ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1145
гр. Плевен, 22.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430100792 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по ИМ от Р. П. Р. против М. Н. Я., ЕГН
**********, от гр.П, ж.к. , ул. № ет. , ап. . Направено е възражение от
ответника за местна подсъдност на спора, като е посочено, че делото не е
местно
подсъдно на РС-Пл, а на РС-Пл поради следните съображения:Детето М. М.
Я. ЕГН ********** фактически и обичайно живее
съвместно с неговия баща, в гр.П, ж.к. , ул. , ет., ап., от пристигането си в
България периодично, като това фактическо положение е трайно и
непрекъснато от 22.01.2022г. и досега, като този факт се признава и от
ищцата в исковата молба. Към момента на подаване на молбата до съда
детето има обичайно местопребиваване в гр.П. Тук е записан и посещава
детска градина, има личен лекар, посещава психолози и логопед във връзка с
констатирани проблеми в развитието му, наблюдава се от екип социални
служители в Отдел Закрила на детето към Дирекция социално подпомагане.
Към момента на подаване на молбата до съда детето има обичайно
местопребиваване в гр.П. При спор относно родителски права, законодателят
е предвидил специална подсъдност в чл. 127, ал. 2 СК, според който подобни
спорове се разрешават от районния съд по настоящия адрес на детето, за
какъвто се приема адресът, където фактически живее. Съгласно чл. 94 от ЗГР
настоящ адрес е този, на който то живее. Всяко лице може да има само по
1
един постоянен и настоящ адрес. В случая се касае за особена местна
подсъдност, за която съдът е длъжен да следи служебно, предвид
императивния характер на нормата, без да е необходимо възражение на
ответника, именно, защото предметът на делото не е свързан с ответника, а
касае интересите на дете. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед
всестранна и пълна защита правата и интересите на детето, като в практиката
на ВКС е разяснено, че под настоящ адрес следва да се възприема и мястото,
където фактически пребивава детето при предявяване на молбата по чл.127,
ал.1 от СК, в който смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 15 от ЗЗДт. Както
неведнъж в задължителната си практика по чл.290 ГПК ВКС е разяснявал, че
това е така поради необходимостта от извършване на редица процесуални
действия с участието и на детето - изслушването му от съда, при наличие на
предвидените в СК и в специалния ЗЗЗд условия; изготвяне на социален
доклад, СПЕ, СМЕ. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС, че понятието
"обичайно местопребиваване" по смисъла на чл. 8 и чл. 10 от Регламент №
2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност,
трябва да се преценя предвид посочената в чл. 12 от този регламент цел,
според която правилата за компетентността, които той създава, се определят с
оглед най-висшия интерес на детето и особено на критерия на близостта. В
съдебната практика на Върховния касационен съд ( определение №
187/25.03.2013 г. на ВКС) е изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема
неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на
исковете по чл. 127, ал. 2 СК, в който смисъл следва да се тълкува законовата
разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е
закрила интересите на детето. Местната подсъдност по тези искове, изключва
общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй като е подчинена
на тази цел, поради което административните действия на родителите, с които
те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат
значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи
сметка за фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите
процесуални действия при разглеждане на спора.
Следователно, гражданското дело следва да бъде прекратено при ПлРС
2
и изпратено на местно компетентния съд за произнасяне след влизане в сила
на определението.
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 792 / 2022 г. по описа на
Плевенския районен съд.
ДЕЛОТО да се изпрати на Районен съд – гр. Пловдив, след влизане на
определението в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ПлОС в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3