Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260140
Гр.Нови пазар,14.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година.в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ДИАНА СЛАВОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №11 по описа за 2021 година,за да се произнесе,взе
предвид:
Предявени са положителен установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК във вр.чл.422 а.1 от ГПК и евентуално съединен с него осъдителен иск с
правно основание чл.124 ал.2 от ГПК във вр.чл.210 от ГПК ,чл.430 от ТЗ във
вр.чл.79 и чл.86 от ТЗ.
Ищецът „Банка ДСК“АД гр.С.,чрез пълномощника
си гл.юрисконсулт Ж.Ж. ,твърди в исковата молба,че съгласно договор от
30.05.2016г.,,банката отпуснала на кредитополучателя –ответник по делото С.А.
сумата 4500лв.под формата на кредит за текущо потребление,със срок за
издължаване 120 месечни вноски.За предоставения кредит,кредитополучателят поел
ангажимент да заплаща на кредитора променлив лихвен процент/възнаградителна
лихва/,който към датата на сключване на договора в размер на 7.05.95% годишно
или 0.06% на ден и фиксирана надбавка в размер на 6.456%.Сключеният договор бил
валиден до прекратяването му по някой от начините,предвидени в Общите условия.
С предоставяне на кредитния лимит ,банката
–кредитор изпълнила поетия по договора ангажимент и била изправна страна по
него.
Погасяването на кредита ,съгласно чл.5 от
договора,ставало от разплащателна сметка с IBAN ***н план ,на 10-то число
всеки месец.
Видно от приложеното извлечение от
кредитна сметка било,че са платени само 22 от общо уговорени 120 вноски,а
изобщо последното плащане по кредита било на 28.06.2018г.-служебно събрани суми
от наличност по разплащателната сметка.
Съгласно уговореното в чл.19.2 от Общите
условия към договора за кредит-неразделна част от договора,кредиторът имал
право да превърне кредита,заедно с лихвите ,в предсрочно изискуем при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни.
Поради забава в погасяване на
задълженията,банката обявила кредита за предсрочно изискуем,което уведомление
било връчено на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК-с констативен протокол за
връчване рег.№/*/.,том * акт * от нотариус рег.№* на НК.
След липсата на погашения по
кредита,въпреки изпратената покана от Банка ДСК,кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем,считано от 28.12.2018г.,като тази падежна дата била изрично
посочена в извлечението от сметка,послужило като основание за издаване на
заповед за изпълнение.
Банка ДСК АД подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ,пред Районен съд –Нови пазар,като
такава била издадена по ч.гр.д.№980/2019г.по ч.гр.д.№979/2019г.по описа на
НПРС.Доколкото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.1 от ГПК,на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя,че
може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Предвид гореизложеното,ищецът моли да
бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае
за установено,че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК,ответникът С.А.А. дължи на „Банка ДСК“АД следните суми: 3871.78лв.-главница,446.72лв.-дължима
договорна лихва за периода 10.03.2018г.до 27.12.2018г.,,26.31лв.-обезщетение за
забава за периода от 10.04.2018г.до 27.12.2018г., 57лв.-законна лихва от
28.12.2018г.до 24.07.2019г., 120.00лв.-дължими такси/разходи при изискуем
кредит/,законната лихва върху главницата,считано от 25.07.2019г.до
окончателното погасяване на задължението, 90.44лв.-държавна такса и
50.00лв.юрисконсултско възнаграждение.
В условията на евентуалност,в случай,че
установителният иск по чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК бъде отхвърлен поради
лиса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение в съда,моли ответникът С.А.А. да бъде
осъден да заплати на „Банка ДСК“АД следните суми,представляващи предсрочно
изискуеми вземания по договор за кредит от 30.05.2016г.,а именно:
3871.78лв.-главница, 446.72лв.-дължима договорна лихва за периода 10.03.2018г.до
27.12.2018г.,26.31лв.-обезщетение за забава за периода от 10.04.2018г.до
27.12.2018г., 120лв.-заемни такси,,законната лихва върху главницата,считано от датата
на получаване на исковата молба от ответника до окончателното погасяване на
задължението,както направените в исковото производство съдебни и деловодни
разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея
са връчени на ответника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и на основание чл.47 ал.5
от ГПК по делото му е назначен особен представител –адвокат Й.С. от *,която депозира писмен отговор на исковата
молба.
Признава главният и евентуалният иск по
допустимост,но ги оспорва по основание и по размер.Прави възражение за
нищожност на клаузата за претендирани такси /разходи Счита ,че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,кредиторът не
е упражнил надлежно правото си да обяви на длъжника кредитът за предсрочно
изискуем..
В съдебно заседание за ищеца се явява
главен юрисконсулт Ж.Ж..Поддържа изцяло предявените искове.
Ответникът С.А.А. е редовно призован на
основание чл.47 ал.1 от ГПК,не се явява,не изпраща представител.В съдебно
заседание се явява назначеният му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител –адвокат Й.С.,която подържа изцяло писмения отговор и релевираните
в него възражения.Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се установява,че между страните
е бил сключен валиден Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2016г.,,по
силата на който „Банка ДСК“ЕАД е предоставила на ответника кредит за текущо
потребление в размер на 4500лв.,със срок на издължаване 120 месеца,с падеж на всяка месечна вноска -10-то число на
месеца.За предоставения кредит,кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на
кредитора променлив лихвен процент/възнаградителна лихва/,който към датата на
сключване на договора е в размер на 7.05% годишно или 0.02% на ден .Годишният
процент на разходите е 9.10.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице Р.В.
се установява,че усвояването на кредита е станало на 30.05.2016г. по банковата
сметка на ответника с IBAN
***.За
периода от 30.05.2016г.към датата на изготвяне на ССЕ,за погасяване на кредита
са постъпили общо 1138.60лв.,,последното плащане от които е на 28.06.2018г.на
стойност 48.00лв.
Съгласно уговореното в чл.10.1 от Общите условия ,подписани от двете
страни до договора,като ответникът не оспорва автентичността на подписа си,а
оттам и съгласието си,на определената месечна падежна дата ,клиентът бил длъжен
да погаси дължимите месечни вноски за лихва и главница..Съгласно 19.2 от Общите условия,при
Допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни,целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент ,увеличен с
надбавка за забава в размер на 10/десет/процентни пункта.
При наличните в договора и Общите условия предпоставки/неплатени месечни
вноски,,банката-ищец е обявила кредита за предсрочно изискуем,считано от 28.12.2018г.,като
е предприела действия това да бъде сведено до знанието на длъжника,чрез
връчване на нотариална покана №/*/г. том * акт * на нотариус с рег.№* на НК ***.Съставен
е констативен протокол от 28.12.2018г..,в който е обективирано,че нотариалната
покана е връчена по реда на чл.47 ал.1 от ГПК-чрез залепване на уведомление по
постоянния адрес на длъжника,като същият е поканен в 14-дневен срок,считано от 20.09.2018г.,т.е.до
04.10.2018г.-да се яви пред нотариуса за получаване на нотариалната покана,но
той не е сторил това.
Доколкото в предвидения в чл.47 ал.2 от ГПК срок,длъжникът не се е явил
да получи поканата,то съдът приема,че кредиторът е упражнил надлежно правото си
да обяви на длъжника предсрочната изискуемост на цялото вземане,преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. /25.07.2019г./.
Със Заповед №590/26.07.2019г. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№979/2019г.по
описа на НПРС,съдът е разпоредил длъжникът С.А.А. с ЕГН:**********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора „Банка ДСК“ЕАД ,със седалище и адрес на управление:гр.С.,община“О.“,ул.“М.“№*,ЕИК:***представлявано
от Д.Д.М. и Д.Н.Н.,с пълномощник по делото юрисконсулт Ж.Ж. СУМАТА от 3 871.78лв..-главница,446.72лв.-договорна
лихва за периода от 10.03.2018г.до 27.12.2018г., 26.31лв.-обезщетение за забава
от 10.04.2018г.до 27.12.2018г., 57.00лв.-законна лихва за периода от
28.12.2018г.до 24.07.2019г., 120.00лв.-дължими такси,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 25.07.2019г.до
изплащане на вземането ,както и съдебни разноски в размер на 90.44лв.-държавна
такса и 50.00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза,изготвена от вещото лице Р.В.,което съдът кредитира с нужното
доверие като обективно,компетентно и добросъвестно изготвено,се установява,,че
размерът на задължението на кредитополучателя към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по процесния
договор за кредит ,обявен за предсрочно
изискуем,считано от 28.12.2018г./съставяне на констативния протокол за връчване
на нотариалната покана,съдържаща уведомление в тази насока/.
Съгласно ССЕ,дължимите суми по обявения
за предсрочно изискуем кредит ,към 28.12.2018г.възлизат на:главница-3871.78лв./усвоена
главница -4500.00лв.,погасена главница- 628.22лв./,, договорени лихви
-231.90лв./за периода от 10.03.2018г-до 27.12.2018г/, законна лихва-
995.91лв./за период от 28.12.2018г.до 10.07.2021г./,разходи изискуем кредит -120.00лв.
При проследяване на банковото извлечение се установявало,че такса за
оценка на риска е заплатена предварително чрез вноска преди отпускане на
процесния кредит от ответника и не участва при погасяване на кредита,тъка като
таксата не е събрана от първа и/или последващи вноски по процесния договор за
кредит.
До приключване на съдебното следствие,ищецът не е направил изменение на
иска по реда на чл.214 от ГПК.
Ето защо,съдът намира,че искът се явява частично основателен и доказан и
следва да бъде уважен ,съобразно заключението на ССЕ,като се признае за
установено,че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 3 871.78лв., договорна лихва
в размер на 231.90лв./за периода от 10.03.2018г-до 27.12.2018г./ ,26.31лв.-обезщетение
за забава от 10.04.2018г.до 27.12.2018г., 57.00лв.-законна лихва за периода от
28.12.2018г.до 24.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата,начиная от 25.07.2019г.до изплащане на
вземането.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни
изводи:
Исковото производство по реда на чл.422 от ГПК е продължение на
заповедното производство,като негов предмет е установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта и
изискуемостта на вземането- предмет на изпълнителното производство и
сталибилизане на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение.
По делото безспорно се доказа наличие на облигационно правоотношение
между ищеца и ответника ,по повод на договор
за потребителски кредит ,,по силата на който ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 4500.00лв.,а той го е усвоил в пълен размер..
Кредитополучателят е извършил частични плащания по договора.Поради
ненадлежно изпълнение на поетите от негова страна договорни
задължения,кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.18 на Тълкувателно решение №4/2013г.,в хипотезата на предявен
иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане,произтичащо от договор за банков
кредит,който съдържа уговорка,че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой
вноски,кредиторът може да събере вземането си,без да уведоми длъжника,като
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата,след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост,като това
право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
В конкретния случай,банката –кредитор е
уведомила надлежно ответника-кредитополучател за обявяване на процесния
договор за кредит,с допълнителните споразумения към него,за предсрочно
изискуем,преди подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Освен главницата по кредита,кредитополучателят следва да върне на
банката и уговорените между тях договорна лихва и обезщетение за забава.
Досежно претендираните разноски по извънсъдебно събиране на
вземането,съдът намира това искане за неоснователно,поради следното:Ответникът
има качеството на потребител и по отношение на договорът между него и
ишеца,приложение намират клаузите на Закона за потребителския кредит.Чл.10а
ал.2 от ЗПК установява забрана за кредитора да изисква заплащането на такси за
действия,свързани с усвояване и управление на кредита.Ето защо,съдът намира,че
клаузата в Общите условия и в договора ,в която са уговорени такива такси
противоречи на закона –чл.10а ал.2 от ГПК,нищожна е,поради което в тази му
част,предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
се отхвърли.
Ето защо,съдът намира,че искът се явява частично основателен и доказан и
следва да бъде уважен ,съобразно заключението на ССЕ,като се признае за
установено,че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 3 871.78лв., договорна лихва
в размер на 231.90лв./за периода от 10.03.2018г-до 27.12.2018г./
,26.31лв.-обезщетение за забава от 10.04.2018г.до 27.12.2018г.,
57.00лв.-законна лихва за периода от 28.12.2018г.до 24.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата,начиная
от 25.07.2019г.до изплащане на вземането.
В останалата му част,за претендирани договорни лихви за периода от
10.03.2018г-до 27.12.2018г.,за разликата над 231.90лв. до 446.72лв.,както и за
120.00лв.-дължими такси,предявеният установителен иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Доколкото съдът частично уважи предявения главен установителен
иск,не дължи произнасяне по предявения
под условие на евентуалност осъдителен иск.
С оглед задължителните разяснения,дадени в ТР №4/18.06-2014г.по
т.д.№4/2013г-.,с оглед изхода на спора,съдът следва да се произнесе по
дължимостта на разноските в заповедното производство ,като по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК същите следва да
се присъдят в размер на 131.00лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в исковото производство съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 1359.12лв./.от направените такива в общ размер на 1461.43,включващи
.държавна такса,-депозит за изготвяне на ССЕ,депозит за адвокатско
възнаграждение на назначения особен
представител на ответника и
юристконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв./определимо на основание
чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/.
Предвид изхода на делото,заплатената от бюджетните суми на НПРС сума в
размер на 117.00лв.а възнаграждение на вещото лице,изготвило заключение по
допълнителната ССЕ,следва да се вмени в тежест на страните,както
следва:108.81лв.-от ответника и 8.19лв.от ищеца.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че
ответникът С.А.А. с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Банка ДСК“ЕАД
,със седалище и адрес на управление:гр.С.,община“О.“,ул.“М.“№*,ЕИК:***,представлявано
от Д.Д.М. и Д.Н.Н.,с пълномощник по делото юрисконсулт Ж.Ж. СУМИТЕ: главница в размер на
3 871.78лв./три хиляди осемстотин
седемдесет и един лева седемдесет и осем стотинки/, договорна лихва в размер
на 231.90лв./двеста тридесет и един лева
и деветдесет стотинки -за периода от 10.03.2018г-до 27.12.2018г./ ,26.31лв./двадесет и шест лева тридесет и една
стотинки-обезщетение за забава от 10.04.2018г.до 27.12.2018г., 57.00лв./петдесет и седем лева-законна лихва за
периода от 28.12.2018г.до 24.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,начиная от
25.07.2019г.до изплащане на вземането./за което е издадена Заповед №590/26.07.2019г. за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№979/2019г.по описа на НПРС/.
ОТХВЪРЛЯ предявения
положителен установителен иск ,предявен от „Банка ДСК“ЕАД ,със седалище и адрес
на управление:гр.С.,община“О.“,ул.“М.“№*,ЕИК:***,представлявано от Д.Д.М. и Д.Н.Н.,с
пълномощник по делото юрисконсулт Ж.Ж. срещу С.А.А. с ЕГН:**********,*** относно :договорна
лихва за периода от 10.03.2018г-до 27.12.2018г.,за разликата над 231.90лв.
до 446.72лв.,както и за 120.00лв.-дължими такси, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ответника С.А.А.
с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Банка ДСК“ЕАД ,със седалище и адрес
на управление:гр.С.,община“О.“,ул.“М.“№*,ЕИК:***представлявано от Д.Д.М. и Д.Н.Н.направените
по ч.гр.д.№979/2019г..по описа на
Районен съд –Нови пазар съдебни и деловодни разноски в размер на 131.00 лв./сто тридесет и един лева/.
ОСЪЖДА ответника С.А.А.
с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Банка ДСК“ЕАД ,със седалище и адрес
на управление:гр.С.,община“О.“,ул.“М.“№*,ЕИК:***,представлявано от Д.Д.М. и Д.Н.Н.направените
по гр.д.№11/2021г..по описа на Районен
съд –Нови пазар съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1359.12лв./хиляда триста петдесет и девет лева и дванадесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Шумен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: