МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1711 по описа на

Варненския Окръжен съд за 2011 година, наказателно отделение

На 21.11.2011г. Варненският Окръжен прокурор е внесъл в Окръжен съд гр.Варна обвинителен акт срещу подс. Г. *** – за престъпления по -чл. 249 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и чл. 194 ал.1 от НК.

При насроченото от съдията – докладчик предварително изслушване  в с.з. от 18.01.2011г. съдът разясни на подсъдимата възможностите за провеждане на съкратено съдебно следствие и след изразеното признание на фактическите положения по обвинителния акт, подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства, приложи относимата процедура по гл. 27 от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК.

Прокурорът при докладване на обвинителния акт установи, че е допусната техническа грешка в частта на времето на извършване на деянието по чл. 194 ал. 1 от НК. Защитата счете, че тази грешка не влияе на настоящия процес.

Прокурорът поддържа обвиненията и се обосновава със събраните по делото доказателства, подкрепящи направеното самопризнание. Прокурорът отчита смекчаващи отговорността на обстоятелства и предлага на съда да наложи наказание по първото обвинение – в минимален размер, което да намали с една трета и отложи по чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години и глоба в справедлив размер. По второто обвинение счита, че същия размер на наказанието лишаване от свобода се явява справедливо предвид немалката сума на отнетото имущество.

         Подс. Г. признава изцяло фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да посочи причините, поради които ги е извършила. В последната си дума изразява съжаление за извършеното, съзнава задължението си към пострадалата и преценява, че ще възстанови сумата до три месеца.

         Защитникът на подсъдимата - адв. Я. Г., развива своите аргументи по индивидуализиране на наказанието. Счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства налагащи приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и по двете обвинения, като се слезе под най-ниския размер и се определи минимално наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено по чл. 66 от НК с минимален изпитателен срок. Моли за прилагане на чл. 55 ал. 3 от НК като не се налага на подсъдимата глоба. Преценява, че така определените наказания ще бъдат достатъчни за постигане на целите на чл. 36 от НК.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Подсъдимата Б.Г. живяла през 2009 г. в гр. Варна. През същата година тя била наета от пострадалата - свид. М.Д., като домашна помощничка. Жилището се намирало в гр. Варна, кв. „Бриз - юг" № 2488. Обикновено за времето от 08.30 ч. до 17.00 часа подс. Г. оставала сама в жилището. В дома си свид. Д. държала кредитна си карта „Американ експрес" с № 377665186919010, с подател „Юробанк и еф джи". На неустановена в хода на разследването дата подс. Г. открила картата в нощното шкафче в спалнята на Д., узнала ПИН кода на картата и решила да се възползва, за да тегли парични суми от картата. Първото теглене на сума било реализирано от нея на 22.02.2010 г. в 17.22 часа, посредством банкомат на бул. „Чаталджа" в гр. Варна. Подс. Г. изтеглила сумата от 400 лв., които използвала за свои си нужди. Още на същия ден Г. опитала още 4 пъти да изтегли суми от картата и чрез други банкомати в града, но не успяла предвид лимитираната сума в размер на 400 лв., каквато можело да се получи чрез картата в рамките на 24 часа. В следващите дни – на 23, 24, 26, 27, 28.02. и на 01., 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10. 03.2010г. подс. Г. изтеглила от различни банкомати в гр. Варна още 15 пъти сумата от по 400 лв., като извършила и 6 неуспешни операции. Последните успешни тегления били осъществени на 11.03.2010 г., чрез банкомат на бул. „Княз Борис I" № 43 в гр. Варна - един път 50 лв. и един път 40 лв. Общата придобита от подс. Г. сума по този начин била 6490 лв. Тъй като теглене на други средства било невъзможно подс. Г. изхвърлила картата. Свид. Д. разбрала за това в последните дни на м.03.10г. след като от обслужващата я банка я уведомили, че лимитът на картата й е достигнат. Свид. Д. не намерила картата си на обичайното й място и попитала подсъдимата дали я е виждала и знае нещо, но тя казала, че няма представа. След справка в банката, на 30.03.2010г. тя уведомила за станалото органите на МВР. В разговор със свид. Д. и свид. Тодоров подсъдимата отрекла да е извършила това, но след като свидетелката казала, че камери в дома й са я записали - признала и ги придружила до полицията. По записите от видеокамерите, поставени на банкоматите, свид. Д. разпознала подс. Г., като лицето, извършващо транзакции в часовете посочени в извлечението по картата й. Дискове със записите от камерите са приложени по делото.

В дома си пострадалата Д. държала и различни семейни ценности и пари. Възползвайки се от отсъствието й и с цел да си набави нов източник на средства, на неустановена дата през периода 23.03.2010 г. - 27.03.2010 г. подс. Г. откраднала от дома на Д. и сумата от 200 евро, 1 бр. златен пръстен 14 карата с тегло 8.7 гр.; 1 бр. златен ланец - 14 карата, 1 бр. златен пръстен 14 карата, двете общо с тегло 8.4 грама, чифт обеци - 14 карата и тегло 9.7 грама.

Видно от заключителната част на назначената и приложена по делото СОЕ /л. 45 от делото/ общата стойност на отнетото възлиза на 1677.40 лв.

Сумата в евро подсъдимата похарчила, а златните накити заложила в заложна къща „Фламинго 5" ЕООД - в гр. Варна, в която като продавач-консултант работел свид. Иван Шопов. За целта били оформени заложни билети № 100 от 23.03.2010 г., № 190 от 23.03.2010 г. и № 200 от 27.03.2010 г. По делото била назначена и съдебно-графична експертиза, в чиято заключителна част /л. 58 от делото/ се сочи, че ръкописният текст и подписите в заложните билети са положени от подсъдимата Г.. Впоследствие, с протокол за доброволно предаване описаните вещи /на стойност 1286,40лв./ били предадени от управителя на заложната къща и срещу разписка върнати на пострадалата.

         В хода на полицейската проверка на 30.04.2010г. подс. Г. внесла по картата на пострадалата сумата от 4800лв.

Изложеното съдът счита за установено въз основа на събраните по реда на НПК в досъдебното производство доказателства чрез свидетелските показания на свид. Д., Шопов, Тодоров, обясненията на подсъдимата, експертните заключения, множеството писмени доказателства и доказателствени средства, както и дисковете - веществени доказателства. Към съвкупността съдът включва изразените в с.з. признания от подсъдимата на фактическите положения в обстоятелствената част на обвинителния акт. Посочените доказателства съдът преценява като взаимнодопълващи се, безпротиворечиви и изграждащи фактическата страна на обвинението по несъмнен начин.

При анализа на доказателствата по делото съдът установи, че в показанията си пострадалата сочи, че е разбрала от банката за изтеглен лимит в размер на 6700лв. и че дължи сума над 6800лв. Видно от писмените доказателства л. 61-64 от ДП, периодът на престъпните действия на подс. Г. е ясно отличим – 22.02.-11.03.2010г. Видно е също, че преди този момент по картата е имало движение и определени задължения. На следващо място, всяка от операциите по тегленето от подсъдимата е била съпроводена с такса от по 12лв., последните два пъти от по 5лв. Общото задължение по картата е било обвързано и с определената по договор дължима от титуляра лихва. При пресмятане на посочените тегления, такси и лихви – дължимата от титуляра по сметката сума е по-висок от реално придобитото чрез престъплението. Поради което и съдът счита, че не се установява противоречие между показанията на свидетелката и приетото от съда като изтеглена от подсъдимата чиста сума от 6490лв.

След преценката на релевантните по делото доказателства съдът призна за виновна подс. Г. да е осъществила състав на следните престъпления: по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, затова, че през периода 22.02.2010 г. - 11.03.2010 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, използвала платежен документ кредитна карта „Американ Експрес" № 377665186919010, издадена от „Юробанк И Еф Джи България" АД на М.Б.Д., без съгласието на титуляра, като получила от това сумата от 6 490 лева, и по чл. 194 ал. 1 от НК тъй като през периода 23-27.03.2010 г., в гр. Варна, отнела чужди движими вещи – златни накити и парична сума в размер на 200 евро на обща стойност 1677,40 лв. от владение и собственост на М.Б.Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Правната оценка на деянията на подс. Г. се обосновава от фактическите изводи на съда.

Подсъдимата, действайки при пряк умисъл, е осъществила престъпленията – при пълно съзнаване на общоопасните последици и като е искала тези последици да настъпят.

Използвала е картата на свид. Д. 28 пъти, от които успешните транзакции са 18, в последователни дни, при еднородна обстановка и форма на вината – обосноваващо и наличието на продължавано по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК.

Размерът на полученото имущество възлиза на 6490лв. – съответен на писмените доказателства по делото. При осъществени 16 транзакции всяка по за 400лв. и две съответно по 50лв. и 40лв. този извод е несъмнен. Поради което и съдът частично оправда подсъдимата за разликата до 6 890лв.

Деянието по чл. 194 ал. 1 от НК е извършено – с оглед гласните и писмените доказателства през периода 23-27.03.2010г., /съответно и на обстоятелствената част на обвинителния акт и на последното постановление за привличане като обвиняема в хода на ДП – на 17.10.2011г. – л. 32 от ДП/ което и съдът прие в юридическата рамка на обвинението. Доколкото в наказателния процес не е налице процедура по установяване и отстраняване на фактическа и техническа грешка, но и от друга страна не е възможно претендирането и допускането на изменение на обвинението – тъй като доказателствата за времето на деянието са били известни на органите на ДП и са обобщени в обстоятелствената част на обвинителния акт, то съдът прие с присъдата си периода, съответстващ на фактическия обем на обвинението.

За да определи справедливо наказание на подсъдимата по всяко от извършените деяния – от една страна съдът съобрази предвидените в специалната норма и законоустановената граница по чл. 373 ал. 2 от НПК препращащ към чл. 58 А от НК и становището на защитника за наличието на основания за прилагане на чл. 55 ал. 1 от НК.

В рамките на правомощията си за преценка на следващото се наказание при спазване на принципите на законоустановеност и индивидуализация  на първо място съдът прецени степента на обществена опасност на извършените деяния.

Деянието по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - разкрива висока степен на обществена опасност. Възползвайки се от доверието на работодателката си и достъпа до всички помещения в жилището, подс. Г. е намерила платежния инструмент и кода му за защита. Използвала го е 28 пъти – до изчерпване на предоставения от банката лимит. Без съмнение са увредени в сериозна степен обществените отношения по гарантиране ползването и защитата на платежните инструменти, интересите на оторизираното да разполага с информация по тях лице. Причинени са имуществени вреди в размер на повече от 27 минимални за страната работни заплати. В допълнение от действията на подсъдимата са настъпили и сериозни несъставомерни имуществени вреди – за такси и лихви.

Престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК разкрива висока степен на обществена опасност, категорично обоснована от високата морална укоримост на деянието, засегнатите отношения на гарантиране на правото на собственост на гражданите, броя и вида на отнетите вещи, размера на общата им стойност и начина на разпореждане с тях. Извършено е след по-тежкото и по-продължило във времето престъпление – след като подсъдимата е осъзнала, че по картата няма повече пари и е търсила нова възможност да се обогати за сметка на имуществото и ценностите на пострадалата. Съдът отбеляза, че възстановяването на златните накити е станало в хода на полицейската проверка от управителя на заложната къща и не води до намаляване степента на обществената опасност на действията на подс. Г..

         Личността на подс. Г. разкрива ниска степен на обществена опасност. Не е осъждана, не е криминално регистрирана, има добри характеристични данни за периода предшестващ престъпленията. Възстановила е по своя воля част от предмета на престъплението по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. От друга страна, е отричала пред свид. Д. да е съпричастна към извършеното. Ползвайки се от правото си да не дава обяснения – не пояснява причините /вън от очевидното търсене на бърза и значителна имотна облага/, поради които е извършила деянието. При извършване на разглежданите по делото деяния подсъдимата е проявила последователност и безразличие към последиците за свид. Д., продължила е съвестно да полага труд в дома й при паралелното престъпно облагодетелстване и засягане на имуществените й интереси.

Като отегчаващи отговорността на подс. Г. обстоятелства съдът прецени пренебрегването на обществената и морална връзка с пострадалата, броя и интензитета на отделните престъпни прояви и размера на придобитото.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало, възрастта и доброволното възстановяване на част от предмета на едното престъпление от подс. Г..

Според защитникът на подсъдимата съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК.

При отчитане спецификата на правната техника при определяне на наказание в процедурата по чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 58 А ал. 1 и 4 от НК – процесуална възможност за определянето на наказанието на подсъдимата под минимума на чл. 249 ал. 1 от НК, респ. замяната на наказанието по чл. 194 ал. 1 от НК, е налице. Становището обаче не се споделя от съда, тъй като от изложените при очертаване правно значимите за личността на подсъдимата обстоятелства не се очертава извод за наличие на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото, предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното.

         След преценката на изложените обстоятелства съдът определи наказанията на подс. Г. при условията на чл. 58 А ал. 1 от НК –

По чл. 249 ал. 1 от НК – в минималната граница на основното наказание, което намали с една трета, както и глоба в размер, съобразен с имущественото положение на подсъдимата. Съдът постанови отлагане изтърпяване на наложеното наказание по чл. 66 ал. 1 и определи подходящия минимален изпитателен срок. Съдът прие, този размер и начин на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съвместно с ефекта на кумулативното наказание съответства на тежестта на извършеното, значението на настъпилите общественоопасни последици, особеностите на личността на подсъдимата и необходимия процес на поправяне в ценностната система. С така определените наказания според съда се постига и справедлива обществена оценка и се гарантират целите на наказанието в посока реализиране на генералната превенция.

По чл. 194 ал. 1 от НК – в размер над минималния, но значително под средния размер на наказанието, като постанови за изтърпяване част намалена с една трета. Определеното наказание според съда постига съответствие с извършеното и реализираните общественоопасни последици. В този интензитет санкцията би осигурила и необходимото положително въздействие спрямо подсъдимата. Съдът отложи изтърпяването на наказанието с минималния изпитателен срок, тъй като счете, предвид възрастта и данните за социалното проявление на подсъдимата и желанието й да възстанови щетите, че и по този начин се обезпечават целите по чл. 36 от НК.

По чл. 23 от НК след преценката за извършване на две деяния при условията на реална съвкупност, за които е наложено наказание лишаване от свобода, съдът групира отделните и постанови подс. Г. да изтърпи най – тежкото, към което присъедини и наказанието глоба. Съдът счете, че не се налага изолацията на подс. Г. от обществото, което би се явило неоправдано тежко и несправедливо. Съзнанието на подсъдимата за значението на възможността от привеждане на отложеното наказание в достатъчна степен гарантира въздържането й от нови престъпни прояви, респективно обезпечава интересите на обществото.

Поради данните за личността и възрастта на подсъдимата, изолираността на престъпния период от целия й жизнен път до момента, съдът не упражни правомощието си да постанови увеличаване на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК.

         Съдът се разпореди с веществените доказателства по делото – компютърни дискове със записи от видеонаблюдение по банкомати, като прецени естеството и стойността им и постанови унищожаването им след влизане на присъдата в сила.

         Съдът възложи на подсъдимата да заплати направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица.

         Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                      СЪДИЯ ПРИ ВОС: