№ 2170
гр. Варна, 09.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100501973 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 7905/19.03.2025 г. от Ж. К. К. за изменение на
решение № 248/10.03.2025 г. в частта за разноските, като бъде изменено в минимален размер
присъденото в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение. Искането страната
обосновава с твърдения: че юрисконсултът бил назначен на трудов договор и защитата на
интересите на Община Варна е част от задълженията по длъжността, която изпълнява;
извършените действия от юрисконсулта по въззивното дело се изчерпват единствено с
участие в едно съдебно заседание и по делото не били представени доказателства за реално
направени разходи.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от Община Варна.
Молбата е процесуално допустима. Заявена е в законоустановения срок от страна с
присъщ правен интерес, която е представила списък по чл. 80 от ГПК (л. 45).
От фактическа страна се установява следното:
В хода на въззивното производство въззиваемият Община Варна не е представил
отговор на въззивната жалба. В проведените открити съдебни заседания на 16.12.2024 г. и на
10.02.2025 г. се представлява от юрк. Б. Б., изразил становище по хода на делото и взел
отношение по доказателствата и в хода на устните състезания. Отправил е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С решение № 248/10.03.2025 г., постановено по настоящото дело съдът е приел, че
разноски пред ВОС се дължат на въззиваемия, като е осъдил въззивника да заплати
юрисконсултско възнаграждение до размера от 1080 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25,
ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Молбата е неоснователна.
Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноските е налице в
1
случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за
присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или
погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато
липсва или е налице непълно произнасяне по искането или когато не е съобразено поради
пропуск изявено възражение за намаляване поради прекомерност. Извън горните хипотези
страна не може чрез средството по чл. 248 от ГПК да се домогва съдът да промени вече
формиран правен извод за дължимост на разноски и за техния размер.
В случая не е налице нито една от визираните хипотези.
Юрисконсултите и другите служители с юридическо образование работят по трудово
или служебно правоотношение към съответните юридически лица. Последните им заплащат
трудово възнаграждение, а не уговорено за конкретното дело възнаграждение. Поради това,
за разлика от общите разпоредби на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които изрично изискват
съответните разноски, включително за адвокатско възнаграждение, да са заплатени
(направени) от страната и доказани по размер, специалната разпоредба на чл. 78, ал. 8 от
ГПК изисква по делото да е установено единствено, че страната – юридическо лице е била
представлявана (защитавана) в съдебното производството от юрисконсулт, респ. – от друг
неин служител с юридическо образование съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК. Не е необходимо, а и
не би било възможно, да се представят доказателства за направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което да е заплатено по конкретното дело. В този смисъл,
законодателят е установил разрешение за присъждане на сума, аналогична на предвидената
в НВАР в полза на страната, представлявана от юрисконсулт, съставлява приемлив подход и
израз на осъществена законодателна симетрия (постигане на баланс) за еднаква по своята
същност процесуална дейност на адвоката и юрисконсулта. /Така в Решение № 10 от
29.09.2016 г. на КС на РБ по к. д. № 3 / 2016 г. относно конституционосъобразността на чл.
78, ал. 8 от ГПК и чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК/.
Материалният интерес на въззивното производство е равен на цената на исковете –
сбор от данъчните оценки на недвижимите имоти в размер на 25795,22 лв. и 49631,30 лв.
/определение № 3136/14.03.2023 г. по гр. д. № 1267/2023 г. на ВРС/.
Съставът на ВОС не е допуснал грешка при определяне на разноски за
юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от НЗПП в размер на 1080 лв., която
да бъде поправена чрез изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 7905/19.03.2025 г. от Ж. К. К. за
изменение на решение № 248/10.03.2025 г., постановено по в. гр. д. 1973/2024 г. по описа на
ВОС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3