МОТИВИ към НОХД 1970/13г.

 

 

Производството е по чл. 240 НПК и е образувано въз основа на внесен от РП – П. обвинителен акт.

Обвинението е против С.Г.С. за това, че в периода от началото на м.юни 2011 г. до 19.10.2011 г. вкл. в с. В., обл.П. и с.К., обл.П., при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, с цел да набави имотна облага за себе си е възбудила у различни лица заблуждение относно определени обстоятелства и с това им е причинила имотна вреда в размер общо на 1120 лв., като се е представила за длъжностно лице, по деяния както следва:

В началото на м.юни 2011 г. в с.В., обл.П., при условията на опасен рецидив, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудила у Д.С.И. *** заблуждение относно обстоятелството, че ще бъде направено дарение на църковния храм в с. В., чийто председател е същият, като се е представила за длъжностно лице - представител на фондация за подпомагане и дарения, като с деянието си е причинила на същия имотна вреда в размер на 470 лв.;-+

На 19.10.2011 г. в с. К., обл.П., при условията на опасен рецидив, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудила у Я. *** относно обстоятелството, че ще му бъде отпусната субсидия за обработване, засяване и отглеждане на селскостопански култури, като се е представила за длъжностно лице - служител в Министерство на земеделието, като с деянието си е причинила на същия имотна вреда в размер на 650 лв. -

престъпление по чл.211 във връзка с чл.210, ал.1, т.1, предл. 1-во във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК.

Производството поделото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.

Приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес бе граждански иск от Д.С.И.   за сума в размер на 470 лв. против подсъдимата като обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.  

Като граждански ищец по делото бе конституиран  Д.С.И.  .

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура П., който пледира за  осъдителна присъда с налагане на наказание, което да се изтърпи ефективно.

Служебният защитник не оспорва обективната и субективна съставомерност на вмененото престъпление, като настоява за наказание, определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства.

Подсъдимата се признава за виновна и моли за снизходителност.

Районният съд, като   обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 302 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подсъдимата  С. е многократно осъждана за тежки умишлени престъпления - предимно измами.

В началото на м. юни 2011 г. С. пристигнала в с. В., обл.П., придружавана от шофьора си - св. О.Г.. Отишла в заведението, където работил св. Никола Т. и поискала от него да я запознае със свещеника на селото. Св. Т. се обадил по телефона на св. Д.И., който бил председател на църковния храм „С." в същото село и му съобщил, че С. желае да разговаря с него във връзка с дарение за храма. След като св. И. се съгласил, било уговорено срещата да се състои пред храма в същото село.

 На уговореното място С. пристигнала, придружавана от шофьора си - св. Г., който останал в колата и не участвал в разговора със св. И.. На последния обяснила, че е представител на фондация, която се занимава с подпомагане и дарения, и като такава желае да направи дарение на храм „С." в с. В.. С. не била представител на такава фондация и няма желание за дарение,  целяла единствено да заблуди св. И., водена от користната цел - да набави имотна облага за себе си. Показала на св. И. фактура за дарение на гранитогрес, предназначен за столичен храм, който бил отказал дарението и му съобщила невярното обстоятелство, че храмът, чийто председател бил св. И., щял да го получи. Единственото условие да бъде получено дарението, било св. И. да предостави на С. паричната сума от 470 лв., предназначена за транспортни разходи, които дори по-късно обещала, че ще бъдат възстановени фондацията, която представлявала. За да създаде у св. И. увереност, че може да изпълни обещаното, С. дори изготвила договор за дарение. Написала собственоръчно съдържанието на договора, в който като дарител посочила собственото си име. Според клаузите на изготвения договор, дарителят в нейно лице  отстъпвал безвъзмездно и веднага на надарения - църковен храм „С." с.В. гранитогрес на стойност 10 966.85 лв. и парично дарение на стойност 15 000 евро. Договорът бил Подписан от С. и св. И. и бил поставен печатът на църковния храм. С. предоставила на св. И. и фактурата за доставка на гранитогрес, предназначен първоначално за посочения столичен храм, на която изписала името на храма, представляван от св. И..

Всичко това подсъдимата направила, за да създаде у св. И. неправилна представа за факти и обстоятелства, които да го мотивират  и да го накара да извърши имуществено разпореждане.

Св. И. повярвал на обещаното от нея и се съгласил да й предостави поисканата парична сума в размер на 470 лв. Тъй като не разполагал с цялата сума, св. И. поискал от арендатора на църковните земи - св. Д.Б., да му плати предсрочно годишния наем, а от св. Й. С. взел 200 лв., като се задължил в отношенията си с последната с уговорката да й ги върне. Така св. И. успял да събере поисканата от С. сума в размер на 470 лв. и й я предал.

Според уговорката св. И. очаквал на следващия ден доставката на гранитогрес за храма на селото, но такава не била изпълнена. Не било получено и обещаното парично дарение в размер на 15 000 евро. Св. И. позвънил на оставения от подсъдимата телефон за контакт, но същата не отговаряла. Тогава разбрал, че е бил измамен и сигнализирал полицейските органи.

 

На 19.10.2011 г. подс. С., придружавана от шофьора си св. О.Г. и св. Р.Ф., пристигнала в с. К., обл. П.. С. знаела предварително, че св. Я. *** земеделски производител и искала да се срещне с него, за да му обещае отпускане на субсидия. Намерила св. Я. ***. С. се представила на св. Я. за служител в Министерство на земеделието и му заявила, че иска от него да наеме земеделска земя и да насее нови сортове жито. Казала му, че е бил избран като зърнопроизводител да получи субсидия, предназначена за обработване, засяване и отглеждане на селскостопански култури. За целта трябвало да бъде открита банкова сметка, ***. По време на разговора със св. Я.С. постоянно му създавала впечатлението, че заема висок пост в Министерството и разполага с възможност да осигури изпълнението на обещаното.

Подсъдимата нямала възможност да изпълни обещаното, тъй като заявеното обстоятелство, че е служител от Министерство на земеделието, не отговаряло на истината. Не отговаряло на истината и заявеното, че именно Я. е избран, за да получи субсидия във връзка с дейността си.  Тези неверни факти било съобщени, за да бъде въведен в заблуждение св. Я., вследствие на което да извърши имуществено разпореждане в полза на С..

 Св. Я. повярвал на обещанието за отпускане на субсидия, след което двамата с подсъдимата отишли в банка в гр.П. където св. Я. имал банкова сметка *** 000 лв. След това се върнали в дома на св. Я. ***. Там С. му заявила, че трябва да й даде сумата от 650 лв. за оформянето на документите по отпускането на субсидията и за други разходи. Поисканата от обв. С. парична сума накарала св. Я. да се усъмни, поради което поискал от нея да напише на лист данните си, както и адрес и телефон за контакт. С. написала на лист /наименован разписка/ трите си имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта. Посочила дори още юридически лиценз, както и основанието за отпускане на обещаната субсидия, като се задължила още на 21.10.2011 г. да донесе на св. Я. протоколите от Министерство на земеделието и да осчетоводи сумата за субсидията. След като изписала собственоръчно текста в горепосочения смисъл, подсъдимата положила подписа си.

Св. Я. сверил написаното С. с данните от личната й карта и след като се уверил, че съвпадат, се съгласил да й даде поисканата парична сума в размер на 650 лв.

Когато след два дни св. Я. отишъл в банката, за да провери дали му е преведена обещаната сума, разбрал че е бил измамен от обв. С. и депозирал жалба в РУП-гр.Септември.

Съдът възприе описаната фактическа обстановка по делото въз основа на внимателен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Я., Г., Б., И., С. , Т.  вкл. и в проведените между част от тях очни ставки, заключенията по изслушаните СПЕ. Тези гласни доказателствени средства визират достатъчно еднопосочно обстоятелствата в предмета на доказване. Най-съдържателни досежно тези факти са, разбира се, са показанията на самите пострадали - св. Я. и св. И.. Освен, че сами по себе си тези показания са убедителни, те са и напълно подкрепени от  други доказателства - нпр. тези на Я. от заключението по СПЕ л. 57 и сл., а тези на И. - от СПЕ л. 68 и сл. и показанията на св. Б. и С.. Що се отнася  до твърденията на подсъдимата в обясненията й от ДСП, че самата тя е била измамена от св. Г. и с които се стреми да избегне субективното си отношение към деянието си , те са частично потвръдени от показанията на св. Р.Ф. и тези на св. Я.. Именно предвид последните и визираното от тях конкретно участие на Ф. и Г. в разговорите между подсъдимата и Я., категорично може да се заключи, че и Ф. и Г. са знаели за измамната схема. Наистина, не е изяснено какво точно участие имат в прилагането й и може би поради това прокурорът не е насочил разследването към тях, но каквото и да е причината, това е негово решение, основано на конституционното му право да реши против кое лице за какво престъпление да води разследване. Все пак показанията на Ф. съдържат признания в тази посока, а тези на Я. - възпроизвеждат реплика на Г., която дава основание да се счита, че и той е знаел за използваните от С. пред Я. неверни обстоятелства, в наличието на които го е убедила. Тези разсъждения имат отношение към настоящия казус обаче само дотолкова, доколкото опровергават твърденията на С., че сама станала жертва на измама от страна на Г.. Тези твърдения са напълно изолирани и доказателствено необезпечени и издават явния стремеж към оневиняване. Точно на такъв , но не в прекия смисъл, следва да се отдадат и твърденията на Ф., че в разгорова с Я., в който са му създадени неверни представи досежно конкретни обстоятелства, които са го мотивирали да се разпореди с определена парична сума, е участвал и Г.. Участието на Г. е сведено от Я. само до едно потвърждение, което последният дал на въпроса към него на подсъдимата дали ще съдейства за отпускане на субсидия и което всъщност станало след като Я. и С. приключила личния си разговор и се качили в автомобила при Ф. и г..

Горният коментар  води до два извода. От една страна съществуващите обяснения от ДСП на подсъдимата, с които се установяват противоречия досежно релевантните за субективната съставомерност на това деяние факти , са напълно преодолими на база - анализ на всички доказателства от ДСП ( извод, който е направил съда и във връзка с определението си по чл. 372, ал.4 от НПК. От друга страна,  именно този анализ, подробно изложен, даде основание да се приеме, че самопризнанието на подсъдимата е напълно потвърдено от събраните на ДСП доказателства при техния анализ. Последният даде основание и за преценка на всички относими към инкриминираното деяние факти , чието изясняване бе възможно тъкмо въз основа на доказателствената съвкупност.

Последната е формално поделима в две групи, следващи двете инкриминирани деяния.

Първото от тях е установено предвид показанията на пострадалия И., както и напълно подкрепящите ги показния на св. Б. и С. , а и заключението по изслушаната СПЕ. От съвкупната преценка на тези доказателствени средства и признанията на С.  става ясно, че последната не е имала никакви отношения с юридическо лице с нестопанска цел и не е представила в това си качество, за да заблуди св. И.. Искала е и е успяла да създаде у него неревни представи не само за това, че тя има представителни функции по отношение на фондация, която може да гарантира и осъществи дарение за църквата, но и за това, че такова дарение под формата на вещи и парична сума ще бъде реално осъществено.

С. предоставила на св. И. и фактурата за доставка на гранитогрес, предназначен първоначално за столичен храм, на която изписала името на храма, представляван от св. И.. Тези обяснения били убедителни за И..  

С. дори написала собственоръчно съдържанието на договора, в който като дарител посочила собственото си име. Според клаузите на изготвения договор, дарителят в нейно лице отстъпвал безвъзмездно и веднага на надарения - църковен храм „С." с.В. гранитогрес на стойност 10 966.85 лв. и парично дарение на стойност 15 000 евро. Договорът бил подписан от С. и св. И. и бил поставен печатът на църковния храм. Категорично установено е от заключението по СПЕ, че тестът в него и положенията за С. подпис - за изписани и положени от нея самата ; обстоятелства, които дори и тя не оспорва.

Именно убеждението на И. относно длъжностното качество на С. като представител на фондация и възможностите й в това й качество да осигури дарение на подова настилка за църковния храм и пари в брой , са довели по решението му за извърши  плащане на сума в размер на 470 лева с обяснението, че са за транспортни разходи. Сумата била предоставена на С. от И., след я събрал със съдействието на свидетелите Б. и С. ( виж показанията им). 

Към момента на това деяние - началото на юни 2011г. подсъдимата е била многократно осъждана , включително е търпяла наказания над една година лишаване от свобода ефективно и за тежки умишлени престъпления: присъда от 16.02.2004 г. по НОХД №144/2003 г. по описа на РС-В.; присъда №855/18.10.2007 г. по НОХД №1192/2007 г. по описа на РС-Сливен; присъда от 09.01.2008 г. по НОХД №14913/2007 г. по описа на СРС; Споразумение от 28.03.2011 г. по НОХД №14662/10 г. по описа на СРС.

От субективна страна е налице пряк умисъл и специална користна цел. Съзнавала е противоправния характер на деянието си , предвиждала е и е целяла настъпването на обществено-опасните последици. Напълно целенасочено се е представила за длъжностно лице. С. е искала да набави имотна облага за себе си, като същевременно е съзнавала, че последната е невъзможна без причиняване на имотна вреда за извършилия имущественото разпореждане или за трето лице. Съзнавал е, че върши деянието си след като е осъждана многократно за тежки умишлени престъпления, за които е изтърпяла и ефективни наказания лишаване от свобода в размер на повече от една година.

Извод за съставомерност Съдът направи и по отношение на второто деяние с пострадал св. Я.. Относимите доказателствени средства спрямо него се изчерпват с твърденията на Я., частично тези на свидетелката Ф. и тези на св.Г., както и заключението по СПЕ.

Както се изясни горе, разговорът, в който С. е създавала, чрез свои неверни твърдения, заблуждение у Я. е бил проведен само в негово и нейно присъствие, докато Г. и  Ф. били в автомобила. впечатляващи са предварителните сведения, с които е разполагала подсъдимата. Повече от ясно е, че Я. е напълно внимателно“подбран“. С. е узнала, че е земеделски производител; че се интересува от субсидиране за дейността си като такъв. Узнала е къде живее. Точно там го е открила - в дома му. Представила му са за служител на МЗ , обяснила, че от нея зависи субсидирането на производители като него, но той следва да инициира отглеждане на нови сортове жито и да разгърне мащабно дейността си. Придружила го дори в банката, в който била открита сметка, за да бъде изискана сумата от 20 000 лв. съмнения у Я. възникнали една когато С. поискала сумата от 650 лева, които обяснила като разход във връзка с документите. Да за преодобее съмненията С. подписала поисканата от свидетеля разписка с отразяване на личните й данни, които той сам сверил по предоставения му документ за самоличност. С. посочила още юридически лиценз, както и основанието за отпускане на обещаната субсидия, като се задължила още на 21.10.2011 г. да донесе на св. Я. протоколите от Министерство на земеделието и да осчетоводи сумата за субсидията.

Всичките й изявления, бързата й реакция по удовлетворяване на искането му да предостави персонифициращи я данни убедили Я. във верността на твърденията й за отпускане на обещаната сума. Затова и той предал исканата от нея сума в размер на 650 лв. 

И в този случай подсъдимата е съзнавал противоправния характер на деянието си. Предвиждала е и е целяла настъпването на обществено-опасните последици от него. Съзнателно се е представила за длъжностно лице, от което зависи обещаното субсидиране . Съзнавала е, че върши деянието си в условията на опасен рецидив.

Така, че верен е извода на прокурора, че с действията си подсъдимата е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.211 във връзка с чл.210, ал.1, т.1, предл.1-во във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.а" и б."б" от НК и конкретно :  в периода от началото на м.юни 2011 г. до 19.10.2011 г. вкл. в с. В., обл.П. и с. К., обл. П. е проявила активност, като с поведението си и е възбудила заблуждение у Д.С.И. относно обстоятелството, че ще бъде направено дарение на църковния храм, чийто председател е същият, срещу заплащането на определена парична сума, предназначена за транспортни разходи, както и у Я. *** относно обстоятелството, че ще му бъде отпусната субсидия за обработване, засяване и отглеждане на селскостопански култури, срещу предоставянето на определена парична сума, предназначена за оформяне на документите и за други разходи. За да придаде достоверност на обещаното, пред св. И.С. се представила като длъжностно лице - представител на фондация, която се занимава с подпомагане и дарения, а пред св. Я. - като служител в Министерство на земеделието. Като вследствие на имущественото разпореждане, мотивирано от неправилната представа за нещата, обв. С. е причинила на св. И. имотна вреда в размер на 470 лв., а на св. Я. - имотна вреда в размер на 650 лв.

Отделните деяния, извършени от обвиняемата С. осъществяват един и същ състав на престъплението измама, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Касае се за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, чиито общ предмет е на стойност от 1120 лева и чиято пълна прана квалификация е чл.211 във връзка с чл.210, ал.1, т.1, предл. 1-во във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК.

Само в подчинение на процесуалната функция на защитника следва да се постави претенцията му за приложение на чл. 55 основава на чл. 58а, ал.4 от НПК. Дори само процесната престъпна деятелност на подсъдимата елиминира възможността за удовлетворяването й. В допълнение мотив е и установеният й престъпен стериотип,почти изцяло ориентиран към престъпления от процесния вид.

Така, че  полагащото се наказание Съдът определи на основание чл. 58 а, ал.1 от НК с изначално отчитане на високата обществена опасност и на деянието и на дееца.

По отношение на последния, освен маркираното горе досежно многократно прилаганата наказателна репресия следва да се отрази и факта, че последната се изразила  дори в ефективни наказания лишаване от свобода, след изтърпяване на които не е настъпила очакваната промяна в съзнанието и възпиращия ефект. Конкретните обстоятелства дават основание за една сериозна морална критика, тъй като обект на измама са били свещеник и земеделски производител , от които първият е търсел дарение за църковен храм , а вторият - помощ за дейността, с която изхранва семейството си . касае се до продължавана престъпна дейност.

Единственото обстоятелство, което Съдът прие, че смекчава отговорността, която следва да понесе подсъдимата е размера на общата причинена вреда , която е малко под трикратния размер на установената за страната минимална работна заплата.

При отчитане на тези фактори, Съдът прие, че съответно на тежестта на извършеното престъпление и гарантиращо постигане на целите по чл. 36 от НК е наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което предвид редукцията с 1/3-та по чл. 58а, ал.1 от НК намали с една трета и осъди подсъдимата на три години лишаване от свобода.

Напълно предопределен ,  предвид предходните, визирани в справката на л. 90 и сл., осъждания се оказа и начина за изтърпяване на това наказание - ефективно и при първоначален строг режим в затвор ( чл. 60, ал.1 вр. чл. 61, т. 2  от ЗИНЗС).   

Установи се по делото, че с виновното си и противоправно поведение подсъдимият е причинил на св. И. имуществени вреди в размер на 470 лв. , поради което и предявеният от него граждански иск бе уважен в пълен размер, като подсъдимата бе осъдена да му заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. .

На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата  се възложиха сторените съдебно деловодни разноски в размер на 238.40  лева- по сметка на ОД МВР П., в размер на 15 лева -по сметка на РС П. и ДТ върху уважения граждански иск в размер на 18.80 лв. 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си, обяви й на страните като разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.   

                                                         

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: