Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1571
гр. П., 04.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно
заседание проведено на шести декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА
БЛАГОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 05197 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след по иск предявен
ОТ Е.С.М.,ЕГН ********** ***, действаща чрез адвокат-пълномощника
си Б.Б. с адрес по делото за връчване на призовки и съобщения: гр.П., ул.”****,адвокат
Б.Б.
СРЕЩУ: „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,Столична община,София-1 036,Район „Оборище”,ул.”Московска”
19, представлявана от Диана Дечева Митева,Доротея Николаева Николова,Виолина
Маринова Спасова, Юрий Благоев Генов,Маргарита Добрева Петрова-Кариди, с адрес
за призоваване по чл. 108, ал. 1, изр.2 ГПК адреса на клона на Банка ДСК” ЕАД:
гр.П.,пл.”Кракра Пернишки”,№1,Банка „ДСК” ЕАД
С искане на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, да бъде
осъден ответника „БАНКА ДСК”ЕАД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община,София-1 036,Район
„Оборище”,ул.’’Московска” 19, да й заплати следните парични суми: сумата 6
029,31лв./шест хиляди двадесет и девет лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от
дейността на клона и-финансовия център на Банката в гр.П.,изразяващи се в
изплащане на парични суми без нейното знание и съгласие като титуляр на сметка
№/***** за периода от 01.08.2017г.-31.08.2017г., заедно със законната лихва
върху същата сума,считано от датата на предявяването на иска до окончателното
изплащане, както и сумата от 576,13лв. представляваща изтекла / компенсаторна/
законна лихва за забава върху главницата от 6 029,31лв.,считано от датата на
изплащане на сумата 6 029,31лв.- 14.08.2017г. до предявяването на иска на
основание чл.84,ал.3 ЗЗД, както и да бъде осъден ответника да й заплати и
сторените по делото разноски.
Предявен е и евентуален иск: на основание чл.79 и сл. от ЗЗД, да
бъде осъден ответника „БАНКА ДСК”ЕАД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр.София,Столична община,София-1 036,Район „Оборище”,
ул.”Московска” 19,да ми заплати следните парични суми: сумата 6 029,31лв./шест
хиляди двадесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени на нея имуществени вреди от дейността на клона
и-финансовия център на Банката в гр.П.,изразяващи се в изплащане на парични
суми без моето знание и съгласие като титуляр на сметка №/***** за периода от
01.08.2017г.-31.08.2017г., заедно със законната лихва върху същата сума,считано
от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и сумата
576,13лв. представляваща изтекла/ компенсаторна/законна лихва за забава върху
главницата от 6 029,31лв.,считано от датата на изплащане на сумата 6 029,31лв.-
14.08.2017г. до предявяването на иска на основание чл.84,ал. 3 ЗЗД, както и да
бъде осъден ответника да й заплати и сторените по делото разноски.
Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл.49 във връзка
с чл.45 от ЗЗД и в условията на евентуалност с иск по чл.79 и сл. от ЗЗД.
Ищцата твърди, че e пенсионерка от дълги години. Винаги живяла
скромно и ограничено. Успяла да спести определена и не особено голяма сума
пари. решила да открие сметка в Банка ДСК. В същото време от много години живеела
постоянно и целогодишно в с.Д.,Община З., което е отдалечено от областния
център гр. П. и не било удобно за ежедневно придвижване до общинския център гр.З..
От друга страна,когато взела решението да открие сметка в ответната банка
възрастта й била 85год. Предвид тези обстоятелства тя упълномощила дъщеря си П.А.Ц.
да я представлява ,”ПРЕД ДСК гр.П. и ДА ИМА ПРАВО ДА ОТКРИВА И ЗАКРИВА СМЕТКИ И
ДА ПОДПИСВА ВМЕСТО МЕН,КЪДЕТО Е НЕОБХОДИМО”-пълномощно рег.№ 06/27.05.2011г. на
Община З.,Кметство с.Д.. В изпълнение на даденото и пълномощие да открие на
нейно име сметка дъщеря й - П.А.Ц. е открила на банкова сметка-***,като на
нейно име е била открита банкова сметка №/*****, по която сметка тя е внесла
спестяванията на майка си.
На 14.08.2017г. от ответната банка и по-точно от финансов център П.,на
пл.”Кракра Пернишки”,№1, дъщеря й П.А.Ц., като е използвала посоченото
пълномощно е изтеглила от сметката на ищцата сумата в размер на 6
029,31лв./шест хиляди двадесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, като е
и закрила същата. Ищцата твърди, че в подписаното пълномощно, тя не е
упълномощила дъщеря си да тегли суми от откритата сметка.
С нотариална покана рег.№ ***** на нотариус И.Д.,с район на
действие района на Софийски районен съд,получена в централата на „БАНКА ДСК”ЕАД
в София на 26.06.2018г. , поканила ответника доброволно и в двуседмичен срок,
да й възстанови главницата на неправомерно отнетата й без нейно знание и
съгласие парична сума от откритата на нейно име банкова сметка *** -финансов
център в гр.П.. Предоставила и удостоверение на ответника за открита на нейно
име друга разплащателна сметка при ответника, на която да й бъде възстановена
изплатената без нейно знание,съгласие и основание на третото лице сума, но това
не било направено.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването
му на съобщението по установените в ГПК способи, чрез процесуалния си
представител е депозирал отговор в който сочи, че изцяло оспорва иска като
неоснователен и недоказан, сочи, че ответника няма вина за настъпването на
неблагоприятните за ищцата последици, налице са спорове между ищцата и
пълномощницата, която съгласно тълкуването на ответника е имала право да
изтегли сумата след като е била упълномощена да закрие сметката, което е
невъзможно след като по нея има авоар, тоест пълномощното в случая се тълкувало
разширително, тоест, който може по-голямото /закриване на сметка/, може и
по-малкото /теглене на суми от нея/.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло
исковата претенция и бъдат присъдени направените по делото разноски за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез
процесуалния си представител оспорва изцяло така депозираната искова претенция,
като моли, тя да бъде отхвърлена. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Съобразно
събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено
следното:
С
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 06/27.05.2011г. на Община З.,Кметство с.Д.
ищцата е упълномощила дъщеря си П.А.Ц. да я представлява ,”ПРЕД ДСК гр.П. и ДА
ИМА ПРАВО ДА ОТКРИВА И ЗАКРИВА СМЕТКИ И ДА ПОДПИСВА ВМЕСТО МЕН,КЪДЕТО Е
НЕОБХОДИМО”. В кръга на представителната власт по това пълномощно П.А.Ц. на
15.06.2011г. сключила с „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на пълномощник на майка
си Е.С.М. Договор за срочен влог за срок от 12 месеца на името на майка си- Е.С.М.,
като предадената сума е в размер на 4010,29 лв., уговорено е и възнаграждение
за влогодателя в размер на 5,00%. Банката е означила влога с № *****. В
договора изрично е записано, че правата и задълженията на страните са уредени в
Общите условия за откриване и обслужване на срочни влогове на физически лица.
Видно от заключението на вещото лице във връзка с този договор за влог,
влогодателя е увеличил вложената сума, като на 09.09.2015г. е внесена сума в
размер на 100,00 лв., на 13.06.2016г. е внесена сума в размер на 300,00 лв., а
на 18.04.2017г. е внесена сума в размер на 1000,00 лв. Съгласно уговореното в
договора банката е начислявала възнаграждение – лихва, върху вложената сума,
която съгласно заключението на вещото лице е в общ размер на 659,53 лв. за
периода от 15.06.2011г. до 14.08.2017г. На ищцата е удържан и данък, който е в
общ размер на 40,51 лв. Отново съгласно заключението на вещото лице, към
14.08.2017г. размера на сумата по влога е била в размер на 6029,31 лв.
На 14.08.2017г. П.А.Ц. се е явила в
„Банка ДСК“ФЦ П. и легитимирайки се с пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег.№ 06/27.05.2011г. на Община З.,Кметство с.Д. е изтеглила сумата от
6029,31 лв. за операцията е издадена Операционна бележка пореден номер 15 от
14.08.2017г. като основание е посочено „5,2011Г ЗАКРИВАНЕ **********/*********“.
След изтегляне на сумата не е предала същата на ищцата.
С
нотариална покана рег.№ ***** на нотариус И.Д.,с район на действие района на
Софийски районен съд,получена в централата на „БАНКА ДСК”ЕАД в София на
26.06.2018г., ищцата е поканила ответника доброволно и в двуседмичен срок, да й
възстанови главницата на неправомерно отнетата й без нейно знание и съгласие
парична сума от откритата на нейно име банкова сметка *** -финансов център в
гр.П.. Предоставила и удостоверение на ответника за открита на нейно име друга
разплащателна сметка при ответника, на която да й бъде възстановена изплатената
без нейно знание,съгласие и основание на третото лице сума, но това не било
направено.
Учредяването
и обемът на представителната власт при доброволното представителство зависят от
волята на представлявания, който е свободен да прецени дали да упълномощи лице
да извършва от негово име и за негова сметка определени правни действия.
Касателно настоящия случай ищцата е упълномощила дъщеря си П.А.Ц. да я представлява
,”ПРЕД ДСК гр.П. и ДА ИМА ПРАВО ДА ОТКРИВА И ЗАКРИВА СМЕТКИ И ДА ПОДПИСВА
ВМЕСТО МЕН,КЪДЕТО Е НЕОБХОДИМО”. В случая липсва изрично упълномощаване на П.А.Ц.
да сключва договор за влог. Според настоящия съдебен състав в случая П.А.Ц. е
действала без представителна власт към момента на сключване с „Банка ДСК“ ЕАД
на Договор срочен влог за срок от 12 месеца от 15.06.2011г. След сключване на
договора съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор
без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква
същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Касателно настоящия случай такова потвърждаване липсва, предвид на което съдът
намира, че липсва сключен договор за влог. На следващо място съдът намира, че
не може да се извлече от пълномощното, че П. Ц. е била упълномощена да сключи
договор за влог, изхождайки от обичайната банкова практика, че при откриване на
влог се открива и банкова сметка. ***-малкото – откриване на банкова сметка, ***лог.
От изложеното следва, че банковите служители при постъпване на суми са
получавали същите и са ги осчетоводявали по сметката на ищцата, като реално
между страните не са били налице договорни отношения. На следващо място съгласно общите
условия за откриване и обслужване на срочни влогове на физически лица, лицето
на чието име е открит срочния влог е титуляр на влога, то може да се разпорежда
със средствата по влога лично или чрез пълномощник с нотариално заверено
пълномощно срещу представяне на договора за срочен влог и на документ за
самоличност. В тези случая Банката не носи отговорност за изплатени суми и
извършени разпореждания по пълномощно, когато не й е съобщено, че то е
оттеглено. В случая посочената разпоредба интерпретира ситуация при която е
налице валидно пълномощно, с което пълномощника е упълномощен да тегли суми по
влога, касателно настоящия случай липсва такова упълномощаване. В случая
действително е налице упълномощаване за закриване на банкови сметки /не и
закриване на влог/, което безспорно е по-голямото от теглене на суми, но в
случая не може по презумпция пълномощното да се тълкува разширително.
Упълномощител е възрастна жена, със завършено начално образование, нейната воля
следва да се тълкува съгласно посоченото в пълномощното, но не и разширително,
тъй като тя не познава банковата практиката и обема и вида на действията, които
са включени в закриването на банкова сметка.
***ворни
отношения между страните по делото, съдът намира, че в случая на ищцата й е
причинена вреда. Липсва неоснователно обогатяване на ответника, тъй като реално
той е изплатил сумата – вложена сума и натрупана лихва, на Ц., тоест не е
налице неоснователно увеличаване на патримониума на ответника.
Искът
по чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД визира отговорността, при която работодателят или
възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от работника или
служителя или от лицето, на което е възложена работата ако увреждането е
настъпило при или по повод на изпълнението й. Отговорността на възложилия е
обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, като субективното отношение на
възложителя не е елемент от фактическия й състав. Такова субективно отношение
се изисква за лицето, на което е възложена работата. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Субективният елемент от състава на деликта - вината се презумира, съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД.
С оглед
на изложеното за да бъде ангажирана отговорността на БАНКА ДСК ЕАД по предявеният
иск по чл. 49 от ЗЗД следва да се установи по безспорен начин, че за ищцата са
настъпили имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на служител на банката. По делото е безспорно, че
внесените суми по сметката в банката са били на ищцата. Няма спор относно
собствеността на паричните средства. След приемането им банката се е задължила
да ги върне на собственика им.
В
случая, поради небрежност на служителя на банката, който е разгледал и сключил
договора за банков влог от 15.06.2011г., без да има изрично пълномощно за
сключване на договор за влог, ищцата е въведена в заблуждение, че между нея и
Банка ДСК ЕАД е сключен договор за срочен влог. В резултат на това, тя е
внасяла и допълнително суми по този договор за влог, с което общата вложена
сума е станала в размер на 5410,29 лв.
Настъпилите
за ищеца вреди се установиха както от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза – по отношение на размера на
вложената сума и натрупаната лихва и от поведението на банковите служители,
които на 14.08.2017г. са изплатили на П. Ц. сумата от 6029,31 лв.
По
отношение на третата предпоставка за уважаване на иска, а именно – причинна
връзка между деянието и вредите, съдът намира, че тя се установява от всички
събрани по делото доказателства, които макар и „косвени“ по своя характер в
съвкупността си затвърдиха убеждението от съда за претърпяна загуба от страна
на ищцата.
Четвъртият
елемент на деликтната отговорност – вината, съдът намира, че доколкото за него има въведена в закона
презумпция, по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината на лицето, което не е
изпълнило възложената му работа, се предполага до доказване на противното, не
бе оборена по делото, поради което деянието се явява виновно извършено.
Твърденията на ответника, че неговите служители са действали съгласно
представеното пълномощно при изплащане на сумата не се споделят от съда, както
вече беше посочено пълномощното не може да се тълкува разширително, предвид на
което и съдът намира, че в случая сумата е изплатена на лице, което няма право
да я получи.
Конкретният
размер на претендираното от ищеца
обезщетение съобразно косвеното признание от ответника, направено при изплащане
на сумата на П. Ц. е в размер на 6029,31 лв.
За съда
е безспорно, че П. Ц. не е притежавала надлежно възникнала представителна власт
по отношение на ищцата и не е могла да извършва действия от нейно име и за
нейна сметка. Предвид на това, същата не е била надлежно овластена да получи
изпълнение по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД от страна на Банка ДСК. С оглед
правния спор следва да бъде анализирана и разпоредбата на чл. 75 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД е създадена, с оглед на общия принцип на
добросъвестността, залегнал в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД и цели да се
защити длъжника в случаите, когато се действа добросъвестно, при съответните
обстоятелства. За правна яснота следва да се направи разграничение между
разпоредбите на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД и на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. В чл. 75, ал. 2 ЗЗД се уреждат отношенията между длъжника и кредитора, а при втората
отношенията между длъжника и мнимия пълномощник. Добросъвестността по чл. 42,
ал. 2 ЗЗД обаче изключва знанието за липса на представителна власт, а това по
същество е и смисъла на добросъвестността по чл. 75, ал. 2 ЗЗД. При двата
текста, добросъвестността се основава на невъзможността при съществуващите
обстоятелства да бъде установена действителната липса на представителна власт.
Конкуренцията между двата текста е налице и в конкретния случай ще се даде
предимство на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, тъй като чл. 42, ал. 2 ЗЗД е норма, която
намира приложение при всички случаи на действие без представителна власт. При
добросъвестното изпълнение нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД е силно стеснена за
разлика от чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При така изложените аргументи следва да се
приеме, че чл. 75, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и при добросъвестното
изпълнение на задължението на мним пълномощник. Дори и при хипотезата на чл.
75, ал. 2 ЗЗД, Банка ДСК не може да се освободи от отговорността за извършените
от нея плащания, тъй като действието следва да е извършено добросъвестно.
В
случаите, когато пълномощникът се е легитимирал с общо пълномощно /липсва
изрично упълномощаване за теглене на суми/, то банката е имала не само право,
но и задължението да откаже извършването на плащането. Видно от представеното
по делото пълномощно, същото е общо и се касае до упълномощаване за откриване и
закриване на сметки, без да има конкретни условия за извършването им. С оглед
на това се касае за общо пълномощно, а не за специално такова и при действията
си банката не е действала добросъвестно. В този смисъл е определение № 706 от
11.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 351/2010 г., ІІ т.о., с което не е допуснато до
касационно обжалване решение № 15 от 07.01.2010 г. по гр.д. № 1838/2009 г. на
САС, постановено по аналогичен случай.
Правната
уредба на договора за влог, в релевантния за спора период се съдържа в
разпоредбите на чл. 420 от ТЗ и в Наредба № 3/29.09.2005 г. за паричните
преводи и платежните системи /отм. ДВ бр. 62/2009 г./. Според легалното
определение на чл. 420 ТЗ, с договора за банков влог банката се задължава да
пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи
срещу възнаграждение. В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от №
3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти (отм.), според която плащането на средства
от банкови сметки се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на
титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра или от лицето,
откриващо сметката в полза на трето лице титуляр, т. е. въведено е правилото,
че легитимиран да се разпорежда - внася, тегли и нарежда банкови преводи, със
средствата по разплащателната сметка е само титулярът. По изключение е
допустимо разпореждане и от трето упълномощено от титуляра лице, което следва
да докаже овластяването си с изрично нотариално заверено пълномощно - чл. 423 ТЗ. Изплащането на суми от влога, в отклонение от посочените правила, т. е. без
нареждане или съгласие на титуляра, е равнозначно на пълно неизпълнение на
основното задължение на банката, установено в чл. 420, ал. 1 ТЗ, за което
банката следва да носи отговорност по общите правила на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 288 от ТЗ. В наредбата е направено ясно разграничението между
искането за откриване на сметка и договора за такава, като е регламентирана и
поредността на процедурата до сключването на договор. Договорът за депозитна
сметка се сключва в писмена форма и банката по искане за откриване на сметка,
преценява и взема решение, като сметката се открива след сключване на писмен
договор с клиента, т. е. писмената форма е условие за действителност на
договора и има важно доказателствено значение /чл. 3, ал. 6/. Законът не
ограничава приложното поле на нормата на чл. 420 ТЗ, но буквалното и
логическото й тълкуване във връзка с дефиницията на чл. 420, ал. 1 ТЗ дават
основание да се приеме, че въведените с нея правила са приложими единствено в
случаите, при които разпоредителната операция е извършена по нареждане или с
предварително съгласие на титуляра, но съдържанието й, отразено в издаденото
извлечение, се различава от параметрите, наредени от титуляра със съответния
платежен документ. Регламентираните в чл. 422, ал. 3 ТЗ правила за оспорване на
банкови операции и установената презумпция за одобряване на операциите са
абсолютно неприложими в хипотезата на разпореждане със средства по депозитна
сметка, предприето от обслужващата банка без нареждане или съгласие на титуляра.
Независимо дали са оспорени по предвидените за целта ред и срок, извършените по
този начин операции са форма на пълно неизпълнение на основното договорно
задължение на банката по чл. 420, ал. 1 ТЗ и последната следва да отговаря за
произлезлите от неизпълнението вреди, без да е допустимо освобождаването й от
отговорност с позоваване на презумпцията въведената в чл. 422, ал. 3 изр.
последно от ТЗ /Решение № 424 от 17.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3211/2013 г.,
ІV г.о, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед
на горното Банка ДСК, следва да възстанови на Е.С.М. неправилно изплатената на П.А.Ц.
сума от 6029,31 лева, поради което и предявеният в този смисъл иск се явява
основателен и трябва да бъде уважен, като в случая се дължи и законната лихва
от датата на причиняване на деликта 14.08.2017г.
Съдът
намира, че се дължи законната лихва, с оглед уважаването на иска, считано от
датата на предявяване на иска от 27.07.2018 г. до окончателното и изплащане.
С оглед
уважаването на главния иск, съдът не се произнася по евентуално предявения
такъв.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска. Видно от
представените доказателства ищцата е сторила разноски както следва 264,22 лв. –
държавна такса за образуване и водене на делото, 120,00 лв. – депозит за съдебно
счетоводна експертиза и 1200,00 лв. – възнаграждение за един адвокат, или общо 1584,22
лв.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”ЕАД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община,София-1 036,Район „Оборище”,ул.’’Московска” 19, да заплати на Е.С.М.,ЕГН ********** *** следните парични суми: сумата 6
029,31лв./шест хиляди двадесет и девет лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от дейността
на клона и-финансовия център на Банката в гр.П., изразяващи се в изплащане на
парични суми без нейното знание и съгласие като титуляр на влог №/***** на
14.08.2017г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от датата
на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и сумата от
576,13лв. представляваща изтекла законна лихва за забава върху главницата от 6
029,31лв.,считано от датата на изплащане на сумата 6 029,31лв.- 14.08.2017г. до
предявяването на иска на основание чл.84,ал.3 ЗЗД
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”ЕАД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община,София-1 036,Район „Оборище”,ул.’’Московска” 19, да заплати на Е.С.М.,ЕГН
********** *** сумата в размер на 1584,22 лв. /хиляда петстотин осемдесет и
четири лева и 22 ст./ представляваща
сторени от ответника разноски на осн. чл.78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.