О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 69
град Велико Търново, 8.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на осми февруари
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
д. №809/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на М Д.К. ***– против ДНСК София и Габровски
административен съд с правно основание чл.204 и сл. От Административно процесуалния кодекс
(АПК) във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за
вреди ( ЗОДОВ) с цена на иска
300 000 лева.
В исковата
молба се твърди, че в нарушение на изискванията и разпоредбите на Наредба №
13/2001г. ДНСК е разрушила дома и и го е превела във вид негоден за ползване ,в
резултат на което е претърпяла имуществени и неимуществени вреди в посочения
размер. Освен това не може да застрахова имота си.
Намира, че
съществен принос за тези действия на ДНСК има и Административен съд Габрово,
доколкото същият е потвърдил обжалваните принудителни действия на ДНСК,
променил е правното основание на иска от 1.10.2013г., в нарушение на чл.297 от ГПК не е зачел силата на присъдено нещо като е приел, че строежът е незаконен
въпреки решение на №100/3.6.1995г. на ГРС, дал е малък срок за обосноваване на
претенцията за спиране на принудителното изпълнение.
Препис от
исковата молба е връчена на ответниците, които в законоустановения срок са
депозирали отговор на същата както следва:
Ответникът
ДНСК чрез РДНСК СЦР е заел становище за недопустимост на така подаденият иск,
тъй като между същите страни на същото основание е налице влязло в сила решение
на ГАС № 55/16.6.2017г. по адм 16/2017г., потвърдено с решение №
16010/19.12.2018г. на ВАС. Алтернативно поддържа становище за неоснователност
на така подадената искова молба, доколкото не е налице нарушение на разпоредбите
досежно принудителното изпълнение на влязла в сила Заповед за премахване на
незаконен строеж.
Ответникът
Административен съд Габрово заема становище за недопустимост на предявения иск,
тъй като не е налице административна дейност по отношение на Административен
съд Габрово.След като не са налице никоя от предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ, то
не може да се ангажира отговорността на държавата в лицето на Административен
съд Габрово, доколкото се касае за правораздавателна, а не за административна дейност.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Със заповед
№ ДК -02-ДЦР-30/2011г. издадена от Началник РДНСК СЦР към ДНСК София е
разпоредено премахването на незаконен строеж, ОСНОВЕН РЕМОНТ по чл.148 от
ППЗТСУ за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение
на жилище“ намираща се в УПИ XIV370 в кв.110 по плана на гр.
Габрово. Същата е обжалвана и отхвърлена
с решение № 127/6.12.2011г. на Административен съд Габрово по адм.д.154/2011г.,
потвърдено с решение № 4508/28.3.2012г. по адм.д. 1737/2012г. по описа на ВАС. С
решение № 12032/1.10.2012г. по адм.д. 6908/2012г. петчленен състав на ВАС е
оставил без уважение искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
С писмо
изх.№ ГБ 124-00-189/9.4.2012г на РДНСК Габрово , и известие за неговото
доставяне жалбоподателката е уведомена за започване на принудителното
изпълнение. С Писмо изх.№ ГБ 1450-07-092/1.8.2012г. е насрочено на изпълнението
й от 21.8- 24.8.2012г като с определение
№196/17.8.2012г. по адм.д.195/2012г. на ГАС жалбата срещу него е оставена без разглеждане, поради липса на
правен интерес, влязло в сила . Направено е искане за спиране на принудителното
изпълнение, насрочено с горното писмо, което също е оставено без разглеждане,
тъй като жалбата , тъй като е посочено,
че принудително изпълнение би имало само ако заповедта за премахване е влязла в
сила.
С Писмо за принудително
изпълнение на заповедта на 8.10.212г.на жалбоподателката е връчена покана за доброволно изпълнение . Издадено е
възлагателно писмо на основание чл.225, ал 4 от ЗУТ във вр. с чл.271, ал 3 и
чл. 286 от АПК въз основа на сключен договор от 27.7.2012г. с РОТСТРОЙ 2009
ЕООД за което жалбоподателката е уведомена, и е подала жалба против него, по
повод на която е образувано адм.д.193/2012г. по което е постановено окончателно
решение за отвърлянето й с № 205/11.09.2012г. С определение №197/17.8.2012г. по
адм.д. 194/2012г. е оставена без разглеждане жалбата й против Писмо на
ответника изх.№ ГБ 1450-09-707/9.10.2012г. с което се кани доброволно да
премахне незаконния строеж в противен случай ДНСК ще предприеме принудително
изпълнение. На посочената дата
8.10.2012г. е започнало принудителното изпълнение като е съставен протокол обр.
3 за установяване състоянието на строежа преди започване на принудителното
изпълнение,констативен протокол , съставен от служители на община Габрово,
които са надлежно уведомени ведно със снимков материал, констативен протокол от
същата дата на служители на РДНСК Габрово за спиране премахването и с описание
на премахнатото до момента, ведно със снимков материал, констативен протокол от
същата дата на РДНСК Габрово за спиране на премахването 2 броя, писмо от РДНСК
до Окръжна прокуратура.
Съставен е и
констативен протокол от 17.1.2013г. на работна група РДНСК Габрово относно
възстановяване на частта от строежа, премахната през 8.10.2012г. ведно със
снимков материал. Насрочено е второ принудително изпълнение на 1-4.10.2013г. ,
по което също е издадено възлагателно писмо изх.№ ГБ-1450-06-966/20.9.2013г,
връчено на жалбоподателката, , отново е съставен обр. 3 за състоянието на
строежа преди започване на принудителното изпълнение, констативен протокол , от
1.10.2013г. на служители на РДНСК Габрово за спиране на премахването поради
потвърждаване законосъобразността на действията на ДНСК по премахването с
Решение № 319/3.10.2013г. по адм.д. 149/2013г.
С
определение № 408/12.11.2013г. по гр.д.17/2013г. жалбоподателката е осъдена да
заплати на ДНСК направените разноски по принудителното изпълнение на заповедта.
Подадена е
искова молба с правно основание чл.1, ал1 от ЗОДОВ против ДНСК за причинени
имуществени и неимуществени вреди при принудителното изпълнение на Заповед №
ДК-02-СЦР-30 от 2.5.2011г. на ДНСК , която е отхвърлена с Решение
№55/16.6.2017гпо адм.д. 17/16/2017г. потвърдено с решение №16010/19.12.2018г.
на ВАС по адм.д. 9282/2017г екоя3
Подадена е
искова молба с вх.№ 1590/6.10.2017г. по която е образувано адм. д.285/2017г. с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
присъждане на материални и нематериални вреди причинени на ищцата от нищожна
Заповед ДК-02-СЦР-30/2.05.2011г., и съдът след като е установил, че същата е
потвърдена с влязло в сила решение № 127/6.12.2011г. на ГАС по адм д. 154/2011г
доколкото не е налице предпоставката на чл.204, ал 1 от АПК, а именно отменен
като незаконосъобразен административен акт. Това протоколно определение е
оставено в сила с Определение № 2535/27.2.2018г. по адм.д. 2047/2018г. на ВАС.
Така предявеният иск е недопустим.
По отношение на първия ответник основанията за това са следните: Съгласно чл. 299 ал. 1 и 2 от ГПК, приложим в административния процес на основание чл.144 от АПК, спор разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Последица от разрешаването на делото с влязло в сила съдебно решение е, че спорът не може да бъде пререшаван, а повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Формираната сила на присъдено нещо на решението, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на иск за обезщетяване по чл. 1 от ЗОДОВ. За наличие на тази отрицателна процесуална пречка за движение на делото, съдът следи служебно. Силата на присъдено нещо са състои в задължението на страните да преустановят правния спор, поради което нов процес е недопустим. Такъв е и настоящият случай.
Предявеният
иск е недопустим, тъй като е налице сила на присъдено нещо, формирана с влязло
в сила съдебно решение №55/16.6.2017гпо
адм.д. 17/16/2017г. на ГАС потвърдено с решение №16010/19.12.2018г. на ВАС по
адм.д. 9282/2017г с което е отхвърлен осъдителния иск против ДНСК за причинени
вреди в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение на Заповед
ДК-02-СЦР-30/2.05.2011г., Макар неточно правното основание да е посочено като
чл.1, ал 1 от ЗОДОВ вместо вярното такова по чл. 299 от АПК налице е
процесуална пречка за разглеждане на иска в настоящото производство.
На следващо
място сила на присъдено нещо е налице с оглед и установеното от ГАС
законосъобразност на принудителното изпълнение. Още повече, както посочва
ответникът срокът за оспорване на принудителното изпълнение е седемдневен
съгласно чл.296 от АПК, същият е
изтекъл, с което се преклудира възможността на съда да преценява
законосъобразността на действията на органа на принудително изпълнение, което е
процесуално предпоставка за разглеждане на осъдителния иск.
Искът против Административен съд Габрово е процесуално недопустим., Съгласно разпоредбата на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК: "Производства за обезщетения". Разпоредбата на чл. 203, ал.2 АПК гласи, че за неуредени въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Отговорността по ЗОДОВ, съответно по чл.1 или чл.2, е в зависимост от обстоятелството дали причинената вреда е в следствие на отменен акт на административен или на правозащитен орган. Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне правото на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда.Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.
Разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на АПК дефинира що е „административен
орган“, а именно : това е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната
власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа
на закон. В конкретния случай съдът счита, че се претендират вреди в резултат
на акт на правозащитен орган, поради което не се касае за извършване на
административна дейност. Съгласно чл.128, ал.1, т.5
от АПК, на административните съдилища са подведомствени само искове за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни, актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Недопустимо е административният съд
да разглежда иск, насочен против правноорганизационен субект, който не е от
системата на изпълнителната власт и не притежава административно властнически
правомощия. Вреди от правораздавателната дейност могат да се търсят само по
реда на чл. 2 от ЗОДОВ.
Водим от
горното осми състав на Административен съд Велико Търново
О
П Р Е
Д Е Л И
ВРЪЩА искова молба на М Д.К. ***– против ДНСК София и Габровски
административен съд с правно основание чл.204 и сл. От Административно процесуалния кодекс
(АПК) във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за
вреди ( ЗОДОВ) с цена на иска
300 000 лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. 809/2018г. по описа на Административен съд Велико
Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, подлежи на обжалване в
седемдневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ -
ДОКЛАДЧИК