Решение по дело №477/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юли 2010 г.
Съдия: Румяна Бакалова
Дело: 20101200500477
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

18

Година

15.03.2011 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

02.24

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Тонка Гогова Балтова

Елена Димова Налбантова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Стоянов Милушев

дело

номер

20115100600008

по описа за

2011

година

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 138/17.11.2010 г., постановена по НЧХД № 549/2010 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимите Александър Петров Бумбаров, Йордан Красимиров Николов и Николай Иванов Николов и тримата от гр.Кърджали, са признати за виновни в това, че на 28.12.2008г. в гр.Кърджали, в съучастие като съизвършители, причинили на Петър Иванов Захариев от гр.Кърджали, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гръдния кош и крайниците - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание глоба от по 1000лв. на всеки.С присъдата, съдът е осъдил тримата подсъдими Александър Бумбаров, Йордан Николов и Николай Николов да заплатят солидарно на тъжителя Петър Иванов Захариев от гр.Кърджали сумата в размер на 2100лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди,ведно със законната лихва,както и направените разноски от 184лв.,като е отхвърлил иска до пълния размер от 10 000лв.,като неоснователен. Осъдил е тримата подсъдими, да заплатят по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски за вещо лице в размер на 110 лв.,както и 84лв. д.т.,върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал Николай Николов,който чрез защитника си адв.Базлянков я атакува,като неправилна,незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон.Моли съда ,на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да отмени присъдата и постанови нова,с която подсъдимия се признае за невиновен.Прави и алтернативно искане да се намали наказанието и размера на присъденото обезщетение.В съдебно заседание не се явява,но защитника му депозира молба,че поддържа жалбата.

Недоволни са останали и подсъдимите Александър Бумбаров и Йордан Николов, които чрез защитника си - адв.Бръмбарова, считат присъдата на районен съд Кърджали за неправилна,незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон.Молят съда да бъде отменена изцяло,като се признаят двамата за невиновни и се отхвърли изцяло предявения иск.Редовно призовани не се явяват в съдебно заседание, но чрез защитника си - адв.Бръмбарова,поддържат жалбата си.

Въззиваемия Петър Захариев,чрез адвоката си Г.Белев,намира присъдата за правилна и законосъобразна,а жалбите за неоснователни.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка ± подадените жалби въззивния съд приема за установено следното:

Жалбите са подадени в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същите са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 27срещу 28.12.2008г. /събота срещу неделя/ тъжителят Петър Захариев в компанията на свои приятели - свидетелите Даниел Башев, Владимир Башев, Стоян Димов, Милан Асенов и Иван Янев с прякор "Мато” отишли в заведение бистро "Тракия" в гр.Кърджали и се разположили на първото сепаре вдясно. Заведението имало два входа - централен – отпред, откъм бул. "Тракия" и вход вдясно - откъм старата поликлиника. В същото заведение на друга маса била компанията първоначално на подсъдимите Александър Бумбаров /с прякор "Бумбара"/, Николай Николов и св.Емилиян Гарабедиян, а по-късно към тях се присъединили и поде.Йордан Николов и св.Максуд Максуд, които заели сепаре, намиращо се пред бара на заведението от лявата страна на централния вход. В дясно в дъното на заведението, на отделна маса, били свидетелите Георги Пройков и Николай Николов - познати на тримата подсъдими. Страничният вход на бистрото водел към коридор, от който вляво се достигало до тоалетната и другите помещения на сградата, а в посока дясно - към тротоара и улицата пред централния вход на заведението. От вътрешността на заведението до посочената тоалетна се достигало именно през страничния вход, след което пътят водел наляво през коридора и надолу по стълбите. Така,известно време след полунощ, на 28.12.2008г., св.Емилиян Гарабедиян и подсъдимите Александър Бумбаров, Николай Николов и Йордан Николов, минавайки през сепарето на тъжителя и неговата компания, излезли през страничния вход на заведението.След около половин минута, момче на име Богдан Тончев, извикал седящия на масата на тъжителя

Захариев свидетел Иван Янев да излезе навън, като двамата също излезли през страничния вход, от който преди малко излезли тримата подсъдими и св.Гарабедиян. След около половин- една минута тъжителят Петър Захариев станал от масата и казал, че отива до тоалетната, също излизайки от страничния вход.След не повече от около минута- две свидетелите Даниел Башев, Владимир Башев и Милан Асенов видели навън Иван Янев гол до кръста и излезли, за да проверят какво се е случило. Пръв излязъл св.Владимир Башев,след него - св.Даниел Башев, св.Милан Асенов и Стоян Димов. Иван Янев бил силно изплашен и св.Владимир Башев го попитал какво се е случило, на което Иван Янев отговорил, че бил бит без причина от св.Емилиян Гарабедиян и тримата подсъдими в коридора, водещ към тоалетната. В този момент от страничния вход излезли св.Гарабедиян и подс.Бумбаров, Йордан Николов и Николай Николов, Иван Янев побягнал, а св.Владимир Башев се обърнал към св.Емилиян Гарабедиян с въпроса защо са били Иван Янев. Свидетелят Гарабедиян, обаче, последвал Иван Янев, а в този момент св.Владимир Башев бил нападнат в гръб, като видял подсъдимите Александър Бумбаров и Йордан Николов. На помощ на св.Владимир Башев се притекли свидетелите Даниел Башев и Милан Асенов и се разразил бой, който продължил около минута- две. Намесил се управителят на заведението Николай Терзиев и всичко утихнало. Тримата подсъдими влезли обратно в заведението,а свидетелите Даниел Башев,Владимир Башев и Милан Асенов видели в този момент,че тъжителят Петър Захариев излиза от входа на сградата, който водел за тоалетната. Състоянието на същия не било добро, бил уплашен, от носа му течала кръв, бил зачервен под едното око и подут в лице. Свидетелите Георги Пройков и Николай Николов през цялото това време останали вътре в заведението и не се намесили, въпреки че видели,че много хора вкупом излизат навън от заведението, че пред централния вход има разправия, както и че след това излиза и управителят. Двамата си тръгнали непосредствено след като скандалът бил преустановен. Тъжителят Петър Захариев обяснил на свидетелите Даниел Башев, Владимир Башев и Милан Асенов,че бил бит без никаква причина в коридора към тоалетната преди стълбите от подс.Александър Бумбаров,назовавайки го по малко име "Александър" и още две момчета,които го нападнали в гръб,но той успял да се обърне и да ги види. След това веднага се обадил на брат си - св.Божидар Захариев, който незабавно пристигнал на място и заварил брат си и неговата компания пред заведението. Тъжителят Захариев казал на брат си,че е бил нападнат от три момчета,като му казал,че същите били вътре в заведението, посочил масата,на която седели трите лица, които го били, като споменал и имената "Бумбъра", Данчо и още едно момче на име Николай. Влезли заедно и св.Божидар Захариев отишъл на масата на подсъдимите и попитал защо са били брат му, като преди месец му е била правена операция. Не получил отговор, а подсъдимите самодоволно се усмихвали. Св.Божидар Захариев излязъл навън и сигнализирал в полицията. След идването на полицейските служители - свидетелят Стоян Стойчев и Милко Узунов, тъжителят посочил лицата, които са го били. Останалите от неговата компания също съобщили,че били нападнати и бити от тримата подсъдими. Дошли и родителите на тъжителя, пред които и полицейските служители същият отново обяснил,че е бил бит в коридор към заведението без причина на път за тоалетната. На подсъдимите Александър Бумбаров, Йордан Николов и Николай Николов бил съставен акт за констатирано дребно хулиганство от 28.12.2008г. за това,че на 28.12.2008г. около 2,40 часа в гр.Кърджали на бул. "Тракия" пред заведение бистро "Тракия" със своето скандално и непристойно поведение,изразяващо се в отправяне на юмручни удари в областта на лицето на Петър Захариев и Владимир Башев,както и нанасяне на удари с крак в областта на тялото на потърпевшите лица, предизвикали възмущението на присъстващите граждани и осъществили състава на чл.1,ал.2 от УБДХ.Тримата подсъдими били задържани за срок от 24 часа със заповед №369,368 и 370 от 28.12.2008г. В докладната записка на св.Стоян Стойчев - актосъставител, приложена към ДП № 89/2009г. на РУ на МВР-Кърджали,същият описал случая,като посочил, че след пристигането на полицейските служители потърпевшият,заедно със св.Владимир Башев, им посочили вътре в заведението подсъдимите Александър Бумбаров, Йордан Николов и Николай Николов,които им били нанесли побоя. По образуваното в Районен съд Кърджали наказателно дело №1272/2008г. с предмет съставения акт за констатирано дребно хулиганство подсъдимите се признали за виновни за участието си в побоя пред заведение "Тракия". Съдът приел,че са налице признаци на извършено престъпление по чл.325,ал.1 от НК и на осн. чл.6,ал.2 от УБДХ прекратил производството по НД №1272/2008г. на КРС и изпратил делото,ведно с преписката за разглеждане в РП-Кърджали. По този повод било образувано досъдебно производство № 89/2009г. на РУ на МВР срещу Александър Бумбаров, Йордан Николов и Николай Николов за престъпление по чл.325,ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, което приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от дата 02.10.2009г., поради липса на съставомерност.

От съдебно-медицинско удостоверение №399/2008г. се установява, че при извършения на 28.12.2008г. около 08,30 часа преглед на частния тъжител Петър Захариев,поради това,че около 02.40ч. същия ден бил бит с ръце и крака от познати му лица и загубил съзнание за определено време,било констатирано,че е причинен оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гръдния кош и крайниците,като описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщавал освидетелстваният,с което било причинено болка и страдание.

Видно от заключението по назначената при първоначалното разглеждане на делото по НЧХД № 377/2009г. на РС-Кърджали съдебномедицинска експертиза, на частния тъжител Петър Захариев бил причинен оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гръдния кош и крайниците; описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали по начина, съобщен от пострадалия - при удари с ръце и крака и поваляне на земята,с което било причинено болка и страдание; на същия била извършена операция по повод затруднено носно дишане вследствие на разместени носни хрущялни структури и трансплантант, възникнало при травма в областта на носа, получена 3 месеца преди постъпването на пациента в болничното заведение; коригиращите операции на носа били извършвани, поради вродена аномалия - цепнатина на мекото и твърдото небце с двустранна цепнатина на устната и последната операция била на 12.11.2008г. - месец и половина преди нанесените му травми на 28.12.2008г. и в конкретния случай не би следвало да се обсъжда причиняване на увреждане, довело до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, поради затрудняване на носното дишане, тъй като то било затруднено поначало, поради вродено заболяване. На последно място, носното дишане на пострадалия било коригирано до някаква степен по хирургичен път,но загубата или намаляването на благоприятните последствия от хирургичната намеса не би могло да се коментира като медикобиологичен признак на телесно увреждане.

Описаната по-горе фактическа обстановка се е приела от съда, след събиране в съдебно заседание на налични, гласни доказателства - обясненията на подсъдимите Александър Бумбаров и Йордан Николов - частично, от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Даниел Башев, Владимир Башев, Милан Асенов,Божидар Захариев и Стоян Стойчев и показанията на последния, дадени в производството пред съдия от Кърджалийския районен съд при първоначалното разглеждане на делото-л.31-32 от НЧХД № 377/2009г. по описа на КРС и прочетени при условията на чл.281, ал.1, т.2 от НПК,от показанията на св.Николай Терзиев, отчасти от показанията на свидетелите Емилиян Гарабедян, Максуд Максуд, Николай Николов и Георги Пройков, както и от разпита и заключението на в.л. д-р Николай Маринов по назначената съдебно-медицинска експертиза, което се е възприела изцяло от съда като обективно,правилно и безпристрастно изготвено,като същото не е оборено и от страните, както и от приложените към делото писмени такива - съдебно-медицинско удостоверение №399/2008г., епикриза с изх.№211/26.03.2009г., писмените материали по НЧХД № 344/2009г. на РС-Кърджали, ВЧХД № 31/2010г. и ДП № 89/2009т. на РУ на МВР-Кърджали, които не създавали съмнение и обосновавали единствения възможен извод за осъществяване на деянието, предмет на настоящото производство, от подсъдимите Александър Бумбаров, Йордан Николов и Николай Николов. Съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимите и показанията на приближените до тях свидетели - Емилиян Гарабедян, Максуд Максуд, Николай Николов и Георги Пройков, в частта, че подсъдимите не са влизали в коридора, водещ към тоалетната през страничния вход на заведението, а са излезли през централния му вход, след като отвън пред заведението се получила разправия, тъй като същите, от една страна, се оборват от останалите гласни доказателства - показанията на свидетелите Даниел Башев, Владимир Башев,Милан Асенов,Божидар Захариев, Николай Терзиев и Стоян Стойчев, които съпоставени, от своя страна, със събрания по делото писмен доказателствен материал, обосновават извод, че именно показанията на тази втора група свидетели са логични, еднопосочни и взаимосвързани, поради което съдът следва да ги кредитира като достоверни. Така, въпреки че е изяснено,че свидетелите Даниел Башев, Владимир Башев и Милан Асенов са в приятелски отношения с пострадалия, а св.Божидар Захариев е негов брат, съдът е приел ,че следва да бъдат зачетени същите като безпристрастни, тъй като се подкрепят както помежду си, така и от фактическите констатации в акта за констатирано дребно хулиганство и съдебномедицинското удостоверение. Така, свидетелите Даниел Башев, Владимир Башев и Милан Асенов са категорични в показанията си, че са видели непосредствено след излизането на Иван Янев /Мато/ и св.Емилиян Гарабедиян от страничния вход, водещ от заведението към коридора за тоалетната,които се отдалечили, да излизат тримата подсъдими и то през същия вход, през който последните излезли малко по-рано от заведението след излизането на Иван Янев /повикан от Богдан Тончев в коридора към тоалетната/ и след тях излязъл тъжителят Петър Захариев. На следващо място, свидетелите Башеви и Милан Асенов несъмнено установяват, че непосредствено след излизането на тримата подсъдими от този страничен вход,начело с подс.Александър Бумбаров, именно същите се нахвърлили върху св.Владимир Башев, който се опитал да разбере какво се е случило, предвид това, че видял техния приятел Иван Янев, който излязъл от същия страничен вход, гол до кръста, след като бил извикан до тоалетната. Последното обстоятелство - че тримата подсъдими физически са нападнали св.Владимир Башев и св.Даниел Башев се намесил да ги разтърве, а впоследствие се намесил и управителят на заведението - св.Николай Терзиев, се подкрепя и от съставения акт за констатирано дребно хулиганство и косвено от приложеното по досъдебното производство №89/2009г. на РУ на МВР съдебномедицинско удостоверение № 400/2008г., установяващо причинени леки увреждания през инкриминираната вечер на св.Даниел Башев. Освен това, показанията на свидетелите Владимир Башев, Даниел Башев и Милан Асенов до известна степен се потвърждавали и от показанията на св.Емилиян Гарабедиян, който заявява,че излезли от страничния вход с Мато /Иван Янев/ и се отправили към М-тел. В тази връзка, както бе посочено по-горе, съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимите в тази част и показанията на свидетелите Емилиян Гарабедян, Максуд Максуд, Николай Николов и Георги Пройков, че не са влизали в коридора, водещ към тоалетната през страничния вход на заведението, а са излезли през централния му вход, след като отвън пред заведението се получила разправия,тъй като същите се оборват от останалата доказателствена съвкупност, не са логично издържани с оглед на това,че именно тримата подсъдими са били причина за побоя пред заведението,а не са се намесили,тъй като всички започнали да излизат и същите съдържат противоречия помежду си. Така,подс.Александър Бумбаров твърди,че излязъл от заведението да види какво става,а след него излезли подс.Йордан Николов и Николай Николов, докато подсъдимият Йордан Николов обяснява, че пръв излязъл от заведението подс.Александър Бумбаров, самият той се намесил, за да разтърве подс.Бумбаров от двамата братя и едва тогава видял, че и подс.Николай Николов също бил отвън,т.е.,не са излезли заедно, което, от своя страна, звучи нелогично и житейски неиздържано с оглед на това, че според подс.Бумбаров и подс.Николов тримата подсъдими са били на една маса в заведението, поради което елементът на изненада в подс.Йордан Николов остава необясним, а от друга, противоречи и на показанията на св.Максуд Максуд,че тримата подсъдими и св.Максуд излезли заедно от централния вход. По отношение на показанията на свидетелите Георги Пройков и Николай Николов,за които бе установено,че се познават с подсъдимите и са били настанени на маса,различна от тази на Бумбаров, Йордан Николов и Николай Николов, съдът е намерил,че същите, доколкото не се подкрепят от други обективни доказателства,събрани по делото, имат за цел да подпомогнат тезата на подсъдимите като техни познати и на последно място, фактът, че не са възприели дадено обстоятелство - излизането на подсъдимите през страничния изход, не следва да обосновава непременно извод за липса на настъпило такова обстоятелство.Освен това,на съда е направило впечатление при разпита на тези двама свидетели,че същите си спомнят само факти,които подпомагат тезата на подсъдимите,или, описват възприятията си избирателно и то в полза на подсъдимите, поради което обосновано е приел,че следва да се изключат показанията им като основа, върху която могат да се правят категорични изводи. С оглед изложеното по отношение на този основен факт на доказване - от кой изход са излезли подсъдимите, не съществува съмнение. Освен това, решаващия съд е приел за несъмнено и обстоятелството,че нанесеният на тъжителя Захариев побой е осъществен именно от предадените на съд лица. Това е така,тъй като се установило, че св.Емилиян Гарабедиян и подсъдимите, и тъжителят са излезли от страничния вход в кратък интервал от време след излизането на Иван Янев, т.е., били са по едно и също време в коридора към тоалетната, където св.Гарабедиян и подсъдимите първоначално са нападнали Иван Янев, който успявайки да се измъкне,излязъл навън през страничния вход, последван от св.Гарабедиян, а по стечение на обстоятелствата в този момент в тоалетната влязъл човек от компанията на същия - тъжителят Захариев,което станало причина тримата подсъдими да се нахвърлят върху него, след което същите излезли навън пред заведението също през страничния вход/изход. Досежно авторството на инкриминираното деяние,същото се установява от една страна, от обсъдения факт, че подсъдимите и тъжителят са били по едно и също време в тоалетната,след което с няколко минути разлика са излезли от страничния вход - най-напред подсъдимите, после тъжителят, от обстоятелството,че последният бил в недобро физическо и психическо състояние - бил уплашен, от носа му текла кръв, бил зачервен под едното око и подут в лице, което се установява от показанията на свидетелите Башеви и Милан Асенов, от преразказа на последните относно това, което пострадалият им обяснил веднага след излизане от страничния вход и назоваването и посочването на побойниците от същия и показанията на св.Петър Захариев, пред когото тъжителят посочил и също назовал тримата подсъдими, както и от докладната зÓписка -л.З от ДП, изготвена от св.Стоян Стойчев в качеството му на дежурен полицай,извършил проверка по сигнал на място и впоследствие съставил акт за констатиране на дребно хулиганство, от която бе установено, че след пристигането на полицейските органи тъжителят и св.Владимир Башев посочили подсъдимите като лица,нанесли им побой,както и от приложеното съдебномедицинско удостоверение и съдебно-медицинска експертиза. Т.е., при тези доказателства, съдът е приел, че действително е налице момент, в който пред входа на тоалетната са били едновременно и пострадалия и подсъдимите, като в същото време, по делото не се съобщава да е имало и други лица след излизането на Иван Янев и св.Гарабедиян, но преди излизането на подсъдимите и впоследствие на тъжителя, за да остане съмнение в този състав относно авторството на инкриминираното деяние. От друга страна, съдейки от съдържанието на СМУ и заключението по назначената СМЕ и по- конкретно за вида и броя на причинените увреждания,а именно, в тилната област на главата - оток на кожата и синкаво кръвонасядане; по долния клепач на лявото око и в областта на лявата скула - оток на меките тъкани и синкаво-мораво-червено кръвонасядане; по долния клепач на дясното око,в областта на дясната скула и дясната слепоочна област - синково - мораво-червено кръвонасядане; носът в долната му половина - кръвонаседнат със синкав цвят и умерено оточен; по задната повърхност на дясната мишница в средната й трета - охлузване на кожата с розово-червен цвят; по задната повърхност на дясната ръка в областта на лакетната става - охлузване на кожата; по задно-вътрешната повърхност на лявата предмишница в долната й трета - розово-червено охлузване на кожата, главоболие, болки в носа и гръдния кош, следва да се направи извод,че за краткия интервал от време, през който подсъдимите и тъжителят са били на едно и също място, не е възможно едно лице да нанесе всички тези увреждания, които са в различни плоскости и локализация на тялото, главата и крайниците и според съдебния лекар са получени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали по начина, съобщен от пострадалия - удари с ръце и крака и поваляне на земята.Състава е приел,че описаните в тъжбата телесни наранявания на тъжителя са били причинени по начина,който се съобщава от него и от лицата,които посочва за извършители.

Първоинстанционният съд е приел,че при наличието на горната логична и взаимосвързана поредица от факти , необорени от подсъдимите с годни и относими доказателства,както и от обсъдената еднопосочна доказателствена съвкупност, макар и косвена, е безспорно установено, че подсъдимите Александър Бумбаров,Йордан Николов и Николай Николов са нанесли удари с ръце и крака върху тъжителя Петър Захариев и същите попаднали в главата,лицето, гръдния кош и крайниците, в резултат на което на последния бил причинен оток, кръвонасядания и охлузвания. Получените наранявания на тъжителя са в причинно-следствена връзка с нанесените му от подсъдимите удари с ръце и крака. По този начин на тъжителя Захариев била причинена лека телесна повреда. С оглед вида на констатираното от съдебния лекар при освидетелстването на последния увреждане, е направен извод, че на тъжителя е била причинена болка и страдание без разстройство на здравето,представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,ал.2 от НК.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.Съдът е съобразил в пълна степен мотивите към отменителното решение на ОС и е направил задълбочен и обоснован анализ на всички доказателства.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема Þ кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимите,които са увредили телесната неприкосновеност на тъжителя, причинявайки му разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината – пряк умисъл: подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. Умисълът се обективира в поведението им – от броя, силата и насоката на ударите, при което всеки от тях, с оглед нивото на физическото си и психическо развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат.

При тази фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимите за виновни в извършването на престъплението, в което са обвинени, като при условията на чл. 78а от НК ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административни наказания “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимите за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, причините и мотивите за извършване на престъплението, като правилно е приел, че следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността на всеки от тях обстоятелства, близо до минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на 1000 лв.Настоящата инстанция намира, че така наложените на подсъдимите наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която са осъдени подсъдимите да заплатят солидарно на тъжителя Петър Иванов Захариев от гр.Кърджали сумата в размер на 2100лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди,ведно със законната лихва,както и направените разноски от 184лв.,като е отхвърлил иска до пълния размер от 10 000лв.,като неоснователен.При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 2100 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото променяне.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 138/17.11.2010 г., постановена по НЧХД № 549/2010 г., по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.