РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. Д., ЕГН: **********, подадена
чрез особения му представител адв. М.-П., против Решение № 260227 от
24.03.2022 г., постановено по гр. дело № 7963 по описа на РС – Пловдив за
2020 г., в частта, с която е признато за установено по отношение на
жалбоподателя, че същият дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК: *********, следните суми: 445,63 лв. – главница, представляваща
доставена за периода 17.11.2016 г. – 24.01.2020 г. питейна и отведена канална
вода за обект, находящ се в ***,***,***, и 49,48 лв. – лихва върху главницата
за периода на забава от 31.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.02.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 2338 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в посочената част. Поддържа се, че ищцовата
претенция е останала недоказана, както и че съдът е основал решението си на
негодни доказателства. Излагат се съображения, че приложените по делото
карнети не са редовно водени. За неправилно се счита позоваването на съда
на изслушаната по делото съдебносчетоводна експертиза, доколкото
1
изчисленията на вещото лице за размера на дължимите суми единствено на
представените от ищеца частни свидетелстващи документи, съдържащи
благоприятни за него данни. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт в оспорената му част и отхвърляне на
предявените искови прететенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
чрез пълномощника му юрисконсулт Х., в който същата се оспорва като
неоснователна и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422
ГПК искове за установяване съществуването на вземанията на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД към ответника Г. Д. Д. за главница в
размер на 499,99 лева - главница, представляваща доставена за периода
17.11.2016 г. – 24.01.2020 г. питейна и отведена канална вода за обект,
находящ се в ***,***,***, както и сумата от 61,79 лева – обезщетение за
забава върху главницата за периода 31.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
12.02.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2338 по описа на РС – Пловдив
за 2020 г.
С решението си първоинстанционният съд е приел за установено от
събраните по делото доказателства, че ищецът е ВиК оператор по смисъла на
чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, а ответникът – като съсобственик на процесния недвижим
имот има качеството абонат на ВиК услуги и дължи заплащането на
доставената в този обект питейна вода. Изложил е съображения, че макар и
претенцията на ищцовото дружество да се базира изцяло на изходящи от него
частни документи като фактури, карнети, покани за плащане и извлечения от
счетоводни записи, доколкото съобразно заключението на вещото лице по
приетата по делото съдебносчетоводна експертиза е редовно водено, то
представените фактури следва да бъдат кредитирани като годни
доказателства. С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна
давност районният съд е приел, че част от вземанията на ищеца са погасени
по давност – тези с настъпил падеж преди 12.02.2017 г. По тази причина е
намерил предявените искове за основателни до размера от 445,63 лв. –
главница, и от 49,48 лв. – обезщетение за забава, като ги е отхвърлил за
разликата до пълните им предявени размери. В отхвърлителната му част
решението като необжалвано е влязло в законна сила.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
2
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че
ищцовото дружество е ВиК оператор, както и че дейността на същото се
осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия, които са в сила
за всички потребители от обслужваната територия. С въззивната жалба не се
оспорва и изводът на първоинстанционния съд, че ответникът има качеството
потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги, за който е
разкрита индивидуална партида. Спорът пред настоящата инстанция се
концентрира върху въпроса доставени ли са за процесния обект ВиК услуги в
твърдяното количество за периода 12.02.2017 г. – 24.01.2020 г.
Приети като доказателства по делото са справка за водомерите на абонат
№ **********, справка за неплатени задължения за периода 17.11.2016 г. –
24.01.2020 г., опис на издадените фактури за същия период и опис на сметки
за лихви, 4 броя покани за доброволно плащане, както и ОУ за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – ***, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г.,
както и ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
***, одобрени с решение на ДКЕВР от 09.06.2006 г.
Представено е копие от карнети за отчитане на водомер № ***, находящ
се на адрес: ***, с титуляр: Г. Д. Д..
От заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебносчетоводна експертиза се установява, че за периода 17.11.2016 г. –
24.01.2020 г. от страна на ответника не са извършвани плащания. Плащания
са правени след този период и с тях са погасявани текущи задължения. Видно
от заключението задълженията на последния към ищеца за посочения период
възлизат на 499,99 лв. – главница, и 61,79 лв. – лихва за забава. За абоната Г.
Д. Д. ежемесечно са издавани фактури за потребление на вода. Отчетените
данни от карнетите са намерили точно отражение в издадените от
жалбоподателя фактури. Според заключението за периода три години назад
от 12.02.2020 г. неплатените задължения на ответника възлизат на 445,63 лв. –
главница, и 49,48 лв. – лихва за забава.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелката Е.Т., работеща като *** в кв. *** от *** г. Същата посочва в
показанията си, че отчита процесния имот на ***, представляващ етаж от
къща. Според свидетелката имотът се ползва и в него живее сестрата на
ответника – М. В него има един водомер. Отчитаното на количеството
3
потребена вода ставало по показания на водомера. Срещу отбелязаните в
карнета показания се е подписвала М., като последната е давала на
свидетелката данни за показанията на водомера и по телефона.
Редът за отчитане и заплащане на доставената питейна вода и за
отвеждане на отпадната такава се определя съобразно правилата, предвидени
в чл. 30 - чл. 40 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и в общите условия на ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 ВиК услугите се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери, а отчетените данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. За да се
установи количеството изразходена вода, отчетено от съответния
индивидуален водомер, от служителите на оператора се извършват
периодични проверки за контрол на показанията, а също така и за състоянието
на водомерите. На основание чл. 22 от ОУ и чл. 43 от Наредба № 4
потребителите са длъжни да осигуряват достъп до индивидуалните водомери,
които се намират в границите на техните самостоятелни обекти, за целите на
посочените проверки. Целта на присъствието на двете страни по
правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете
правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите от
потребителя суми. Съгласно чл. 22, ал. 3 от ОУ при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест
месеца от последното отчитане. В настоящия случай по делото не се спори, че
процесният имот е водоснабден. От събраните доказателства се установи, че
отчитането на количеството потребена вода в имота е ставало по показанията
на монтирания в него индивидуален водомер. Според разпитаната по делото
свидетелка срещу показанията, вписани в карнета, се е подписвала сестрата на
ответника, като пак тя е давала данни за показанията на водомера по
телефона, когато в имота не е откриван никой. С оглед на горното, както и
предвид факта, че не са налице данни ответникът да е изразил несъгласие и
съответно да е възразил пред оператора срещу отчетеното потребено
количество вода, то следва да се приеме отразеното в представеното копие от
карнета. Ето защо съдът не възприема изложените от процесуалния
представител доводи относно верността на посочените в карнета данни за
потребление в месеците през процесния период.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено, че ищцовото дружество е доставило на ответника ВиК услуги за
процесния период в количествата, удостоверени в приложените по делото
карнети. От заключението по приетата по делото съдебносчетоводна
4
експертиза се установи, че отчетените данни от карнетите са намерили точно
отражение в издадените от ищеца на основание чл. 33, ал. 1 от ОУ
ежемесечни фактури, както и че общият размер на задълженията на
ответницата за главница за процесния период възлиза на 445,63 лв. Не се
установява ответникът да е платил посоченото вземане, който извод се
потвърждава от заключението на експертизата. Горното налага извод за
основателност на предявената претенция в уважения от първата инстанция
размер.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, а съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи при неспазване на сроковете
за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия
и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86 ЗЗД. Доколкото по
делото се установи, че е налице забава от страна на ответника за заплащане на
дължимите суми, то същият дължи обезщетение за забава върху присъдената
главница в размера, изчислен от съдебносчетоводната експертиза.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на основание чл.
78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищцовото дружество разноски за внесен депозит за особен
представител в размер на 300 лв., като в полза на последното следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, което
съдът определя в размер на 100 лв. Тъй като жалбата е подадена от особен
представител и предвид дадените в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения,
дължимата държавна такса за въззивно обжалване следва да се възложи на
ответната страна, която следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260227 от 24.03.2022 г., постановено по
гр. дело № 7963 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която е
признато за установено по отношение на Г. Д. Д., ЕГН: **********, че
същият дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: *********,
следните суми: 445,63 лв. – главница, представляваща доставена за периода
17.11.2016 г. – 24.01.2020 г. питейна и отведена канална вода за обект,
находящ се в ***,***,***, и 49,48 лв. – лихва върху главницата за периода на
забава от 31.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
5
главницата от датата на подаване на заявлението – 12.02.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2338 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., както и в
частта, с която Г. Д. Д., ЕГН: **********, е осъден да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, направените
разноски в първоинстанционното и заповедното производство в общ размер
от 658,34 лв.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 400 лв. – разноски за
производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 50 лв., представляваща
държавна такса за въззивно обжалване.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. З.Т. М.-П., АК ***, разходен касов ордер за
определеното ѝ възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6