М О
Т И В И
към Присъда № 172 по НОХД № 1420/2013г.на КРС
Обвинението срещу подсъдимата А.
е по чл.234в,ал.1 от НК за това,че за
времето от неустановена дата до 23.10.2013г.в с.Горно
Черковище,общ.Казанлък,ул.”Капитан Петко Войвода” № 46 сама осъществила
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа,с което създала
условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия.
Подсъдимата в с.з. не взе отношение по така повдигнатото и
обвинение,поради което не изрази ясно становище признава ли се за виновна или
не,но в хода по същество заяви,че е съгласна с позицията на назначения и
служебен защитник адв.В.А.,която заяви,че счита,че не е доказано по несъмнен и
безспорен начин авторството на извършеното деяние.
Представителят на РП в с.з.поддържа
обвинението.
От събраните по делото
доказателства,установени с доказателствени средства-свидетелски
показания,писмени доказателства,експертно заключение,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 23.10.2013г.свидетелите Й. Б.
и Б. Б.-служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД-„КЕЦ-Казанлък”,съвместно
със служителя на РУП-Казанлък св.Н.М.,по получен сигнал за констатирани случаи
на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на живущи в
ромската махала на село Горно Черковище,общ.Казанлък,извършили проверка в
посочения квартал.
В хода на извършване на проверката
от горепосочените свидетели било установено,че от къща,находяща се в село Горно
Черковище,на ул.”Капитан Петко Войвода” № 46,посредством мостови въздушни
проводници със сечение 4 кв.мм.е осъществено прикачване към фазов и нулев
проводник на електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД,която минава по улица”Кап.Петко Войвода”.
Предварително,преди пристигане на
служителите на „ЕВН” свидетелят М.-***,установил адресите,на които имало
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа,установил и
лицата,живущи на тези адреси и провел беседи с тях,като едно от тези лица била
подсъдимата З.А.А. с ЕГН **********-собственик и живуща ***.Подсъдимата А.
признала,че няма електромер и заявила на св.М.,че сама е направила прикачването
към електроразпределителната мрежа,тъй като нямала средства да си заплаща
законно тока.След пристигането на свидетелите Б. и Б. била направена справка в
регистрите на „ЕВН”,при която се установило,че на името на подсъдимата А. няма
открита партида към дружеството и подсъдимата А. не е абонат на същото.Въпреки
този факт,в къщата,нейна собственост,имало електрическа енергия и в помещенията
светело.За установеното нарушение св.Б. съставил констативен протокол №
95834/23.10.2013г.,който подсъдимата подписала без възражения.
От заключението на изготвената по
делото техническа експертиза се
установява,че има неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН” на адрес: с.Горно Черковище,общ.Казанлък,ул.”Кап.Петко Войвода”
№ 46.Нерегламентираното присъединяване е извършено чрез въздействие върху
мрежата и свързване чрез твърда връзка на проводници от имота към захранващата
линия на „ЕВН”.Вещото лице в заключението си категорично потвърждава,че чрез
това неправомерно присъединяване се нарушава целостта на съоръжение /магистрална
линия/ от електроразпределителната мрежа,с което се създават условия за
отклоняване и непълно отчитане на електроенергията,използвана от прикачилия се.
Описаната фактическа обстановка се установява
от показанията на свидетелите Б.,Б.,Д.,М.,експертно заключение,доклад за
установен факт и предприето действие,протокол за оглед на местопроизшествие с
приложена фотоснимка,констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване от 23.10.2013г.,които доказателства,преценени
поотделно и в тяхната съвкупност,кореспондират помежду си.
Предвид изложеното съдът намира,че
от обективна и от субективна страна подс.А. е осъществила състава на чл.234в,ал.1 от НК- за времето от
неустановена дата до 23.10.2013г.в с.Горно Черковище,общ.Казанлък,ул.”Капитан
Петко Войвода” № 46 сама осъществила неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа,с което създала условия за непълно отчитане на
потребената електрическа енергия.
От свидетелските показания,писмените
доказателства и експертното заключение безспорно е установен фактът на неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН” на адрес: с.Горно Черковище,общ.Казанлък,ул.”Кап.Петко
Войвода” № 46.Този факт не се оспорва от подсъдимата и от защитника и.В хода по
същество адв.А. твърди,че е налице противоречие между показанията на св.М.,дадени
в хода на досъдебното производство и тези,дадени в хода на съдебното
следствие,като в първите той твърди,че адресът,на който живее подсъдимата А. и
на който е установено неправомерното присъединяване към
електроразпределителната мрежа,е ул.”Капитан Петко Войвода” № 36,а всъщност
подсъдимата живее на № 46.Видно е,че и в приложения по ДП доклад за установен
факт и предприето действие също е посочен адрес ул.”Кап.Петко Войвода” №
36.Съдът обаче намира това противоречие за несъществено,тъй като от показанията
на разпитаните по делото свидетели и от другите писмени доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установява,че става въпрос за един и същи дом,а
именно-този на ул.”Кап.Петко Войвода” № 46,на който живее подсъдимата А.,и няма
никакво съмнение,че това е домът,в който е установено неправомерното
присъединяване към електроразпределителната мрежа.По делото нито се твърди,нито
има данни подсъдимата А. да притежава и друга къща и съответно да живее и на
друго място в с.Горно Черковище,така че горното разминаване в номера на дома на
адреса съдът приема за несъществено нарушение,което не може да повлияе на
съставомерността и доказаността на обвинението.
Възраженията на защитата на подсъдимата
А. са за това,че по делото не е установено по несъмнен начин авторството на
деянието от страна на подс.А. и то не защото се сочат други извършители на
престъпното деяние,а позовавайки се на факта,че подс.А. е неграмотна и не
притежава съответните технически познания и умения сама да направи прикачването
към мрежата.Действително,в с.з.вещото лице Г.Ш. на зададен му от защитника на
подсъдимата въпрос отговори,че едно лице трябва да има някакви познания в
съответната област,за да може да закачи правилно жиците и да протече ток.В
противен случай-при неправилно свързване на проводниците може да се получи късо
съединение.Съдът обаче намира,че не може само въз основа на това,че подсъдимата
А. е от женски пол и е без образование да
се приеме,че тя няма необходимите за конкретното действие знания и умения и
съответно-е неспособна да извърши действието.Следва да се имат предвид
показанията на полицейския служител св.М.,дадени в съдебното заседание на
26.11.2013г.,в които той установява,че при проведения разговор с лицата,които
неправомерно са се прикачили към мрежата /установили са се общо четири на брой
лица от четири адреса,включително и подсъдимата А./ те не само са му заявили,че
сами са извършили прикачването,но и са му обяснили начина,по който са направили
това-т.е.лицата са усвоили и са овладяли някакъв конкретен начин,по който са
извършвали неправомерното свързване на проводници към електроразпределителната
мрежа.Св.М. заяви,че лично е попитал подсъдимата А. тя ли е извършила
прикачването от дома си към мрежата и подс.А. лично му е заявила,че
прикачването е направила самата тя.
Относно възражението на адв.А.,че
подсъдимата А.,подписвайки съставения констативен протокол,не е разбрала какво
подписва,тъй като е неграмотна и не е могла да прочете протокола,съдът
намира,че действително подсъдимата А. не би могла да прочете протокола,тъй като
събраните по делото данни за нея са,че е неграмотна.В същото време обаче подс.А.
все пак може да се подписва като е видно,че тя е подписала постановлението за
привличане на обвиняем и протокола за разпит на обвиняем на досъдебното
производство,а от показанията на свидетелите Б.,Б. и М. е видно,че с
подсъдимата А. е бил проведен разговор от служителите на „ЕВН” и РУП Казанлък
по време на проверката и подсъдимата е разбрала много добре и и е било пределно
ясно какво касае проверката и какво е отразено в съставения констативен
протокол.Поради това съдът намира,че не са били нарушени правата и,още
повече,че в констативния протокол не са отразени някакви нейни изявления или
поети задължения,а тя го е подписала само в качеството си на присъствала на
проверката-факт,който отговаря на обективната действителност.
Предвид изложеното съдът намира,че
по отношение на авторството на подс.А. обвинението е доказано.Същото е
съставомерно и подс.А. е извършила деянието от обективна страна.
От субективна страна подс.А. е извършила деянието виновно,при форма на вината
пряк умисъл-съзнавала е общественоопасния характер на деянието,предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им.Горното се установява от обективираните и действия.
Предвид изложеното съдът намира,че
подс.А. следва да бъде призната за виновна по повдигнатото и обвинение-и наказана.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.А. съдът отчита като смекчаващи
вината и обстоятелства чистото и съдебно
минало,добрите и характеристични данни,семейното и материалното и положение
/вдовица,няма никакви доходи и имущества/.Отегчаващи вината обстоятелства не се
установиха.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че в случая именно тежкото материално
положение на подсъдимата,което я е подтикнало да извърши престъпното деяние,се
явява изключително смекчаващо вината и обстоятелство,при което и
най-лекото,предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко на
извършеното от подсъдимата престъпление.На това основание наказателната отговорност на подс.А. следва да се реализира при условията на
чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК като на подс.А.
за постигане целите на наказанието следва да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ със
следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА два пъти седмично.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.55,ал.3 от НК не
следва да се налага кумулативно предвиденото в закона наказание глоба.
На осн.чл.189,ал.3 от НПК подс.А.
следва да заплати на КРС направените по делото разноски в размер на 80 лева.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: