№ 292
гр. Варна, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500260 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по две жалби:
Първата жалба вх. № 00068/03.01.2023г. по описа на ЧСИ Станимира Данова е депозирана
от „Еврокар“ ЕООД, ЕИК *********, чрез представляващият го управител Татяна Стойнова
Стойкова – длъжник по изп. дело №139/2016 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. №
718, срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело,
обективирано в уведомление изх. № 32412 от 09.12.2022 г. на ЧСИ Станимира Данова.
Навежда твърдение, че то не му е връчено по надлежния ред, както и го намира за
необосновано, неправилно и незаконосъобразно. На 25.11.2022 г. е получил съобщение за
насрочена публична продан на собствен на дружеството имот, след което и направена
справка е подал молба за прекратяване на изп. дело. Твърди, че е настъпила перемпция, тъй
като от 2016 г. до 2020 г. СИ не е извършвал действия по изпълнението – последно са
реализирани запори върху банковата му сметка и МПС, както и възбрана върху недвижимия
имот от 19.07.2016 г., за които бил уведомяван с покана за доброволно изпълнение изх. №
12255/19.07.2016 г. Постановлението било необосновано, поради което не можело да се
отредели как съдебният изпълнител бил стигнал до извод, че не е изтекъл срок по чл. 433,
ал. ал. 1, т. 8 от ГПК. Съобразявайки ТР №2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
сочи че първото изпълнително действие е през 2016 г., а следващото го през 2020 г. Относно
молба за извършване на действия по изпълнението от 01.03.2018 г. твърди, че тя не изхожда
1
от лице с надлежно учредена представителна власт от взискателя. Иска се да бъде отменен
постановеният отказ за прекратяване на изпълнителното производство.
Втората жалба вх. № 00069/03.01.2023г. също е депозирана от „Еврокар“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез представляващият го управител Татяна Стойнова Стойкова – длъжник по
изп. дело №139/2016 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718, срещу отказ на
съдебния изпълнител за извършване на нова пазарна оценка на собствения му недвижим
имот, поради несъразмерност по чл. 442а от ГПК, както и срещу отказ за заличаване на
наложената върху същия възбрана, двете обективирани в уведомление изх. № 32413 от
09.12.2022 г. на ЧСИ Станимира Данова. Твърди се необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност. След получено съобщение от 25.11.2022 г. за насрочена публична
продан на собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
„*******************“ №10, представляващ Магазин № 2, с идент. № **************.1.8,
разположен на първи етаж (партер) и сутерен на сграда, състоящ се от търговска част с площ
от 19.10 кв. м. и складова площ от 87.30 кв.м., ведно с ид.ч. от сградата, е направил справка,
при която е установил, че същият е обявен на цена 65 200 лв. На интернет страницата на
Камарата на ЧСИ, конкретно за предстоящи ПП било посочено още, че се касае за първа
публична продан. Длъжникът депозирал възражение на 09.12.2022 г., което аргументирал с
приложена данъчна оценка на имота, която била на значително по-висока стойност
180 048.40 лв. Сочи, че тъй като е посочена като първа продан, то са приложими
регламентите на чл. 485, ал. 2, 3 и 5 (по арг. на ал. 6) от ГПК. Твърди, че не му е връчена
експертна оценка на имота с оглед възможността за нейното оспорване, както и, че
определената начална цена за публичната продан не може да е по-ниска от данъчната
оценка, какъвто е настоящия случай. Релевирана е несъразмерност между дълга по
изпълнителното дело и предприетите от ЧСИ изпълнителни способи. Обосновава се с
твърдението, че данъчната оценка многократно надвишава вземането на кредитора, поради
което СИ е следвало да уважи възражението на длъжника. Моли се съда да отмени
уведомлението, с което ЧСИ е постановил отказ на възражението за несъразмерност във
връзка с определената оценка на имота.
Взискателят по изпълнителното дело – Община Варна, в предоставеният по чл. 436,
ал. 2 от ГПК срок, не е депозирала отговор по жалбите.
По делото са приложени мотиви на ЧСИ относно обжалваните действия, с които се
излагат доводи за неоснователност на жалбите по подробно изложени съображения.
Подадените жалби са допустими, като подадени в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащи на обжалване действия, намиращи правните си основания в чл. 435, ал. 2,
т. 4 вр. чл. 485, ал. 2 и чл. 442а от ГПК, както и чл. 435, ал. 2, т. 6 във вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
2
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
По молба на Община Варна, чрез юрисконсулт Миглена Щерева (съгласно
приложено пълномощно лист 2 от изп. дело), с вх. № 2677/26.02.2016 г. е образувано
изпълнително дело № 20167180400139 г. на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 в
регистъра на КЧСИ, район на действие ОС гр. Варна въз основа на Акт за установяване на
задължения № МД-АУ-354/05.09.2014 г. на Община Варна срещу „Еврокар“ ЕООД с ЕИК
*********, с взискател „Община Варна, за сумата от 10 057.40 лв., от които: 2811.77 лв. –
данък недвижими имоти /главница/; 777.42 л. – натрупана лихва върху данък недвижими
имоти към 05.09.2014 г.; 5034.33 лв. – такса битови отпадъци /главница/; 1433.88 лв. –
натрупана лихва върху такса битови отпадъци към 05.09.2014 г. Със същата е отправено
искане за извършване на изпълнителни действия.
С изх. № 5775/07.04.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“
АД за налагане на запор върху сметките на длъжника.
На 12.05.2016 г. ЧСИ е изпратил съобщение до „ЦКБ“ АД за налагане на запор върху
всички сметки на длъжника.
На 12.06.2016 г. (по изх. № 5774/07.04.2016 г. на ЧСИ) е вписана възбрана върху
недвижим имот на длъжника, находящ се в гр. Варна, ул. „*******************“ №10,
представляващ Магазин № 2, с идент. № **************.1.8, разположен на първи етаж
(партер) и сутерен на сграда, състоящ се от търговска част с площ от 19.10 кв. м., ведно с два
склада, баня-тоалетна и коридор, находящ се в сутерен от 87.30 кв.м., както и 9.55 кв. м.
ид.ч. от сградата, заедно с 10 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 136 кв. м.,
съставляващо УПИ № I-5, кв. 359, по плана на 10 микрорайон гр. Варна.
На 19.07.2016 г., по пощата („МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД) е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника „Еврокар“ ЕООД на адрес в гр. Русе, ул.
„****************“ №3, вх. 3, вт. 1. Видно от върнато известие за доставяне (лист 48)
същата се е върнала като като невръчена, с отбелязани две дати – 22.07.2016 г., 14:30, като
от втората не се чете деня, юли 2016 г.,13:30 часа.
На 01.03.2018 г. Община Варна, чрез юрисконсулт Миглена Щерева е предявила
предприемане на изпълнителни действия по делото, посредством налагане на запор върху
открити банкови сметки на длъжника.
На 25.02.2020 г. взискателят, чрез процесуалния си представител ю.к. Щерева
(приложено е пълномощно от 15.11.2019 г.) депозира искане за насрочване на опис и оценка
на гореописания недвижим имот, като бъде насрочена публична продан. Върху молбата, на
лист 74 по делото, е обективирано разпореждане на СИ изпълнител за насрочване на опис за
10.09.2020 г.
Със съобщение от 23.07.2020 г. е изпратена за връчване покана за доброволно
изпълнение от 23.07.2020 г. до длъжника, чрез ЧСИ Иван Хаджииванов с рег. № 832 и район
на действие РС гр. Русе. В ПДИ се съобщава за наложената възбрана върху имота и за
3
насрочения опис за 10.09.2020 г. Видно от уведомление и разписка (лист 96, лице и гръб от
ИД) на адрес гр. Русе ул. „****************“ №3, вх. 3, ет. 1, на 05.08.2020 г. е залепено
съобщение, с което на длъжника е указано в двуседмичен срок да се яви в кантора на ЧСИ
Хаджииванов за получаване на ПДИ. В отрязъка на призовката, призовкарят е записал, че на
адреса няма представител или обозначение за дружеството. Разписката на лист 98 от делото
сочи, че адреса е посетен два пъти на 29.07.2020 г., 14:10 часа и на 05.08.2020 г.15:40 часа.
С искане от 23.07.2020 г. е отправено запитване до общината за данъчната оценка на
имота, в отговор на което е постъпила информация от МДТ – Община Варна (лист 122 от
ИД), че към 25.08.2020 г. същият не е деклариран и данъчна оценка не може да бъде
предоставена. Приложено е удостоверение, от което е видно това.
На 10.09.2020 г. е проведен опис на имота в присъствието на вещо лице, на което е
възложена експертна оценка. За предявяване на оценката е посочена дата 01.10.2020 г., 14:00
часа.
От приложената оценка на лист 134 от ИД, изготвена на 17.09.2020 г. е видно, че е
определена пазарна цена в размер на 91 000 лева и е предложена начална тръжна цена
72 800 лева.
На 01.10.2020 г., с протокол на ЧСИ е предявена оценката на имота, като не са се
явили нито взискателят, нито длъжникът.
Насрочени са девет по ред публични продажби на възбранения имот.
На 09.10.2020 г. е определена начална цена от 72 800 лева, съставляваща 80% от
пазарната стойност на имота, насрочена е публична продан от 11.12.2020 г. до
11.01.2021 г. С протокол от 13.01.2021г. публичната продан, насрочена за 11.12.2020 г.
до 11.01.2021 г. е обявена за нестанала.
На 09.12.2020 г. е изпратено съобщение за насрочената публична продан до
длъжника, чрез ЧСИ Хаджииванов. На 16.12.2020 г., от 11:30 ч. е посетен горепосочения
адрес от призовкар, констатирано е, че няма обозначение или представител на дружеството,
както и е отбелязано „Непознат на адреса“, след което е залепено съобщение (лист 197 от
изп. дело). Няма данни длъжникът да се е явил, за да получи книжата.
До длъжника е изпратено съобщение от 19.01.2021 г. относно присъедниняването на
НАП като впискател и за неговите вземания. Съобразно приложените по делото от лист 218
до лист 226 документи по връчването, осъществено чрез ЧСИ Хаджииванов, дружеството е
посетено на адреса от предходните връчвания, от призовкар, на 25.01.2021 г., който отново е
записал, че липсва обозначение или представител на дружеството, при което е залепил
уведомление по чл. 47 от ГПК. Няма данни длъжникът да се е явил, за да получи книжата.
На 21.12.2020 г. общината е входирала молба за извършване на нова публична продан.
С протокол от 24.02.2021 г. ЧСИ е насрочил нова публична продан за 12.03.2021 г. до
12.04.2021 г. и определил цена, равна на 90 % от предходната такава – 65 520 лв. На
4
13.04.2021 г. публичната продан е обявена за нестанала.
По делото има изготвено съобщение за връчване на съобщение до длъжника и за
изпращането му чрез ЧСИ Хаджииванов, но няма данни относно неговото връчване.
На 29.04.2021 г. общината входира искане за нова продан с определяне на нова
начална цена. По делото е налице експертна оценка на имота от 11.06.2021 г., съгласно
която пазарна стойност е равна на 88 000 лева и предложена начална цена за ПП –
70 400 лева. По информация от същата „данни на оценката“, обектът е посетен от ЧСИ
и оценител на 11.06.2021 г. С протокол на 29.06.2021 г. е насрочена публична продан
за 05.07.2021 г. до 05.08.2021 г., за която е определена начална цена на търга 70 400
лева, базирана на последната оценка, или 80 % от нея. На 10.08.2021 г. е обявена за
нестанала.
От приложените по делото уведомление, разписка и прилежащата към съобщение с
изх. № 14304/29.06.2021 г. разписка (лист 298 – 301 от ИД) е видно, че до дружеството –
длъжник е изпратено съобщение за насрочената публична продан. Посетен е горепосочения
адрес на 16.07.2021 г. и е констатирано, че няма обозначение за фирма, канцелария и липсва
представител. Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на таблото на вх. 3. Няма
данни длъжника да се е явил, за да получи съобщението.
На 17.08.2021 г. общината е поискала извършването на нова публична продан.
Насрочена е такава с протокол от 09.09.2021 г., за 01.10.2021 г. до 01.11.2021 г., при
начална цена 90 % от предходната (70 400 лв.) – 63 360 лв., която е обявена за
нестанала на 02.11.2021 г.
Отново е изпратено уведомление до длъжника за последно насрочената публична
продан, на предходно посещавания адрес, чрез ЧСИ Хаджииванов. На 30.09.2021 г.
призовкаря е записал, че няма обозначения и канцелария на дружеството, поради което е
залепено уведомление на таблото. Няма данни да се е явил представител в срока за приемане
на съобщението.
По молба на взискателя,ЧСИ е възложило изготвянето на нова експертна оценка на
имота. Такава е изготвена на 14.12.2021 г. и определена пазарна цена 86 000 лева, въз
основа, на която е обявена нова публична продан за 07.01.2022 г. до 07.02.2022 г., при
начална цена 68 800 лева (80% от пазарната). Последната отново е обявена за
неосъществена с протокол от 08.02.2022 г.
На длъжника е изпратено за връчване съобщение, чрез ЧСИ Хаджииванов. След
посещение от призовкар на 13.01.2022 г., който е записал същата информация за липса на
фирмени обозначения и представител, е залепено съобщение на същия ден. Няма данни
длъжникът да се е явил, за да получи книжата.
След молба на общината, ЧСИ насрочва публична продан за 18.03.2022 г. – 18.04.2022
г., при тръжна цена 61 920 лева, неосъществила се съгласно протокол от 19.04.2022 г.
За нея е изпратено съобщение до длъжника на адреса по предходните съобщения,
чрез ЧСИ Хаджииванов. На 22.03.2022 г. призовкар е посетил адреса и установил, че няма
5
обозначения, представител или канцелария на дружеството. Същия ден е залепено
уведомление, на което не се е явил длъжника.
Постъпва молба на общината за насрочване на нова продан по нова пазарна цена.
Оценка от 06.06.2022 г. експертното лице е определило пазарна цена в размер на
83 000 лева. На същата дата е насрочена ПП на имота за 13.06.2022 г. – 13.07.2022 г.,
при тръжна цена 66 400 лева - 80 % от последно определената пазарна цена. На
15.07.2022 г. е обявена за нестанала.
На 16.06.2022 г. ЧСИ изпраща съобщение до длъжника за насрочената публична
продан, което да се връчи чрез ЧСИ Хаджииманов. При посещение на 17.06.2022 г.,
призовкарят е записал, че дружеството е непознато на адреса и не се вижда канцелария,
представител или представител. Залепено е уведомление за получаване на съобщението от
кантората на ЧСИ. Длъжникът няма данни да се е явил.
Ново искане за продан на имота от 28.07.2022 г., каквато е насрочена с протокол от
30.08.2022 г., за провеждане на 05.09.2022 г. до 05.10.2022 г. Определената начална
цена е 59 760 лв. (90 % от предната). Същата не се е реализирала, съгласно протокол от
06.10.202 г.
Връчването към длъжника се осъществява с посещение от призовкар, чрез ЧСИ
Хаджииванов, на адрес гр. Русе, ул. „*******“ №12, на 07.09.2022г., 11:00 ч. Констатирано
е, че няма представителство на фирмата, нито обозначения за такава, като на адрес се
намират погребална агенция „Таня“ и златарско ателие. На запитване, отправено към
служителите от погребалната агенция и златарското ателие, същите са казали, че в момента
няма представителство на фирмата. Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК върху
входната врата.
След искане на взискателя е възложена нова оценка, изготвена на 11.11.2022 г. за
пазарна цена на имота 81 500 лв. На 22.11.2022 г. е насрочена публична продан за
05.12.2022 г. до 05.01.2023 г., с начална цена от 65 200 лв., 80 % от пазарната цена.
Видно от обявлението, приложено на лист 512 по делото продажбата е обявена като
първа по ред и с посочена цена. Същото е поставено на адреса на самия имот, на
таблото в кантората на ЧСИ, в община Варна, в сградата на РС гр. Варна, интернет
страницата на ВОС. На 06.01.2023 г. публичната продан е обявена за нестанала.
На 25.11.2022 г. е връчено съобщение за насрочената публична продан лично на
управителя на „Еврокар“ ЕООД за насрочената публична продан.
На 09.12.2022 г. е постъпило възражение от длъжника с изложени съображения за
несъразмерност на наложените от СИ обезпечителни мерки и предприетите способи за
изпълнение в сравнение приложена ДО от 22.11.2022 г. Моли се ЧСИ да отмени публичната
продан за 05.12.2022 г. до 05.01.2023 г., да разпореди изготвянето на нова пазарна оценка и
да се отменят обезпечителните мерки. На същия ден е постъпила и молба за прекратяване
поради изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С уведомление №32412/ 09.12.2022 г. ЧСИ е приел, че не е налице несъразмерност;
6
отказал е отменяне на ПП, както и изготвянето на нова пазарна оценка; отказал е да вдигне
възбраната върху имота.
С уведомление №32412/ 09.12.2022 г. ЧСИ се е произнесъл по молбата за
прекратяване, че не са налице хипотези на чл. 433 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу отказa на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
дело се явява неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Предвид становището в мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в този случай т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Като изпълнителни
действия, които прекъсват давността, са посочени: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В жалбата се твърди, че от 19.07.2016 г., когато са наложени запори и възбрана, до
2020 г. не са извършвани действия по изпълнението, което не се установява с материалите
по изпълнителното дело.
От изпратеното на 12.05.2016 г. до „ЦКБ“ АД запорно съобщение, получено на
20.05.2016 г. (известие за доставяне на л. 38) до входираната на 01.03.2018 г. в канцеларията
на ЧСИ молба, от Община Варна, чрез ю.к. Щерева молба за предприемане на изпълнителни
действия, са изминали 1 г., 2 м. Неоснователно е възражението за липса на представителна
власт на последната, тъй като юрисконсулт Щерева е надлежно упълномощена за
съответното действие от взискателя, съгласно приложено по делото пълномощно от
29.12.2015 г. (лист 3). Следва молба от 25.02.2020 г., която отново прекъсва изтичането на
двугодишния срок (считано от 01.03.2018 г.). и в отговор, на която ЧСИ е насрочила опис на
имота.
Горното обосновава извод, че не е налице наведеното в жалбата основание за
7
прекратяване на изпълнителното производството – не е изтекъл определеният в закона
двугодишен срок, през който да е бездействал взискателя, съответно да не са предприемани
действия по изпълнението.
По жалбата срещу отказa на съдебния изпълнител за извършване на нова
пазарна оценка на собствения му недвижим имот, поради несъразмерност по чл. 442а
от ГПК, както и срещу отказ за заличаване на наложената върху същия възбрана:
На първо място следва да се изясни въпросът с редовността на връчването на
съобщенията до длъжника.
Съгласно чл. 43 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да възложи на
определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при
условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК. Връчването може да се делегира на ЧСИ от друг
район (по арг. от чл. 42 от ГПК и чл. 18, ал. 6 от ЗЧСИ).
Връчването на търговци се осъществява по реда на чл. 50 от ГПК. Мястото е тяхната
канцелария по последният посочен и вписан в ТР адрес.
Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан нов такъв, всички
съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени. Удостоверяването на
обстоятелството за напуснат адрес се извършва чрез проверка от връчителя дали на адреса
има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите
му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с
това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат
отразени в съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали
търговецът е пребивавал на адреса.
По регламента на чл. 50, ал. 4 от ГПК връчването чрез залепване се извършва, когато
не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или не е намерен някой, който е съгласен
да получи съобщението. Тълкуването на посочената норма налага категоричния извод, че
призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако юридическото лице се
намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението,
защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува "канцелария" със
"служители" и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или
при несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало смисъл от залепване на
уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на управление,
очевидно залепването на уведомление е лишено от логика, тъй като е невъзможно да бъде
постигната целта му - до търговеца да достигне информацията за изпратената до него
призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК,
установяваща фикция за редовно връчване на книжата.
Константната практика на Върховния касационен съд по приложението на на чл. 50,
ал. 4 от ГПК разяснява, че тя се прилага еднократно - веднъж приложена, при правилно
приложение на предвидените в тази норма предпоставки означава, че е било налице
бездействие на търговеца да получи книжата (по арг. на чл. 50, ал. 4, изр. 2ро от ГПК).
8
Установено е също, че правилата на чл. 47, ал. 3 и ал. 6 не се прилагат за юридическите
лица. (Решение № 803/2011 г. по гр. д №1236/20110 г., III г.о. на ВКС; Решение № 34/2014 г.
по т.д. № 4652/2013 г., I т.о. на ВКС; Решение № 100 от 8.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2030/2013 г., III г. о., ГК и др.).
Съгласно чл. 44, ал. 4 от ГПК разписката, удостоверяваща връчването от служител на
съда или от ЧСИ, обратната разписка, удостоверяваща връчването от пощенски служител,
стига да са оформени надлежно се ползват с обвързваща съда доказателствена сила относно
удостоверените в тях обстоятелства.
В настоящия случай, не би могло да се отрече, че съдебният изпълнител е положил
усилия да връчи на два пъти ПДИ на длъжника, както и съобщенията за предприетите
изпълнителни действия по делото. За периода от юли 2016 г. до септември 2022 г. (когато е
връчено лично съобщение на управителя на дружеството за насрочената девета по ред
публична продажба), са изпратени общо девет съобщения. Всяко посещение на съответния
служител по връчването е правено на адрес гр. Русе ул. „****************“ №3, вх. 3, вт. 1,
който видно от данните в ТР към АВп е сменен с гр. Русе, ул. „*******“ №12 на 04.07.2022
г.
Като се изключи връчването на ПДИ от 19.07.2016 г., което не е редовно, тъй като
няма данни да е залепяно уведомление, както и не са посочени от служителя обстоятелства
по чл. 50, ал. 2 или ал. 4 от ГПК, съгласно тогава действащата редакция на нормите (ДВ бр.
59 от 20 юли 2007 г.)., длъжностното лице връчител при посещенията си на първия адрес не
е установил по положителен начин наличието на каквито и да било признаци от обективен и
субективен характер, които да дават основание за приемане, че там се намира офис или
канцелария, или приемна на това дружество, както и работници или служители, които да са
съгласни да приемат книжата. Затова ЧСИ е предприел връчване на книжата чрез поставяне
/залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Залепени са осем уведомления за
връчване на различни документи по изпълнителното дело, като първото уведомление е
залепено за връчване на ПДИ от 23.07.2020 г. Фактът на изтичане на срока за получаване на
второто изпратено ПДИ и неявяването на представител на дружеството пред ЧСИ, за да
получи документите, се приема, че връчването е надлежно реализирано при условията на чл.
50, ал. 4 от ГПК и занапред не е следвало изобщо ЧСИ да залепва уведомление за адресата, а
само да изготвя съобщенията и да ги прилага в цялост към делото и същите да се считат за
редовно връчени, при констатиране на същите обстоятелства, а именно, че на адреса няма
фирма, няма офис и няма работници или служители на фирмата, които да са съгласни да
получат документите. Нещо повече, в случая ЧСИ е положил много повече процесуални
усилия извън изискуемите се по закон, за да осигури на длъжника възможността да защити
правата си в изпълнителния процес, като всъщност е продължил да прилага процедурата по
чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Поради горното редовното връчване на ПДИ от 23.07.2020 г., в което е обективирано
и съобщението за насрочения опис на 10.09.2020 г., в протокола от който опис е записана
датата, на която ще се предяви експертната оценка на имота и тази дата е спазена, няма
9
основание да се мисли, че длъжникът не е бил уведомен за извършената оценка, послужила
за основа на определена начална цена на първата по ред публична продан. Този извод се
налага поради фикцията на закона, че когато при описа е посочена дата за предявяване на
оценката, страните се считат уведомени – чл. 484, ал. 3 от ГПК. Поради това, срокът по чл.
485, ал. 2 от ГПК е започнал да тече за длъжника и при неговото изтичане и липсата на
оспораване, тя се е стабилизирала.
Що се касае до оценката от 11.11.2022 г., ползвана като база за определянето на
начална тръжна цена за публична продан от 05.12.2022 г. до 05.01.2023 г., за нея няма данни
да е предявявана на страните. Видно е, че не се касае до първа публична продан, поради
което страните нямат право да обжалват оценка, извършена във връзка с последваща
публична продан (по арг. на чл. 485, ал. 6 от ГПК). Това обстоятелство се установява от
документите по делото. Публичната продан, обявена за 05.12.2022 г. до 05.01.2023 г. се
явява девета по ред.
Първа е тази публична продан, при която имуществото на длъжника за първи път се
обявява за продажба. Не би могло да се приеме, че при всяка публична продан, при която се
определя стойност по чл. 468 от ГПК, следва да се счита за първа по смисъла на ал. 6. В
последната изложена хипотеза би означавало, че за всяка нечетна публична продажба ще
трябва да се изисква нова данъчна оценка, съответно ще трябва да се допуска обжалване по
чл. 468, ал. 2 от ГПК. Това виждане се подкрепя с целта на законодателя, заложена в
изменението от ЗИДГПК, обн. в ДВ 86/2017 г. (пар. 73 ПЗР). В този смисъл е практика на
ВКС – Определение № 782 от 13.11.2020 г., по гр.д. №2186/2020 г.
Ето защо неоснователно е и възражението по смисъла на чл. 485, ал. 5 от ГПК.
Следва да се отбележи, че това възражение е закъсняло във времето, като се има предвид, че
първата публична продан е обявена и приключила още в началото на 2021 г., а както се
изложи по – горе за описа на вещта, както и за продажбата длъжникът е бил редовно
уведомен. Независимо от това, оспорването се явява необосновано правно и фактически,
тъй като началната цена за първата публична продан е определена на 09.10.2020 г., когато
имотът не е имал данъчна оценка, тъй като собственикът не го е декларирал, която
информация е получена от общината след запитване на СИ. При тези обстоятелства няма как
да се съпостави данъчната оценка с определената начална цена. Самата разпоредба на закона
е формулирана условно – само в случаите, които такава е била определена. Освен това, по-
късно представената данъчна оценка - след обявяването на девета по ред публична продан, е
без правно значение и не би могло да се възразява за неизпълнение на регламента на чл. 485,
ал. 5 от ГПК.
От горния извод следва и неоснователността на изразеното становище в жалбата, че е
налице несъразмерност, която дружеството обосновава именно с размера на данъчна оценка
с дата 22.11.2022 г. Не би могло да се твърди също, че е нарушен принципа на съразмерност
на изпълнителните действия на съдебния изпълнител и предметът на изпълнението, като се
вземат предвид всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното
поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.
10
Длъжникът е бил уведомен за образуваното изпълнително дело, връчена му е покана
за доброволно изпълнение, като не е изпълнил в срок, както и до настоящия момент
независимо че е бил уведомяван за предприетите изпълнителни действия; не е предложил
изпълнението да бъде насочено върху друг обект (чл. 443 от ГПК), различен от възбранения
имот. Тъй като съдебният изпълнител е длъжен да се съобразява с разпоредбата на чл. 442
от ГПК, според която „взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или
вземане на длъжника“, както и с чл. 133 от ЗЗД, според който цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да
се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане, отказът на съдебния
изпълнител да насрочи публична продан на собствения на дружеството недвижим имот би
бил противоправен.
С оглед на така изложеното не се установява несъразмерност по смисъла на чл. 442а
от ГПК, поради което правилно съдебният изпълнител е отказал да извърши нова пазарна
оценка, както и да вдигне възбраната върху недвижимия имот на длъжника.
С оглед на гореизложеното не са налице основания за отмяна на обжалваните действия
на частния съдебен изпълнител, тъй като жалбите на длъжника са неоснователни, като
такива следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. с № 00068/03.01.2023г. по описа на ЧСИ
Станимира Данова с рег. № 718 в регистъра на КЧСИ, район на действие ОС гр. Варна,
депозирана от „Еврокар“ ЕООД, ЕИК *********, чрез представляващият го управител
Татяна Стойнова Стойкова – длъжник по изп. дело №139/2016 г. по описа на ЧСИ
Станимира Данова с рег. № 718, срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното дело, обективирано в уведомление изх. № 32412 от 09.12.2022 г. на ЧСИ
Станимира Данова.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 00069/03.01.2023г. по описа на ЧСИ
Станимира Данова с рег. № 718 в регистъра на КЧСИ, район на действие ОС гр. Варна, от
„Еврокар“ ЕООД, ЕИК *********, чрез представляващият го управител Татяна Стойнова
Стойкова – длъжник по изп. дело №139/2016 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. №
718, срещу отказ на съдебния изпълнител за извършване на нова пазарна оценка на
собствения му недвижим имот, поради несъразмерност по чл. 442а от ГПК, както и срещу
отказ за заличаване на наложената върху същия възбрана, двете обективирани в
уведомление изх. № 32413 от 09.12.2022 г. на ЧСИ Станимира Данова.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от
11
ГПК.
Да се върне на ЧСИ Станимира Данова изпълнителното дело, както и да се изпрати
препис от решението за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12