Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Т.
,05.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Т.ският районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година , в състав:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 317 от 2019г по описа на
Т.ският Районен Съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Жалбоподателя М.М.А. с ЕГН **********
е обжалвала НП № 18 -0356 -000584 от 15.01.2019г на Наталия Василева на
длъжност началник РУП към ОДМВР Ловеч , РУ Т. , упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.....г , само в частта с
което за нарушение на чл.150 от ЗДвП му е наложено административно наказание на
основание чл.177 ал.1,т.2 от ЗДвП глоба в размер на 300лв., в останалата част
НП е влязло в законна сила .
В жалбата се изтъкват доводи ,че признава вината си , но
административният орган не е съобразил наказанието с чл.27 от ЗАНН , поради
което моли да му бъде наложена глоба в минимален размер .
Административно наказващия орган не
се явява и не се представлява , жалбоподателя се явява , моли да му бъде наложена минимална
глоба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното
НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.
Видно от представеният по административната
преписка АУАН същия е четлив подписан е от нарушителя и същия му е връчен , като точно са
посочени и нормите на закона , които са нарушени .От разпита на свидетелите Ц.И.
Цанков и А.Л.Л. безспорно се установява описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка ,а именно ,че на 25.11.2019г около 01,30ч жалбоподателят е бил
неправоспособен водач и е управлявал л.а
№ Ауди 3 , с рег. № ОВ 2886ВС на път първи клас №358 в община Т., водачът бил
употребил алкохол загубил контрол над автомобила и , блъснал се е в скат и
реализирал ПТП.Видно е от справката за нарушител водач ,че А. не притежава
СУМПС .
При така установената фактическа обстановка,
могат да се направят следните правни изводи: Акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно
постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени
нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка от
служители на РУ МВР гр.Т. .Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и на свидетел, който е присъствал при
установяване на нарушението.Безспорно е установено при извършената проверка от
служители при РУ МВР гр.Т. , че
въззивникът е управлявал л.а Ауди 3 , с рег. № ОВ
2886ВС, без да притежава СУМПС.В тази насока са както приложените
доказателства в АНП – справка за нарушител водач , така и показанията на
актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН , което са непротиворечиви ,
ясни и кореспондират помежду си.
Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното
от фактическа страна.
Съгласно чл.3,ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за
управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ
за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Но
свидетелството, съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 2 ЗБЛД, е и идентификационен
документ за самоличност на българските граждани на територията на Република
България. Следователно свидетелството за управление на моторно превозно
средство има две удостоверителни функции.
Съображение
2 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на
превозни средства сочи, че "Правилата за свидетелствата за управление на
превозни средства са съществен елемент на общата транспортна политика и
допринасят за подобряване на пътната безопасност и улесняват свободното
движение на хора, които се установяват в държава-членка, различна от тази, която
е издала свидетелството за управление". Тази значимост, която
индивидуалните транспортни средства имат за свободното движение на хора, е
обусловила взаимното признаване между държавите-членки на издадените от тях
свидетелства за управление - чл. 2, § 1 Директива 2006/126, и е довела до
регламентирането чрез вторичен акт на правото на Европейския съюз на
предпоставките, при наличието на които се издава и действа съответното
свидетелство за управление на превозно средство.
С
оглед на легалната дефиниция, дадена в чл.3, ал. 3 и чл.50, ал.1 ЗБЛД, свидетелството за управление
на моторно превозно средство е официален удостоверителен документ, който с
обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт -
правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно
средство. Съгласно изрична законова разпоредба - чл. 51 ЗБЛД, свидетелството за управление на
моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен
срок на валидност по изказа на закона. Той не е официален удостоверителен
документ, който до края на живота на съответното лице удостоверява притежавана
правоспособност.
Правоспособността
да се управлява моторно превозно средство е признато от държавата право да се
извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването на
това право държавата е поставила в зависимост от наличието на две групи
изисквания: 1. съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват
управление на моторното превозно средство, и 2. физическа и психическа годност
за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са
налице кумулативно както към момента на първоначалното признаване на
правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на което и
да е от изискванията води до липса на правоспособност. За установяване
наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред - изпит пред
оторизиран от държавата правен субект за проверка на знанията, уменията и
поведението, и медицински преглед от компетентно медицинско лице.Проверката на
знанията, уменията и поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит се
извършва при първоначалното признаване на правоспособността. Законодателят е
приел, че придобитите знания, умения и поведение не се нуждаят от последваща
проверка, освен ако управлението на моторно превозно средство водачът е
извършвал в нарушение на установените правила.
Разпоредбата, която съдържа хипотезата на
извършеното нарушение в конкретния случай е чл.150 от ЗДвП- така, както е
посочено в АУАН и НП, тъй като безспорно МПС е управлявано от неправоспособен
водач Съобразно чл.177 ал.1т.2 от ЗДвП, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, се наказва с глоба в размер от 100 до
300лв. С оглед на изложеното, управляването на моторно
превозно без свидетелство за управление, следва да се тълкува в смисъла,
регламентиран от законодателя в разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Последните
обстоятелства налагат редуциране размера на наказанието глоба, но към размер,
до минимума, тъй като това не би означавало допускане на неоправдана снизходителност
и толеранс на подобен вид прояви, за сметка постигане на целите на наказанието,
установени в чл. 12 ЗАНН.
Ето защо, съобразявайки конкретните обстоятелства при извършване на нарушението
и данните свързани с личността и имотното състояние на нарушителя, съдът
намира, че наказание в размер на 100 лв. е техен адекватен санкционен отговор,
а от друга страна то би превъзпитало нарушителя към спазване на установения
правен ред и би въздействало възпитателно и предупредително върху останалите
граждани. В тази част наказателното постановление следва да се измени, като
наложената санкция се редуцира от 300 на100 лв.В тази насока съдът съобрази
обстоятелството, че посоченото в наказателното постановление нарушение
нарушението по чл. 150 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не
изискват настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в
значителни имуществени вреди. За осъществяване на нарушението е достатъчно от
обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си. В случая
нарушителят е признал и вината си , което съдът определя като смекчаващо
обстоятелство съобразно чл.27 от ЗАНН .
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Т.ският
районен съд
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18 -0356 -000584 от 15.01.2019г на Наталия Василева на длъжност началник РУП към ОДМВР Ловеч , РУ Т. , упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.....г с което на М.М.А. с ЕГН ********** *** е наложено административни наказания „глоба” в размер на 300 /триста / лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като я намаля на 100лева .
Решението
подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Ловешки
Административен съд, считано от датата на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: