Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр. Разград, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в открито съдебно заседание, проведено на 15.03.2018
г., в състав:
районен съдия: Атанас Христов
при участието на секретаря
Живка Ранкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1586 по описа за
2017 година на Разградския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фаза по извършването.
С Решение от № І от 06.10.2017г. по гр.д. № 1586/2017г. по описа на Районен съд – Разград, влязло в сила на 24.10.2017г., съдът е постановил:
ДОПУСКА ДО
ДЕЛБА ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в село Дянково, община Разград, област Разград, улица „Д” №*,
с площ от 960.00 (деветстотин и шестдесет ) квадратни метра, който по одобрения
със Заповед №2332/2003 година на Кмета на Община Разград кадастрален план на
село Дянково, община Разград, област Разград съставлява урегулиран поземлен
парцел І-464 (едно римско тире четиристотин шестдесет и четири арабско), в
квартал 58 (петдесет и осем), заедно с реално построените в него: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ-ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 76.00 (седемдесет и шест)
квадратни метра, построена в северозападната част на имота и ВТОРОСТЕПЕННА
ПОСТРОЙКА - СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, със застроена площ 64,00 (шестдесет и
четири) квадратни метра, построена в източната част на имота, при граници на
имота: от двете страни улици, парцел ІІ-466, парцел ІІІ-465 и ХІІ-467,
ПРИ ПРАВА:
- 5/6 идеални части
за С.З.А., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Р Турция, като върху ЧЕТИРИ от
тези пет шести идеални части е УЧРЕДЕНО ПОЖИЗНЕНО ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ В ПОЛЗА
НА Б. ЕФРАИМ МУСТАФА, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
- 1/6 идеална част за ответника Ф.Б.Ч., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***.
В първото заседание по делото, след допускане на съдебната делба, проведено на 25.01.2018 г. /л.159-160/, ищецът-съделител С. З. А., чрез пълномощника си адвокат Е.И.С. ***, е направил искане на основание чл. 349, ал.2 ГПК за поставяне /възлагане/ в дял на процесния имот, като дела на другия съделител се уравни с пари /л.145/. На основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС прави и искания по сметки - за осъждане на другия съделител да му заплати обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за периода от 25.07.2017 г. /датата на която е връчен на ответника препис от исковата молба съдържаща покана за заплащане на претендираното обезщетение л. 4 и л. 23/ до 25.01.2018 г. /датата на първото заседание по делото, след допускане на съдебната делба/, в размер на 41.66 лв. месечно, т.е. общо 249.96 лв. /6 месеца х 41.66 лв./. Претендира разноски.
В първото по
делото заседание от втората фаза ответникът-съделител Ф.Б.Ч. - лично и чрез пълномощника си адвокат К.Р.М.
***, също е направил искане на основание чл. 349 ГПК за възлагане на жилищната сграда от
процесния имот /л. 146/. Предявил е на основание чл. 346 ГПК
и претенция по сметки /л. 146/, с уточнение на л. 169, като сочи че е
изразходвал за извършени подобрения в имота сумата от 8 400 лв., като
претендира другия съделител, съобразно притежаваните 5/6 ид.ч. от имота, да му
заплати съответната сума, т.е. 7 000
лв. / 5/6 от общите разноски в размер на
8 400 лв./. Претендира разноски.
Всяка от страните оспорва насрещните претенциите по сметки и искането на насрещната страна за възлагане на имота.
Съдът, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
По възлагателната претенция с правно
основание чл. 349 ГПК:
В срока по чл. 349, ал.4 ГПК и двамата съделители са направили искане за възлагане на процесния имот, което е прието за разглеждане във втората фаза на делбата.
По приложението на чл. 349, ал.1 ГПК.
Една от кумулативно предвидените предпоставки за възлагане по чл. 349, ал.1 ГПК поискалия възлагането да е преживял или бивш съпруг. По делото е безспорно, че никой от съделителите няма такова качество, поради което възлагане по реда на чл. 349, ал.1 ГПК не може да се извърши.
По приложението на чл. 349, ал.2 ГПК.
За основателността на претенцията по чл. 349, ал.2 ГПК е необходимо да се докаже кумулативното наличие на следните факти - процесният имот да е неподеляем; да е жилищен; съсобствеността върху него да е възникнала изцяло от наследяване; при откриване на наследството съделителят да е живял в имота и съделителят да не притежава друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяването на жилищните нужди и да отговаря на легалното определение по §5, т.30 от ДР ЗУТ и на изискванията по чл. 40 ЗУТ.
Съсобствеността върху процесния имот не е възникнала от наследяване. Ищецът С. З. А. е придобил своите 5/6 ид.ч. въз основа на покупко-продажба /л.9/, а ответникът Ф.Б.Ч. е придобил своята 1/6 ид.ч. въз основа на придобивна давност /л. 43/. Ето защо, доколкото по делото не се установи наличието на една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на възлагателната претенция, то искането за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК също се явява неоснователно, както искането по ал.1 ГПК.
По начина на извършването на делбата.
Видно от депозираното по реда на чл. 201, ал.1 ЗУТ Становище на Община Разград, е че имота е неподеляем на две части при определите квоти /л.128/.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа и оценъчна експертиза, изготвени компетентно и обективно от вещото лице, поради което съдът възприема изцяло за достоверни направените с него фактически изводи /л. 142-143/. Според заключението имота е неподеляем, а пазарната стойност на притежаваните от ищеца С. З. А. 5/6 ид.ч. от имота имота е 16 833.33 лв., а за притежаваната от ответника Ф.Б.Ч. 1/6 ид.ч. от имота е 3 366.67 лв.
С оглед
изложеното, процесния имот следва да бъде изнесен на публична продан на
основание чл. 348 ГПК, като с
оглед квотите на съделителите получената сума следва да бъде поделена помежду
им.
По претенцията по сметки по чл. 346 ГПК,
във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС.
В мотивите на т. II, 2 на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГК е прието, че:
С ТР
№ 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че " ...задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване
по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено
формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този
момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато
трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика".
От
изложеното следва, че фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил
намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил
надлежна писмена покана за обезщетение. Причина за разместването на блага в
имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване
на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да
ползва реално вещта според правата си. Поради това не е необходимо тази воля да
бъде заявявана пред ползващия съсобственик. За съсобственика, до когото е
отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение,
в случай, че предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ
заедно с него, или да му предостави такава част от нея за ползване, каквато
отговаря на правата му. Срещу възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент за
противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално да
ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по
този ред, с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че
правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е
лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не
възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от
ползване, а нежелание да се ползва.“
С исковата молба за делба ищецът С. З. А. е заявил, че предупреждава другия съделител, че ще търси обезщетение за лишаването и от ползване на общия имот /л.4/. Исковата молба е връчена на ответника на 25.07.2017г. /л.23/. С писмена молба депозирана в първото заседание след допускане на делбата – 25.01.2018 г. претенцията е уточнена по размер, за периода от 25.07.2017 г. /датата на която е връчен на ответника препис от исковата молба съдържаща покана за заплащане на претендираното обезщетение л. 4 и л. 23/ до 25.01.2018 г. /датата на първото заседание по делото, след допускане на съдебната делба/, в размер на 41.66 лв. месечно, т.е. общо 249.96 лв. /6 месеца х 41.66 лв./. Тези изявления имат характер на писмена покана по чл. 31, ал. 2 ЗС. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 187 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1300/2014 г., I г. о., ГК.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че не се противопоставя ищецът да ползва своята ид.ч. от имота /л.59/.
Видно от неоспореното от страните и прието като пълно и обективно изготвено заключение на съдебно икономическата експертиза е че за пазарния наем на процесния имот е в размер на 50 лв. месечно.
Основният спорен въпрос по претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС, е дали ответникът възпрепятства ищеца да ползва своята ид.ч. от имота.
В своите
показания свидетеля З. Е. /майка на ищеца С. З. А./, сочи че ответникът не е
допускал ищеца и не му предоставял ключ за имота /л.165-166/. Тези показания
съвпадат с показанията на водения от ответника Ф.Б.Ч. свидетел – Ф. А. С.,
който сочи, че в качеството му на младши полицейски инспектор обслужващ района,
пред него ищцовата страна се е жалвала за това, че ответната страна не им е
предоставяла ключ за процесния имот. Относно градината в имота свидетелят сочи
че същата е разделена на две, като половината ползва ответника, а другата
половина се използва от Б. Е. М. /който
има учредено право на ползване върху 4/6 от имота/ - л. 186-187.
Така по
делото безспорно се установява, че ответникът възпрепятства ищеца да ползва
своята ид.ч. от имота.
Тъй като върху 4 от притежаваните от ищеца 5 шести идеални части от процесния имот е учредено пожизнено правото на ползване в полза на трето лица - Б. Е. М., то ищецът има право да получи обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ само за 1/6 ид.ч., т.е. 8.33 лв. месечно / 1/6 от 50 лв./ или общо за претендирания период - от 25.07.2017 г. до 25.01.2018 г. има право да получи 50 лв. В този смисъл вж. Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о., ГК. За разликата до претендирания размер от 249.96 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че по искания по сметки по реда
на чл. 346 ГПК,
включително и такова отнасящо се за обезщетение, на основание чл. 31, ал. 2
ЗС, не може да се претедира
за бъдещ период, а само за минал период от време, пред който съответно
съделителят е лишен от възможността да ползва имота. Недопустимо е да се
присъжда, претендирано от съсобствениците, обезщетение за бъдеще време, на
основание чл. 31, ал. 2
ЗС. В случая не е налице хипотезата на чл. 344, ал.
2 ГПК, а само заявена претенция по чл. 31, ал. 2
ЗС, заявена по реда на чл. 346 ГПК.
Това е така, защото срокът, в който съделителите могат да предявят претенции по
сметки помежду си е преклузивен и е недопустимо да се предявяват в делбата
свързани с вътрешните отношения между съсобствениците осъдителни искове след
изтичането на този срок, както и да се претендират суми за времето след първото
заседание във втората фаза на делбеното производство. Възникване на вземане
между съсобствениците след този момент е извън предмета на делото по обективно
съединения в делбата осъдителен иск, приет за разглеждане в срока по чл. 346 ГПК.
Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 182 от 26.01.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о., ГК.
По претенцията по сметки по чл. 346 ГПК,
предявена от ответника Ф.Б.Ч. за извършени от него подобрения в имота.
С Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., на Пленума на ВС, е прието, че отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 и 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД, ако те са се противопоставили или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици.
Дори и да се приеме, че ответникът е променил държането върху идеалните части на ищцата във владение за себе си, това владение ще е недобросъвестно, тъй като не почива на правно основание. В такъв случай, доколкото не е установено подобренията в имота да са извършени със знанието на ищцата, ответникът ще има правата по чл. 74, ал. 1 ЗС, според който недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 820 от 20.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2009 г., I г. о., ГК.
В случая е безспорно, че ответникът е извършил претендираните подобрения в имота без знанието на ищеца.
От събраните по делото доказателства /показанията на свидетелите Ф. А. С. и С. И. Р. – без дела и родство със страните, които съдът кредитира като пълни, логични последователни и съвпадащи в детайлите /л. 185-190//, се установява че ответникът е извършил претендираните подобрения.
Видно от неоспореното и прието от съда като компетентно и обосновано заключение на съдебно оценъчната експертиза е, че твърдените от ответната страна съществуват в имота. Сумата на направените разноски е в размер на 14 040 лв., а сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения е в размер на 7 900 лв. /л.178-180/. Ето защо, тази претенция се явява основателна до размера на 6 583.33 лв., представляваща 5/6 от 7 900 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 7 000 лв., иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По държавните такси и разноските:
По делбата.
А/ По държавните такси.
Съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК и чл. 8 от Тарифата всеки от съделителите следва да заплати на съда държавна такса от четири на сто върху стойността на неговия дял в съсобствеността.
Стойността на притежаваните от ищеца 5/6 ид.ч. от имота е 16 833.33 лв., поради което дължи 673.33 лв. държавна такса.
Стойността на притежаваните ответника 1/6 ид.ч. е 3 366.67 лв., поради което дължи 134.67 лв. държавна такса.
Б/ По разноските.
Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 65.24 лв., представляваща дължим от ответника депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената СТЕ, който поради невнасянето от страна на ответника бе внесена от ищеца /л.136/.
Заплатените от двете страни адвокатски възнаграждения, следва да останат за всяка една от страните, така както ги е направила.
По претенциите по сметки по чл. 346 ГПК.
А/ По държавните такси.
Така нареченото производство по сметки по чл. 346 ГПК по своята правна същност представлява последващо обективно съединяване на осъдителни облигационни искове, свързани с прекратяваната съсобственост във втората фаза на делбеното производство, като за всеки от тези искове се прилагат общите правила, включително заплащане на държавна такса в размер на 4 % от исковата сума /която може да се присъди от съда и с решението, което се постановява по тези искове/. Вж. и Определение № 148 от 3.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 124/2009 г., II г. о., ГК и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 187 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1300/2014 г., I г. о., ГК.
Съдът, като се съобразява с указанията в т.9 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, следва да присъди дължимите държавни такси съобразявайки се с изхода на спора по чл. 346 ГПК, както следва:
- ищецът С.З.А. следва да заплати държавна такса в размер на 40 лв., съразмерно с отхвърлената част от претендираното обезщетение за лишаване от ползване на имота. Следва да заплати държавна такса в размер на 263.33 лв., съразмерно с уважената част от претендираните от насрещната страна подобрения. Т.е. ищецът С.З.А. следва да заплати за общо държавна такса по общо чл. 346 ГПК в размер на 303.33 лв.
-
ответникът Ф.Б.Ч.
следва да заплати държавна такса в
размер на 10 лв., съразмерно с уважената част от претендираното обезщетение за
лишаване от ползване на имота. Следва да заплати държавна такса в размер на 16.67
лв., съразмерно с отхвърлената част от претендираните от него подобрения. Т.е. ответникът
Ф.Б.Ч. следва да заплати за общо
държавна такса по общо чл. 346 ГПК в размер на 26.67 лв.
Относно държавната такса за служебно
издаване на изпълнителен лист:
Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За
присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл.
11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс: „По молба
за издаване на изпълнителен лист, както
и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на
основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, всеки
един от съделителите следва да бъде осъден да заплати и 5 лв., в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Б/ По разноските.
Относно заплатеното от С.З.А. възнаграждение за вещото лице за изготвяне на експертиза за определяне на наема на имота, в размер на 190.44 лв., Ф.Б.Ч. следва да заплати на ищеца сумата от 38.09 лв., съразмерно с уважената част от претенцията, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Относно заплатеното от Ф.Б.Ч.С.З.А. възнаграждение за вещото лице за изготвяне на експертиза за подобренията в имота, в размер на 250 лв., С.З.А. следва да заплати на ответника сумата от 235.19 лв., съразмерно с уважената част от претенцията, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ
се в село Дянково, община Разград, област Разград, улица „Д” №*, с площ от
960.00 (деветстотин и шестдесет ) квадратни метра, който по одобрения със
Заповед №2332/2003 година на Кмета на Община Разград кадастрален план на село
Дянково, община Разград, област Разград съставлява урегулиран поземлен парцел
І-464 (едно римско тире четиристотин шестдесет и четири арабско), в квартал 58
(петдесет и осем), заедно с реално построените в него: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ-ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 76.00 (седемдесет и шест)
квадратни метра, построена в северозападната част на имота и ВТОРОСТЕПЕННА
ПОСТРОЙКА - СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, със застроена площ 64,00 (шестдесет и
четири) квадратни метра, построена в източната част на имота, при граници на
имота: от двете страни улици, парцел ІІ-466, парцел ІІІ-465 и ХІІ-467, като
върху ЧЕТИРИ ШЕСТИ идеални части е УЧРЕДЕНО
ПОЖИЗНЕНО ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ В ПОЛЗА НА Б. Е. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***.
Квотите на страните са:
- 5/6 идеални части
за С.З.А., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Р Турция,
- 1/6 идеална част за Ф.Б.Ч., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***.
Дава на страните шестмесечен срок от влизане на решението в сила, за вписването му в службата по вписванията при Районен съд – Разград, на осн. чл. 115, ал. 2 ЗС. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.З.А., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Р
Турция и Ф.Б.Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, претенции за
поставяне в дял на горепосочения имот, на осн. чл. 349, ал.1 и ал.2 ГПК, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Ф.Б.Ч., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.З.А., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Р
Турция, на основание чл. 346 от ГПК, сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на 1/6 ид.ч. от процесната съсобствена вещ за периода
от 25.07.2017 г. до 25.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 249.96 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА С.З.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на Ф.Б.Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с настоящ адрес Р
Турция, на основание чл. 346 от ГПК, сумата от 6 583.33 лева /шест хиляди петстотин
осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща увеличена
стойност на процесния имот, съобразно притежаваните 5/6 ид.части от С.З.А., вследствие
на подобрения извършени от Ф.Б.Ч., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 7 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.З.А., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Р Турция, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Разградски районен съд, сумите:
- 673.33 лв. /шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела и, на основание чл.355 ГПК, вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
- 303.33 лв. /триста и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща държавна такса върху претенциите по сметки по чл. 346 ГПК,
- 5.00 лв. /пет лева/ - представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ф.Б.Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Разградски районен съд, сумите:
- 134.67 лв. /сто тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела му, на основание чл.355 ГПК, вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
- 26.67 лв. /двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса върху претенциите по сметки по чл. 346 ГПК,
- 5.00 лв. /пет лева/ - представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ф.Б.Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.З.А., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Р Турция, сумите:
- 65.24 лв. /шестдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща разноски за заплатен от С.З.А. възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно техническа експертиза за делбата,
- 38.09 лв. /тридесет и осем лева и девет стотинки/, представляваща разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице за изготвяне на експертиза за определяне на наема на имота, съразмерно с уважаването на искането.
ОСЪЖДА С.З.А., ЕГН **********,***,
с настоящ адрес Р Турция ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Б.Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата 235.19 лв. /двеста тридесет и
пет лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице за изготвяне
на експертиза за подобренията в имота, съразмерно с уважаването на искането.
Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: