РЕШЕНИЕ
№ 580
гр.Я., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Гражданско дело №
20232330102810 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по
подадена молба от Й. П. В. от гр.Я. срещу И. Й. Г. от с.Ч., обл. С.. В нея се твърдят
обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо
молителката. Твърди се, че страните са живели на семейни начала от м.юли 2022 год. като
пред последните шест – седем месеца е започнал да я ревнува. Тормозел я психически,
забранявал й да излиза без него. На *** год. около 19:00 часа молителката , дъщеря й и
ответника отишли да пазаруват, като в магазина видяла свой бивш колега. Молителката си
разменила няколко думи с него, при което ответника тръшнал кошницата и излязъл от
магазина, правейки заплашителни жестове. На ***г. след работа отишла в дома на майка си
и се прибрала в жилището си към 20:30-21:00 часа. Ответникът я чакал сърдит пред входа.
Още с влизането в жилището й Г. се нахвърли върху В., като я ритнал с коляно , заключил
входните врати блъска я върху спалнята и я удря през краката, започнал да я обижда. Удря
й 5-6 шамара по лицето при което горната й устна се пуква. Нанася й удар и с пластмасова
летва по крака. Взема й телефона, за да не се обади на майка си.
Чувства се застрашена, поради което иска, съдът да наложи на ответника мерките по чл. 5
ал.1 т.1, т.2, т. 3 и т.4 от ЗЗДН.
В с.з. молбата се поддържа. Претендира се и присъждане на разноските по делото.
Ответникът ,редовно призован, участвна лично в с.з. Счита, че не е извършил акт на
домашно насилие.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
1
Страните са живели на семейни начала.
В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 27.10.2023 г. от молителката, съдържаща
изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно
деклариране, са изложени твърдените в молбата факти относно поведението на ответника.
В показанията на свидетеля Е. В. - *** на молителката сочи, че на 22.10. 23 год.
разбрала по телефона, че дъщеря й Й. В. е бита от ответника И. Г.. Отивайки в жилището й
я вижда, че е с насинени очи особено дясното, с пръсната устна от дясно с огромен отток.
Заварва и ответника. На въпроса й „С какво право посягаш на дъщеря ми? Кой си ти, че си
позволяваш тези неща?“ той не отговаря и си тръгва. Според свидетелката дъщеря й се
страхува от И., като той я тормози психически почти всеки ден. Няма право да разговаря с
никого от мъжки пол, нито с колеги, нито с приятели и познати.
От показанията на свидетелката К.К. се установява, че през последните няколко месеца
И. Г. е започнал да ревнува молителката. За нанесения побой е разбрала на*** год. сутринта
, когато Й. В. и звъннала по телефона и й разказала, че е бита от И. Г.. Не отишла на работа
, а работила от къщи. К. отишла след работа до дома на Й. В. и установила, че очите ѝ са
посинени, дясното притворено с кръвоизливи, устата ѝ разбита. Дясната устна висяла и ѝ
пречело да говори нормално и да се храни. Показанията на двете свидетелки са в синхрон и
със заключението на съдебномедицинското удостоверение № *** год. видно от което при
прегледа на Й. П. В. е констатирано контузия на дясната очница , наличие на
кръвонасядания и оток на тъканите в областта н а слепоочната половина на дясната очница,
контузия на устните с наличие на кръвонасядания, разкъсна рана в облата на дясната
половина на горната устна и оток на тъканите; контузия на лявото бедро с наличие на
масивен хематом в областта на средната част на бедрото с наличие на хоризонтална светла
ивица с широчина около 2 см. и кръвонасядания в облстта на задната повърхност на лявата
мишница. Според съдебния лекар освидетелстваната е получила остра стресова реакция,
като уврежданията отговарят да са получени по начин и време , както съобщава
освидетелстваната.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН. По
същество същата е основателна.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. В случая
се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона, упражнено
спрямо лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство (чл.3 т.2 от ЗЗДН).
Поради това пострадалият има право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се
установява от всички събрани по делото доказателства.
Гласните доказателства подкрепят заявеното в декларацията на молителката и от
съдебномедицинското удостоверение № *** год. Свидетелките В. и К. са констатирали
2
причинените телесни увреждания на молителката, пред които последната е заявила, че са
нанесени от И. Г.. Показанията на свидетелката В. дори и да се преценят като дадени от
евентуално заинтересован по смисъла на чл. 172 от ГПК, съответстват на дадените от
незаинтересованите свидетели, като разпоредбата на ГПК изисква съдът да преценя такива
гласни доказателства с оглед на всички данни по делото. Т.е. при съответствие с тях липсват
пречки за кредитирането им. С действията си отвеникът е осъществил домашно насилие по
смисъла на горецитираната разпоредба, както физическо , така и емоционално насилие.
Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно:
уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т. 3 следва да се определи до дванадесет
месеца, предвид нееднократния характер на насилието. Мерките по ЗЗДН имат за цел
защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг
акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от
такива действия -от всякакъв вид насилие: и физическо, и психическо.
Съдът намира безпредметно налагането на мярка по чл.5, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДН, тъй
като към момента Г. не обитава съвместно жилище с молителката, както и че двамата нямат
съвместно родени деца, за да се приложи мярка по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН в редакцията му
към настоящия момент.
При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да
заплати ДТ в размер на 25 лв.
Следва да му бъде наложена глоба на основание императивната разпоредба на чл. 5 ал.4
от закона в минимален размер - 200 лв. която глоба да се заплати по сметката на съда.
Следва ответникът да заплати на молителката и направените по делото разноски на осн.
чл. 78 ал.1 ГПК.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА И. Й. Г. от с.Ч., обл. С. ЕГН: **********, на основание чл.5 ал.1 т.1 от
ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Й. П. В., ЕГН
**********, от гр.Я., ж.к.”***
ЗАБРАНЯВА на И. Й. Г. от с.Ч., обл. С. ЕГН: **********, на основание чл.5 ал.1 т.3
от ЗЗДН да приближава Й. П. В., ЕГН **********, всяко нейно местопребиваване,
жилището и, местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок от дванадесет
месеца.
Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал.3 от ЗЗДН.
НАЛАГА на И. Й. Г. от с.Ч., обл. С. ЕГН: ********** глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА И. Й. Г. да заплати ДТ в размер на 25 лв. по сметката на ЯРС.
3
ОСЪЖДА И. Й. Г. да заплати на Й. П. В. наравените по делото разноски в размер на
600 лв.
Решението и заповедта да се връчат на страните, на РУ -Ямбол и РУ- Сливен.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4