Р Е Ш Е Н И
Е
№………./04.03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иванка Дрингова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир В.
мл.с. Иван Стойнов
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 80 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 94384/17.12.2019г. на „Енерго
- Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, чрез пълномощника адв. *****, срещу решение № 5468 от 06.12.2019г., постановено
по гр.дело № 9672/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието за установено, че ***** К., ЕГН ********** и Н.В.К., ЕГН **********,***,
че ищците нямат парични задължения към „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. *****, както следва: ***. сума в размер на 6914.28 лева и Н.В.К.
сума в размер на 2304.76 лева, претендирани като дължими по извършена корекция
на стойност на електроенергия за периода от 13.02.2017г. до 12.02.2018г., по фактура № *********/04.06.2019г. на стойност 9219.04 лева, за обект с абонатен № **********, с административен адрес
с. *****, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано
количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и
съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени субективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК от **** и Н.В.К. срещу „Енерго – Про Продажби”, че не дължат на ответното дружество
сумата в общ размер от 9219.04 лева, представляваща
начислена ел.енергия за периода от 13.02.2017г. до 12.02.2018г. за обект на
потребление, находящ се в с. ****.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот,
находящ се в с. *****,
за който е открита партида с клиентски № ********** и абонатен № ********** и
като такива са потребители на ел.енергия. Излагат, че на 12.02.2018г. служители
на „Енерго-про мрежи“ АД са извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации за горния обект, в резултат на което
количеството ел.енергия е преизчислено и е издадена фактура №
**********/04.06.2019г. за сумата от 9219.04 лева. Оспорват дължимостта на сумата,
като твърдят начисленото количество ел.енергия да не е доставено, респ.
потребено. Считат, че не е налице законно основание за начисляване на горните
суми. Оспорва съдържанието на констативните протоколи. Твърди се, че електромерът
е собственост на електропреносното предприятие, поради което същото би следвало
да носи отговорност за измервателните уреди, които монтира и следи за тяхното
техническо състояние.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната
страна „Енерго-про продажби” АД, в който оспорва предявения иск като
неоснователен. Излага, че на 12.02.2018г., служители на „Електроразпределение
Север“ АД, в присъствието на член на домакинството на абоната, са извършило
проверка на изправността на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации досежно електромер отчитащ потреблението в обект,
находящ се в с. ****,
при която е установено, че в невизуализирани регистри 1.8.3 и 1.8.4 има
показание от съответно от 50105 кВтч по първи и 3398 кВтч по втория. Така натрупаното
количество ел.енергия по тези регистри се твърди да се съдържа и в сумарния
регистър на електромера. Констатациите от проверката се излага да са
обективирани в изготвения констативен протокол № 1900848. Демонтираният
електромер се излага да е изпратен за експертиза в БИМ, при която е установено
осъществено софтуерно вмешателство в същия. Констатираното е още наличие на
преминала ел.енергия по трета и четвърта тарифа, които не са визуализирани на
дисплея. Въз основа на констативните протоколи е изготвено становища за
начисляване на ел.енергия, като за паричния еквивалент за неотчетеното
количество такава е издадена фактура № **********/04.06.2019г.
за сумата от 9219.04 лева. Твърди, че количеството ел.енергия посочено в
невизуализираните регистъри е реално доставено и потребено от абоната. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
С обжалваното решение са уважени
предявените отрицателни установителни искове.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се
спори, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка
на електроенергия.
От констативен протокол № 1900848 се установява, че на 12.02.2018г.
служители на „Eлектроразпределение Север” АД са извършили проверка
на електромер с фабричен № 1114021363258576 и абонатен № **********, с адрес на
потребление: с. Круша. Протоколът е подписан от служителите, извършили
проверката и двама свидетели. В него е посочено, че при проверката са
визуализирани следните показания 1.8.1 – 000957, 1.8.2 – 002825, 1.8.3 –
050105, 1.8.4 - 003398 и 1.8.0 – 057287. Еелектромерът е подменен с нов, като
демонтираният такъв е изпратен за проверка в БИМ.
Приобщен към
доказателствения материал по делото е и констативен протокол от 27.03.2014г.,
от който е видно, че горният електромер с фабричен № 1114021363258576 е
монтиран на 27.03.2014г. с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
От констативен протокол № 1309/29.05.2019-АУ-Е-000029-8724/13.02.2018г. е
видно, че електромерът е предаден за експертиза в запечатан найлонов плик,
пломбиран с пломба № 508880, придружен с коментирания констативен протокол, с
показания на дневна тарифа Т1 – 000957.6 кВтч и Т2 – 002826.4 кВтч. Посочено е,
че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера, като е налице преминала ел.енергия на тарифа Т3 – 050109.5 кВтч и
тарифа Т4 – 003398.8 кВтч, които не са визуализирани на дисплея. Посочено още
е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не съответства
на техническите характеристики.
Съставено е становище
за начисляване на електрическа енергия от 31.05.2019г. в размер на 53503 кВтч
за периода от 13.02.2017г. до 12.02.2018г., в което е посочено, че корекцията е
извършена въз основа на софтуерно прочитане паметта на електромера, при което е
установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Въз основа на
цитираното становище е издадена фактура № *********/04.06.2019г. за сумата
9219.04 лева.
С нотариален акт №
168, том V, рег. № 11344, дело № 792/2006г., на нотариус ***** (л.10), ***** и Н.В.К. са признати за собственици на
урегулиран поземлен имот, находящ се в с. *****, с площ от 975 кв.м., представляващ УПИ
№ V-133, ведно и изградената в същия вилна сграда от 32 кв.м., при права
¾ ид.ч. за ***** и
¼ ид.ч. за Н.К.
С договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
09.05.2012г., оформен в нотариален акт № 70, том І, рег. № 960, дело №
57/2012г. на нотариус *****., ***** е прехвърлила на В.Н.К. собствеността
върху притежаваните от нея ¾ ид.ч. от горния имот.
Съгласно заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, в случая при
проверката е констатирана неотчетена енергия, записана в търговски регистри
1.8.3 и 1.8.4. В процесния обект отчитането е двуфазно. Показанието, записано в
регистри 1.8.3 и 1.8.4, не е фактурирано и не е остойностено, но е реално
потребено и доставено. Наличието на показания в регистри 1.8.3 и 1.8.4
означава, че е налице неправомерно вмешателство в програмата за параметризация
на процесния електромер. Схемата на свързване на електромера не е променена.
Електромерът е в класа на точност и в метрологична годност. Показанието, записано
в регистри 1.8.3 и 1.8.4, не фигурира в редовния отчет, тъй като показанията в
тези регистри не се визуализират на дисплея – налице е вмешателство в
параметризацията на СТИ. Допълнително начисленото количество ел.енергия не е от
редовен отчет, не е изчислено по методика за корекция на сметка.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството
и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към
датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. №
4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби
на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На основание
чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 12.02.2018г.,
а служебното начисляване на ел. енергия е въз основа на становище от 31.05.2019г.
Следователно липсва нормативна уредба, регламентираща както процедура по
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищците му
дължат сумата в общ размер от 9219,04
лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 13.02.2017г. до 12.02.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5468 от 06.12.2019г., постановено по
гр.дело № 9672/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието за установено, че В. Николов
К., ЕГН ********** и Н.В.К., ЕГН **********,***, че ищците нямат парични
задължения към „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ****, както
следва: ***** сума в
размер на 6914.28 лева и Н.В.К. сума в размер на 2304.76 лева, претендирани като дължими
по извършена корекция на стойност на електроенергия за периода от 13.02.2017г.
до 12.02.2018г., по фактура № *********/04.06.2019г.
на стойност 9219.04 лева, за обект с абонатен
№ **********, с административен адрес с. Круша, община Аврен, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати на *****., ЕГН ********** и Н.В.К., ЕГН **********,*** сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: