М
О Т И В И към Присъда № 30/25.06.2015
година по НОХД № 197/2015 година по
описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Подсъдимият П.Т.И. е предаден на съд за престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” във
връзка с чл.26, ал.1 от НК за това, че
на 08.12.2014 г., в гр.Казанлък, обл.Стара
Загора, на два пъти, действайки при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, както и при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, отнел чужди движими вещи, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила, както следва:
-около 06.30
часа, в близост до блок № *** на бул."***", отнел кожена дамска
чанта, кожено портмоне, дамски часовник, очила с диоптри, парична сума в размер
на 29.30 лева, мобилен апарат м."Samsung"
("Самсунг”) - всичко на обща стойност 78.30 лева
(седемдесет и осем лева и 30 ст.), от владението на К.М.П. ***;
-около 22.00 часа, на ул."***", отнел кожена
дамска чанта, кожено портмоне, черен калъф за лични документи, парична сума в
размер на 1500.00 датски крони, равняващи се на 394.32 лева, парична сума в
размер на 400.00 лева, мобилен апарат м.”I phone 5”
(”Ай фоун 5”), мобилен апарат м. "LG" (Ел Джи”) - всичко на
обща стойност 1554.92 лева (хиляда петстотин петдесет и четири лева и 92 ст.)
от владението на М.Ц.Д. ***,
като общата стойност на всички отнети чужди движими
вещи е 1633.22 лева (хиляда шестстотин тридесет и три лева и 22 ст.).
Подсъдимият П.Т.И.
по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.Т.И. е роден на *** ***.
Подсъдимият е многократно осъждан, като осъжданията му от значение за правната квалификация на
престъплението, за което е предаден на съд, са следните:
√Със Споразумение № 82/29.03.2010 г. по НОХД № 93/2010 г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4
във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” във връзка с чл.18,
ал.1 от НК, извършено на 02.11.2009 г., след приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален “строг”
режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61,
т.2 от ЗИНЗС.
√Със Споразумение № 115/15.04.2010 г. по НОХД № 140/2010
г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4
във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и ”б” от НК,
извършено на 02.11.2009 г., е осъден на
четири години лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим в
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
С Определение
№ 124/04.05.2010 г. по ЧНД № 224/2010 г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора, влязло в сила на 16.06.2010 г., на основание чл.25 – 23 от НК спрямо
о.л. П.Т.И. е определено общо наказание по НОХД № 93/2010 г. и НОХД № 140/2010 г.
– и двете по описа на Окръжен съд – Стара Загора, четири години лишаване от
свобода, при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип
на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС; На основание чл.24 от НК общо
определеното наказание е увеличено с две години, като е постановено така
увеличеното наказание да бъде търпяно също при първоначален “строг” режим в
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
√С Присъда № 183/21.06.2010 г. по НОХД № 277/2010 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязла в сила на 07.07.2010 г., за
престъпление по чл.199, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с
чл.29, ал.1, б.”а” и ”б” във връзка с чл.58а, ал.1 от НК, извършено на
26.09.2009 г., след приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на четири
години лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим в затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
С присъдата, на основание чл.25 – 23 от НК е определено
общо наказание по това дело, по НОХД №
93/2010 г. и НОХД № 140/2010 г. – и
трите дела по описа на Окръжен съд – Стара Загора, четири години и шест месеца
лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие
от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС; На основание
чл.24 от НК общо определеното наказание е увеличено с една година и шест
месеца, като е постановено така увеличеното наказание да бъде търпяно също при
първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Забележка: Горепосочената Присъда № 183/21.06.2010 г.,
влязла в сила на 07.07.2010 г., според бюлетина за съдимост, който е първообраз
на съдебния акт, е постановена по НОХД № 277/2010 г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора. В справката за съдимост рег.№
871/12.06.2015 г. делото е посочено като
НОХД № 177/2010 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
√С Присъда № 40/09.03.2010 г. по НОХД № 1450/2009 г. по
описа на Районен съд – Казанлък, влязла в сила на 28.07.2010 г., за
престъпление по чл.152, ал.3, т.5 във връзка с чл.152, ал.1, т.2 във връзка с
чл.18, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК е осъден на две
години и шест месеца лишаване от свобода.
С Определение
от 21.09.2010 г. по ЧНД № 1081/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
,влязло в сила на 06.10.2010 г., на основание чл.25 – 23 от НК, е определено общо
наказание по НОХД № 93/2010 г., НОХД № 140/2010 г., НОХД № 177/2010 г. – и
трите на Окръжен съд – Стара Загора и НОХД № 1450/2009 г. на Районен съд –
Казанлък - четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален
“строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип; На основание чл.24 от НК
общо определеното наказание е увеличено с една година и шест месеца, като е
постановено така увеличеното наказание да бъде търпяно също при първоначален
“строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
От съдържащата се на л.66 нохд
справка от Затвора – Стара Загора се установява, че П.Т.И. *** на 18.09.2014 г.
по изтърпяване на определеното общо наказание в размер на шест години лишаване
от свобода, наложено му по НОХД № 93/2010 г., НОХД № 140/2010 г., НОХД №
177/2010 г. (№ 277/2010 г.) – и трите на Окръжен съд – Стара Загора и НОХД №
1450/2009 г. на Районен съд – Казанлък.
Гореизложените обстоятелства се установяват от
съдържащата се на л.86 ДП характеристична справка на подсъдимия П.Т.И.,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – л.136 ДП,
справка за съдимост рег.№ 871/12.06.2015 г., с
приложени към нея бюлетини (л.40-66 нохд) и справка
от Затвора – Стара Загора – л.66 нохд.
След като бил освободен от Затвора – Стара Загора
подсъдимият продължил да живее в родния си град
- Казанлък.
І.
На 08.12.2014 г., около 06.00 – 06.30 часа, подсъдимият
П.Т.И. ***, в близост до блок № *** на бул.”***”. Оглеждал се за удобна
ситуация, при която да отнеме от някоя преминаваща жена дамската й чанта. По
същото време свидетелката К.М.П. отивала на работа. Вървяла пеш по пътеката
между жилищен блок № *** и жилищен блок
№ *** на бул. “***”. Подсъдимият се привел до паркиран автомобил. Свидетелката
видяла приведената фигура на мъж до автомобила, но продължила да върви по
пътеката и подминала подсъдимия. По това време на денонощието, все още било
тъмно, поради което и пострадалата К.М.П. не видяла подсъдимия в лице. След
като изминала няколко метра след мястото, където видяла подсъдимия, изведнъж
усетила силно дръпване отзад на дамската си чанта, която висяла на презрамката
на лявото й рамо. В дясната си ръка свидетелката К.М.П. държала найлонова
торбичка, в която носела работните си дрехи, тъй като било понеделник. При
дръпването на чантата пострадалата не реагирала веднага, тъй като била
стресната от внезапността на нападението. След силното дръпване, чантата на жената се
смъкнала от рамото й и подсъдимият я грабнал. Свидетелката К.М.П. се обърнала назад и видяла в гръб лицето,
което преди това било приведено до един от автомобилите и което подминала.
Същото тичало с нейната чанта под мишница в обратна посока. Пострадалата, която
отново не успяла да види в лице подсъдимия, го описва като мъж, висок около
1.70 м, с нещо като качулка на главата, облечен с тъмни дрехи, вероятно с
анцуг.
След като отнел дамската чанта на свидетелката К.М.П.,
подсъдимият П.Т.И. се скрил зад жилищния блок в посока към близката стоянка на таксиметрови автомобили, а след това се
придвижил до централната част на град Казанлък, до сградата на кино “***”. Там
отворил чантата, която придобил по описания начин. От намиращото се в нея
портмоне взел парите – 29.30 лв., а цялата чанта с всички останали вещи в нея
(кожено портмоне, дамски часовник, диоптрични очила и мобилен апарат м."Samsung") хвърлил в един от контейнерите за смет,
намиращ се наблизо.
От заключението на съдържащата се на л.73 и сл. ДП
съдебно-оценъчна експертиза, което съдът приема за правилно, тъй като вещите са
ценени заедно и поотделно по средни пазарни цени към време на извършване на
деянието, като е съобразено овехтяването им, се установява, че по описания
начин от пострадалата К.М.П. са отнети вещи на обща стойност 49 лв. (дамска
чанта – 8 лв., кожено портмоне – 3 лв., дамски часовник – 12 лв., обикновени
диоптрични очила – 6 лв., мобилен апарат м. "Samsung"
– 20 лв.).
Общата стойност на отнетото имущество от владение на
свидетелката К.М.П. е 78.30 лв. (29.30 лв. + 49 лв.).
ІІ.
Същият ден, на 08.12.2014 г., около 20.30 часа
подсъдимият П.Т.И. бил в централната градска част на град Казанлък. Обикалял
района отново с намерение да извърши грабеж на дамска чанта. Около 22.00 часа пострадалата М.Ц.Д. и
приятелката й Г.Ж.Г. преминали през централния площад на града и вървели по ул.
“***”, в посока към библиотеката. Малко преди да стигнат до уширението
на ул. “***”, където имало кръг с декоративни цветя, пострадалата усетила как
някой, в гръб, дръпва дамската й чанта. Чантата си държала преметната на
презрамката през дясното си рамо. Веднага след първото подръпване, което не
било силно, последвало следващо много по-силно. Свидетелката М.Ц.Д. се
обърнала, за да види кой дърпа чантата й. Обръщайки се, жената била блъсната и
съборена на земята, а презрамката на дамската й чанта се скъсала. От земята
пострадалата видяла, че чантата й се държи от лице от ромски
произход, на около 25-30 години, висок около 170 см, с нормално телосложение,
леко брадясал, но без оформени мустаци или брада, с леко заоблено лице, облечен
с тъмно яке и светлосиво долнище на анцуг. На главата си нападателят й бил с
шапка, тип “танкистка” – с наушници. Докато била на
земята, свидетелката видяла грабителя си – подсъдимият П.Т.И., в лице, който
след като взел чантата й бързо побягнал през градинката, в посока към бар “***”,
стискайки отнетата вещ в ръце.
Отново, както в първия случай, подсъдимият П.Т.И. взел
само парите от чантата, а самата чанта захвърлил до парк “Тюлбито”.
Паричната сума, която подсъдимият взел от чантата, била 400 лв., както и 1500
датски крони, равняващи се на 394.32 лв. по курса на БНБ към време на
извършване на деянието. Чантата, която подсъдимият захвърлил била на стойност
50 лв. и съдържала, освен горепосочените парични суми, още и кожено портмоне на
стойност 12 лв., черен калъф за лични документи на стойност 1.60 лв., мобилен
апарат м.”I phone 5” на стойност 592 лв. и мобилен
апарат м. "LG" на стойност 105 лв.
Общата стойност – пари и вещи, отнети по описания
начин от владение на свидетелката М.Ц.Д., е 1554.92 лв.
Стойността на отнетото чрез горепосоченото деяние се
установява от заключението на съдържащата се на л.65 и сл. ДП съдебно-оценъчна
експертиза, което съдът приема за правилно, тъй като вещите са ценени заедно и
поотделно, по средни пазарни цени към време на извършване на деянието.
Датските крони, взети от чантата на свидетелката М.Ц.Д.,
подсъдимият П.Т.И. още същата вечер показал на момче и момиче, които заговорил
в близост до Културния дом на град Казанлък. Момчето предложило на подсъдимия
да му даде 60 лв. за кроните и подсъдимият се съгласил.
Общата стойност на вещите, отнети от двете пострадали
жени е 1633.22 лв.
Гореизложените обстоятелства се установяват по
несъмнен и категоричен начин въз основа на направеното от подсъдимия
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, съпоставено със
събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, между които липсват противоречия.
Свидетелката К.М.П. (л.49 ДП) определя нападателя си
като мъж с височина 170 см, каквато съобщава и другата пострадала -
свидетелката М.Ц.Д. (л.46 и л.47 ДП), а тя, освен това, е имала възможност да
огледа добре и в лице непознатия. Видно,
от съдържащият се на л.62 от ДП Протокол от 10.12.2014 г. за разпознаване на
лице, е, че свидетелката М.Ц.Д. сред въведените за разпознаване лица посочва
подсъдимия като лицето, отнело дамската й чанта. След задържане на подсъдимия
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР (Заповед от 09.12.2014 г. – л.98 ДП), с
протокол за доброволно предаване – л.94 ДП, от подсъдимия П.Т.И. са предадени в
РУ на МВР – Казанлък черен на цвят елек, със зашит от вътрешната страна бял
етикет с надпис “Вiggi М”, анцугово долнище
- сиво на цвят, с черен надпис на левия
крачол "Тriplе", анцугово горнище -
сиво на цвят, с черен надпис от лявата страна "Тriрlе" и с качулка. Относно посочените дрехи
подсъдимият е обяснил в протокола, че е бил облечен с тях “когато дръпнах
чантата на една жена, на площада, на центъра, снощи”. Посочените дрехи, с които подсъдимият
обяснява, че е бил облечен по време на второто деяние, съответстват на описанието на дрехите, с които свидетелката К.М.П.
- пострадала от първото деяние,
извършено в един и същи ден с второто -
твърди, че е бил облечен нападателят й.
Въз основа на анализ на разпечатките на регистрирани
обаждания на IMEI 355707057467410 (8) на
мобилен телефон м. LG, отнет от владение на свидетелката М.Ц.Д.,
е установено, че след извършване на деянието мобилният телефон с посочения IMEI е ползван със СИМ карта ***, собственост на свидетеля
Р.Р.Б. (л.58 ДП). От показанията на този свидетел се установява, че той е
закупил мобилния телефон за 100 лв. от заложна къща “***”, намираща се в град
Казанлък, бул. “***”. Свидетелят Д.Н.Н. (л.57 ДП) – управител на посочената
заложна къща, обяснява, че този мобилен телефон е бил заложен срещу сумата от
40 лв. от лицето Р.Р.Р.. Съобщеното от свидетеля обстоятелство се потвърждава
от съдържащия се на л.102 ДП Заложен билет № 1243. От своя страна свидетелят Р.Р.Р. (л.56 ДП)
обяснява, че намерил заложения от него мобилен апарат в близост до един
контейнер.
Предаденият с протокол за доброволно предаване (л.96
ДП) от свидетеля Р.Р.Б. мобилен телефон LG, с IMEI *** (*), срещу
разписка (л.97 ДП) е върнат на пострадалата М.Ц.Д., без СИМ карта и
карта памет.
След като пред свидетелите Д.А.С. (л.54 ДП) и Д.Х.Д.
(л.55 ДП) - *** – Казанлък, подсъдимият П.Т.И.
разказал за обстоятелствата, при които е извършил първото деяние, на който му
разказ станал свидетел И.Н.И. (л.59 ДП) - случайно лице, извикано от полицаите
да присъства при снемането на обяснения от подсъдимия, същият посочил на
двамата полицаи, в присъствието и на намиращ се в близост таксиметров водач –
свидетелят Н.П.Ю. (л.60 ДП), контейнера зад кино “***” в град Казанлък, в
който хвърлил чантата, отнета от
владение на свидетелката К.М.П.. С Протокол за доброволно предаване от
09.12.2014 г. – л.36 ДП, от подсъдимия са предадени в РУ на МВР – Казанлък две
банкноти – с номинал пет и два лева,
като обясненията на подсъдимия относно произхода на тази сума, съдържащи
се в протокола, са, че “тези пари са от една чанта, която откраднах от една
жена, вчера сутринта до **”. Срещу разписка – л.37 ДП, сумата от 7.00 лв. е
върната на свидетелката К.М.П..
Свидетелят П.Т.Т. (л.51 ДП) – *** – Казанлък, разказва
за установеното от него в резултат на преглед на записите от охранителни камери
за видео наблюдение на площад “***” и ул.”***” на град Казанлък. В близост до
мястото и по времето, съобщени от свидетелката М.Ц.Д., на камерите ясно се
виждал подсъдимият П.Т.И., известен на свидетеля П.Т.Т. като едно от криминално
проявените лица, живеещи в града. На видео записите ясно се виждало как
подсъдимият наблюдава двете жени – свидетелката М.Ц.Д., придружавана от
приятелката си Г.Ж.Г. (л.50 ДП), проследява ги по ул.”***”, а в последствие и
по ул.“***”. По-късно, след като бил задържан, пред свидетелите Д.Н.П. (л.52
ДП) и Р.Г.Т. (л.53 ДП) – служители на РУ на МВР – Казанлък, подсъдимият обяснил
как е взел дамската чанта на свидетелката М.Ц.Д.. От подсъдимия е предадена в
РУ на МВР – Казанлък (протокол за доброволно предаване – л.95 ДП) сумата от
120.00 лв., за която същият е обяснил, че те са от чантата, “която взех от една
жена на улицата, на площада снощи.”.
Въз основа на установените по несъмнен и категоричен
начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
От установените по делото фактически обстоятелства е
видно, че на 08.12.2014 г., около 06.30 часа, а после – около 22.00 часа, подсъдимият П.Т.И. чрез принуда – под формата на сила, изразена
във внезапно дърпане на носената чанта, упражнена спрямо свидетелките К. М.П.
и М.Ц.Д., е отнел тяхно движимо имущество. Подсъдимият е използвал принуда, за
да преодолее възможната съпротива
от жените и за
да установи своя фактическа власт върху
чантите им.
Горепосочените два акта – употреба на принуда и
отнемане на вещите от владение на съответната пострадала с намерение за
противозаконното им присвояване – в неразривната си връзка, съставляват
особеностите от обективна страна на престъплението грабеж по чл.198, ал.1 от НК.
Двете
деяния са извършени през непродължителни
периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, т.е.
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Фактът, че грабежът като съставно
престъпление, включва и престъпление
против личността, не е основание за
прилагане на чл.26, ал.6 от НК, тъй като извършеното престъпно посегателство
спрямо личността (упражнената сила) се
явява само средство, начин и условие за
осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението – отнемане на чужда
вещ.
От
субективна страна: прекият умисъл е обективиран в предварителното вземане на решение за
извършване на грабеж и постъпателно предприетите действия за неговото
осъществяване, в бягството на подсъдимия от съответното място на извършване на
деянието.
Грабежът е извършен
от подсъдимия П.Т.И. в срока по чл.30, ал.1, предложение първо от НК спрямо осъждането му на шест години лишаване от свобода с горепосоченото Определение от 21.09.2010 г.
по ЧНД № 1081/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък, влязло в сила на
06.10.2010 г. Извършването на грабежа в срока по чл.30, ал.1 от НК, след като
подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК, обуславя квалифициране на грабежа и като такъв при
условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“а”от НК.
Въз
основа на гореизложеното, съдът прие, че след като на 08.12.2014 г., в гр.Казанлък, област Стара
Загора, на два пъти, действайки при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, както и при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, е отнел чужди движими вещи, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила, както следва:
-около 06.30
часа, в близост до блок № *** на бул."****", отнел кожена дамска
чанта, кожено портмоне, дамски часовник, очила с диоптри, парична сума в размер
на 29.30 лева, мобилен апарат м."Samsung"
("Самсунг”) - всичко на обща стойност 78.30 лева
(седемдесет и осем лева и 30 ст.), от владението на К.М.П. ***;
-около 22.00 часа, на ул."***", отнел кожена
дамска чанта, кожено портмоне, черен калъф за лични документи, парична сума в
размер на 1500.00 датски крони, равняващи се на 394.32 лева, парична сума в
размер на 400.00 лева, мобилен апарат м.”I phone 5”
(”Ай фоун 5”), мобилен апарат м. "LG" (Ел Джи”) - всичко на
обща стойност 1554.92 лева (хиляда петстотин петдесет и четири лева и 92 ст.)
от владението на М.Ц.Д. ***,
като общата стойност на всички отнети чужди движими
вещи е 1633.22 лева (хиляда шестстотин тридесет и три лева и 22 ст.),
действайки при форма на вина – пряк умисъл, подсъдимият П.Т.И. както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на чл.199, ал.1,
т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” във връзка с
чл.26, ал.1 от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за
виновен.
Относно наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът
може да постанови и конфискация до една
втора от имуществото на виновния.
С оглед на това, че настоящото производство се разви
по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл.371, т.2
от НПК, то в този случай, разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимия наказание при
условията на чл.58а от НК, т.е. да приложи чл.58а, ал.1 от НК, като редуцира с
една трета определеното съгласно Общата част на НК наказание или ако
едновременно с това са налице условията на чл.55 от НК, да приложи тази
разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.
Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия П.Т.И. обстоятелства:
-висока степен на обществена опасност на подсъдимия
като деец с оглед на осъжданията му, извън тези,
определящи правната квалификация на извършения от него грабеж като такъв при
опасен рецидив и с оглед на факта, че
грабежът е извършен по-малко от три месеца след освобождаване на подсъдимия от
затвора;
-средна към висока степен на обществена опасност на
конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид: от една
страна с оглед на това, че имуществото,
предмет на престъплението са дамски чанти със съдържимото в тях и с оглед
на относително невисокия интензитет на
употребената сила за отнемане на носените от жените чанти, от друга, отчитайки причинените чрез деянието несъставомерни общественоопасни
последици – извън главния обект на престъплението – изразяващи се в нарушаване
на чувството за сигурност на придвижващите се в тъмната част на денонощието
жени, дори в градски условия;
-обстоятелството, че още в хода на досъдебното
производство, подсъдимият активно е съдействал за установяване на обективната истина;
-това, че подсъдимият е
извършил деянието, поради липса на средства за препитание, без да бъде
пренебрегван фактът, че по делото не се
установи извън затвора подсъдимият да е бил някога трудово ангажиран.
Преценявайки горепосочените
обстоятелства по отделно и в съвкупността им, съдът прие, че е налице
баланс на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради
което – по реда на чл.54 от НК –
определи на подсъдимия П.Т.И. наказание лишаване от свобода близо до
средния размер на предвиден в закона –
девет години, което на основание чл.58а,
ал.1 от НК намали с една трета и осъди подсъдимия на шест години лишаване от свобода и постанови същото да се
търпи при първоначален “строг” режим в
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съдът не наложи на подсъдимия наказание
конфискация, макар и в закона да е
предвидена възможност за налагане на такова, тъй като подсъдимият
П.Т.И. не притежава каквото и да е имущество, което
може да бъде предмет на това наказание.
Съдът прие, че така наложеното на подсъдимия наказание
съответства оптимално на целите на чл.36 от НК.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът постанови
приспадане - при изпълнение спрямо
подсъдимия на наложеното му наказание
лишаване от свобода - на времето на
предварителното му задържане на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и по взетата
срещу му мярка за неотклонение “задържане под стража” за периода, считано от
09.12.2014 г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди
подсъдимия П.Т.И. да заплати в
полза на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 65.00 лв. (шестдесет и пет лева) –
разноски по делото, направени в хода на досъдебното
производство.
Относно веществените
доказателства – черен елек с надпис “Вiggi
М”, сиво анцугово долнище с надпис "Тriplе", сиво анцугово горнище с качулка с надпис "Тriрlе" – съдът се разпореди след влизане на присъдата
в сила да се върнат на подсъдимия П.Т.И..
Относно вещественото
доказателство – парична сума в
размер на 120.00 лв. – съдът се
разпореди да се върне на пострадалата М. Ц.Д. ***.
Воден от горните съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: