Р E Ш Е Н И Е
№ 85
гр.Плевен, 10.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 16 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260134
от 9.11.2020 г., постановено по нахд № 981/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 20-0938-000274 от 24.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Плевен, с което на Д.И.И. ***, с ЕГН **********, на основание
чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат
общо 8 контролни точки за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, за това, че на
15.01.2020 г. в 21,21 часа в гр.Плевен, на кръстовището на ул.*** и бул.***,
като водач на лек автомобил ***с рег.№ ****, собственост на И. И.,***, навлиза
и преминава на неразрешаващ червен сигнал на светофарна уредба, работеща в
нормален режим и монтирана в самото кръстовище, като извършва маневра ляв завой
и продължава движението си по бул.“***“.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Д.И.И., чрез адвокат П.П. ***,
който счита същото за неправилно, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, довели
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Намира, че изводите на
въззивната инстанция не се основават на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, а е налице избирателен подход при
анализа на събрания по делото доказателствен материал. Сочи, че не е обсъдено
по какъвто и да било начин обстоятелството, че административно-наказващият
орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е опорочило процесното
наказателно постановление. В предвидения тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН
доверителят му е оспорил вмененото нарушение с твърдения, че не е извършил
същото, като за доказване на твърденията си е изискал да бъде съхранена аудио и
видео информацията от автоматизираната информационна система за „Видеозаснемане
на дейността по пътен контрол“ от 15.01.2020г., както и видеозаписите от
охранителните камери, разположени на процесното кръстовище, което искане е
поддържано и в хода на съдебното производство пред Районен съд - Плевен, като
съдът е уважил същото като необходимо за разкриване на обективната истина. Посочва,
че в тази връзка са били предоставени 9бр. видеофайла, както следва - 3
видеофайла от камерата, заснемаща пред патрулния автомобил, 3 видеофайла от
камерата, заснемаща в патрулния автомобил и 3 видеофайла от камерата, заснемаща
зад патрулния автомобил, като в съпроводителното писмо от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ при МВР - гр. София е имало изрично отбелязване, че предоставените
видеофайлове обхващат часови диапазон 19:00 - 07:00/15.01.2020г. Сочи, че след
възпроизвеждане на същите в съдебното заседание по делото е установено, че
записите от камерата, заснемаща пред патрулния автомобил, започват от 21:22 часа,
т.е. след като патрулния автомобил вече е преминал процесното кръстовище,
поради което реално няма как да бъде установено дали е извършено нарушение по
ЗДвП, защото това може да бъде установено единствено от този запис предвид и
свидетелските показания на полицейските служители, които заявяват, че са се
движели след автомобила, управляван от Д.И.. Твърди, че впоследствие аудио и
видео информацията от автоматизираната информационна система за „Видеозаснемане
на дейността по пътен контрол“ от 15.01.2020г. е била изискана повторно от
Районен съд - Плевен, но отново единственият релевантен за делото видеозапис не
е бил приложен в цялост. Сочи, че въпреки, че първоначално съдът е приел, че
видеозаписът е необходим за разкриване на обективната истина, след направено
повторно искане в тази насока, същото е било оставено без уважение. Навежда
доводи, че Д.И. е оспорил своевременно констатациите на контролните органи и
съвсем навременно е поискал събирането на доказателства, с които да докаже
заявеното от него оспорване на констатациите на полицейските органи за
преминаването на червен светофар. Нещо повече, предвид факта, че е убеден, че
не е извършил нарушение по ЗДвП, същият е направил искане аудио и видео
информацията от автоматизираната информационна система за „Видеозаснемане на
дейността по пътен контрол“ от 15.01.2020г. да бъде съхранена. Твърди, че нищо от
това не е сторено от административно-наказващия орган, с което е препятствал
възможността И. да докаже дали неговите твърдения са основателни или не и по
този начин органът е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В
заключение моли съда да отмени решението и да отмени наказателното
постановление. Алтернативно моли съда да върне делото за разглеждане от друг
състав на Районен съд – Плевен.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.П.
с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата на заявените в нея основания ,
моли за отмяна на решението и наказателното постановление, претендира разноски
съобразно приложен списък.
Ответникът- Областна дирекция на МВР – Плевен в
съдебно заседание не се представлява и не взема становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че с АУАН нарушение Серия GA № 141945/15.01.2020г. се
констатира, че на същата дата, в 21:21 часа в гр. Плевен, на
кръстовище на ул. „***“ и бул. „***“, като водач управлява лек автомобил „*** ***“,
с рег. № ***, собственост на И. И.,*** навлиза и преминава на неразрешаващ
червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа и
монтирана на самото кръстовище, като извършва маневра ляв завой и продължава
движението си по бул. „***“. Водачът пътува сам в автомобила, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 6, т. 1, пр.2 от ЗДвП.
И. е подписал акта, като е отбелязано, че има възражения. В срокът по
чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят И. е депозирал писмено възражение срещу
АУАН. Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление №
20-0938-000274/24.01.2020 г. на Началник сектор към ОДМВР - гр. Плевен, Сектор
„Пътна полиция“ - Плевен, с което на И. на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз –
2539 на МВР са отнети общо 8 контролни точки.
От
показанията на актосъставителя Д.Л.Д. съдът установил, че в изпълнение на служебните
си задължения на процесната дата полицейски екип се е движил от площад „***“ и
са се включили по бул.“***“ с посока към ул. „***“, като при приближаване на
светофарната уредба, която от към страната на полицейските служители се е
включила зелена светлина, позволяващ сигнал да преминат през кръстовището. В
този момент И.,***, с лек автомобил „***“ е направил ляв завой към бул. „***“,
пред патрулния автомобил, навлязъл на неразрешаващ червен сигнал. От показанията на свидетеля А.М.Й.било
установено, че същият заедно с колегата си Д. извършвали обход по маршрута,
като са се движили по ул. „***“ посока хотел „Р.“, като преди да достигнат до
самото кръстовище на десетина метра, забелязали лек автомобил, който се е
движел по ул. „***“ и правел също ляв завой към хотел „Р.“, като навлязъл и
преминал през кръстовището на забраняващ сигнал на светофарната уредба. Въз
основа на показанията на полицейските органи, които съдът кредитирал изцяло с
доверие като дадени от очевидци и непосредствено възприели движението на
автомобила , обективни, безпристрастни, съдът направил извод , че И. е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не е съобразил поведението си си със забранителен червен сигнал на
светофарната уредба, забраняващ преминаването му през кръстовището..
Съдът
изложил съображения, че в АУАН нарушението е описано конкретно, ясно и
последователно, и изяснява в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от двамата свидетели Д. и Й. поведение на жалбоподателя. Съдът
констатирал, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е описано нарушението,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено, и
законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация по чл. 6, т. 1
от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. Съдът направил извод за неприложимост в
конкретната хипотеза на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като фактическите обстоятелства, не указват на маловажност по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Установил, че санкционните актове са съставени от компетентни
длъжностни лица, а наложеното наказание е определено правилно. Като правилно преценил и отнемането на
съответния брой контролни точки. На тези основания съдът потвърдил изцяло
издаденото НП.
Касационната инстанция намира
постановеното решение за правилно.
Не са допуснати релевираните с касационната жалба
съществени процесуални нарушения от съда. В съответствие с искането на
жалбоподателя още в хода на административнонаказателното производство /с
възражението по АУАН/, записите от видеокамерите за процесния часови интервал
на 15.01.2020 год. са съхранени от АНО, като въз основа на две протоколни
определения на съда, двукратно са представени по делото. Тези видеозаписи обаче , не носят конкретна
информация относно момента на преминаване на И. през светофарната уредба,
поради което от тях не може да се установи дали И. е преминал на червен сигнал,
както е описано в акта за нарушение, или на друг сигнал на светофарната уредба.
Съдът двукратно е изискал такава информация, като и двата диска, находящи се по
делото, съдържат една и съща информация, като липсват доказателства да има
налични други записи, носещи друга информация, която да е по-конкретна и от която да може да се установи безспорно
случилото се във връзка с вмененото нарушение на И.. Ето защо според
касационната инстанция въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения
във връзка със събиране на допустимите и относими доказателствени средства, с
оглед изясняване на действителните факти от значение за отговорността на И.,
поради което не е допуснал съществено процесуално нарушение. Същественото в
случая, че тези доказателствени средства под формата на видеозаписи , съдържащи се на електронни
носители, не допринасят за изясняване на обективната истина.
При това положение спорът правилно е бил решен от
въззивния съд въз основа на наличните по делото доказателства, а именно
показанията на двамата полицейски служители, констатирали
нарушението-актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението Д. и Й.. Техните показания са подробни,
изчерпателни, кореспондентни помежду си и от тях се установява безспорно, че на
процесната дата и часови интервал И. е преминал със своя автомобил на
неразрешен сигнал на светофарната уредба, като,
движейки се по ул.“***“, е навлязъл и преминал
на неразрешаващ червен сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим и
монтирана в самото кръстовище, извършил е маневра ляв завой и продължил
движението си по бул.“***“. По делото не са събрани доказателства, от които да
може да се направи друг извод, като съдът е положил усилия за попълване на
делото с относимите доказателства, които са били събрани, но не са могли да
допринесат за изясняване на спорните факти.. Решението в този смисъл е
постановено при спазване на порцесуалните правила, обосновано е и почива на
събрани по надлежния ред доказателства, които са анализирани и от тях е
направен извода, че деянието на И. е съставомерно и доказано.
Ето защо решението на РС-Плевен като
валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260134 от 9.11.2020 г., постановено по нахд №
981/2020 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/