
20.05.2020г. по нахд № 5431/20г. на СРС, н.о.105-и състав, с което е прекратено съдебното
производство поради констатирано отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила в д.п. и делото е върнато на СРП за отстраняването му. Сочи се неправилност на
изводите на СРС и се иска отмяна на съдебния акт .
Уведомен за частния протест, обвиняемият не е подал възражение.
Въззивният съд намира, че предявения протест е допустим, но неоснователен.
От материалите по досъдебното производство се констатира, че обв.Бъчаров е
привлечен като обвиняем / 25.10.19г./ и му е предявено обвинение /05.11.19г./, за
престъпление по чл. 227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това , че в качеството на управител и
представител на „А.“ ЕООД, на 15.06.2017г. в гр. София, в 30-дневен срок за времето от
16.05.17 – до 15.06.17г. вкл. от спиране на плащанията по ликвидно и изискуемо парично
задължение по изп. д. № *********/ 17г. на ТД НАП София в размер на 176 079,22 лв., не
е поискал от СГС да открие производство по несъстоятелност на дружеството .
Във внесеното постановлението от СРП от фактическа страна се твърди, че
Б. е собственик и управител на „А.“ – /не е посочено регистърно вписване/ ;
че през 2017г. била извършена ревизия на дружеството и установено непогасени изискуеми
и ликвидни парични задължения към Държавата в размер на 176 079,22 лв.; твърди се
неплащане на посочените задължения, т.к. дружеството на 16.05.17г. изпаднало в
неплатежоспособност и бездействие на Б. в периода от 16.05. до 15.06.17г. да поиска от
1
СГС да открие производство по несъстоятелност.
Първият съд, сезиран с постановлението с предложение за освобождаване на обв.
СТ. Д. Б. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, приема, че
е налице: неяснота в датата / периода на извършване на престъплението; фрагментарност и
формалност на изложението за на СРП и неяснота защо обвинението приема, че
16.05.2017г. е датата на възникване на неплатежоспособността; кога точно е било
възникнало съответното задължение; кога и как е било предявено за плащане на дееца; дата
на която не е било платено, макар да е било изискуемо и ликвидно; данни за
оправомощаване от общото събрание на дружеството, в случая едноличния собственик на
капитала.
Така постановеното разпореждане на СРС е законосъобразно и следва да се потвърди,
като се направят известни уточнения .
Правилно е становището на първата съдебна инстанция, че в постановлението не се
съдържат данни относно съставомерни признаци на състава на престъплението по чл. 227б,
ал.2 от НК.
На първо място, това престъпление е включено в НК в Глава „Престъпления
против стопанството“, раздел „Престъпления против кредиторите“, а със самия състав на чл.
227б, ал.2 от НК се инкриминира бездействието да се поиска в 30- дневен срок от спиране
на плащанията откриване на производство по несъстоятелност.
По необходимост посоченото налага да е известно за обвинението и да се изложат
конкретни фактически твърдения кой се явява кредитор на посоченото дружество и от къде
произтича вземането му. На посоченото, постановлението не дава отговор, т.к. отсъства
конкретизация на какво фактическо и правно е възникнало вземането на Държавата –
какво е естеството му, кога и как е възникнало. Не се конкретизира също така изискуемо и
ликвидно ли е било това вземане – имало ли е определен срок за плащането му и какъв е
бил този срок или както също е посочил първият съд - как и кога е било предявено за
плащане вземането.
От фактическа страна в постановлението следва да се посочи има ли / и кога / или
изобщо няма някакво изпълнение на задълженията от длъжника. И това е така, т.к.
законовото определение в чл. 608, ал.3 ТЗ на „спиране на плащанията“ гласи, че то е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени
кредитори. В конкретният случай от СРП е заявено единствено, че е налице „спиране на
плащанията“ с дата 16.05.2017г.
На следващо място, т.к. задължението на дееца да заяви плащане възниква не при
всяко спиране на плащанията, а само ако търговският субект – длъжник стане
неплатежоспособен, то обвинението следва обосновано чрез факти да очертае защо счита,
че датата на спиране на плащанията е и дата на изпадане в неплатежоспособност.
Позоваването единствено на оборимата законовата презумция по чл. 608, ал.2 / или
следващи алинеи/ ТЗ изглежда недостатъчно за наказателното производство.
2
По отношение на въпроса за датата / периода на извършване на престъплението.
Видимо е, че СРП е конкретизирала дата на деянието 15.06.2017г. , а тази дата е отразена и
в срок за подаване на заявлението от 16.05.17 до 15.06.17г., но включва ли се този последен
ден в 30-дневния период не става ясно.
Конкретизирането на времевите параметри на твърдяното престъпление за един
конкретен ден съответства на разбирането на обвинителя. Изтъкнатото от СРС за
продължения характер е престъплението е вярно, но въз основа на принципната
недопустимост съдът да се намесва в компетенции, които са изцяло на обвинителя, то дали
това е /единствено/ времето на извършване на престъплението, съдът може да прецени
единствено с крайния си акт за решаване на делото .
Неправилно е указано от първия съд в постановлението да се наведат фактически
данни за оправомощаване от общото събрание на дружеството, в случая едноличния
собственик на капитала за подаване на молба до съда по несъстоятелността. А това
произтича от дадените задължителни указания с ТР 5/2014г. ОСНК и някои от
съществените аргументи в него, че такова доказателство не се изисква в приложенията по
чл. 628 ТЗ към молбата по чл. 626 с.з., нито пък, че молбата за откриване на производство е
равнозначна на молба за прекратяване на търговското дружество.
С оглед горното, въззивният съд намери, че частния протест е неоснователен и
протестираното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид това и чл. 345 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.05.2020г. по нахд № 5431/20г. на СРС, н.о.105-и
състав.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3