Р Е
Ш Е Н
И Е
№128
гр. Варна,02.07..2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети юни, през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№68 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
въззивни жалби, както следва: 1/ от И.С.А., Г.Р.И.
и А.А.М., лично и като законен представител на децата С.Р.И., Б.Р.И. и А.Р.И., както и И.Р.И.,
действащ лично и със съгласието на майка си А.А.М., срещу постановеното решение №513/11.06.2019г. по т.д.№1779/2018г. на ВОС
в частите, с които са отхвърлени предявените от всеки един от въззивниците
искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р.И.А., ЕГН **********,
починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път І-2, км 146+207,
между с. Белоградец, обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл. Шумен, в посока гр.
Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № Х ХХХХ ХХ, управляван от водача Ч
И А, ЕГН **********, и по негова вина, обхванат от действието на валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ
ИНС” АД, със срок на действие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.11.2015г. до
07.11.2018г., включително, за разликата
над 100 000лв. до претендираните 200 000лв.
В жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при
определяне размера на дължимото на всеки един от ищците обезщетение. Не е
направена правилна преценка на претърпените болки и страдания от загубата на
сина, баща и съпруг, който е загинал внезапно и нелепо в разцвета на силите си,
на 34 години. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които се
установяват изключително близките отношения между ищците и починалия, които
след неговата смърт са преживели изключително тежко загубата. Семейството е
било задружно, починалият е осигурявал издръжката, а ищцата А.М. се е грижила
за домакинството. Двамата заедно са отглеждали общите си деца и дъщеря му от
първата му жена – Г., като взаимно са били опора един на друг. Отношенията
между ищците и починалия са били изключително близки и топли, основани на
взаимна помощ и подкрепа. Събрани са доказателства за трудностите, болките и
страданията на всеки един от тях и процеса на възстановяване, който не е
приключил.
Излага се още, че определеният от съда размер на обезщетението не е
съобразен с лимитите по застраховката „Гражданска отговорност“, икономическите
условия в страната, както и трайно установената съдебна практика за
определянето им.
По същество се претендира отмяна на решението в оспорените му части и
уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, редовно призована, не е
депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата.
2/ от ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, гр.София, чрез адв.Р., срещу постановеното решение
№513/11.06.2019г. по т.д.№1779/2018г. на ВОС в частите, с които въззивникът е
осъден да заплати на всеки един от ищците И.С.А., Г.Р.И. и А.А.М., лично и като
законен представител на децата С.Р.И., Б.Р.И. и А.Р.И., както и на И.Р.И.,
действащ лично и със съгласието на майка си А.А.М., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на
ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път І-2, км 146+207, между с. Белоградец,
обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл. Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а.
„Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № Х ХХХХ ХХ, управляван от водача Ч И А, ЕГН **********,
и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок
на действие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.11.2015г. до 07.11.2018г., включително, за разликата
над 70 000лв. до присъдените 100 000лв
В жалбата се твърди,
че решението в оспорените му части е неправилно и незаконосъобразно. Излага се,
че съдът неправилно е приел за недоказано въведеното възражение за
съпричиняване на произшествието от страна на пострадалото лице, поради липса на
предпазен колан. В заключението по допуснатата комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза се установява по безспорен
начин, че основният удар на пострадалия А. е в дясната слепочна част и че
такава травма е възможно да се получи при политане на тялото без предпазен
колан в посока напред и в дясно. Вещите лица посочват, че не може да се твърди,
че конкретните увреждания не биха се получили, но може да се каже с голяма
вероятност „80-90%, че същите биха били по-леки“. Вещите лица не са категорични
дали при наличие на предпазен колан би се стигнало до летален изход.
Сочи се още, че при
определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е мотивирал приложението
на критериите за определянето му. Не е извършил анализ, който да обоснове и въз
основа на който да направи преценка за приноса спрямо увреждането. В решението
липсва обсъждане на фактите и доказателствата основаващи счетения за справедлив
размер, а именно сумата от 100 000лв. за всеки един от ищците.
По същество моли съда
да отмени решението в оспорените му части и отхвърли предявените искове за
разликата над 70 000лв. за всеки един от ищците. Претендира и присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемите страни И.С.А., Г.Р.И. и А.А.М., лично и като законен представител на децата С.Р.И.,
Б.Р.И. и А.Р.И.,
както и И.Р.И., действащ лично и със съгласието на майка си А.А.М., с
писмен отговор, чрез адв.М., оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че
решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства. По делото не е проведено пълно и
главно доказване на въведеното от ответника възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, а именно, че същият е пътувал без колан. Има само
индиция, че жертвата е пътувала на задната седалка без поставен колан, но не
може да се направи категоричен извод за това. Не са събрани и доказателства за
пряката причинно-следствена връзка между липсата на колан и настъпилия
вредоносен резултат. Заключението по комплексната експертиза не дава такъв
отговор. Според вещите лица ползването на ляв колан не винаги може да ограничи
движението на горната дясна част на тялото странично /на дясно/, а предпазните
функции на колана зависят от позицията на тялото към момента на удара.
Излагат още, че при
определяне размера на дължимото на всеки един от ищците обезщетение съдът се е
съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, отчел е всички критерии имащи
значение за определяне справедливия размер на обезщетението. Неоснователни са
доводите във въззивната жалба за завишеност на същия, напротив присъденото не
може да обезщети изцяло претърпените вреди.
По същество се
претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в оспорената му
част. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание въззивниците И.С.А., Г.Р.И. и А.А.М.,
лично и като законен представител на децата С.Р.И., Б.Р.И. и А.Р.И., както и И.Р.И.,
действащ лично и със съгласието на майка си А.А.М., редовно призовани, чрез
процесуалния си представител, поддържат подадената от тях жалба и оспорват тази
на насрещната страна. Претендират и присъждане на направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, редовно призован, не се явява
представляващия и не се представлява.
Съдът
намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от
надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите
изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството
пред ВОС е образувано по предявени искове от И.С.А., Г.Р.И. и А.А.М., лично и като законен представител на децата И.Р.И.,
С.Р.И., Б.Р.И. и А.Р.И. срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, заплащане сумите от
по 200 000лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетения за
претърпените неимуществени вреди – морални болки и страдания, вследствие
смъртта на Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на
09.10.2015 г. на път І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл. Варна и с.
Зайчино Ореше, обл. Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320”
с ДК № Х ХХХХ ХХ, управляван от водача Ч И А, ЕГН **********, и по
негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от 20.12.2014г. до
20.12.2015г., ведно със следващото се
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата
молба (07.11.2018г.).
В исковата молба се
твърди, че на 09.10.2015 г., около 13,00, по път І-2, км 146+207, между с.
Белоградец, обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл. Шумен, в посока гр. Варна, управляваният
от Ч И А ЕГН ********** л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № Х ХХХХ ХХ, навлязъл в
локва на пътното платно, при което водачът загубил управление, автомобилът
занесъл, завъртял се надясно, при рязкото натискане на спирачки, излязъл извън пътното платно, продължил да се плъзга
по затревения банкет, преминал през дясната канавка и се ударил с лявата задна
част в крайпътно дърво. Вследствие на катастрофата пътуващият на задната лява
седалка Р.И.А. пострадал тежко, бил приет на лечение в МБАЛ – Шумен, но въпреки
проведеното лечение починал на 16.10.2015г. в резултат на получените
увреждания.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания при ПТП и
настъпилата смърт на пострадалия. Вината за пътно-транспортното произшествие е
изцяло на водача Ч И А, който е нарушил законоустановените правила за движение
по пътищата, което е установено с влязла в сила присъда по НОХД №464/2016г. на
Шуменски окръжен съд. Лекият автомобил „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № Х ХХХХ ХХ е
застрахован със застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност" №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от 20.12.2014г. до
20.12.2015г.
Сочи се още, че
починалият е син на И.С.А. и баща на Г.Р.И., И.Р.И., Б.Р.И., С.Р.И. и А.Р.И..
Към момента на смъртта си пострадалият е живеел на семейни начала с ищцата А.А.М..
Твърдят, че вследствие на смъртта на техния син, съпруг и баща са претърпели
неимуществени вреди - морални болки и страдания с висок интензитет.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, ищците поддържат исковете. Оспорват
твърденията за съпричиняване, тъй като такова не е установено от събраните по
делото доказателства. По същество молят същите да бъдат уважени.
Ответникът „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД, гр. София, чрез пълномощника адв. С.Р., с писмени отговори и в съдебно
заседание, оспорва предявените искове като завишени по размер. Твърди, че
същите не отговарят на действително претърпените вреди. Прави възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалото лице, поради липса на предпазен колан.
По същество моли да
бъдат намалени размерите на обезщетенията. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Предявените искове са
с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ
/ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
За
да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва
да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ /отм./ е
за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия
на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат. Съобразно
разпоредбата на чл.226 от КЗ /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
РЕШЕНИЕ №513/11.06.2019г. по т.д.№1779/2018г.
на ВОС в частите, с които ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София е осъден да заплати на
всеки един от ищците И.С.А., Г.Р.И. и А.А.М., лично и като законен представител
на децата И.Р.И., С.Р.И., Б.Р.И. и А.Р.И. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на
ПТП, настъпило на 09.10.2015г., обхванат от действието на валидна към момента
на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица №22111003123371, в размер на 70 000лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2015г. до 07.11.2018г.,
включително, е влязло в законна сила.
Предвид
изложеното, съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин
обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица
гражданска отговорност съгласно полица №22111003123371 в „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София, за лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № Х ХХХХ ХХ, валидна към датата за застрахователното събитие, поради което ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София е
надлежно легитимиран да отговаря по предявените спрямо него искове.
Обстоятелствата
от фактическия състав на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на
водача/, са установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №464/2016г.
на Шуменски окръжен съд.
От приложеното по
делото удостоверение за наследници на изх. №325/04.10.2018г. и изх. №342/04.10.2018г.,
издадени от Община Девня, обл. Варна, на Р.И.А., поч. на 16.10.2015г., ,се
установява, че същият е оставил за наследнци по закон ищците, както следва:
възходящ - И.С.А. /баща/ и низходящи: Г.Р.И.
/дъщеря/, И.Р.И. /син/, С.Р.И. /дъщеря/, Б.Р.И. /син/ и А.Р.И. /дъщеря/.
От представените по
делото заверени копия на удостоверения за раждане (л.64-67 от делото), както и
от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата А.А.М.
е негова фактическа съпруга и майка на четирите им деца И., С., Б. и А..
С оглед на изложеното
и като съобрази ППВС №4/25.05.1961г., ППВС №5/24.11.1969г. и ТР №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС съдът намира, че ищците са от кръга на лицата имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт – лице, което е живяло с
пострадалия на семейни начала /в ангажирана, постоянна и стабилна интимна
връзка в общо домакинство/, деца и възходящи.
Спорни
пред настоящата инстанция са единствено наведените в жалбата твърдения относно
размера на определените обезщетения, съизмерени с претърпените от ищците болки
и страдания, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия Р.И.А.,
изразяващо се в липса на поставен предпазен колан.
За
установяване на съпричинавянето от страна на пострадалия, пред ВОС е допусната
комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза. От заключението по
същата и обясненията на вещите лица, се установява, че причината за смъртта на Р.И.А.
са получените при произшествието травми в дясната слепочна част на главата и
дясната гръдна половина. С оглед конкретния автомобил такава травма е възможно
да се получи при политане на тяло без предпазен колан в посока напред и дясно
/спрямо движението на автомобила/ и удрянето му в металните части на
подглавника на предна дясна седалка и/или в рамката на предна дясна седалка.
Такова политане напред е възможно да се получи при пречупване на ляво колело по
време на преплъзването на колата напред и надясно в страни от пътя. Травмите в дясна слепоочна част на главата и в дясна
гръдна половина, не са получени при удара на лекия автомобил (с лява задна част
на купето) в крайпътното дърво, тъй като в този случай би следвало да се
получат травми в лявата половина на главата и тялото, каквито в случая не са
налице. Същите не могат да бъдат получени и при съприкосновение с твърда,
плоска повърхност (каквато е стената на седалката отпред или страничната задна
дясна врата).
Автомобилът, в който
е пътувал пострадалия, е бил оборудван
с триточкови инерционни предпазни колани с допълнително „пренатягане” на всички
места. Тяхната функция е да предпази „политане напред” на тялото при челен
удар, с допълнително притегляне на тялото (торса) към седалката при задействане
на системата. При възникване на ПТП коланът не може да контролира свободното
движение на крайниците и на главата (и съответно да ги предпази), а в някой
случаи и да задържи движението на тялото настрани. Съобразено с конкретния
случай това означава, че използването на „ляв колан” (за пътник на задна лява
седалка коланът преминава през лявото рамо) принципно не винаги може да
ограничи движението на горната част на тялото на дясно. От значение е и
позицията на човешкото тяло към момента на удара.
В конкретния случай, при съобразяване механизма на настъпване на
произшествието по отношение, на който не е налице спор, не може да се твърди
уверено, че при поставен предпазен колан конкретните увреждания не биха се
получили, но може да се каже, че същите биха били значително по-леки. Този вид
защита – поставен триточков колан - не е подходяща за предпазване на човешкото
тяло от внезапно породени странични сили. В конкретния
случай коланът не би могъл да задържи тялото на пострадалия и да
предотврати удара от дясно по главата и гърдите. Само при отрицателно ускорение
в посока на движение на автомобила същият обезопасява политането на тялото
напред (в частност торса, без крайници и глава) като до някаква степен го
задържа и го връща обратно към седалката.
Вещите лица посочват
още, че при поставен колан травмите биха били по-малки, но гаранция за леталния
изход няма никаква. Не може да се направи извод за това, че той би бил избегнат
дори при използване на всички системи за безопасност по инструкции. Най –
голяма доза вероятност за запазване на тялото, е ако към момента на удара то се
е намирало в нормално седнало положение с предпазен колан. Доколкото по делото
няма данни какво е било положението на пострадалия към момента на обръщане на
автомобила и удара, то не може да се направи категоричен извод, че поставянето
на колан би предотвратило леталния изход от произшествието. Според вещото лице М. Томов разстоянието
между предните и задните седалки е приблизително около 50-60 см., като е
възможно нормално седнал на задната седалка пътник, облегнат с гръб, с
навеждане и с много леко отделяне на седалищните части да достигне до ъгъла на
предната седалка (която, въпреки че е тапицирана, има метална основа) или
подглавника.
Съдът намира, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение
вредоносен резултат, т.е. само това, чието конкретно проявление се явява пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Предвид изложеното и
с оглед обсъдените доказателства и установените обстоятелства - механизъм и
интензитет на удара, движение на автомобила по време на произшествието, съдът
намира, че по делото не е установено по безспорен начин поведение на пострадалия
Р.А., което е довело до съпричиняване на вредоносния резултат – настъпилата
смърт. Съдът намира, че установеното от вещите лица не е достатъчно да обоснове
извод за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалото лице, вследствие
на липсата на предпазен колан, тъй като по делото не са събрани категорични
доказателства за причинната връзка между поведението на пострадалия и
настъпването на смъртта /така и решение по т.д.№3806/14г. на ВКС, 2 т.о./.
С оглед на горното
съдът намира, че направеното от ответника възражение за съпричиняване на
произшествието от пострадалия поради липса на предпазен колан е неоснователно.
Изискването на чл.52
от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищците И.С.А., Г.Р.И. и А.А.М., лично и като законен представител на децата И.Р.И.,
С.Р.И., Б.Р.И. и А.Р.И. неимуществени вреди от смъртта на Р.И.А. е
свързано с преценка на конкретно и обективно настъпили обстоятелства.
За
установяне на претърпените от ищците болки и страдания по делото са разпитани
свидетелите М М. Р /първи братовчед на починалия/, С И.А. /брат на починалия/, Д
С Д /втори братовчед на ищеца И.А./, Г С М /живеещ на съпружески начала с
ищцата Г.И./, които съдът кредитира при уславията на чл.172 от ГПК.
От
същите се установява, че: към момента на ПТП ищцата А.А.М. и починалия Р.И.А.
живеели на семейни начала от около 15 години. Заедно са се грижили за четирите
си деца И., С., Б. и А., както и за дъщерята на Р. от първата му жена Г..
Двамата заедно са се грижили за нея от едногодишната ѝ възраст.
Всички живеели заедно
в къщата, останала от дядото на Р., за която неговия баща И.С.А. и останалите наследници единодушно
постигнали съгласие да остане за Р. и неговото семейство. Съпрузите били
привързани един към друг и към децата, които отглеждали с грижа и внимание, а
помежду си се отнасяли с любов и разбирателство. Р. работел и осигурявал
средствата за издръжка на семейството, а А. се грижела за децата и
домакинството. В грижите за семейството им помагал и бащата на Р. - И.С.А., който живеел наблизо, в съседна къща,
като осигурявал работа за сина си, когато се наложи карал децата на училище,
купувал дърва за зимата и им давал и средства.
Внезапната смърт на Р.
била голяма загуба за всички. След инцидента
баща му бил като „откачен“, като „луд“ (според свид. Д Д), плачел постоянно,
имал нужда от успокоителни, за да се овладее. Наколко месеца пиел лекарства.
Затворил се, променил се животът му. И към момента още изпитвал мъка по сина
си. При всеки спомен или разговор очите му се насълзявали. Продължавал да
помага на А. и децата с каквото може.
Съпругата му А.
изпаднала в шок от загубата. Затворила се и се отдала на грижи за децата, за да
може да ги отгледа и изучи. Когато наближавало времето за помен, тя изпадала „в
едно такова неадекватно състояние“, правела и подготвяла всичко сама „за да се
успокои по някакъв начин, да успокои душата си“.
Децата също тъгували
и усещали липсата на баща си. Още го търсели и споменавали. Големите момчета
питали постоянно къде е, кога ще се върне, какво е станало, защо се е случило.
Имало е случай, когато големият му син е спал със снимката му. Сега той спортувал
във футболен клуб и споделял, че футболът го влече, защото „баща ми обичаше
много да играе с мен“ (св. М Р). Дъщерята С. често показвала снимки на баща си
и казвала, че си прилича с него. Поради ниската си възраст си към момента на
смъртта (около година и половина) А., нямала абсолютно никакъв спомен за баща
си, но по мнението на всички свидетели липсата му се усещала осезателно.
След произшествието
голямата дъщеря на пострадалия - Г., не спирала да плаче. Известно време спряла
да ходи на училище, изпаднала в депресия. Загубата на баща й, когото много
обичала, й се отразила много. И понастоящем усещала силно липсата му, вече не
била така весела и жизнена както преди. Приела като свое задължение да се грижи
и помага за отглеждането на по-малките си братя и сестри, да бъде тяхна опора.
И понастоящем продължавала да прави това, независимо, че вече има свое
семейство и дете. Била особено близка със сестра си С., което свидетелите
отдават на визуалната прилика, която С. има с техния баща.
Всички свидетели са
единодушни, че Р. е бил глава на семейството. От него близките му са получавали
морална и финансова подкрепа. Сега животът на всички е по-труден, независимо,
че имат подкрепата на останалите си роднини.
При определяне на
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно
съществуващи обстоятелства за всеки един от ищците, както следва: момент на
настъпване на смъртта, възраст /34г./ и обществено
положение на пострадалата, степен на близост между пострадалия и всяко от
лицата, както и съществувалите между тях близки отношения и дълбока връзка,
свързани с обич, ежедневна грижа и контакт. Пострадалият е бил опора на
семейството си, което е разчитало на него. Той ги е обединявал, издържал ги е,
грижил се е за тях, като е осигурявал средства, сигурност и стабилност. След
внезапната му смърт, в трудоспособна възраст, всички ищци са претърпели болки и
страдания с висок интензитет, които са се отразили на целия им живот –
съпругата му и голямата му дъщеря са се затворили в себе си, детето временно е
спряло да ходи на училище. Баща му е ходел като „луд“ и „откачен“, плачел и
пиел лекарства, за да се успокои. Тримата му сина са загубили мъжката
родителска фигура в живота си, а най-малката му дъщеричка расте с неговата
липсата. От друга страна, при определяне на обезщетението за всеки един от
ищците, съдът отчита и обществено-икономическата обстановка в страната към
момента на увреждането и застрахователните лимити към момента на ПТП -
09.10.2015г.
При съвкупен анализ на доказателствата и
конкретно посочените обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливото
обезщетение за всеки един от ищците за претърпените от него болки и страдания
от смъртта на Р.И.А. е в размер на по 100 000лв.
Съдът намира, че с
така определените обезщетения е постигнат справедливият баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите.
Предвид
основателността на предявените искове за главница, основателни са и акцесорните
претенции за присъждане на законната лихва върху тях, считано от 07.11.2015г.
до подаване на исковата молба – 07.11.2018г.
С оглед съвпадане
изводите на двете инстанции, решението на ВОС в обжалваните му части следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на
спора, разноските за разглеждане на делото пред настоящата инстанция следва да
останат за страните, така както са направени.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №513/11.06.2019г. по т.д.№1779/2018г. на ВОС в частите, с които: „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”,
бул. „Черни връх” №51Д,е осъдено да заплати
на: И.С.А., ЕГН **********,***,
А.А.М., ЕГН **********,***, Г.Р.И., ЕГН **********,***, И.Р.И., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка А.А.М.,
ЕГН **********,***, Б.Р.И., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител А.А.М., ЕГН **********,***,
С.Р.И., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител А.А.М., ЕГН **********,***, и А.Р.И., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител А.А.М., ЕГН **********,***,
сумите от по 100 000 лева (сто хиляди лева), представляващи дължимо
на всеки един от тях обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди
от смъртта на Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП,
настъпило на 09.10.2015 г. на път І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл.
Варна и с. Зайчино Ореше, обл. Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а.
„Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № Х ХХХХ ХХ, управляван от водача Ч И А, ЕГН **********,
и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от 20.12.2014г. до
20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2015г. до 07.11.2018г.,
включително, както и в частта, с
която исковете са отхвърлени за
разликата над присъдения от съда размер от 100 000 лева до
пълния претендиран размер от 200 000
лева, ведно със законната лихва,
считано от 07.11.2015г. до
датата на подаване на исковата молба (07.11.2018г.), на основание чл.226 КЗ
/отм/ и чл.86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №513/11.06.2019г. по т.д.№1779/2018г. на ВОС в останалата му част
е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: