РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Враца, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
24.10.2023г. / двадесет и четвърти октомври
две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия КОЦЕВА КАН дело №521 по описа на АдмС – Враца за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.
Образувано
по касационна жалба на Р.В.М. *** против РЕШЕНИЕ №236/25.07.2023г., постановено
по АНД №569/2023г. на Районен
съд Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0967-001010/09.05.2023г.
на Началник група към ОДМВР-Враца,
Сектор“Пътна полиция“гр.Враца. С
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.
Посочва се, че е налице разминаване в правната квалификация на вмененото
нарушение в АУАН и НП, доколкото в НП е посочена за нарушена разпоредбата на
чл. 52,т.2 ЗДвП, а в АУАН е посочен чл.52,т.1 ЗДвП. Посочва се, че неправилно е
приложена правната квалификация и по
отношение на нарушението по
чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП. Налице е нарушение на чл.40,ал.1 и ал.3 ЗАНН при
съставяне на акта. Прави се искане за отмяна на решението на РС-Враца и
постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление
изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
В
с.з. касаторът - Р.М. се явява лично.
Моли за решение, с което се отмени решението на РС-Враца и потвърденото с него
НП, по съображения подробно изложени в касационната жалба.
Ответникът-Началник
група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Враца
в с.з. не се явява и представлява, както
и не ангажира становище по делото.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за допустимост и частична
основателност на касационната жалба. Правилно РС е възприел, че първото
нарушение по чл.52,т.2 ЗДвП е извършено, а по отношение на второто нарушение по
чл.123 ЗДвП не са налични категорични доказателства. В тази част жалбата следва
да се уважи.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след
преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение
№236/25.07.2023г., постановено по АНД №569/2023г. на Районен съд Враца е потвърдено, като законосъобразно Наказателно
постановление №23-0967-001010/09.05.2023г. на Началник група, Сектор “Пътна
полиция“към ОДМВР-Враца с което на Р.В.М.
*** по т.1 за нарушение на чл.52,т.2 ЗДвП, на основание чл.180,ал.1,т.3,пр.2 ЗДвП е
наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева и по т.2 за нарушение на
чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП, на основание чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП, е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец. В решението е прието, че не са допуснати процесуални
нарушения при съставянето на акта и НП. Същите са издадени от компетентни
органи, съдържат изискуемите реквизити, посочена е точната нарушена норма и
съответната санкционна разпоредба. По
същество на спора е прието, че касаторът е осъществил състава на адм.нарушение
по чл.52, т.2 ЗДвП и по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП, като наказанията по чл.180,ал.1,т.3,пр.2
и по чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП са правилно определени, в предвидените минимални
размери. Не е налице маловажност на случая по чл.28 ЗАНН. Обсъдил е и
възраженията на жалбоподателя, във вр. с твърденията, че при съставяне на акта
е допуснато нарушение на чл.40,ал.1 и
ал.3 ЗАНН, както и относно неправилна правна квалификация на нарушенията, като
е извел извод за тяхната
неоснователност. Изложил е подробни мотиви в тези насоки, в резултат на които и
наказ.постановление е потвърдено изцяло като законосъобразно.
Настоящата
касационна инстанция счита изводите на въззивния съд,
водещи до потвърждаване на оспореното наказ.постановление в неговата цялост за
правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно мотивиран,
като са изложени подробни мотиви по приложимите правни норми. Обсъдени
са всички събрани по делото доказателства и наведените възражения от наказаното
лице. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че в
проведеното адм.наказ. производство по издаване на АУАН и на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, същите са издадени от компетентни органи
и съдържат реквизитите предвидени в разпоредбата на чл.42 и чл.57 ЗАНН. При съставянето на АУАН не е налице нарушение на чл.40,ал.1 и ал.3 ЗАНН,
каквото възражение се прави от касатора в касационната жалба, още повече че
същото е сочено и пред РС, който го е обсъдил в решението и е извел извод за
неговата неоснователност, който извод се споделя напълно и от настоящата инстанция. Видно от съдържанието
на акта, в същия са посочени двама свидетели, като е отбелязано и в какво
качество са свидетели, а именно единия в качеството на свидетел по установяване
на нарушението, а другия в качеството на свидетел при съставяне на акта,
посочени са датите на раждане и
годината, както и техните адреси в акта. Не се установява актът да е съставен в
отсъствие на нарушителя, с оглед датата на съставяне на акта и неговото връчване
на нарушителя -25.04.2023г. Посоченото в жалбата решение на АдмС-Враца по отношение
на това възражение, касае друга фактическа обстановка различна от настоящата,
поради което позоваването на него от страна на касатора не води до извод, че в
производството по съставяне на АУАН са допуснати нарушения на чл.40,ал.1 и ал.3 ЗАНН, с оглед на изложеното
по-горе.
Настоящият касационен състав напълно споделя и изводите на районния съд, че визираните в НП
нарушения на чл.52,
т.2 ЗДвП и по чл. 123,ал.1,т.1 ЗДвП са безспорно установени и доказани
от събраните доказателства, правилна правна квалификация и правилно приложени
санкционни норми, поради което доводите в обратен смисъл, изложени в
касационната жалба са неоснователни. В АУАН и НП е посочена правна квалификация на
нарушение по чл.52,т.2 ЗДвП, тоест
посочена е една и съща правна
квалификация, а именно по чл.52,т.2 ЗДвП, поради което възражението на касатора
за различна правна квалификация в акта и НП по отношение на това нарушение е
неоснователно.
В случая е безспорно
установено, че именно в качеството на водач на МПС касаторът съзнателно не е
спазил установената в чл. 52, т.2 ЗДвП забрана и е преминал през жп прелеза,
при мигаща червена светлина на светофара,
независимо от положението на бариерите в резултат, на което е реализирал ПТП с
нанесени материални щети по бариерния механизъм, след което не спира да
установи какви са последиците от произшествието в нарушение на чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП. В
конкретния случай настъпването на същите е посочено и в съставения протокол за
ПТП № 1764645 /л. 15 от делото на РС/, съдържащ схема на мястото с точното
разположение и посока на движение на товарния автомобил управляван от касатора,
както и в кратък текст са изложени причините и обстоятелствата, довели до ПТП.
Този протокол е съставен от същото длъжностно лице съставило и АУАН, в кръга на
служебните му задължения и съставлява официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК. Същият е подписан от водача
и съставилия го служител, приложен е към административнонаказателната преписка,
в последствие не е оспорен и като официален свидетелстващ документ се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила за удостоверените в него и възприети
от длъжностното лице факти. Налице е и снимков материал на СД носител с
видеозапис от ПТП, който потвърждава
настъпването на ПТП, като същия е изгледан от съда в присъствието на жалбоподателя без възражение, като е описано
какво е установено при преглед на същия. Правилно е прието, че на
въпросната датата касаторът е
осъществил и състава на нарушението по чл. 123,ал.1,т.1 ЗДвП, като участник в ПТП, не спрял да установи
последиците от произшествието, като с това нарушил задълженията си на участник
в ПТП. Безспорно е налице
пътнотранспортно произшествие, тъй като при управление на автомобила касатора е
предизвикал материални щети, изразяващи се в повреждане на бариерния механизъм на жп прелеза.
Възражението на касатора за неправилна правна квалификация по отношение на това
нарушение е също неоснователно. Наличието на
причинени само материални щети при ПТП
не освобождава водача на МПС от задължението му по чл.123, ал.1,т.1 ЗДвП, в
каквато насока се прави възражение от
касатора. Посоченото от него в тази
връзка решение на АдмС-Враца по друго дело не води до извод за отмяна на
наказ.постановление в тази част, с оглед
на посоченото по-горе.
Достигайки до изводи за законосъобразност на оспореното
пред него НП, районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата
касационна инстанция възприема напълно и на основание чл. 221, ал.2, изр.2 АПК
препраща към тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
От
страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение
№236/25.07.2023г., постановено по АНД №569/2023г. на Районен съд Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление
№23-0967-001010/09.05.2023г. на Началник група, Сектор “Пътна полиция“към
ОДМВР-Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.