Р Е Ш Е Н И Е
№ 277/27.08.2018г.
гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, I
състав
На четиринадесети юни
Година 2018
В публичното
заседание в следния състав :
Председател : Людмила Пейчева
Членове:1.
Капка Павлова
2.Димитър Ковачев
при секретаря
Златка Стоянова_____________ и в присъствието на прокурора
_______________________ като разгледа докладваното от член съдия Капка Павлова,
гражданско дело № 292 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от
Национална агенция за приходите
против решение № 214 от 28.02.2018г.,
постановено по гр.д.№4692/2017г. по описа на ПРС. Със същото е отхвърлен
предявеният против Фондация „Младежка
инициатива” със седалище в
гр.Перник да бъде признато за установено, че към 01.04.2016г. държавата има
изискуемо вземане срещу ответната страна размер на 1800,58лв., от които
1 230лв.главница, 210,89лв-. лихва за
периода 15.10.2013г.- 23.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.04.2016г., както и разноски в размер на 210,89лв. за държавна
такса и 330,87лв. юрисконсултско възнаграждение. Правят се оплаквания за
нарушение на материалния закон и необоснованост на решението.
Въззиваемата страна е
подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита обжалваното
решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, извършвайки проверка на
обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по
делото писмени доказателства намира за установено и доказано следното:
Пред районния съд е подадена искова молба, с която се
моли да бъде признато за установено, че държавата има изискуемо вземане към
Фондация „Младежка инициатива” със
седалище в гр.Перник, което в размер на 1230лв. главница и . 210,89лв-. лихва
за периода 15.10.2013г.- 23.06.2015г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 1214/2016г. по описа на ПРС. Освен това се иска да бъде признато за установено, че ответната страна дължи и законна лихва върху
главницата, считано от 01.04.2016г., 28,82 лв. държавна такса и 330,87лв.
юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна е подала отговор на исковата
молба, с който изразява становище за недопустимост на иска. Посочва се, че
отношенията между страните се уреждат от приетия в края на 2015г. ЗУСЕСИФ
съгласно който споровете относно изявления за финансови корекции по договори
между бенефициенти и управляващите органи по
оперативни програми се разглеждат по реда, предвиден в този закон и
той изключва общия гражданскоправен
такъв. При условията на алтернативност
претенцията се оспорва като неоснователна и се моли да бъде отхвърлена
Направено е възражение за погасяване на
вземането по давност.
Окръжният
съд намира, че предявеният иск е допустим в частта, касаеща сумите1 230лв.главница,
210,89лв-. лихва за периода 15.10.2013г.- 23.06.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.04.2016г. Видно от приложеното ч.гр.д. .№ 1214/2016 г. на ПРС, същото е образувано по заявление, подадено от НАП за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК- акт за установяване на частно
държавно вземане против Фондация ”Младежка инициатива” със седалище в гр.Перник.
В
срока по чл.414,ал.1 от ГПК, че е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и на заявителя са дадени указания, че едномесечен срок
следва да предяви иск за установяване на вземането си.
Искът е по чл. 422 ГПК е предявен от заявителя срещу длъжника
в заповедното производство в сроковете на чл. 415 ГПК, при надлежно оспорено по
реда на чл. 414 ГПК вземане, за което срещу оспорилият го длъжник е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и поради това
е допустим. За пълнота следва да
се посочи, че разпоредбите на чл.27 от ЗУСЕСИФ урежда друг начин за защита,
различен от гражданскоправния такъв когато бенефециент по договор, по който се
предоставят средства от европейските фондове има претенции за неправилни финансови
корекции по тези договори. В този случай
се приеме, че той следва да осъществи
защитата си чрез обжалване
на издадения административен акт.
В
настоящия случай обаче искът е предявен от
НАП в качеството й на субект, на който със закон е възложено събирането
на частни държавни вземания против
бенефициента. издаденият по реда на чл.3
от ЗНАП акт за установяване на частно
държавно вземане представлява документ, въз основа на който може да се поиска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по силата на изричната разпоредба на чл.
4,ал.8, изр. Второ от ЗНАП. Следователно
приложим е процесуалният ред по ГПК.
Искът
е недопустим по отношение на искането да се признае за установено, че дължат
разноските в заповедното производство – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Отговорността за разноски е уредена самостоятелно в процесуалния закон и същите
не могат да бъдат предмет на самостоятелен иск
в същия смисъл е разрешението на
въпроса, дадено с ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК т. 10в. ето защо
първоинстанционното решение в тази му част е недопустимо и като такова ще
следва да бъде обезсилено.
По
съществото на спора:
Ищцовата
страна моли да бъде признато за
установено, че ответната фондация
следва да възстанови сумата 1230лв., която е била преведена на бенефициента
като част от общия размер на одобреното плащане по договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ОПАК. Посочва се, че плащането е извършено след
изготвяне на окончателен доклад по проекта, но при направена повторна проверка е установено, че
сумата по фактура №*** не е заплатена от партньора на бенефициента
в срока на договора. Предвид на това
и този разход не е верифициран и се иска възстановяване на същата. Моли се да бъде признато за
установено, че се дължи и законна лихва, считано от 15.10.2013г. до 23.06.2016г.
По
делото се установява, че на 27.08.2008г. е сключен договор с рег.№
08-12-91- С между Министерство на държавната администрация и административната
реформа/заменено по-късно от Министерство
на финансите/ и Фондация „Младежка
инициатива”, гр.Перник за предоставяне на безвъзмездна помощ за
изпълнение на проект „Партньорство между гражданското общество и администрацията
– гарант за прозрачност, отчетност и контрол. Безвъзмездната финансова помощ е отпусната при условията на
договора. Същата е била в размер на 268 342,62лв., а срокът за изпълнение е 12 месеца. Съгласно чл.4.2 управляващият орган прави междинни и
окончателни плащания на базата на действително извършени и платени разходи и
след представяне на фактури или срещу счетоводни документи с еквивалентна
доказателствена стойност. Уговорено е
също, че в случай на несертифициарни, платени на бенефициента разходи,
Управляващият орган има право да извърши
прихващане от следващото плащане, а ако
няма такова-да поиска възстановяване на сумата.
Неразделна
част от договора са Общите условия към договорите/заповедите за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Административен
капацитет“. Съгласно чл.1.5 от същите е
предвидено, че единствено бенефициентът е отговорен пред Управляващия орган за
изпълнението на проекта, включително и при наличието на партньорство. В чл.12 е
са посочени необходимите предпоставки, за да бъдат признати за допустими
разходите по проекта. Същите следва да
отговарят на изискванията,
предвидени в насоките за кандидатстване и да не противоречат разпоредбите
на изброените в този текст
нормативни актове.
Плащанията
по договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ОПАК
се извършват след тяхното верифициране. И в Общите
условия е предвидено, че в случай на
несертифицирани, платени на бенефициента разходи, УО има право да извърши
прихващане със следващи плащания или поиска възстановяване на сумите. Бенефициентът
е длъжен да възстанови на
управляващия орган всички получени средства, които надвишават стойността на сертифицираните разходи.
От
приложените по делото формуляри, в които са отчетени извършените по проекта
дейности е видно, че при извършената проверка от Експерт сектор „финансово
управление“ е установено, че проектът е изпълнен съгласно изискванията на ОПАК,
но са направени две забележки, които касаят плащането по фактура №1 /17.08.2009г. като е отбелязано, че не е
приложен платежен документ. Проверката е направена на 01.11.2011г. като
контролиращия орган е счел, че не следва да се верифицират разходи в размер на
1500 за „Други външни услуги“ и 270лв.
непреки разходи. Във връзка с тези констатации е разпоредена повторна такава на
верифицирани суми. След извършването й е прието, че следва да бъдат
възстановени 1230лв. несертифицирани разходи, като окончателното заключение е
направено на 12.12.2011.г.
След
тази проверка на ответната страна са изпратени покани за възстановяване на
посочената сума, като има данни такава да е връчена на бенефициента по договора
на 14.10.2013г.
По
делото е представен акт за установяване на частно държавно вземане, който
представлява документ, въз основа на който може да бъде издадена заповед за изпълнение. Същият е издаден на основание чл.3 от ЗНАП.
Между
страните не е спорно, а и от приложените формуляри за изпълнение на договора се
установява, че сумата по фактура
№1 //17.98.2008г. не е платена от партньор на бенефициента по проекта в
срока на договора, а на
17.12.2010г. При това положение окръжният съд намира, че ответната фондация
дължи нейното възстановяване на основание на постигнатите между страните уговорки -–чл.4.7 от договор с
рег.№ 08-12-91- С и чл.ч18.1 от Общите
условия. Това, че разходът е
заплатен по-късно е без значение, тъй като заплащането в срока на договора е
постановено като изрично условия за получаване на безвъзмездната финансова помощ.
С оглед на изложеното
предявеният установителен иск се явява основателен.
След като ес приема, че
претенцията е доказана по основание следва да се обсъди възражението за
погасяване на същата по давност. Настоящата инстанция намира, че същото е
неоснователно. Вземането се погасява с
общата петгодишна давност за парични задължения. Същата започва да тече
от момента на установяване на нарушението, а това е датата 12.12.2011г. От този
момент да подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК не е изтекъл петгодишния срок по чл.114 от ЗЗД.
Върху главницата от
1230лв. де дължи законна лихва, считано от датата на поканата за възстановяване
на сумата – 14.10.2013г. В случая такава се претендира от един по-късен момент
– 15.10.2013г. поради което и искането да се признае за установено, че такава
се дължи е основателно.
Предвид обстоятелството, че правните изводи на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на районния съд, то обжалваното решение ще следва
да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което да бъде уважен предявеният
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
На ищцовата страна
следва да се присъдят направените разноски в заповедното производство,
разноските за заплатена държавна такса в
първоинстанционното производство, които са в размер на 25 лв.
Юрисконсултско
възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като страната не е защитавана от
юрисконсулт, а от друг служител с юридическо образование.
Ответната фондация ще
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПОС държавната такса за въззивно
обжалване, тъй като такава не е събрана при образуване на настоящото
производство. Същата е в размер на 28,82лв.
С оглед на изложеното, окръжният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 214 от 28.02.2018г., постановено
по гр.д.№4692/2017г. по описа на ПРС в частта му, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.422,ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че Фондация
„Младежка инициатива”, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Перник, ул. „Вардар“ №4, представлявана от З.В.Л. дължи на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
гр.София, бул. „Княз Дондуков“ №52, представлявано от Изпълнителния директор Г.Д. сумите 28,82лв. за държавна
такса и 330,87лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 01214/2016г. на ПРС като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 214 от
28.02.2018г., постановено по гр.д.№4692/2017г. по описа на ПРС, с което е
отхвърлен предявеният от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ против Фондация „Младежка инициатива”, БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.Перник, ул. „Вардар“ №4, представлявана от З.В.Л. да
бъде признато за установено, че към 01.04.2016г.държавата има изискуемо вземане
срещу ответната страна размер на 1800,58лв., от които 1 230лв.главница, 210,89лв-. лихва за
периода 15.10.2013г.- 23.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.04.2016г. до окончателното
и изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска
с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК по
отношение на Фондация „Младежка
инициатива”, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Перник,ул. „Вардар“ №4, представлявана от З.В.Л., че дължи на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
гр.София, бул. „Княз Дондуков“ №52, представлявано от Изпълнителния директор Г.Д.
1 230лв.главница, представляваща подлежаща на възстановяване сума по
Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Административен капацитет“ №08-12-91-С/
27.08.2008г., 210,89лв-. лихва за забава върху същата за периода 15.10.2013г.-
23.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.04.2016г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Фондация
„Младежка инициатива”, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул. „Вардар“ №4, представлявана от
З.В.Л. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр.София, бул. „Княз
Дондуков“ №52, представлявано от Изпълнителния директор Г.Д. сумите 28,82лв. за
държавна такса и 330,87лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 01214/2016г. на ПРС, 25
лв.направени разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Фондация „Младежка инициатива”, БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление
гр.Перник, ул. „Вардар“ №4, представлявана от З.В.Л. да заплати по
сметка на ПОС сумата 28,82 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове : 1.
2.