Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/18.02.2021г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №783 по описа на Съда за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и
следващите от ГПК.
Обжалва се Решение № 260016 постановено на
28.08.2020г. по гр.дело № 4961 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2017г.,
с което е признато за установено в отношенията между страните, че Т.П.Т., ЕГН **********
*** и К П.Д., ЕГН ********** *** дължат на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано
от главния изпълнителен директор В. М. С. и изпълнителния директор Д. Н. Н,
сумата от 14 203,01 лв., представляваща главница по договор за кредит
(споразумение за обединяване на кредити) от 24.03.2016 г., обезпечен с договор
за поръчителство от същата дата, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
16.03.2017 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 988/2017
г. по описа на Районен съд – Пазарджик.За разликата над сумата от
14 203,01 лв. до предявения размер от 16 193,86 лв., както и исковете
за съществуване на вземане за договорна лихва за периода от 24.05.2016 г. до
16.03.2017 г. в размер на 1 007,58 лв., санкционираща лихва в размер на
27,95 лв. за периода от 24.05.2016 г. до 16.03.2017 г. и заемни такси в размер
на 120 лв.,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 988/2017 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, искът предявен по реда на чл.422 от ГПК е отхвърлен като
неоснователен. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Въззивниците Т.Т. и К. Д. с въззивната си жалба,
подадена от процесуалния им представител-адв.Х.С. обжалват решението в частта
,с която искът е уважен. Твърдят,че
районният съд неправилно е ценил събраните по делото доказателства. Твърдят,че
цененото от съда споразумение е подписано без надлежно учредена представителна
власт. Искането е решението в обжалвана част да бъде отменено,а искът като
неоснователен да бъде отхвърлен от въззивната инстанция.
Въззиваемата страна с отговора на въззивната
жалба излага съображения за нейната неоснователност.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
При извършване на
служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Ищецът
„Банка ДСК“ ЕАД твърди, че на 10.02.2015
г.е сключил с ответника Т.П.Т. договор
за кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв. със срок на издължаване
120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, обезпечен със залог на
вземане по сметка, а на 17.02.2015 г. между страните бил сключен и договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица с
кредитен лимит в размер на 1 000 лв. Поради нередовното обслужване на
кредитните експозиции към банката и с оглед подадена от Т.П.Т. молба за
обединяване на неиздължените остатъци по кредитите в едно общо задължение, на
24.03.2016 г. между страните било подписано споразумение за обединяване на
кредити с кредитна експозиция в размер на 15 810 лв., при условия,
подробно описани в него, общи условия и погасителен план, подписан от страните.
Кредитите били усвоени изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя Т.П.Т.
към датата, на която е подписано споразумението и неиздължените им остатъци
били в размери, както следва: по договор за кредит за текущо потребление от
10.02.2015 г. в общ размер на 14 268,28 лв. и по договор за кредитна карта от
17.02.2015 г. в общ размер на 1 137,04 лв. Ищецът твърди, че кредитът бил
обезпечен с поръчителството на К. П.Д., съгласно сключения на 24.03.2016 г.
договор за поръчителство, по силата на който К. П.Д. се задължил да отговоря
солидарно с кредитополучателя спрямо банката за задълженията му по
споразумението. Поради нередовно плащане на задължението банката изпратила на
задълженото лице уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
получено на 06.10.2016 г. от сина на задълженото лице. На поръчителя била
изпратена нотариална покана с уведомление за настъпила изискуемост на
вземането, връчена на 05.01.2017 г. За дължимите суми ищецът се снабдил със
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 988/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Ответниците оспорват предявения
иск,излагат подробни съображения както относно недопустимостта на претенцията,
така по отношение на нейната неоснователност.
От ангажираните в първоинстанционното
производство доказателства се установява следното :
На 10.02.2015
г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.П.Т. е сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който Банката се е задължил да отпусне на
кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв.
Уговорен е срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, с месечни вноски, включващи главница и лихва съгласно
погасителен план, приложен към договора. Уговорено е кредитът да се олихвява с
преференциален променлив лихвен процент в размер на 10,5 % годишно или 0,03 % на
ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EUROBOR 1,181 и надбавка в размер на 9,319 п.п.
ГПР по кредита е 11,29 %. С подписване на договора кредитополучателят е заявил,
че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, както
и общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически
лица, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за
кредит. Договорът е обезпечен със залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД,
за което на 10.02.2015 г. е сключен договор. Неразделна част от договора за
кредит за текущо потребление са общите условия за предоставяне на кредит за
текущо потребление на физически лица и погасителен план, подписани от кредитора
и кредитополучателя.
На 25.02.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.П.Т.
е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица, по силата на който банката е предоставила на
потребителя револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който
се осъществява чрез кредитна карта DSK MaxiCard, в размер на 1 000 лв. с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95 % годишно или
0,06 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR за карти в лева или 6-месечен
EUROBOR за карти в евро или
долари в размер на 1,181 и годишна надбавка в размер на 20,769 п.п. ГПР е в
размер на 24,30 %. Общо дължимата сума е 1 122,84 лв. Неразделна част от
договора за издаване и обслужване на кредитна карта са общите условия по договори
за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит и погасителен
план, подписани от кредитора и кредитополучателя.
На 29.01.2016 г. Т.П.Т. е подала до „Банка
ДСК“ ЕАД молба за преструктуриране на ползвания кредит за текущо потребление и
кредитна карта. Предложила е договорът да бъде обезпечен с поръчителството на К.
П.Д..
На 24.03.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.П.Т.,
представлявана от пълномощника си А. Г. Д, е сключено споразумение за
обединяване на кредити, по силата на което са обединени предоставените на Т.П.Т.
кредити по договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2015 г. с остатък
към датата на сключване на допълнителното споразумение в размер на 14 866,28
лв., от които главница в размер на 14 268,39 лв., дължима редовна лихва в
размер на 593,61 лв. и дължима такса закъснение в размер на 4,28 лв., и договор
за кредитна карта от 17.02.2015 г. с остатък към датата на сключване на
допълнителното споразумение в размер на 1 137,04 лв., от които главница в
размер на 1 136,06 лв. и дължима редовна лихва в размер на 0,98 лв.
Уговорено е, че кредитите се обединяват в едно задължение с цел да бъдат
погасявани при еднакви условия като кредит за текущо потребление с погасителен
план. Общият размер на обединените кредити възлиза на 15 810 лв. Срокът за
издължаване на кредита е 108 месеца, считано от датата на сключване на
споразумението, а крайната дата на издължаване – 24.03.2025 г. Съгласно
клаузите на споразумението кредитът се погасява с месечни вноски съгласно
погасителен план, приложен към него. Уговорено е кредитът да се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 9,913 % годишно или 0,03 % на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR в размер на 0,594, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер
на 9,319 п.п. Неразделна част от споразумението е погасителен план и ГПР,
приложен по делото и в оригинал.На същата дата между „Банка ДСК“ ЕАД и К. П.Д.
в качеството му на поръчител е сключен договор за поръчителство, с който се
обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя Т.П.Т. по договора
за кредит за текущо потребление за сумата от 15 810 лв. По силата на
договора за поръчителство поръчителят К. П. Т. се е задължил да отговоря
солидарно с кредитополучателя спрямо кредитора при неизпълнение на задълженията
по договора за кредит.
От заключението
на съдебно-почерковата експертиза се установява, че трите имена и подписа на
„упълномощител“ в генерално пълномощно от 21.03.2016 г. не са положени от Т.П.Т..
По реда на чл.176,ал.1 от ГПК същата заявява , че през 2015 г. ищецът „Банка
ДСК“ ЕАД й е предоставил кредит в размер на 15 000 лв. и кредитна карта на
стойност 1 000 лв., както и че е упълномощила майка си А. Г. Д. да сключи
споразумение с банката през месец март 2016 г., когато брат й К. П.Д. е станал
поръчител на договора за кредит.
Във връзка с въведените във въззивната
жалба възражения, че сключеното допълнително споразумение е недействително, и
като такова не обвързва и поръчителя, тъй като липсва надлежно учредена
представителна власт ,настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи следното: Споразумението от
24.03.2016г. е действително. Независимо ,че споразумението е подписано от лице
без надлежно учредено представителна власт- споразумението е подписано от А. Г.
Д., а от почерковата експертиза се установява,че кредитополучателя –въззивника
в настоящото производство Т.Т. не е упълномощила майка си А. Д. да стори това,
от признанието на ответницата направено в съдебно заседание, следва да се
приеме,че същата признава извършените от майка й действия съобразно
разпоредбата на чл.42,ал.2 от ЗЗД и ги потвърждава-в този смисъл е направеното
плащане от кредитополучателката по договора на 10.09.2018г.
За да стигне до томи извод, настоящият
съдебен състав съобрази широко поддържаното
в доктрината и съдебната практика становище, че мнимото представителство води
до висяща недействителност. В Решение № 1276/2000г. ІІ г.о. ВКС е посочено, че
действията на мнимия представител не са нищожни, тъй като могат да бъдат
потвърдени. В друго съдебно Решение № 245/29.03.1999г. по гр.д. № 643/98 г. ІІ
г.о.ВКС се приема, че за разлика на хипотезата на нищожност на договора,
сключен при липса на съгласие, липсата на надлежна представителна власт за
лице, действащо от чуждо име е равна на липса на предпоставка за сключване на
сделката – т.е. налице е „висяща недействителност”, при която извършената
сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен
факт, установен от закона – изпълнение, съгласие или потвърждаване.
На следващо място, във въззивната жалба се поставя
въпроса, дали изменението на договора извършено със споразумението от 24.03.2016г. по правната си същност представлява новация.
По този въпрос , настоящият съдебен състав съобрази съдебната практика и приема
следното:
Законът за задълженията и договорите съдържа уредба,
относима към отговорността на поръчителите и съдържанието й , при изменение на
облигационното правоотношение, в обезпечение на задължения по което е сключен
договора за поръчителство.Съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД смяната на кредитора по
правоотношението не погасява поръчителството, освен ако противното не е
уговорено - „прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
...обезпеченията ... „.Според чл.102 ал.2 пр.първо ЗЗД,при заместване в дълг
поръчителството се погасява, освен ако поръчителят не се съгласи да
поръчителства и на новия длъжник. Съгласно чл.107 предл. второ ЗЗД, новирането
на задължението по правило погасява поръчителството, освен ако лицата, които са
го дали, се съгласят да обезпечава и новото задължение. Съгласно чл.147 ал.2 ЗЗД продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие
спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.Според формирана по
реда на чл.290 ГПК съдебна практика / реш.№ 130 по т.д.№ 650 / 2008 год.на ІІ
т.о. ,реш.№ 138 по т.д.№ 27 / 2012 год. на ІІ т.о. , реш.№ 210 по т.д.№ 4090/
2013 год. на І т.о., реш.№ 110 по т.д.№ 1568 / 2014 год. на І т.о. , реш.№ 136
по т.д.№ 2483 / 2014 год. на ІІ т.о. и реш.№ 118 по т.д.№ 729 / 2015 год. на І
т.о. на ВКС / преструктурирането на дълга, с разсрочване изпълнението на
длъжника, въз основа на нов погасителен план, вкл. при променен размер на
погасителните вноски, не съставлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД,
т.е. не го освобождава от задължението да изпълни, съгласно останалите клаузи
на първоначално уговореното, но в новите срокове или размери на погасителни
вноски. Така формираната практика е приложима в отношенията между страните по
сделката и не коментира последиците за поръчителя. Формалното приложение на
чл.107 пр.второ ЗЗД, съобразно така формираната практика, би обусловило и
формалния извод, че такива промени, като несъставляващи обективна новация /
промяна в предмета и основанието /, са обвързващи и за поръчителя.И това, в хипотезата
на договорен нов погасителен план и размер на погасителни вноски, без промяна в
размера на общия дълг, както и в рамките на първоначално договорения срок за
погасяване, безспорно би следвало да се сподели. От данните по конкретния
правен спор обаче ,е видно,че поръчителството е учредено едва със
споразумението от 24.03.2016г.,поради което следва да
се приеме,че по отношение на него не е налице изменение на съдържанието на
договора между кредитора и длъжника. По отношение на поръчителя ,не е налице предоговаряне
на срока, или пък размера на плащанията съобразно нов погасителен план, тъй
като обезпечението на вземането с учредяване на поръчителство е сторено едва на
24.03.2016г., а не със сключване на договора от 10.02.2015г.
На следващо място, във въззивната жалба се
поставя въпроса за допустимостта на производството по чл.422 от ГПК. Искът е допустим. Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и
надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй
като в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК, против която в срока за доброволно изпълнение са постъпили
възражения от длъжниците, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 от ГПК.Не е налице недопустимост на исковата претенция поради
наличие на възможност за предявяване на осъдителен иск, тъй като производството
се развива по реда на чл. 422 от ГПК и ищецът разполага със заповед за
изпълнение на вземането, поради което същият няма правен интерес да предявява
осъдителен иск, а следва да предяви установителен иск за вземането си. Не е
недопустимо съединяване на исковете, тъй като няма пречка в случай, че не се
установят предпоставките за уважаване на установителния иск по реда на чл. 422
от ГПК, при условията на евентуалност претенцията да бъде заявена под формата
на осъдителен иск.
В заключение, настоящият съдебен състав приема,че
правните изводи на първоинстанционния съд са пълни ,обосновани и правилни, и на
основание чл.272 от ГПК напълно ги споделя.
Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея
разноски във въззивното производство в размер на 163,73 лева- юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260016 постановено на 28.08.2020г. по
гр.дело № 4961 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2017г.
ОСЪЖДА Т.П.Т.,
ЕГН ********** *** и Кръстьо П.Д., ЕГН ********** *** за заплатят на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 1 сумата в размер на 163,73 / сто шестдесет и три и 0,73/
лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: членове:
1.
2.