№ 81
гр. Плевен, 15.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Частно наказателно дело
№ 20224430200139 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
С постановление от 17.01.2022г. прокурор в РП – гр.Плевен на основание
чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по ДП № ЗМ
220 по описа на ОДМВР-Плевен, преписка № 1682/2021г. по описа на същата
прокуратура водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.240а, ал.1 от НК.
Недоволна от така издаденото постановление е останала
жалоподателката К.С. от ***, която го е обжалвала пред Плевенски РС.
Твърди по същество, че постановлението на РП-гр.Плевен е необосновано
като подчертава, че са налице допълнителни доказателствени източници. В
заключение моли съда за извършване на допълнителни процесуално-
следствени действия, респективно навежда доводи за повдигане на
обвинения.
Съдът като съобрази доводите на жалбоподателя, събраните на
досъдебното производство доказателства и разпоредбите на Закона, намира за
установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК НО НЕ
ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО Е НЕДОПУСТИМА.
СЪОБРАЖЕНИЯТА СА СЛЕДНИТЕ:
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК право да обжалват
посоченото по-горе постановление имат обвиняемият, пострадалият или
неговите наследници и ощетеното юридическо лице. А пострадал по смисъла
на чл.74, ал.1 от НПК е лицето което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението. Отделно от това законодателят
използва понятието “пострадал” и за да посочи кое лице може да се
конституира като граждански ищец и частен обвинител по дела от общ х-р,
респ. като частен тъжител по дела от частен х-р с оглед предоставяне на
възможност чрез достъп до съд това лице да обезпечи онези свои интереси
които би реализирало ако впоследствие встъпи в производството в
процесуалните качества на граждански ищец и/или частен обвинител.
/ТР№2/07.10.2002г./
В конкретния случай наказателното производство е започнало срещу
неизвестен извършител за деяние с правна квалификация чл.240а, ал.1 от НК,
а именно затова, че от неустановена дата до 29.03.2021г. е извършен добив на
подземни богатства без предоставена концесия в местността „***“ в
землището на с. Садовец, община Долни Дъбник, поземлен имот с
идентификатор 65070.53.33, представляващ публична общинска собственост.
В текста на чл. 240а, ал.1 НК се защитават обществените отношения
регулиращи добива на подземни богатства и забраняващи незаконния добив –
без предварително успешно проведена и финализирана концесионна
процедура или алтернативно след проведена процедура, но със спряно по-
късно действие. Като спирането е възможно в две хипотези: по реда посочен в
специалния закон – чл. 68 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) или
съобразно уговореното в концесионния договор. Като следствие от това в чл.
240а, ал. 2 НК са забранени под страх от наказание и други изчерпателно
изброени допълнителни дейности, които са производни, винаги зависими и
последващи по време от извършен вече от субекта или другиго незаконен
2
добив на подземни богатства. Реално в чл. 240а, ал.1 НК е уредено едно
предикатно престъпление, а в ал. 2 други производни такива, които
представляват противоправни действия по отношение на предмета на първото
– незаконно добити подземни богатства.
Изпълнителното деяние по чл. 240а, ал.1 НК, формулирано най-общо от
законодателя, включва действия и евентуално съчетани с тях бездействия по
извършване на добив, като в конкретните хипотези фактологията по
осъществяването им може да варира, с оглед вида и агрегатното състояние на
добиваните подземни богатства (твърдо, течно или газообразно). За
съставомерност на деянието от обектива страна се изисква алтернативно
добивът да се осъществява без концесия или при наличието на сключен
договор за такава, но със спряно действие, т.е. да е изключен изначално и
изцяло общественополезният характер на този вид икономически дейности,
който е налице, когато се извършват по законоустановения специален
нормативен ред. От субективна страна съставомерността на деянието е
предпоставена задължително от наличието на пряк умисъл. В обхвата на
същия следва да се включва не само знанието, че се добиват подземни
богатства, но и обстоятелството, че престъпните действия се осъществяват
при изначална липса или след прекратяване, респ. спиране действието на
концесията, определяща техния добив по срок, вид, метод и количества.
Наред с това, от действията на дееца следва да може да се изведе, освен
съзнаването и желанието му да реализира добива, чрез което да могат да
настъпят окончателно общественоопасните последици от деянието, с които
последици той е съгласен.
Обсъжданите състави са с бланкетен характер, доколкото съдържат
понятия без дефиниция в наказателния закон и препращат към нормите на
специалния закон – Закона за подземните богатства. Съгласно чл.2, ал.1 от
Закона за подземните богатства/ЗПБ/:
„Подземни богатства по смисъла на закона са полезните изкопаеми и
минните отпадъци от добива и първичната им преработка, групирани като:
1. метални полезни изкопаеми;
2. неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали;
3. нефт и природен газ;
3
4. твърди горива;
5. строителни материали;
6. скалнооблицовъчни материали;
7. минни отпадъци.“
А съгласно чл.3 от с.н.а. „Подземните богатства са изключителна
държавна собственост.“
При съобразяване на тези разпоредби и тази на чл.74, ал.1 от НПК, е
видно, че единствено държавата е правният субект, който би могъл да
претърпи в конкретния случай имуществени вреди от престъплението, а не
жалбоподателката по настоящото дело.
По изложените по-горе причини жалбоподателката не може да се счита
за пострадало лице, който е процесуално легитимирано да атакува
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
При тези обстоятелства и доколкото подадената жалба е недопустима
същата следва да се остави без разглеждане, без съдът да се произнася по
обосноваността и законосъобразността на постановлението на РП Плевен, а
жалбата да се върне на подателя й.
За пълнота на изложението и без да навлиза в детайли съдът следва да
маркира, че по ДП са ангажирани не само доказателства по чл.240а, ал.1 от
НК, но и такива за унищожаване/повреждане на част от дома на ж-лката в
резултат от наводнение, причинено от спукан водопровод, като в хода на
разследването са били разпитани свидетели и е приложена и относима
документация. Обсъдени са показанията на св. И.Р. – *** на населеното
място, на св. Б.Н. – *** на М.Н., който установява сходна на св. Р. фактология
в показанията си. Сочи, че сметището било предимно със строителни
отпадъци – пръст и камъни, които били изчистени от машините – собственост
на *** му. Твърди, че не е бил извършван добив на инертни материали.
Заявява още, че посетил ж-лката по нейно искане и същата твърдяла наличие
на наводнение в дома си поради спукан водопровод, дължащо се на
поведение свързано със самото почистване. Прокурорът посочва, че
показанията на св. Н. и св. Р. са подкрепени и от показанията на другите
свидетели – служители на Община гр. Долни Дъбник, част от тях извършвали
многократни проверки на местността, но никога не установявали дейност по
4
добив на инертни материали или следи от такава. Анализирани са в
постановлението и събрани по делото писмени доказателства, а именно
уведомление № 782/01.04.2021г. от *** ЕООД, гр. Плевен на л. 21 от делото,
видно от което в процесната местност не е констатирано наличие на теч, а в
резултат от химичен анализ на лабораторни проби взети на 31.03.2021г. от
мазето на ж-лката С., водата в мазата не е установено да е от водопроводната
мрежа за питейно-битово водоснабдяване. В постановленето са обсъдени и
показанията на ж-лката, като твърденията и са отхвърлени като такива
неустановяващи престъпление.
Разследването обаче е водено в рамките на посочената правна
квалификация - по чл. 240а от НК и въпреки компилацията от доказателства,
събирани и по друга правна квалификация /за унищожаване или повреждане
на дома на ж-лката/, без същата да е изрично посочена, то по нея събраните
доказателства нямат релевантно значение. С други думи в рамките на този
текст от НК – разпоредбата на чл.240а, ал.1 от НК, събраните доказателства –
писмени и гласни, относими към други текстове от НК, тук нямат релевантно
значение и съдът няма правно основание да се произнася по тях, в т.ч. налице
ли е пострадало лице и ако това е така дали пострадала е именно ж-лката С..
Това е така тъй като повдигането на обвинение както срещу определено лице,
така и за конкретно престъпление е суверенно правомощие на държавното
обвинение, което не може да бъде изземвано.
В този ред на мисли и при отчитане на невъзможността на съда да се
произнесе по правна квалификация и за престъпление за което не е водено
наказателното производство, депозираната жалба като недопустима по
визирания текст – по чл.240а, ал.1 от НК следва да се остави без разглеждане,
без съдът да се произнася по обосноваността и законосъобразността на
постановлението на РП Плевен, а жалбата да се върне на подателя й.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.В. С. от *** против
постановление от 17.01.2022г. на прокурор в РП – гр.Плевен, с което на
основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство
по ДП № ЗМ 220 по описа на ОДМВР-Плевен, преписка № 1682/2021г. по
описа на същата прокуратура водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.240а, ал.1 от НК, като НЕДОПУСТИМА.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – гр.Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба или протест пред Плевенски
окръжен съд в 7-мо дневен срок от получаване на съобщенията от
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6